Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.Плевен,
26.01.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при
секретаря ………….. Кона Дочева ……...……… и в присъствието на прокурора ………………………...……….. като разгледа
докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 884 по описа за
2017год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.294 ГПК вр. чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 49/11.04.2016г., Никополски районен съд по гр.
дело № 388/2015г. по описа на същия съд е отхвърлил предявения
иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК от Н.Й. ***, ЕГН ********** и С.С.К. ***,
ЕГН **********, с който се иска от съда да признае за установено по отношение
на В.И.В. ***, ЕГН **********, Е.Г. ***, ЕГН ********** и „Б*******” ЕАД
гр.София, ЕИК *********, представлявана от Д. Д. М., Д. Н. Н., В. М. С., Ю. Б.
Г. и М. Д. П. – К., че ищците са собственици на имот, представляващ Първи
сутеренен етаж – жилище с идентификатор № 51723.500.520.1.1, състоящо се от
спалня, кухня, коридор и сервизно помещение, заедно със съответстващите му
ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор № 51723.500.520.1 и от
правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 51723.500.520 в
гр.Никопол, ул.”***“ № *.
Осъдил на основание чл.78 ал.3 от ГПК Н.Й. ***, ЕГН ********** и С.С.К. ***, ЕГН ********** да заплати на В.И.В. ***,
ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 550лв.
С Решение № 454 от 20.10.2016 г. по в.гр.д.№
538/2016г. по описа на Окръжен съд – Плевен на основание чл.270 ал.3 ГПК изцяло
е обезсилено Решение № 49/11.04.2016 г.
на Никополски районен съд по гр. дело № 388/2015г. по описа на същия съд, с
което е отхвърлил предявения
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Н.Й. ***, ЕГН ********** и С.С.К.
***, ЕГН **********, с който се иска от съда да признае за установено по
отношение на В.И.В. ***, ЕГН **********, Е.Г. ***, ЕГН ********** и „Б*******”ЕАД
гр.София, ЕИК *********, представлявана от Д.Д.М., Д.Н.Н., В.М.С., Ю.Б.Г.и М.Д.П.-
К., че ищците са собственици на имот, представляващ Първи сутеренен етаж –
жилище с идентификатор № 51723.500.520.1.1, състоящо се от спалня, кухня,
коридор и сервизно помещение, заедно със съответстващите му ид.ч. от общите
части на сградата с идентификатор № 51723.500.520.1 и от правото на строеж
върху Поземлен имот с идентификатор № 51723.500.520 в гр.Никопол, ул. ”***“ № *
и е осъдил е на основание чл.78 ал.3 от ГПК Н.Й. ***, ЕГН ********** и С.С.К. ***,
ЕГН ********** да заплати на В.И.В. ***, ЕГН ********** направените деловодни
разноски в размер на 550 лв., като производството по делото е прекратено поради
недопустимост на предявения иск.
С касационно Решение № 112/28.11.2017г. по
гражданско дело № 465/2017г. ВКС на РБ ОТМЕНЯ въззивното решение № 454
от 20.10. 2016г. по в.гр.д. № 538/2016г. на Плевенски окръжен съд и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При новото разглеждане на делото
жалбоподателите Н. и С. *** са останали недоволни от решението, като твърдят,
че е необосновано и неправилно. Въпреки събраните по делото многобройни и
достатъчни доказателства, първоинстанционният съд е извел необоснован извод за
неоснователността на иска им за установяване на собствеността им върху
процесния имот – Първия сутеренен етаж от четириетажната сграда на ул.“***“ №
101 в гр.Никопол, състоящ се от спалня, кухня, коридор и сервизно помещение,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот на горния административен адрес, за който твърдят,
че са го деклрарирали по ЗМДТ, във владение са на същия и са го продали с
Предварителен договор, като са получили продажната цена.
Молят съда, да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да бъде уважен предявения иск, като им
присъди разноските по делото.
Въззиваемата и ответница по
делото пред НРС Е.Г.В. в подаден писмен отговор твърди, че жалбата е
неоснователна, а решението на РС гр.Никопол да се потвърди като правилно,
законосъобразно и обосновано.
Ответната „Б*******”ЕАД гр.София, ЕИК *********,
представлявана от В.М.С. и М.Д.П.– К. – Изпълнителни директори, действащи чрез
юрк.М. Д. изразяват становище в Писмен отговор, че жалбата е неоснователна,
решението да се потвърди и да им се присъдят разноски за двете инстанции.
Въззивният
съд като обсъди оплакванията на жалбоподателите, прецени становищата на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази
изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е частично основателна.
Безспорно по делото е и се установява от Справка от 06.12.2017г. – л.3 от
настоящото дело, че в ТР е вписана като ЮЛ „Б*******” ЕАД гр.София с ЕИК *********.
Безспорно по делото е и
се установява от Писмо от 20.12.2017г. на ДИАО при Община гр.Варна – л.180 от
делото, че ищците са в брак от 21.05.1967г.
Не се спори и се
установява от представения по делото на НРС нот. акт № 9/12.01.1972г. на Районен
съд Никопол за покупко – продажба на недвижим имот и учредяване на суперфиция –
л.8 от делото на НРС, че П. и Н.Б.са продали на Н.Й.К. по време на брака му със
С.С.К. Една
втора ид. част от Дворно място и къща, находящо се в гр.Никопол, цялото от
323кв.м., представляващо парцел Втори-1035 в кв.57 по Плана на гр.Никопол, при
съседи на цялото: улица, дере, Х. Д. и общинско дворно място, като купувачите и
продавача взаимно са си учредили безвъзмездно правото на строеж /суперфиция/ за
построяване на нова жилищна сграда върху 101кв.м. от Дворното място, съгласно
утвърдения архитектурен план, която ще бъде построена в двугодишен срок от
12.01.1972г.
Няма спор и се установява от нотариален акт за покупко - продажба № 62, том
11, рег. № 4417, н.д. № 11319/23.11.2009г. на съдията по вписванията при НРС Д.Д.–
л.10 от делото на НРС, че ищците по делото С.К. и Н.К. са продали на ответниците
В.В. и Е. Тодорова следния недвижим имот, находящ се в гр.Никопол, ул.”***” № *:
1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 51723.500.520, с площ от 354 кв.м., стар
идентификатор № 1035, кв.57, Парцел II, с трайно предназначение на територията
– урбанизирана, трайно ползване – ниско застрояване, заедно със Самостоятелен
обект в сградата с идентификатор № 51723.500.520.1.1, разположен на първи етаж
на Сграда с идентификатор № 51723.500.520.1, построена в горния поземлен имот, с
площ на Сградата по суперфиция и ДО /данъчна оценка/ - 101кв.м., а по
кадастрална скица - 96 кв.м. Самостоятелният обект е с предназначение жилище –
апартамент и се състои от спалня, детска стая, дневна стая, кухня, коридор,
сервизно помещение, заедно с принадлежащите югозападна маза от втория Сутерен
на сградата и таванско помещение в западната част на сградата, при съседи на
ПИ: № 51723.500.519, № 51723.500.1194, № 51723.500.521 и № 51723.500.1172 и при
съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - няма, под обекта – няма, и над
обекта - № 51723.500.520.1.2.
Безспорно по делото е, че
на същата
дата – 23.11.2009г. - е съставен и нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека за обезпечаване на вземането на Б******* ЕАД гр.София от
кредитополучателите и ипотекарни собственици В. и Е. Великови със следния
недвижим имот, находящ се в гр.Никопол, ул.”***” № 101: 1/2 ид.ч. от ПИ с
идентификатор № 51723.500.520, с площ от 354 кв.м., стар идентификатор № 1035,
кв.57, парцел II, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, трайно
ползване – ниско застрояване, заедно със Самостоятелен обект в сградата с
идентификатор № 51723.500.520.1.1, разположена на Първи етаж на сграда с
идентификатор N 51723.500.520.1, построена в горния поземлен имот, с площ на
Сградата по суперфиция и ДО /данъчна оценка/ - 101кв.м., а по кадастрална скица
- 96 кв.м. Самостоятелният обект е с предназначение жилище – апартамент и се
състои от спалня, детска стая, дневна стая, кухня, коридор, сервизно помещение,
заедно с принадлежащите югозападна маза от втория Сутерен на сградата и
таванско помещение в западната част на сградата, при съседи на ПИ: №
51723.500.519, № 51723.500.1194, № 51723.500.521 и № 51723.500.1172 и при
съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - няма, под обекта – няма, и над
обекта - № 51723.500.520.1.2.
Не се спори и се установява от приложеното изп. дело № 1086/2012г. по описа
на ЧСИ Т. К. - рег. № 815 при КЧСИ с район на действие района на ПлОС, че с
молба от 22.05.2012г. на взискателя Б******* ЕАД гр.София против длъжниците Е.Г.В.
и В.И.В. е представен Изпълнителен лист, издаден по ч.гр. дело № 467/2011г. на
РС гр.Никопол за парични вземания, в която като способ за принудително
изпълнение са посочени Опис, оценка и публична продан на ипотекираното в полза
на Банката имущество, собственост на длъжниците, а именно Една втора ид. част
от УПИ с идентификатор № 51723.500.520 и Апартамент, находящи се в гр.Никопол,
ул.*** № 101, ет.1. Поискан е и запор върху ТВ на длъжниците.
Пак от същото дело се установява, че принудителното изпълнение е предприето
и с Протокол от 25.09.2013г. – л.118 от делото, е обявена за нестанала първа
публична продан на недвижим имот, принадлежащ на В.И.В. *** и Е.Г. ***, а
именно: Една втора ид. част от ПИ, находящ се в гр.Никопол на ул.*** № 101, с
идентификатор № 51723.500.520, заедно със Самостоятелен обект в Сграда с
идентификатор № 51723.500.520.1.1 при първоначална цена 28 875лв.
Това обстоятелство се потвърждава и от представените пред НРС Обявление по
ИД № 1086/2012г. от 18.06.2015г. и обява от Регистър на публични продажби на
КЧСИ – л.18 и л.19 от делото на НРС, видно от които словесно е описан
действително имота на В.И.В. и Е.Г. Тодорова – Самостоятелен обект с
предназначение жилище – Апартамент, състоящ се от спалня, детска, дневна,
кухня, коридор и сервизно помещение, който се намира на Трети етаж на Сградата,
но като идентификатор и съседи на Самостоятелния обект в сградата са посочени
данните за такъв на Първия етаж от сградата.
Не се спори и се установява от Писмо от 12.06.2015г. на СГКК гр.Плевен до
ищеца, че отказват да му издадат Схема на Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 51723.500.520.1.1, защото макар и да е вписан все още като собственик
в Агенцията той, поради извършена последваща прехвърлителна сделка – покупко –
продажба с В. и Е. В. на 23.11.2009г. в нот. акт е допусната очевидна
фактическа грешка в идентификатора на самостоятелния обект, като е вписан този
на първи сутеренен етаж от Сградата - № 51723.500.520.1.1, а действително
продадения е този с идентификатор № 51723.500.520.1.3, отговорящ на
Самостоятелен обект на първи етаж от сградата – л.17 от делото на НРС.
Няма спор и се установява от кореспонденция по електронна поща между
адвоката на ищеца и Нотариуса Д. Д.в, че Н.К. е поискал да проведе поправка на
нот. акт, но поради унищожаване на нот. дело от 2009г. Нотариусът е отказал и е
изразил становище, че ако има грешка, то тя е в страните – л.20 – л.21 от
делото на НРС.
Страните не спорят и това се установява от представеното заверено копие от
Предварителен договор от 01.09.2014г. – л.14 от делото на НРС, че ищецът Н.Й.К.
е продал на Е. Ю. Ф. Етаж от къща в гр.Никопол, на ул.*** № 101, състоящ се от
кухня, спалня, баня с тоалетна, коридор и идеална част от общите части.
Спорен по делото е въпросът да се признае ли за установено между страните,
че ищците са собственици на имот, представляващ първи Сутеренен етаж – жилище с
идентификатор № 51723.500.520.1.1, състоящо се от спалня, кухня, коридор и
сервизно помещение, заедно със съответстващите му ид.ч. от общите части на
сградата с идентификатор № 51723.500.520.1 и от правото на строеж върху Поземлен
имот с идентификатор N 51723.500.520 в гр.Никопол, ул.”***“ № 101.
За
да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази събраните по делото
доказателства – писмените, представени пред НРС и ПлОС, и заключението на в.л.
инж.С. Ст. от 02.03.2016г. по назначената СТЕ – л.75 – л.77 от делото на НРС.
Според
чл.294 ГПК озаглавен Повторно разглеждане
на делото, съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от
незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на
решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването
на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. При
повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене
на делото във Върховния касационен съд.
Видно от
отменителното решение ВКС приема, че между страните е налице правен спор,
съществуването на който обосновава и извода за доказан правен интерес от
предявяването на установителния иск за собственост. Разрешаването на спора е в
компетентността на съда, предвид което атакуваното въззивно решение е подлежало
на отмяна, и поради това, че в такава хипотеза процесуалният закон не допуска
възможност при отмяна на въззивното решение касационната инстанция да разреши
спора при изземване компетентността на въззивната инстанция, ВКС връща делото
за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за постановяване на решение
по съществото на спора.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предвид
указанията на ВКС на РБ и преценката на приложението на т.4 от ТРОСГК №
3/10.07.2017г. по т.д. № 3/2015г. на ВКС на РБ – мотивите, а така също и т.2 от
ТРОСГК № 8/27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ВКС на РБ, то предявеният
положителен установителен иск на ищците за признаване на установено между
страните, че Н. и С. *** са собственици на имот, представляващ първи Сутеренен
етаж – жилище с идентификатор № 51723.500.520.1.1, състоящо се от спалня,
кухня, коридор и сервизно помещение, заедно със съответстващите му ид.ч. от
общите части на Сградата с идентификатор № 51723.500.520.1 и от правото на
строеж върху поземлен имот с идентификатор № 51723.500.520 в гр.Никопол, ул.”***
№ 101, то досежно правния интерес искът се явява допустим и следва да се
разгледа по същество.
При преценяване на писмените доказателства и
заключението на вещото лице, Н. и С. К. са собственици на Една втора ид. част
от всичко построено в ПИ с идентификатор № 51723.500.520, находящ се в
гр.Никопол, ул.”*** № 101, с площ от 354 кв.м., стар идентификатор № 1035,
кв.57, парцел II, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, трайно
ползване – ниско застрояване по Плана на гр.Никопол, при съседи на цялото:
Улица, дере, Х.Д.и общинско дворно място, защото видно от нот. акт №
9/12.01.1972г. – л.8 от делото на НРС, Н.Й.К. по време на брака му със С.С.К. е сключил Договор за покупко – продажба на недвижим имот и
учредяване на суперфиция с П. и Н.Б.- взаимно са си учредили безвъзмездно правото на
строеж /суперфиция/ за построяване на нова жилищна Сграда върху 101кв.м. от
Дворното място, съгласно утвърдения архитектурен План. Такъв обаче по делото не
е представен. Договорът за окончателна делба от 11.09.1973г. между участниците
в груповия строеж на жилище в описания Поземлен имот, макар и да е вписано в
него, че е сключен в съответствие с Правилника за кредитиране на жилищното
строителство, и подписите на същия да са нотариално заверени от Т. Д. – районен
съдия в НРС на 11.09.1973г., не може да породи целените с него последици,
защото в делбата не е взела участие С.К., а към 11.09.1973г. тя е била
съсобственик с Н.К. – строили са по време на брака си и след възмездно
придобиване на терена, а така също и с П. и Н. Б., и поради чл.75 ал.2 ЗН вр.
чл.34 ал.2 ЗС извършаната без нейно участие делба е нищожна. Отделно от това
съдържанието на Договора се отнася за разпределение на ползване на имоти в
Сградата, но не решава въпросите за собствеността на същите, които и да бяха
третирани без С.С.К. нямаше да бъдат решени в съответствие със Закона. Така по
силата на приращението – чл.92 ЗС – всеки от съсобствениците – Н. и С. К. и П.
и Н.Б.– са придобили по Една втора идеална част от Сградата и всеки
самостоятелен обект в нея, построени в Поземления имот /Дворно място/ чиито
собственици са по силата на нот. акт № 9/12.01.1972г.
Видно от Схемата на СГКК гр.Плевен, представена по
настоящото дело в ПлОС – л.187 от същото, Самостоятелен обект в Сграда с идентификатор № 51723.500.520.1.1, находящ се
в гр.Никопол, ул.*** № 101, ет.1, Първи сутерен, представляващ жилище –
апартамент, е със собственик ищецът Н.Й.К. съгласно Договор за делба от
11.09.1973г., издаден от НРС.
Видно от отговорите на вещото лице в съдебно
заседание пред НРС на 09.03.2106г. – л.80 от делото, собствениците не са подали
в СГКК гр.Плевен строителните разрешения и Архитектурните планове на Сградата,
за да се види, че жилището на Сутерена не обхваща цялата застроена площ на
етажа, а само Част от нея. Доколкото ответниците не оспорват индивидуализацията
на имота съгласно петитума на ИМ, то съдът приема, че от доказателствата по
делото се установява, че ищците са собственици на Една втора ид. част от
Самостоятелния обект в Сградата на първия Сутеренен етаж и до този размер искът
е основателен и следва да бъде уважен. В тази Част решението следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът да се уважи за Една
втора ид. част от имота, описан в искането на ИМ.
В останалата Част решението на НРС, с което е
отхвърлен положителния установителен иск за собственост за Една втора ид. част
от правото на собственост на Самостоятелния обект – жилище в Сградата на първи
Сутерен етаж, като законосъобразно, но по мотивите на настоящото решение,
следва да се потвърди.
Ищците имат право на разноски за всички инстанции, които са претендирали и установяват
да са направили такива в размер на 963,66лв. Съгласно чл.294 ал.2 ГПК при
повторното разглеждане на делото съдът се произнася по разноските за водене на
делото във ВКС, каквито указания има до ПлОС в касационното решение.
Искът е основателен за Една втора ид. част от имота, следователно при
условията на чл.78 ал.1 ГПК на ищците се дължат разноски в размер на половината
от направените.
Ответниците са трима – следва да ги понесат по равно, защото друго от
данните по делото не се установява.
Ответникът В.И.В. е направил разноски за първата инстанция, които е
претендирал, в размер на 550лв. за адв. възнаграждение. Съразмерно на
отхвърлената Част от иска – за Една втора ид. част от имота, на него също се
дължат разноски на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Така Е.Г. *** и Б******* ЕАД гр.София следва да бъдат осъдени да платят на
ищците сумата от по 160,61лв. всеки един от тях – съразмерно на уважената Част
от иска, а Н. и С. К.– да платят на В.И.В. 114,39лв. разноски по компенсация –
той им дължи също 160,61лв., но те му дължат 275лв. съразмерно на отхвърлената
Част от иска.
Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1
във вр. с чл.272 ГПК Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение № 49/11.04.2016г. по гр. дело № 388/2015г.
на РС гр.Никопол в Частите, с които иска по чл.124 ал.1 от ГПК на Н.Й. ***,
ЕГН ********** и С.С.К. ***, ЕГН ********** за признаване на установено по
отношение на В. И. ***, ЕГН **********, Е.Г. ***, ЕГН ********** и „Б*******”
ЕАД гр.София, ЕИК *********, че ищците са собственици на Една втора идеална
Част от имот, представляващ първи Сутеренен етаж – жилище с идентификатор N
51723.500.520.1.1, състоящо се от спалня, кухня, коридор и сервизно помещение,
заедно със съответстващите му ид.ч. от общите части на Сградата с идентификатор
N 51723.500.520.1 и от правото на строеж върху Поземлен имот с идентификатор №
51723.500.520 в гр.Никопол, на ул.”*** № 101 е отхвърлен като неоснователен и
са осъдени на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищците Н.Й. ***, ЕГН ********** и С.С.К.
***, ЕГН ********** да заплатят на ВИЛЯН И.В. ***, ЕГН ********** направените
деловодни разноски за разликата от
дължимите 114,39лв. до присъдените в размер на 550лв., т.е. за сумата от 435,61лв.
разноски за първата инстанция, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.124 ал.1 ГПК между страните по настоящото дело, че Н.Й. ***,
ЕГН ********** и С.С.К. ***, ЕГН ********** са собственици на Една втора
идеална Част от имот, представляващ първи Сутеренен етаж – жилище с
идентификатор № 51723.500.520.1.1, състоящо се от спалня, кухня, коридор и
сервизно помещение, заедно със съответстващите му ид.ч. от общите части на
Сградата с идентификатор N 51723.500.520.1 и от правото на строеж върху
Поземлен имот с идентификатор № 51723.500.520 в гр.Никопол, на ул.”*** № 101.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 и чл.294 ал.2 от ГПК Е.Г. ***,
ЕГН ********** и „Б*******” ЕАД гр.София, ЕИК ********* да заплатят в полза на Н.Й.
***, ЕГН ********** и С.С.К. ***, ЕГН ********** по 160,61лв. всеки един от
тях, явяващи се разноски за всички инстанции, съобразно уважената Част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49/11.04.2016г.
по гр. дело № 388/2015г. на РС гр.Никопол в останалите обжалвани Части,
с които искът е отхвърлен като неоснователен за Една втора идеална част от
процесния имот и Н.Й. ***, ЕГН ********** и С.С.К. ***, ЕГН ********** са
осъдени да заплатят на В. И.В. ***, ЕГН ********** сумата от 114,39лв.,
представляваща разноски по делото за първата инстанция по компенсация,
съобразно уважената и отхвърлена Част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.