РЕШЕНИЕ
№ 2297
гр. Бургас, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120105704 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД против М.
Г. Ж. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 196,20 лв., от които 186,20 лв. - изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение на трето лице – С. С. П. – за причинените й от ответника имуществени вреди
при ПТП от ***** г., и 10 лв. - ликвидационни разноски, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното й изплащане, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3152/2021 г. по описа на БРС. Ищецът твърди, че на ********
г. около 22,00 ч., при управление на лек автомобил „****“, модел „****“, с рег. № ******
ответникът е реализирал ПТП с лек автомобил „*****“, модел „***“ с рег. № ******,
собственост на С. С. П., след което е напуснал мястото на ПТП без да уведоми и изчака
контролните органи, като се е отклонил от проверка за алкохол. Твърди също така, че за
настъпилото ПТП е бил съставен Протокол за ПТП № *****/****** г. и на виновния водач е
бил съставен АУАН № *******. Заявено е, че към датата на произшествието отговорността
на виновния водач е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“,
обективирана в застрахователна полица № ******* със срок на валидност ***** г. –*******
г., като при ищеца е била заведена щета № *******, по която на ******* г. той е изплатил
на собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение в размер на 186,20 лв. На
следващо място се твърди, че след плащане на обезщетението ищцовото дружество е
встъпило в правата на увредения и има право на регресен иск срещу причинителя на
вредите. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с писмена
молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 и т.
3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
1
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от особения представител на
ответника, в който се твърди, че искът е неоснователен и се моли същият да бъде отхвърлен.
Оспорени са твърденията на ищеца, че ответникът е напуснал мястото на ПТП без да
уведоми и изчака контролните органи, както и че се е отклонил от проверка за алкохол.
Твърди се, че в случая между участниците в произшествието е било постигнато съгласие
относно обстоятелствата на настъпване на произшествието и те са попълнили съответния
протокол, като в случая не е имало пострадали хора и участниците в произшествието не са
били длъжни да уведомят органите на МВР. Твърди се също така, че по делото липсват
доказателства ответникът да е извършил някое от визираните в чл. 500 от КЗ деяния, които
да обуславят право на регрес на застрахователя. Особеният представител на ответника се
явява в съдебно заседание, поддържа отговора, не ангажира доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
законовите разпоредби, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представен Протокол за ПТП № ****/******** г., съгласно който на
***** г. в 22,00 ч. (с нечетливо място на настъпване на произшествието) е настъпило ПТП
между л.а. ***** с рег. № ******, управляван от М. Г. Ж., и л.а. ******* с рег. № ********,
собственост на С. С. П., при което при извършване на маневра водачът на л.а. ***** е
ударил паркирания л.а. ******* и му е нанесъл увреждания по преден ляв калник и предна
лява врата. В протокола е посочено, че местопроизшествието не е било посетено от
полицейските органи, както и че на М. Г. Ж. е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение. Липсват обаче доказателства впоследствие той да е бил
санкциониран с наказателно постановление. Протоколът за ПТП е подписан от двете лица –
участници в ПТП, както и от неговия съставител.
От протокола за ПТП, както и от представената по делото справка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, е видно, че към датата на настъпване на
произшествието по отношение на л.а. ******* с рег. № ******* е имало действащ договор
„Гражданската отговорност“, сключен със „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД.
На ***** г. С. П. е сезирала ищеца с уведомление за настъпило застрахователно
събитие и с искане да й бъде платено застрахователно обезщетение за настъпилите щети при
горепосоченото ПТП, в резултат на което при ищеца е била образувана щета №
************* и на увреденото лице е било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 186,20 лв. (с платежно нареждане от 20.09.2016 г.).
Горепосочените факти не се оспорват от особения представител на ответника.
При така представените доказателства съдът намира, че искът е неоснователен по
следните съображения:
В случая ищецът претендира, че на осн. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ е придобил право на
регрес срещу виновния водач за платеното на увреденото лице застрахователно
обезщетение. Съгласно така посочената правна норма, застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното обезщетение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният
водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. В чл.
125 от ЗМВР са посочени случаите, в които службите за контрол на МВР задължително
посещават мястото на пътнотранспортното произшествие, като към датата на настъпване на
процесното ПТП тези случаи са били следните: 1/ при произшествието има убит или ранен
човек; 2/ произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3/ в
произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар,
2
който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; 4/ в
произшествието участва пътно превозно средство с чуждестранна регистрация; 5/ има
съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол, на друго
упойващо вещество или не притежава необходимите права за управление на моторно
превозно средство; 6/ произшествието е с участието на пътно превозно средство на
Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или
чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Р. Б. или пребиваващи на нея; 7/
между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с
него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените му при произшествието щети; 8/ произшествието е с един участник
и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му от произшествието вреди. Видно е, че в случая не е била налице никоя от
горепосочените хипотези, т.е. не е било задължително органите на МВР да посетят мястото
на процесното ПТП, поради което съдът намира, че за ищеца не е възникнало право на
регрес по отношение на виновния водач на горепосоченото правно основание.
В исковата молба е посочено също така, че напускайки мястото на ПТП ответникът
се е отклонил от проверка за алкохол. Съдът намира, че за ищеца не е възникнало право на
регрес и на това основание, тъй като съгласно чл. 500, ал. 1 т. 1, предл. последно от КЗ
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици
или други упойващи вещества, а съдебната практика трайно и безпротиворечиво приема, че
самият факт на напускане на местопроизшествието от причинителя на вредите не може да се
квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол и не е
достатъчен, за да се ангажира отговорността на водача към неговия застраховател по
застраховката „Гражданска отговорност”. В тази хипотеза застрахователят следва да
установи чрез пълно главно доказване виновното отклонение на водача от проверка за
алкохол, а именно, че спрямо него са били предприети действия за извършване на проверка
за алкохол от органите на МВР, но той виновно се е отклонил от тази проверка, каквото
доказване в случая не е проведено.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че в случая не са налице основания за
ангажиране регресната отговорност на ответника спрямо ищцовото дружество, поради което
ответникът не дължи на ищеца процесната главница, съответно не дължи и претендираната
от ищеца законна лихва. Поради това предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид неоснователността на предявения иск, на ищеца не следва да бъдат
присъждани съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление гр. С******, бул. ********, против М. Г. Ж., ЕГН **********, от гр.
К****, ул. **********, иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 196,20 лв., от които 186,20 лв. - изплатено от ищеца застрахователно обезщетение
на трето лице – С. С. П. – за причинените й от ответника имуществени вреди при ПТП от
****** г., и 10,00 лв. - ликвидационни разноски, както и законната лихва върху главницата,
3
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й
изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 842/10.05.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3152/2021 г. по описа на РС-
Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4