№ 112
гр. Разград, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20243330100689 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 228 ЗЗД, вр. ЗДС и
ППЗДС.
Депозирана е искова молба от „ТУАНА КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “Мидия“ №6, срещу
Областния управител на обл. Разград, с административен адрес: гр. Разград,
бул. „Бели Лом" № 37А, за установяване съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните, основано на 3 броя договори
за наем с №Ф-012021/06.01.2021 г., № Ф-022021 /06.01.2021 г. и № Ф-
032021/06.01.2021 г., за отдаване под наем на 3 съседни самостоятелни обекта
в сграда с предназначение “за търговска дейност“, публична държавна
собственост, като за сключване на договорите е проведен публичен търг,
съгласно правилата на ЗДС и ППЗДС. Ищецът сочи, че на 14.11.2023г. е
получил нотариална покана № ******* г. на нот. Р. И., с която е връчено
едномесечно предизвестие за прекратяване на 3-те договора за наем на
основание чл. 21, ал. 7 от Договорите, който предвижда, че всяка страна може
да прекрати договора с едномесечно предизвестие. Ищецът твърди, че
впоследствие областният управител е издал и връчил Заповед № ДС-20-1 от
30.01.2024 г. по реда на чл. 80 ЗДС за принудителното изземване на имотите.
Тази заповед е обжалвана пред Административен съд - Разград, който е спрял
нейното предварително изпълнение съгласно чл. 80, ал. 3 ЗДС.
Ищецът сочи, че с оглед дългосрочния характер на договора, е направил
значителни подобрения в имота, които следвало да останат за негова сметка,
съгл. чл. 14 и чл. 16 от Договорите. Ищецът твърди, че не е имал възможност
да влияе върху съдържанието на договорите и отделните клаузи. Счита, че
уговорката, обективирана в чл. 21, ал. 7 от договорите за прекратяването им
едностранно е нищожна, противоречаща на целта на сключените договори и
общата воля на страните към момента на сключването им, а като безвиновна
прекратителна клауза, на която ищецът не може да се противопостави, същия
счита, че го поставя в неравноправно отношение спрямо държавния орган.
1
Сочи, че е налице недобросъвестност от страна на ответника, който,
позовавайки се на клауза за едностранно прекратяване, без да е налице
уговорена неустойка, цели заобикаляне на уговорения срок от 10 години,
който срок бил основание от страна на ищеца за сключване на договорите,
извършване на подобрения с оглед дългосрочното упражняване на търговска
дейност в наетите помещения.
В срок, ответника депозира отговор, с който оспорва изцяло предявените
искове и ги счита за неоснователни. Твърди, че е спазена процедурата по
отдаване на имотите под наем, като в Тръжната документация подробно били
посочени условията, сроковете и образците на различните заявления и
декларации, включително Проект на Договор за отдаване под наем на част от
недвижим имот - публична държавна собственост. Сочи, че ищецът лично е
попълнил декларация за запознаване с относимите документи. Сочи, че
ищецът е имал възможност в сроковете по чл. 100, ал. 2 от ЗОП да направил
искания за промени и допълнения в договора. Твърди, че не е налице
нищожност на клаузата за едностранно прекратяване, доколкото чл. 26 от ЗЗД
изрично посочва при наличието на кои обстоятелства, сключеният договор
или отделни клаузи са нищожни, сред които не попада прекратяването на
действието на договора. Липсата на уговорена санкция ответникът приема за
свобода на договаряне. Отрича необходимостта от „тълкуване" волята на
страните по договорите. Оспорва твърденията на ищеца, че клаузата на чл. 21,
т. 7 от договорите ги превръща в „безсрочни“, позовавайки се на чл. 229, ал. 3
от ЗЗД. Счита, че Договор № Ф-012021/06.01.2021 г., Договор № Ф-
022021/06.01.2021 г. и Договор № Ф-032021/06.01.2021 г. са прекратени в
съответствие с уговорените в тях условия – едностранно, с предизвестие,
връчено с Нотариална покана per. № 13723, том 3, акт 24 от 09.11.2023 г. на
Нотариус Р. И., per. № 378 на Нот.К., връчена на 14.11.2023 г. на управителя на
„ТУАНА КОМЕРС“ ЕООД, считано от 14.12.2023 г. Сочи твърдението на
ищеца, че Областният управител „приема“ плащанията на наемната цена, за
неоснователно - доколкото същата се заплаща по банков път, а банката не
може да откаже извършването на съответния превод, в момента на постъпване
на съответната сума по сметката на Областния управител, същата се връща
обратно като недължимо платена.
По делото са приобщени следните писмени доказателства: Договор № Ф-
012021/06.01.2021 г., Договор № Ф- 022021/06.01.2021 г. и Договор № Ф-
032021/06.01.2021 г.; Обявление за провеждане на публичен търг за отдаване
на имотите под наем; Предизвестие за прекратяване на договорите с
нотариална покана; Заповед по реда на чл. 80 ЗДС; Писмо на МРРБ с изх. №
70-00-1045 от 04.01.2024 г.; Отговор на обл. управител до МРРБ с № 26-00-
98.13 от 15.01.2024 г.; Жалба до АС - Разград, по която е образувано адм. д.
32/2024 г.; цялата преписка по тръжната процедура за процесните договори за
наем; Акт № 2549/05.12.2014 г. за ПДС, вписан в Службата по вписванията -
гр.Разград, вх. per. № 6633/09.12.2014 г., акт № 41, том 23, дело № 4319/2014
г.1 партидна книга том 52092-79273, на Областния управител на Област
Разград; Протокол № ДС-7/30.10.2020 г. на Постоянната комисия, назначена
със Заповед № ОКД-12-ОО1/19.05.2020 г. на Областния управител на Област
Разград; Заповед № ДС-16-006/30.10.202Сг. на Областния управител; Тръжни
книжа за обекти с идентификационни №№ 61710.505.7270.2.3,
61710.505.7270.2.6 и 61710.505.7270.2.7; Нотариална покана per. № 13732, том
3, акт 24 от 09.11.2023 г. на Нотариус Р. И., per. № 378 на Нот.Камара.
По делото е назначена и представена ССЕ, която е приета и неоспорена от
2
страните.
Съдът, преценявайки твърденията на страните и събраните писмени
доказателства, приема следното от фактическа страна:
Между „ТУАНА КОМЕРС“ ЕООД и Областния управител на обл. Разград, по
реда на Закона за държавната собственост /ЗДС/ и Правилник за прилагането
му /ППЗДС/, на 06.01.3021г. са сключени 3 броя договори за наем с №Ф-
012021, № Ф-022021 и № Ф-032021, за отдаване под наем на 3 съседни
самостоятелни обекта в сграда с предназначение “за търговска дейност“,
публична държавна собственост, след проведен публичен търг.
На 14.11.2023г. на наемателя е връчена нотариална покана № ******* г. на
нот. Р. И., с която е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на 3-
те договора за наем на основание чл. 21, ал. 7 от Договорите.
Областният управител е издал и връчил Заповед № ДС-20-1 от 30.01.2024 г. по
реда на чл. 80 ЗДС за принудителното изземване на имотите /лист 20 от
делото/. Тази заповед е обжалвана пред Административен съд - Разград, който
е спрял нейното предварително изпълнение съгласно чл. 80, ал. 3 ЗДС.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от
правна страна:
Предявените установителни искове са допустими.
Договорът за наем е двустранен, възмезден, консенсуален, а в конкретния
случай – срочен и формален, доколкото има за предмет недвижим имот –
публична държавна собственост. Същият е сключен по реда на ЗДС и ППЗДС,
а по отношение неуредените в специалния закон въпроси е приложимо
гражданското законодателство /Закон за задълженията и договорите/. Между
страните по делото липсва спор и от представените писмени доказателства
/административните преписки/ се установява, че процесната тръжна
процедура за отдаване под наем на три броя самостоятелни обекти - публична
държавна собственост, находящи се на адрес гр. Разград, бул. "България" №
15, с предназначение „за търговска дейност“, с кадастрални данни както
следва: СО №61710.505.7270.2.3 с площ 45 кв.м., СО №61710.505.7270.2.6 с
площ 155 кв.м. и СО №61710.505.7270.2.7 с площ 89,47 кв.м., е открита със
заповед № ДС-16-006/30.10.2020 г. на Областен управител на Област Разград,
в качеството му на орган по чл. 16, ал. 2, във вр. с чл. 19, ал.1 ЗДС. Видът на
процедурата е търг с тайно наддаване. В заповедта подробно са посочени
обектите на търга, фактическото и правно основание за откриването му, видът
на процедурата, условията на търга, в това число - първоначална тръжна
наемна цена, срок за отдаване под наем на обекта, ден, място и начален час за
провеждане на търга, условията за закупуване на документацията и тези за
оглед на обекта, депозит, изискуеми документи, пречки за разглеждане на
ценовите предложения, назначена е тръжната комисия и е утвърдена
документацията.
Съдът не дължи произнасяне досежно законосъобразността на процедурата по
провеждане на търга, доколкото същата подлежи на административен контрол.
Въведени са твърдения за нищожност и необходимост от тълкуване на чл.21,
ал. 7 от договора, неравнопоставеност на страните, възможност за влияние от
страна на участниците в търга върху съдържанието на договора, „приемане“
на наемните плащания след изтичане на предизвестието, свобода на
договарянето.
За търговете, насрочени за дата 07.12.2020г. е подадено едно предложение за
участие - именно от „ТУАНА КОМЕРС“ ЕООД. Комисията е пристъпила към
разглеждане на предложението и е извършила класиране, въз основа на
3
изготвения протокол от 07.12.2020г. и на основание чл. 13, ал. 3 и ал. 5
ППЗДС, Областният управител е издал заповед №ДС-16-009/11.12.2020г., с
която е определил за наемател на обекта ищеца в настоящото производство.
Процедурата е проведена съобразно вида на имотите - публична държавна
собственост, и реда за отдаването им под наем - чл. 19, ал. 1 ЗДС за срок до
десет години, при условие, че се ползват съобразно предназначението им, чрез
търг и при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона,
въз основа на резултатите от който се сключва договор за наем. В заповедта за
откриване на търга трябва да бъде мотивирана необходимостта от отдаване
под наем на имота - публична държавна собственост. В конкретния казус,
мотивът на органа на държавно управление е необходимостта от средства за
привеждане на обектите в търговски вид, с оглед предназначението им, с
каквито средства титулярът на правото не разполага към момента на вземане
на решение за отдаването им под наем. Търгът се открива със заповед на
областния управител, в която се определят имотите или частите от тях, които
ще се предоставят под наем, и за какъв срок; първоначалната наемна цена;
предназначението на имотите или частите от тях; видът на търга; датата,
мястото и часа за провеждане на търга; други специфични условия.
Приложими норми за провеждане на търга са глава V "Принудително
отчуждаване, придобиване и разпореждане с имоти и вещи - частна държавна
собственост" /чл. 41 - чл. 69 вкл./ от ППЗДС и приключва със заповед на
областния управител, с която се определят лицето, спечелило търга и
наемната цена. Въз основа на заповедта областният управител сключва
договор за наем /чл. 13, ал. 4 ППЗДС/. Предвид препращащата норма на чл.
13, ал. 3 ППЗДС, към процесния търг с тайно наддаване, проведен за
отдаването под наем на част от имот - публична държавна собственост, са
приложими общите разпоредби относно търговете по глава V ППЗДС - тези
на членове 42, 43, 44, 46 и 47 и чл. 55 - чл. 58 вкл. ППЗДС, както и
относимите конкретно към търговете с тайно наддаване - на чл. 51 до чл. 54
вкл. ППЗДС.
Между страните в настоящото производство не е спорен въпроса за валидното
възникване и съществуване до определен момент на облигационната връзка,
установена с процесните Договор № Ф-012021/06.01.2021 г., Договор № Ф-
022021/06.01.2021 г. и Договор № Ф-032021/06.01.2021 г. за наем с обекти
имоти публична държавна собственост.
Приложим е ЗДС като специален по отношение общата уредба на наемните
отношения в ЗЗД. Нормативно е определен максимално допустим срок на
действие на догорите за наем по ЗДС – 10 години. Чл.16 ЗДС предвижда
възможност и за предсрочно прекратяване на облигационните отношения,
свързано с неизпълнение – забранено е наетите имоти да се ползват извън
предназначението им, да се преотдават и да се ползват съвместно по договор с
трети лица. Изрично е разписана приложимостта на ЗЗД по отношение
прекратяване на наемните отношения, като препраща и към условията,
предвидени в договора.
С оглед изложеното, спорен между страните е въпроса дали е преустановено
действието на процесните договори, с едностранното изявление на ответника
за прекратяване на 3 бр. договора, обективирано в Предизвестие, връчено на
14.11.2023г., с оглед изрично предвидената клауза на чл. 21, ал. 7 /идентична за
всеки от договорите/.
С оглед приложимостта на гражданското законодателство, и доводите на
страните, следва да се обсъдят основни положения като свободата на
4
договаряне и възможността за тълкуване на клаузи в договорите.
Свободата на договаряне е конституционно гарантирана правна възможност
страните да уговарят помежду си, според личния си интерес, предмета, обема
и вида на съглашението, както и дали и с кого да договарят, бидейки
ограничени от повелителни норми на закона и правилата на морала – не
следва да се цели/постига заобикаляне на закона или противоречие с добрите
нрави. Изхождайки от свободата на договаряне и в съответствие с
нормативните изисквания, характеристиките на договора имат силата на закон
за страните, подписали същия. Публично оповестеното съдържание на
договора, проект на който е част от тръжната документация, дава възможност
на неограничен кръг субекти да се запознаят с клаузите и да вземат
информирано решение за участие в търга.
По отношение на спорната възможност за безвиновно прекратяване на
договорите, с регламентирана в чл. 21, ал. 7, следва да се анализира вида,
характера и целта на договора. При наличие на спор относно точния смисъл
на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20
ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки
отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката
и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния
смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението;
доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и
как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място
в договора и общия му смисъл. При тълкуването на неясни клаузи, следва да
се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които е сключен
договорът, породените към този момент отношения между страните и
произтичащото от това поведение на последните, както и това след
сключването му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на
действителната воля на страните. Тълкуването цели запазване на цялото
действие на договора така, както в действителност е желано от страните,
независимо от съдържащите се в него непрецизни, неточни и дори неправилни
формулировки при посочването на неговия предмет – така Решение № 46 от
7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2489/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Борис Илиев. Въпреки привидното противоречие на клаузата с целта/срока на
договора, същата не поставя съмнение относно волята на страните и се явява
ясна и ненуждаеща се от тълкуване.
Следва да се обсъдят твърденията на ищеца за нищожност на клаузата на чл.
21, ал. 7 от Договорите за наем /идентични/, поради противоречието й с целта
на договорите — дългосрочното им отдаване и ползване, и противоречие с
разпоредбата на чл.238 ЗЗД - диспозитивна по своя характер, предписваща
определено правно поведение на страните по безсрочно правоотношение. Тя
не съдържа нито пряка, нито косвена забрана срочният договор да може да
бъде прекратен на безвиновно основание с едностранното волеизявления на
една от страните по договора. Правната теория приема, че когато съществува
съмнение за несъответствие на съдържанието на дадена сделка с хипотезата на
конкретна правна норма, водещо до нейната нищожност поради противоречие
със закона, то сключването й следва да застрашава някакъв висш, значим
обществен интерес (арг. чл.8, ал.3 ЗЗД) или интерес на икономически по-
слабата страна по договора. В случая ищецът навежда твърдения, че
разпоредбата на чл. 21, ал. 7 го поставя във финансово по-неблагоприятно
положение предвид това, че подобренията, които е направил в наетите обекти,
5
ще бъдат за негова сметка, ще бъде лишен от възможност да се ползва от тях.
Твърденията за извършени разходи за подобрения в размер на 80000лв. не са
подкрепени с доказателства, доколкото не са и предмет на настоящото
производство. Съдът намира, че проведената тръжна процедура представлява
своеобразна „оферта“ на условията на бъдещите договорни правоотношения,
публично оповестени в детайли, предоставена възможност за оглед, по такъв
начин, че участникът да има възможност свободно да формира воля дали е в
негов интерес да бъде страна по това правоотношение. Следва да се подчертае
факта, че проекта на договора за наем, оповестен като част от тръжната
документация, е подписан от страните в окончателния си вариант без каквито
и да е изменения на проектните клаузи и е породил именно целените правни
последици, в резултат на приемане на отправената оферта. Отделно, няма
данни извършените подобрения да са съгласувани с наемодателя – съгласно
представен Констативен протокол от 03.01.2024г., съставен от комисия в
състав служители-специалисти към Община Разград, са установени трайни
подобрения и преустройства, които съгласно чл.16 от Договорите следва да се
извършат след сключено между страните писмено споразумение. Т.е. в случая
ищецът основава претенцията си на свое нерегламентирано поведение, с оглед
което вменява на другата страна, сключване на договора при условия, които го
поставят в по-неблагоприятно положение.
Следва да се установи дали клаузата за едностранно, безвиновно прекратяване
на договорите представлява израз на свободата на договаряне или е наложена
едностранно от административния орган. За да бъде резултат от
прокламираната и гарантирана свобода на договаряне, клаузата следва да
ползва и двете страни по договора. В настоящия случай оспорената уговорка
не носи в себе си риск да поставя в неравностойно положение една от
страните, тъй като създаденото с нея субективно преобразуващо право
принадлежи и на двете страни, като предвижда еднакъв срок за
упражняването му за всяка от тях. Тази уговорка е едно предварително
взаимно съгласие за евентуално бъдещо прекратяване на договора преди да
изтече срока му по инициатива на която и да било от страните, като всяка от
тях се е съгласила да понесе ефекта от упражняването на правото дори и с
риска да претърпи някакви неблагоприятни последици за интересите си.
Предвид формираното убеждение, че разпоредбата на чл. 21, ал. 7 от
договорите не е нищожна, значението на същата е ясно и ненуждаещо се от
тълкуване, израз именно на свободата на договаряне, то сключените договори
са прекратени законосъобразно с получаване на едностранно предизвестие,
отправено от страна на наемодателя и обективирано в нотариална покана №
******* г. на нот. Р. И., получена от ищеца на 14.11.2023г. с изтичане на
уговорения едномесечен срок.
Твърденията за саниране действието на процесните договори с приемане на
плащания на ищеца, представляващи месечни наеми по тях, са оборени от
приетото по делото експертно заключение, което не е оспорено от страните.
Назначената по делото счетоводна експертиза удостоверява, че суми,
представляващи наемни плащания по процесните договори, са постъпвали
ежемесечно в банковата сметка на Областна администрация за периода
декември 2023г. – май 2024г. Установява и начина на набиране и разходване на
средства от второстепенния разпоредител на бюджетни средства чрез
системата СЕБРА – набирателна сметка от контрагенти, с изход Държавния
бюджет. В края на месеца наличността се занулява /в полза на Бюджета/ от
обслужващата банка. За възстановяване на средства е необходимо разрешение
6
от първостепенния разпоредител, като с оглед становището на експерта,
същото би следвало да се предостави. Установява се обаче липса на
разполагаем лимит до края на април 2024г., което обективно препятства
възстановяването на сумите, поради което наемните вноски са върнати като
„недължимо платени“ едва на 15.05.2024г. С оглед обективния характер на
причината, а именно липса на разполагаем лимит, ирелевантни са
твърденията, че сумите са върнати поради правна стратегия, изразена в
писмено становище на адв. Р.. Следователно, необоснован се оказва довода на
ищеца, че ответника е „приемал“ ежемесечно извършваните плащания и така е
продължил действието на облигационните отношения. Отделно, следва да се
отбележи и решение №172 от 16.12.2015 г. по т.д.№3065/2014 г. на ВКС, ТК, в
което е прието, че въведеният от законодателя специален режим за отдаване
под наем на части от имоти, публична общинска собственост /приложим по
аналогия и за имоти държавна собственост/: след проведен търг или конкурс и
на база решение на ОбС и за определен в закона срок, изключва приложението
на общото правило на чл.236, ал.1 от ЗЗД, позволяващо след изтичането на
договорения конкретен срок на действие на наемния договор, при
непротивопоставяне от наемодателя на продължаващото от страна на
наемателя ползване на вещта, договорът да се счита за трансформиран в
безсрочен. Още повече, че в случая като аргумент за по-силно основание е
фактът, че наемодателят явно се е противопоставял на ползването на наетите
имоти – издадена е Заповед № ДС-20-1/30.01.2024г. на областния управител
на Област Разград за изземване от владението на наемателя „ТУАНА
КОМЕРС“ ЕООД на самостоятелни обекти с идентификатори №
61710.505.7270.2.3, № 61710.505.7270.2.6 и № 61710.505.7270.2.7.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че атакуваната клауза от договорите
(чл. 21, ал. 7) не е нищожна като противоречаща на закона и не е налице
законова пречка срочното договорно правоотношение да бъде прекратено по
волята на една от страните преди изтичане на срока на договора, след като
такава възможност е изрично уговорена. Респективно няма пречка
волеизявлението на ответника, достигнало до ищеца с Нотариална покана per.
№ 13732, том 3, акт 24 от 09.11.2023 г. на Нотариус Р. И., per. № 378 на НК на
14.11.2013 година, да е породило преобразуващия си ефект като прекрати
съществуващата между страните правна връзка между с изтичане на
едномесечен срок. Съдът приема също така, че договори за наем с №Ф-
012021/06.01.2021 г., № Ф-022021 /06.01.2021 г. и № Ф- 032021/06.01.2021 г. не
са санирани /продължили действието си/ с приемане от ответника на
извършваните плащания от ищеца, представляващи месечни наеми.
С оглед гореизложеното, искът за установяване съществуването на валидно
облигационно отношение между страните по 3 бр. договора за наем е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат на
ответника. Представен е списък по чл. 80 от ГПК, за направени разноски за
заплатена ССчЕ в размер на 200 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
3600,00 лева. По направеното от ищеца възражение за прекомерност, съдът
съобрази, че минималното възнаграждение в случая е в размер на 3500,00
лева, в съответствие с чл.7, ал.1, т.4 и т., вр. с чл.7, ал.9 Наредба 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото се касае
за защита по 3 отделни неоценяеми иска. Съдът съобрази, че по отношение на
ответника е било осъществено надлежно процесуално представителство,
7
състоящо се в проучване на материалите по делото, в т.ч. административната
процедура, довела да сключване на процесните договори, изготвяне на
отговор на искова молба, събиране на писмени доказателства, процесуално
представителство в четири открити съдебни заседания и писмена защита,
съобрази правната и фактическа сложност на делото, и прецени, че
адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно.
По гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ТУАНА КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “Мидия“ №6, срещу
Областния управител на Област Разград, с административен адрес: гр.
Разград, бул. „Бели Лом" № 37А, за установяване съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните, основано на договор за наем
с №Ф-012021/06.01.2021 г., за отдаване под наем на самостоятелен обект -
публична държавна собственост, с предназначение “за търговска дейност“, с
идентификатор № 61710.505.7270.2.3, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ТУАНА КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “Мидия“ №6, срещу
Областния управител на Област Разград, с административен адрес: гр.
Разград, бул. „Бели Лом" № 37А, за установяване съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните, основано на договор за наем
с № Ф-022021/06.01.2021 г. за отдаване под наем на самостоятелен обект -
публична държавна собственост, с предназначение “за търговска дейност“, с
идентификатор № 61710.505.7270.2.6 , като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ТУАНА КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “Мидия“ №6, срещу
Областния управител на Област Разград, с административен адрес: гр.
Разград, бул. „Бели Лом" № 37А, за установяване съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните, основано на договор за наем
с № Ф-032021/06.01.2021 г., за отдаване под наем на самостоятелен обект -
публична държавна собственост, с предназначение “за търговска дейност“, с
идентификатор № 61710.505.7270.2.7, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ТУАНА КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Разград, ул. “Мидия“ №6, ДА ЗАПЛАТИ на Областния
управител на Област Разград, с административен адрес: гр. Разград, бул. „Бели
Лом" № 37А, сторените по делото разноски, в размер на 3600,00 лв. /три
хиляди и шестстотин лева/ адвокатско възнаграждение и 200,00 лв. /двеста
лева/ депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Окръжен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8