Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 05.03.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на осми
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 10202 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе пред
вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал.
1, т. 1 КЗ - предявен от Г.Т.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. В.Н.,
със съдебен адрес:*** против Г. Ф., *** – за заплащане на обезщетение за
търпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания,
настъпили в резултат на ПТП на 09.05.2016 г. в размер на сумата от 80 000 лв.,
ведно със законна лихва върху тази сума считано от датата на деликта –
09.05.2016 г. до окончателното й изплащане, както и имуществени вреди в размер
на сумата от 310.14 лв., ведно със законна лихва върху нея считано от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане и разноските по делото.
Ищецът твърди,че на 09.05.2016
г. в гр. Сандански водач на неидентифицирано превозно средство нарушил
правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП, при което му причинил телесни увреждания.
Ищецът поддържа исковете чрез пълномощника си и
претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът Г. ф. *** оспорва
изцяло механизма на ПТП, както и представения
Констативен протокол досежно обстоятелството, че същият не представлява
официален удостоверителен документ, в частта относно обстоятелства и причини за
ПТП. На следващо място твърди, че описаните увреждания на ищеца биха могли да
се получат и при битов инцидент, при падане от собствен ръст, респ. че няма
категорични доказателства за ПТП. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че
такова е настъпило, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца, който е предприел неправилно пресичане на пътното платно,
извън обсега на пешеходна пътека, на светофар или на място, което е продължение
на тротоара или на бордюра, между паркирани автомобили, от задната страна на
автомобила, без да се огледа и без да го възприеме и съотв. да се съобрази със
скоростта и разстоянието на приближаващото го МПС – нарушение на чл. 113, ал. 1,
т. 1 ЗДвП. В тази връзка сочи, че липсват категорични данни дали е имало
автомобил, паркиран ли е бил или е подминал, спрял ли е или е потеглил след
това назад, а самият пострадал не е разбрал как и защо автомобилът е потеглил.
Оспорва изцяло претенцията за лихви от датата на ПТП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От доказателствата по делото и конкретно приложените констативен
протокол за ПТП и Постановление за спиране на наказателно
производство се установява, че на 09.05.2016 г.
около 11:30 часа в гр. Сандански, на улица без
име в
района на лятна баня „Мирото“ в парковата част на града е настъпило пътно-транспортно произшествие. При
управлението на моторно
превозно средство л.а.м.“Ауди А4“ с неустановени регистрационни номера на заден ход водачът е ударил намиращия се
непосредствено зад автомобила пешеходец Г.Б.и напуснал
местопроизшествието. В резултат на ПТП на пострадалия са
причинени телесни увреждания-контузия на главата и
дясното коляно,счупване на телата на 1-ви и 5-ти поясни прешлени.
С постановление от
14.02.2017 год. на Районна прокуратура гр.Сандански образуваното против неизвестен
извършител ДП №*****-495/2016 год. е било спряно,поради факта,че извършителя на
деянието не е бил открит.
С писмо вх.№ 24-01-274/24.04.2017 год. пострадалият се е
обърнал към Гаранционния фонд с претенция за обезщетяване на вредите от
описаното ПТП както следва: 80 000 лв. неимуществени вреди и имуществени такива
в размер на 310.14 лв.
Заключението по авто-техническата експертиза установява следния
механизъм на ПТП-то: Процесният неидентифициран лек
автомобил е навлязъл в уличката без име
зад интерната срещу пътен знак В1-
Забранено е влизането на пътни превозни средства, изнесъл се е крайно в ляво и
е паркирал почти изцяло варху тротоара. Пешеходецът
Г.Т.Б.се е движел по левия банкет на отбивката за лятна баня "Мирото" и когато бил близо до задната част на паркирания процесен лек
автомобил.
В
този момент процесният лек автомобил внезапно започнал
маневра заден ход и блъснал намиращия се в този момент
зад него пешеходец.
От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза
се установява, че в резултат на претърпяното пътно-транспортно произшествие ищецът
получил компресионна
фрактура на тялото на първи поясен прешлен /Л1/ и лекостепенна на тялото на
пети поясен прешлен /Л5/. Контузия на главата, мозъчно
сътресение и
контузия на дясното коляно. Проведено е
болнично лечение в МБАЛ „С.В.“ ЕООД Сандански,
Неврологично отделение за периода 09.05. - 13.05.2016 г. Лечението е продължено
в домашни условия, при постелен режим и обездвижване на поясния отдел на
гръбначния стълб с лумбостат.
Фрактурата
на прешлените е предизвикала трайно затруднение на движенията на снагата за
повече от 30 дни, в случая до 12 месеца. Черепно- мозъчната травма е
предизвикала болки и страдания за срок до 30 дни. Контузията на дясното коляно
е предизвикала болки и страдания за срок до 20 дни.
Според експерта травмите са получени основно не от удара
с автомобила,а при падането на пострадалия на земята. Понастоящем общото
здравословно състояние на ищеца е добро , неврологичният
статус е нормален. Има болки в поясния отдел на гръбначния стълб.
Разпитаната К.М./сестра на ищеца/ установява в
показанията си ,че непосредствено след катастрофата ищецът е изпитвал болки и
неудобства,не се чувствал добре. Няколко месеца след изписването му от
болницата бил на легло и не можел да се обслужва и изпитвал болки и неудобства.
Горната фактическа обстановка се установява и от
приложените по делото писмени доказателства- медицинска документация-
амбулаторни листове, медицински направления и др.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ Гаранционния фонд изплаща обезщетения на увредените лица за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България от моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено.
Установено е, че ищецът е пострадал при ПТП, при което
автомобилът, който го е блъснал не е установен, макар водачът на последния да
не е напуснал веднага местопроизшествието и да го е придружил до болничното
заведение.
В настоящия случай се установи, че е налице непозволено
увреждане. За да се приеме, че е налице такова, необходимо е да са налице
предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен
резултат, вина и причинна връзка между тях.
установено
е, че произшествието е настъпило по вина на водача на неидентифицирания лек
автомобил ,който е нарушил разпоредбите на чл. 40,ал.1 и 2 ЗДвП,според които преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението,а също по
време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство.
Доказан е и
фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка
с противоправното деяние.
По претенцията за съпричиняване-по делото не се събраха
доказателства за виновно поведение на пострадалия изразяващо се в пресичане на
пътното платно на необозначено място, тъй като няма данни в близост да е имало
пешеходна пътека ,напротив има данни,че е бил блъснат на тротоара. Ето защо
възражението за съпричиняване не следва да се уважава.
Поради изложените
съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди
е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият размер следва да бъде определен съгласно
правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид
характера и степента на увреждането, претърпените болки в началния период след
злополуката и продължилите по-леки такива в периода на възстановяването
му-около 3-4 месеца.
На основание изложеното, съдът намира, че искът в частта му за неимуществените вреди
следва да бъде уважен в размер за сумата от 25 000 лв. ведно със
законна лихва върху тази сума считано от датата на деликта – 24.07.2017
г. до окончателното й изплащане. Съдът намира този размер за
справедлив и обоснован с оглед претърпените от ищеца болки и страдания в
резултат на катастрофата със следващите се от това затруднения в движенията и при обслужването си . Тези съображения
мотивират съда да приеме, че така определеният размер на обезщетението е
обоснован и справедлив и отговаря на принципа на социално-икономическите
условия на живот в страната към датата на причиняване на увреждането.Над
уважения размер до претендирания такъв от 80 000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Относно предявения иск в частта за претърпените
имуществени вреди от 310.14 лв., съдът намира,че претенцията е доказана по
размер,тъй като вещото лице установи,че консумативите и медикаментите са
в голямата си степен свързани с лечението на уврежданията на пострадалия и
следва да се уважи изцяло, ведно със законна лихва върху нея
считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника
сторените по делото разноски в размер 102 лв.- за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Ответникът следва да заплати на адв. В.Н.възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 1132 лв.,а по сметка на СГС
държавна такса от 1013 лв. и разноски за експертизи платени от бюджета в размер
на 144 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г. ф. *** да заплати на Г.Т.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. В.Н.,
със съдебен адрес:*** сумата от 25 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от непозволено увреждане- на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с
чл.45 ЗЗД, настъпило при пътно-транспортно произшествие на 09.05.2016
год., ведно със законната лихва върху тази сума от 24.07.2017 год. до окончателното й изплащане и
имуществени вреди в размер от 310.14 лв., ведно
със законна лихва върху тази сума считано от датата на исковата молба-10.08.2018 год. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
неимуществени вреди над уважения размер до предявения от 80 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Т.Б.,
ЕГН ********** да заплати на Г.ф. *** разноски в общ
размер 402 лв.
ОСЪЖДА Г. ф. *** да заплати на адв.
В.Н.възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 1132 лв.,а по
сметка на СГС държавна такса от 1013 лв. и разноски за експертизи платени от
бюджета в размер на 144 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: