О
П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 502
град Бургас
, 20.03. 2018
година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
............20.03…..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 333 по
описа за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Г.К. *** –ответник по гр.д. №789 /2017 год. по описа на Поморийския районен съд против решение № 164/20.12.2018 год. постановено по същото дело в частта ,с която е уважен предявания от ищеца К.П.Д. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на сграда с идентификатор 57491.503.173.4 по КККР на гр. Поморие с площ от 25 кв.м. –с предназначение –складово помещение ,както и в частта ,с която въззивникът е осъден да заплати на ищеца на осн.чл. 59 от ЗЗД сумата от 6710 лв. –обезщетение за лишаване от ползването на имотите ,предмет на производството ,за периода от 04.12.2012 г. до 04.12.2017 г.
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано.
Сочи се на първо място ,че предмет на покупко-продажбата , обективирана в
нот. акт № 12 от 02.06.2009 г. е собствеността на две складови помещения ,с
квадратура съответно 25 кв.м. и 32 кв.м. ,разположени в северозападната част на
поземления имот .Към момента на изповядване на сделката по действащия
регулационен план на града има три
складови помещения ,собствени на въззивника
и поради това с оглед избягвани
на бъдещи спорове в нотариалния акт са
индивидуализирани складовите помещения ,предмет на договора ,които са описани
освен по квадратура и по разположение – а именно прехвърлят се два склада в
северозападната част на имота ,а този
,който е разположен в югозападната част
остава в собственост на въззивника.Достигайки до извода ,че предмет на
сделката са и трите склада ,районният съд е постановил порочно решение .До тези
погрешни изводи съдът е достигнал ,базирайки се единствено на заключението на
СТЕ,която обаче е изследвала състоянието
на имота по стария план от 1968 г. , а в случая относим е планът е 1988 г.
,където складовите помещения са три .Това ,че в прехвърлителната сделка складовете са описани с по-малка квадратура
не означава ,че предмет на сделката е и третият склад.Съдът е достигнал до тези
погрешни изводи ,тъй като не е съобразил всички обстоятелства по делото ,както
и всички доказателства в тяхната съвкупност и логична връзка..Приложил е
неправилно материалния закон ,вместо да
направи обстойно тълкуване на договора
с оглед действителната воля на страните ,съгласно чл. 20 ЗЗД.Не се е
съобразил и с представените по делото гласни доказателства –показанията на
свид. Костова ,която живее в поземления имот
и има преки наблюдения относно поведението на страните преди и след
прехвърлянето на имота.Тези показания кореспондират и с показанията на свид. К.
,като и двамата свидетели установяват,че
след сделката въззивникът е продължил да
упражнява властнически правомощия по отношение на спорната сграда и демонстрирал по отношение на всички
съсобственици ,че той е неин собственик.
По
отношение на претенцията с правно основание чл. 59 от ЗЗД се счита ,че в тази
част решението е изцяло неправилно и незаконосъобразно.На първо място е било
установено по делото ,че ищецът не е посещавал процесните имоти и не е канил по никакъв начин ответникът да
му предаде ключове и да му освободи имота.Нещо повече – в края на 2017 г. ,след завеждане на иска ответникът
е освободил жилищната сграда от своите вещи ,но всъщност той не се е
противопоставял на правата на ищеца и по никакъв начин не е възпрепятствал правата му да ползва имота.Въззиваемият
никога не е канил и не е осъществявал констакт с ответника след сключване на сделката и не е искал да му бъде предадено владението
.Освен това съдът не се е съобразил с
направеното възражение за давност ,направено от ответника .Всъщност
възражението е било уважено ,но съдът е
дал вяра на заключението на вещото лице
,определило пазарен наем за
процесния период в размер на 18 000 лв. ,като е уважена цялата претенция
на въззиваемата страна ,довело до постановяване на порочно решение свръхпетитум.Това ,че с експертизата е
определен по-голям размер на обезщетението ,не дава основание за уважаване на
този размер ,тъй като не е направено увеличение на иска за тази сума ,при което съдът е обвързан
единствено и само с претенцията на
ищеца.
Моли
се за отмяна на решението в атакуваната част и
вместо него – постановяване на ново ,с което
се отхвърлят претенциите на ищеца .Не се сочат нови доказателства и
обстоятелства по делото . Въззивната жалба
е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалбане акт .
Въззимаемият ответник К.Д. чред адвокатския си представител е подал писмен отговор по чл. 263 от ГПК ,с който оспорва въззивната жалба ,като счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Сочи ,че е било установено по делото ,че въззиваемият –ищец е собственик на недвижимите имоти ,предмет на иска по чл. 108 от ЗС .Всъщност спорен по делото е единствено въпросът за собствеността на складовото помещение от 25 кв.м.,което по КК на града е отразено с идентификатор 57 591.503.173.4.Проследявайки статута и площта на помещението пред годините и по различните планове на града ,въззиваемият твърди ,че е установено по делото ,че този обект винаги е бил с една и съща площ от 25 кв.м. ,включително и по отменените дворищнорегулационни планове ,до който извод се стига и след анализ и на приетите като доказателства по делото нотариални актове –н.д. № 61/1981 г. и н.а.№ 27/1972 г. От съдържанието на процесния договор ,сключен с н.а.№ 12/2009 г. на нотариус Недина , се е установило ,че ищецът е закупил освен двуетажна жилищна сграда и складови помещения към жилищната сграда ,едното от които с площ от 32 кв.м.,а другото от 25 кв.м. – двете с площ от 57 кв.м. В предходните нотариални актове от 1972 г. и 1981 г. складовите помещения са отразени като „яхър на площ от 32 кв.м. и магазин /впоследствие променен на склад /от 25 кв.м. „,но неизменно с площ от 57 кв.м. Всъщност с първичния нотариален акт за собственост от 1972 г. праводателят на ответника К. Стефанов К. е признат за собственик на дворно място от 475 кв.м. ,заедно с построените в него жилищна сграда от 52 кв.м. ,яхър от 32 кв.м. и магазин от 25 кв.м. При изповядване на процесната сделка от 2009 г. въззивникът се е легитимирал като собственик с договор за дарение от 1994 г. – н.а.№ 24/1994 г. ,с който праводателката му Надежда Костова /негова майка / се е легитимирала като собственик с нот. акт № 61/1981 г. ,с който К.К. ,неин съпруг,който е прехвърлил собствеността на 175/475 кв.м. ид.части от парцела ,заедно с построената в него жилищна сграда от 52 кв.м. ,яхър на площ от 32 кв.м. и складово помещение от 25 кв.м./промяната на предназначението на това помещение от магазин на склюд е установено и от вещото лице по назначената СТЕ/.С други думи ,общата площ на допълнителните постройки извън жилищната сграда е била 57 кв.м. –точно толкова ,колкото е купил ищецът и в тази площ влиза помещението от 25 кв.м. ,която сграда с идентификатор 57 491.503.173.4 през годините никога не е променяла площта си – винаги е била с площ от 25 кв.м.
Що се отнася до иска по чл. 59 от ЗЗД ,сочи се ,че фактът ,че ответникът е владял изцяло имота през процесния период ,е бил доказан по делото , а и не се оспорва от въззивника.В тази насока били и показанията на разпитаните по делото свидетели Костова и К.,както и представените справки от ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД ,от които е видно ,че пред процесния период в имота има редовна дневна и нощна консумация на ел.енергия .Затова се счита за доказано ,че през процесния период въззивникът е ползвал неоснователно процесните имоти ,поради което правилно е била уважена и претенцията за заплащане на обезщетение за лишеното право на ползване .Размерът на частично предявения иск е бил установен от приетата по делото оценъчна експертиза .Районният съд е уважил направеното възражение за изтекла погасителна давност за част от сумата – за периода до 04.12.2012 г. Приел е ,че в размикета на пет годишния период ,считано пет години назад от предявяване на иска ,средният пазарен наем за процесните обекти е в размер на 10 161 лв.,като искът е уважен за сумата 6710 лв. ,в какъвто размер е бил уважен от съда .Затова липсват според въззиваемата страна неяснота в мотивите на съда и възражението за давност .
Моли се за потвърждаване на решението в атакуваните части . .Също не се сочат нови доказателства .
С оглед на горното и на осн. чл. 267 от ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го насрочва за 24.04.2019 г. от 10,10 часа ,за която дата да се призоват страните .
ПРЕПИС от настоящата определение да се връчи на страните .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.