Р
Е Ш Е
Н И Е
№.............
град Шумен, 24.11.2016
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ГРАД ШУМЕН, в
публичното заседание на осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Административен
съдия:Кремена Борисова
при секретаря В.Р. и с участието на прокурор S=K= от
Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административния
съдия АД № 63 по описа за 2016
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по
реда на чл.203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, образувано по искова молба от И.И.В. ***,
с ЕГН **********, против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/
със седалище и адрес на управление град Бургас,представлявано от изпълнителния
директор, за сумата в размер на 450.00 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди,явяваща се направени от ищеца деловодни разноски по
повод процесуално представителство и защита от адвокат по КАНД№243/2015год.,съгласно Договор за
правна защита и съдействие№********** от 19.10.2015год..
Ищецът твърди,
че с решение№440/12.08.2015год. постановено по ВНАД№543/2015год. Шуменският
районен съд отменил като незаконосъобразно издаденото от Началника на отдел
„Рибарство и контрол“-гр.Шумен Главна дирекция „Рибарство и контрол“ на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури-гр.София наказателно постановление№26-17/27.03.2015год.,с
което на ищеца на основание чл.24 ал1 от ЗРА било наложено административно
наказание-„глоба“ в размер на 100лв. за осъществено административно нарушение
по чл.65 от ЗРА във вр. с чл.24 ал1 т.1
от ЗРА.С решение№232/02.11.2015год.,постановено по КАНД№243/2015год. Шуменският
административен съд оставил в сила обжалваното от
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури решение на Шуменския
районен съд№440/12.08.2015год. по ВАНД№543/2015год. по описа на с.с..Решението
на районния съд за отмяна на НП,потвърдено от административния съд е влязло в
законна сила на 02.11.2015год.За осъществяване на процесуално представителство
и защита в касационното производство пред административния съд по повод
обжалваното въззивно решение за отмяна
на НП ,ищецът сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат
№********** от 19.10.2015год., за което процесуално представителство заплатил
съответно договорено възнаграждение общо в размер на 450.00 лв. по КАНД №243/2015
г. Ищецът излага, че тези разходи се е наложило да бъдат извършени вследствие на незаконосъобразната
дейност на административния орган, а именно издаване на Наказателно
постановление№26-17/27.03.2015год. на Началника на отдел „Рибарство и
контрол“-гр.Шумен към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ на Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури-гр.Бургас., което е отменено с влязло в сила съдебно
решение. Ищецът твърди, че ответната страна, с оглед така посочения
незаконосъобразен акт, му е нанесъл имуществена вреда, изразяваща се в
направени разноски по КАНД№243/2015 год. на Административен съд-Шумен , а
именно заплащане на адвокат за защита и процесуално представителство пред касационната
инстанция на сума в размер на 450.00, поради което претендира причинени от
ответната страна имуществени вреди и моли съда да постанови съдебно решение, с
което да осъди Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище и
адрес на управление-гр.Бургас,представлявана от изпълнителния директор да му
заплати сумата в размер на 450.00 лв., както и да му присъди направените по
делото разноски.
Ответната страна
-Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ град Бургас, редовно
призована, не изпраща представител, но е представила писмено становище,изготвено
от юрисконсулт Е.И.., редовно упълномощен,в което оспорва исковата претенция по
основание и по размер и релевира подробни доводи за неоснователност на
претенцията за обезщетение. Отправя искане съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
Представителят
на Окръжна прокуратура- град Шумен счита иска за основателен и доказан и моли съда да постанови съдебно решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца претендираната от него сума,
представляваща направени разноски за процесуално представителство и защита по посоченото касационно дело.
Съдът, след като
съобрази изложеното в исковата молба, становището на ответника, както и от
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
установи от фактическа страна следното:
Няма спор между
страните, а и от приложените по делото писмени доказателства се установи, че Наказателно
постановление НП №26-17/27.03.2015
г. на Началника на
отдел „Рибарство и контрол“-гр.Шумен Главна дирекция „Рибарство и контрол“ на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури-гр.София е било отменено с
Решение №440/12.08.2015 г. по ВАНД №543/2015 г. по описа на Районен съд град Шумен
и съответно потвърдено с Решение №232/02.11.2015 г. по КАНД №243/2015 г. по
описа на Административен съд град Шумен.Видно от прил. по КАНД№243/2015год. по
описа на ШАС ,л.16-17 и представени в
хода на съдебното производство доказателства,в т.ч. и оригинален екземпляр на
оспорения договор за правна защита и съдействие№********** /19.10.2015год.,се
установи че във връзка с образуваното по повод депозирана жалба от
касатора-ИАРА-гр.Бургас срещу решение№440/12.08.2015год. по ВНАД№543/2015год.
по описа на Районен съд-Шумен касационно производство по КАНД№243/2015год. по
описа на Административен съд-Шумен,на 19.10.2015год. ищецът упълномощил адвокат Е.Г. от гр.Шумен
ул.“Д.Войников“№9-13 да го представлява и защитава в касационното
производство.Съгласно прил. договор за правна защита и
съдействие№**********/19.10.2015год. сключен между ищеца И.В. и пълномощника
му-адв.Е.Г. ищецът е заплатил на процесуалния си представител в производството
по КАНД№243/2015год. по описа на ШАС сумата в размер на 450.00 лв. съставляваща
договорено между страните и внесено възнаграждение за адвокат. Видно от представения от ищеца оригинален екземпляр на
договор за правна защита и съдействие№********** серия Б,съставляващ частен
документ,същият,противно на твърдението на ответника съдържа законоизискуемите
реквизити за един облигационен договор-страни,основание и предмет,договорено
възнаграждение,платимо в брой,отбелязана е цифром и словом внесената от ищеца
сума,съдържа дата на сключване на договора и подписи на страните.Действително в
самия договор за правна защита и съдействие не е отбелязан съда,пред който
упълномощеният адвокат следва да осъществява процесуалното представителство на
ищеца,но доколкото на първа страница на бланката,съставляваща адвокатското
пълномощно е изрично упоменато,че ищецът упълномощава адв.Е.Г. да го
представлява и защитава по КАНД№243/2015год. по описа на Шуменски
административен съд,настоящият съдебен състав приема,че от съдържанието на
адв.пълномощно,част от което съставлява и оспорения договор за правна защита и
съдействие става ясно по недвусмислен начин,че уговореното между страните по договора
за правна защита и съдействие възнаграждение е именно по повод осъществяване на
процесуално представителство по КАНД№243/2015год. по описа на Административен
съд-Шумен.Ето защо констатираният в договора за правна защита и съдействие
пропуск е несъществен и не се отразява на валидността на същия.В този смисъл и
съобразно представените по делото писмени доказателства съдът,противно на
твърденията на ответната страна приема,че в случая е налице плащане в брой на възнаграждение за адвокат,
осъществил процесуално представителство, отразено изрично в приложения договор
за правна защита и съдействие на ищеца по образуваното пред Шуменския
административен съд КАНД № 243/2015
год., което е достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен, съгласно
т. 1 от ТР № 6/ 06.11. 2013 г. по т.д. № 6/2012 год. на ОС на ГК и ТП на ВКС.
От така установеното фактическо положение
съдът достигна до следните правни изводи:
Исковата
молба е процесуално допустима. Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В настоящото
производството ищецът претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразен
акт-наказателно постановление, отменен по надлежния съдебен ред, от който акт е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в направени разноски при водене на касационно съдебно производство и в частност
заплатено адвокатско възнаграждение за адвокат в размер на 450.00 лв.
Съгласно
т. 1 от ТП № 2 от 19
май 2015 год. по тълкувателно дело № 2/
2014 г. по описа на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и
Втора колегия на ВАС, задължително за съда на основание чл. 130, ал. 2 от
Закона за съдебната власт, делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.
Съгласно разпоредбите на чл.5 ал1 и ал2
от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, Изпълнителната агенция по
рибарство и аквакултури /ИАРА/ е юридическо лице на бюджетна издръжка със
седалище гр.Бургас и териториални звена,към министъра на земеделието и храните,посредством
което се осъществяват управлението,наблюдението и контрола върху
рибарството,аквакултурите и търговията с риба и други водни организми. Отмененото
наказателно постановление, с което ищецът обосновава исковата си претенция е
издадено от длъжностно лице в структурата на Изпълнителна агенция по рибарство
и аквакултури /ИАРА/-Началник отдел „Рибарство и контрол“-гр.Шумен,Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ в ИАРА,оправомощен съгласно
Заповед№РД-09-25/21.01.2014год. на Министъра на земеделието и храните.Следователно
като юридическо лице ИАРА е процесуално надлежно легитимирана, съгласно
разпоредбата на чл. 205 от АПК, да отговаря за вредите, причинени на гражданите
и организациите от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на своите
органи и длъжностни лица.
Исковата защита за вреди от дейност на администрацията е възможна при
условията на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, когато вредите са причинени от
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавни органи или
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.Съгласно
разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и
неимуществени вреди,които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.Отговорността не се презумира от закона.В тежест на ищеца е да
установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на
отговорността по чл.1 ал1 от ЗОДОВ,а именно:незаконосъобразен акт,отменен по съответния ред, действие или
бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна
дейност, настъпила вреда и не на последно място—причинна връзка между отменения
акт,действие или бездействие и настъпилият вредоносен резултат, като
липсата на който и да е от елементите на състава води до невъзможност да се
реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.Доколкото
отговорността по ЗОДОВ е обективна, то въпросът за вината е без значение.
Процесното наказателно постановление е
издадено на основание ЗРА. Съгласно разпоредбата на чл. 91 ал4 от ЗРА наказателните
постановления за нарушения по този закон се издават от министъра на земеделието
и храните или от оправомощени от него длъжностни лица. В конкретния случай
длъжностното лице, издало наказателното постановление, е упълномощено със МЗ № РД-09-25 от 21.01.2014 год., което е
изрично отбелязано в наказателното постановление. Съдът приема, че издаването
на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения и упражнена
административно наказателна компетентност, законово предоставена на органа в
рамките на административната му правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност,в какъвто смисъл са и мотивите на т.1 от Тълкувателно
постановление№2/19.05.2015год. на ОСГК
на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. В случая не е спорно, че това конкретно
наказателно постановление е отменено по
съдебен ред от Шуменския районен съд с решение№440 от 12.08.2015год. по ВАНД№543/2015год.
по описа на с.с.,оставено в сила с решение№232 от 02.11.2015год. на Шуменския
административен съд по КАНД№243/2015г. по описа на с.с.Следователно обжалваното
наказателно постановление е отменено с влязло в законна сила на 02.11.2015год.
съдебно решение.Ето защо, съдът намира за доказана първата от визираните
по-горе предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен като
незаконосъобразен административен акт - наказателно постановление.
Съдът намира, че и втората
предпоставка е доказана. Налице е плащане в брой на възнаграждение за адвокат,
осъществил процесуално представителство, отразено изрично в приложения договор
за правна защита и съдействие на ищеца по образуваното пред Шуменския административен
съд
КАНД № 243/2015 год., което е достатъчно доказателство за това, че
разходът е сторен, съгласно т. 1 от ТР № 6/ 06.11. 2013 г. по т.д. № 6/2012
год. на ОС на ГК и ТП на ВКС. В
производството по Закона за административните нарушения и наказания по
обжалване на наказателни постановления липсва процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски в административнонаказателното производство от
лицето, санкционирано неоправдано с административно наказание (в този смисъл ТР
№ 2/03.06.2009 г. по т.д. № 7/2008 год. на ОСС от I и II колегии на ВАС),
поради което плащането за защита в това производство представлява намаление на
имуществото му и за него то се явява имуществена вреда.
На следващо място съдът счита, че
посочената по-горе имуществена вреда, настъпила за ищеца, е в пряка
причинно-следствена връзка с отмененото незаконосъoбразно наказателно
постановление, защото заплатеното от него възнаграждение за адвокат е типична,
нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразното наказателно
постановление и защитата, която се е наложила срещу него именно поради
незаконосъобразната дейност на администрацията. Независимо че плащането на
адвокатското възнаграждение произтича от договора за правна помощ, то е налице
посочената по-горе причинно-следствена връзка, тъй като единственото фактическо
основание за сключването на този договор за правна помощ е издаденото
незаконосъобразно наказателно постановление, срещу което ответникът е можел да
се защити единствено като го обжалва пред съда и упражни конституционното си
право на защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат – чл. 56 и
чл. 122 от Конституцията на Република България.
След като ищецът има право на адвокатска
защита при оспорването на издадено срещу него наказателно постановление и
същевременно дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона за адвокатурата
следва да уговори в договор, както и
след като е платил дължимото, той е изразходвал средствата именно за да се
защити по надлежния ред против незаконосъобразното наказателно постановление.
Ако не е съществувало НП, което той счита за незаконосъобразно, то нямаше да
съществува и съдебното му оспорване, в което
производство лицето може да упражни както намери за необходимо и ефективно
правото си на защита, включително като наеме адвокат, на който дължи
възнаграждение. Ето защо самото наказателното постановление е необходимото
условие за съществуване на договора за правна защита по делото, в което се
обжалва това наказателно постановление, без което условие защита е
невъзможна, защото би била с липсващ
предмет. Следва да се има предвид, че договорът за правна защита е в пряка и
непосредствена връзка именно и само с делото, в което е оспорено процесното
наказателно постановление,в случая-във фазата на касационното производство. Разходът
за адвокатско възнаграждение е направен именно в резултат на издаденото
наказателно постановление и е обусловен от него.В същия смисъл е и съдебната
практика при отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
причинени имуществени вреди, съставляващи платено възнаграждение за адвокат
–защитник, на лице, което е обвинено в извършване на престъпление, а в
последствие е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено.Правото
на защита,включващо и правото на адвокатска такава е основно конституционно
право,което не може да бъде ограничавано по никакъв начин,в т.ч. и поради
липсата на възможност за възстановяване на платения адвокатски хонорар.Липсата
на процесуална възможност за упражняване претенция за разноски в
административно-наказателния процес от лицето,подложено на неоправдана
наказателна репресия в контекста на Тълкувателно решение№2 /2009г. на ВАС
обуславя извод,че направените от него разходи в хода на
производството,приключило с отмяна на НП представляват имуществена вреда,за
която държавата дължи обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ.При липсата на друг процесуален
способ за обезщетяването й общият ред по ЗОДОВ се явява единствения възможен такъв
за възстановяване на вредите,претърпени от отменено като незаконосъобразно НП.
По изложените съображения съдът счита,
че са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника
на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени
вреди в размер на 450 лева, представляващи платените от него разноски за
адвокат по КАНД№243/2015год. на ШАС по повод обжалвано и отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление НП №26-17/27.03.2015 г. на Началника
на отдел „Рибарство и контрол“-гр.Шумен.
Възраженията на ответника за
неоснователност и недоказаност на иска са неоснователни. Без значение за
правния спор е обстоятелството,че в
прил. договор за правна защита и съдействие не е отбелязан съда,пред който
упълномощеният адвокат следва да осъществява процесуалното представителство на
ищеца, доколкото на първа страница на бланката,съставляваща адвокатското
пълномощно е изрично упоменато,че ищецът упълномощава адв.Е.Г. да го
представлява и защитава по КАНД№243/2015год. по описа на Шуменски административен
съд и от съдържанието на адв.пълномощно,част от което съставлява и оспорения
договор за правна защита и съдействие става ясно по недвусмислен начин,че
уговореното между страните по договора за правна защита и съдействие
възнаграждение е именно по повод осъществяване на процесуално представителство
по КАНД№243/2015год. по описа на Административен съд. От приложения по
касационното дело писмен договор безспорно се установява, че ищецът е заплатил
сумата от 450 лв. на адв. Е.Г. за защита именно по делото, с решението по което е оставено в сила
решението на въззивния съд,с което е отменено незаконосъобразното наказателно
постановление. От материалите по касационното дело е видно, че адв. Е.Г. е
осъществил процесуално представителство и защита на ищеца по това дело и по същото е постановено решение,
с което е отменено незаконосъобразното наказателно постановление.
С оглед изхода на делото, искането на ищеца за присъждане на направените
по делото разноски, като своевременно направено, е основателно и доказано в 10
лв. заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури със седалище и адрес на управление гр.Бургас
ул.“Княз Ал.Батенберг“№1 БУЛСТАТ 00064519,представлявана от изпълнителния
директор да заплати на И.И.В. *** ЕГН ********** сумата от 450 лв./четиристотин
и петдесет лв./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи
се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в касационно съдебно
производство по обжалване на НП №26-17/27.03.2015г. на Началника на отдел „Рибарство и
контрол“-гр.Шумен Главна дирекция „Рибарство и контрол“ на Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури-гр.София.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури със седалище и адрес на управление гр.Бургас ул.“Княз
Ал.Батенберг“№1 БУЛСТАТ 00064519,представлявана от изпълнителния директор да
заплати на И.И.В. *** ЕГН ********** сумата от 10 лв. разноски по настоящото
дело.
Във връзка
с откритото на основание чл.193 ал2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК производство
по оспорване на представения от ищеца Договор за правна защита и съдействие
серия Б с №**********/19.10.2015год. ПРИЗНАВА,че
оспорването не е доказано.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р
България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: