О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 261093
гр. Пловдив, 01.06.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в закрито заседание на първи юни през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА
БЕДРОСЯН
като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 823 по описа
за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл. 230 и чл. 140 от ГПК.
Постъпило е искане вх.№ 273241/21.04.2021 г. от ищеца В.Б. чрез пълномощника
му адв. К.Б., за възобновяване на производството, тъй като с Определение №
1/25.03.2021 г. на ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е отклонено
искането на Висшия адвокатски съвет за приемане на съвместно тълкувателно
решение, поради междувременно настъпила законодателна промяна, с която е приет
нов чл. 2в от ЗОДОВ, изрично регламентиращ реда, по който следва да се
реализира отговорността на държавата за нарушения на правото на ЕС.
Съдът констатира, че с Определение № 2449/16.10.2017 г. производството по
делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на
тълкувателно дело № 2/2015 г. на Гражданска и Търговска колегия на ВКС и Първа
и Втора колегия на ВАС.
С Определение № 1/25.03.2021 г. по тълк.д.№ 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС, е отклонено искането на Висшия адвокатски съвет
за приемане на съвместно тълкувателно решение, поради настъпила законодателна
промяна, с която са направени изменения и допълнения на ЗОДОВ, обнародвани в
ДВ, бр. 94/29.11.2019 г. Според § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИЗОДОВ, неприключилите до
влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред
които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване, но
без да се уточнява реда, по който следва да се разглеждат тези дела от
гражданските съдилища – по общия исков ред по ЗЗД или по специалния ред на ЗОДОВ.
Ето защо, съдът намира, че са отстранени пречките за движение на спряното
дело, поради което съдебното производство следва да бъде възобновено на
основание чл. 230, ал. 1 от ГПК.
Ищецът В.Б.Б.,
ЕГН **********,***, чрез адв. К.Б. със съд. адрес:*** ***, е предявил по пощата на 31.03.2017 г. с искова молба вх.№ 10446/03.04.2017
г. солидарно срещу Народното събрание на РБ и срещу БНБ,
както и евентуално срещу Фонд за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) обективно
кумулативно съединени искове на основание чл. 4, § 3 от Договора за ЕС за
обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, както и на обезщетения за
забава, в размер на общо 98 252,02 лв., от които 40 000 лв. – за неимуществени
вреди.
Ищецът твърди, че на 03.01.2013 г. открил в Корпоративна търговска банка АД
(КТБ) своя банкова сметка ***, с IBAN: ***. През пролетта на 2014 г. ищецът решил да закупи недв. имот – апартамент
със застроена площ от 119,33 кв.м в гр. ***. В началото на м. юни той успял да
приключи успешно преговорите с продавача, като на 02.06.2014 г. бил одобрен за
получаване на кредит от „СиБанк“ ЕАД на стойност 95 000 евро. На
04.06.2014 г. ищецът сключил предварителен договор за покупко-продажба на
апартамента на цена от 120 000 евро, като 12 000 евро от тази сума била
заплатена от него като капаро в деня на подписване на предварителния договор. В
същия е договорено, че остатъка от 108 000 евро от цената на имота ще бъде
заплатен на 04.07.2014 г. при сключване на окончателен договор, като в случай,
че до тази дата остатъка от цената не бъде заплатен от купувача, продавачът има
право да задържи полученото капаро от 12 000 евро.
На 06.06.2014 г. сумата от 95 000 евро (184 310 лв.), отпусната
като кредит от „СиБанк“ ЕАД, постъпила по сметката на ищеца в КТБ, като към
тази дата наличността е била общо 231 110,66 лв., а към 17.06.2014 г. –
227 110,66 лв., които суми надхвърлят задължението му по предварителния
договор в размер на 108 000 евро (211 229,64 лв.).
След множество негативни медийни публикации в периода 13 – 20 юни 2014 г.
вложителите в КТБ започнали панически да теглят депозитите си в тази банка, но
ищецът не успял да изтегли средствата си, тъй като в периода 07.06.2014 г. –
16.06.2014 г. се намирал в ***.
С писма изх.№ 4098/20.06.2014 г. и изх.№ 4099/20.06.2014 г. ИД на КТБ са отправили
искане до БНБ за налагане на специален надзор върху банката на основание чл.
115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗКИ, поради опасност от неплатежоспособност, като с
Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ банката е поставена под особен надзор
за срок от 3 месеца и е спряно изпълнението на всички задължения, заедно с
ограничаване на дейността ѝ за същия срок. Така считано от 20.06.2014 г.
ищецът В.Б. не е имал достъп до банковия си депозит, като същият е станал
„неналичен“ по смисъла на чл. 2, § 3, т. i от Директива 94/19 ЕО относно схемите за гарантиране на
депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане.
Ето защо, считано от 20.06.2014 г., най-късно на 27.06.2014 г., БНБ е
следвало да установи, че депозитите на вложителите в КТБ са неналични по
смисъла на посочения текст от директивата, а в срок от 20 работни дни, т.е.
между 18.07.2014 г. и 25.07.2014 г. ответникът ФГВБ е следвало да изплати на
ищеца гарантирания минимален депозит от 196 000 лв.
Тъй като на 04.07.2014 г. е изтекъл срокът за подписване на окончателен
договор и плащане на цената на апартамента, ищецът Б. сключил с продавача
(обещателя) анекс, съгласно който срокът за това се продължава до 31.07.2014
г., но срещу допълнителна неустойка от 7 500 евро. На 15.07.2014 г. БНБ
удължила срока на специалния надзор над КТБ до 21.09.2014 г., а страните по
предварителния договор продължили с анекс срока за сключване на окончателен
договор до 30.09.2014 г., но при условие, че допълнителната неустойка от
7 500 евро ще остане в полза на продавача, независимо дали ще се сключи
окончателна сделка или не.
На 16.09.2014 г. БНБ отново удължила срока на надзора до 21.11.2014 г., а
ищецът поради блокиране на средствата си не успял да плати цената и да сключи
окончателен договор, като дължал на продавача и сумата 7 500 евро. На
25.09.2014 г. ЕК обявила, че започва наказателна процедура № 2014/2240 срещу РБ
за неправилно транспониране на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19 и за
неспазване на принципа на свободно движение на капитали, съгласно чл. 63 от
Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС). С Решение № 138/06.11.2014 г. на БНБ е
отнет лиценза на КТБ на основание чл. 103, ал. 1, т. 1, вр. чл. 62, б. „а“ от
ЗКИ, а с Решение № 61/18.11.2014 г. на УС на ФГВБ е започнало изплащане на
гарантираните депозити, считано от 04.12.2014 г., въпреки че тази дата е
крайният 20-дневен срок за това.
С Решение № 1443/03.07.2015 г. по т.д.№ 2216/2014 г. САС приел 20.06.2014
г. за начална дата на неплатежоспособността на КТБ.
На 07.11.2014 г. продавачът изпратил нот. покана на ищеца, с която го
уведомил, че считано от 01.10.2014 г. предварителния договор е развален по
негова вина, поради което задържа полученото капаро и го кани в 7-дневен срок
да му заплати договорената неустойка от 7 500 евро. На 17.11.2014 г.
ищецът заплатил дължимата сума на неустойката на продавача (обещателя), като с
писмо изх.№ 262/05.11.2014 г. бил уведомен, че салдото по банковата му сметка е
227 074 лв. На 04.12.2014 г. сумата на гарантирания размер на депозита от
196 000 лв. била изплатена на ищеца и с нея той погасил взетия по повод на
сделката кредит от „СиБанк“ ЕАД.
Въпреки, че към този момент договореният апартамент все още не бил
продаден, сделката останала неосъществена, поради драстично влошените отношенията
на ищеца с продавача (обещателя), на когото платил общо 19 500 евро –
капаро и неустойка.
Според принципа за ефективна съдебна защита, залегнал в чл. 6 и чл. 13 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), всяка
държава членка има свободата на предвиди вътрешноправен ред за реализиране на
нейната отговорност за вреди от нарушения на правото на ЕС, доколкото той не е
по-неблагоприятен от реда за разглеждане на подобни производства по вътрешното
право и доколкото не прави практически невъзможно или прекомерно трудно
упражняването на правата, предоставени от ЕС, в който смисъл е и постоянната
практика на СЕС. В случая са налице и трите универсални предпоставки, изведени
от практиката на СЕС – нарушена правна норма на ЕС, независимо дали тя е
закрепена в директива или в друг акт; нарушението е „явно квалифицирано“ или
„достатъчно съществено“; наличие на причинна връзка между нарушението на задължението
на държавата и понесените от засегнатите лица вреди.
Според чл. 1, § 3, т. i и чл. 10, § 1 от Директива 94/19 ЕО, след като още на 20.06.2014 г. БНБ е
декларирала, че депозитите в КТБ са неналични, ищецът е имал право да получи
гарантирания размер на депозита си в периода 18 – 25 юли 2014 г., т.е. 4
работни дни преди крайната дата, уговорена с анекса от 04.07.2014 г. Надзорните
органи не са изпълнили задълженията си да транспонират Директива 94/19 (НС), да
постановят решение по чл. 1, § 3, т. i от нея (БНБ) и да изплатят гарантирания размер на депозитите на
вложителите в установените в чл. 10, § 1 срокове (ФГВБ).
В резултат на поведението на ответниците ищецът претърпял имуществени и
неимуществени вреди, поради което моли съда да осъди НС и БНБ при условията на
солидарност да му заплатят: обезщетение за имуществени вреди в размер на
19 500 евро (38 139 лв.), изразяващи се в заплатено капаро и
неустойка по предварителния договор за покупко-продажба на недв. имот, ведно със
законната лихва върху тази сума в размер на общо 9 191,46 лв. за периода
от плащането ѝ на 17.11.2014 г. до завеждане на иска на 31.03.2017 г.;
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., изразяващи се в
преживян стрес, притеснения, разочарование и здравословни проблеми, ведно с
лихвата върху обезщетението за периода от 25.07.2014 г. до 31.03.2017 г. в
размер на общо 10 921,56 лв., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 31.03.2017 г. до окончателното плащане, както и направените по
делото разноски.
В условията на евентуалност, моли съда да осъди за същите вреди ответника ФГВБ.
Към исковата молба прилага писмени доказателства по опис; моли да се
задължат ответниците БНБ и ФГВБ да представят на основание чл. 190 от ГПК
посочените в ИМ документи; да се изиска служебно по реда на чл. 186 от ГПК
посочената информация от МС на РБ; да се допусне ССЕ относно лихвите; да се
допуснат до разпит 3-ма свидетели относно неимуществените вреди, както и да се
приемат за ноторно известни обстоятелствата, посочени в т. 7.11 от ИМ.
Ответникът Народното събрание на Република България – София, 1169, пл.
Народно събрание 2, представлявано по пълномощие от Гл. юр. М.Г.и Гл. юр. А.С.,
със сл. адрес: *** в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 от ГПК е подал
по пощата на 02.06.2017 г. отговор вх.№ 17483/05.06.2017 г., в който заявява,
че предявените искове са процесуално недопустими, тъй като в предметния обхват
на ЗОДОВ не се включва отговорността на държавата за вреди, причинени от
законодателен орган в резултат на нарушение на правото на ЕС.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от Конституцията на РБ Народното
събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. То
не е правозащитен или административен орган, а орган на власт и спрямо него
разпоредбите на ЗОДОВ не следва да се прилагат, поради което е налице липса на
пасивна материалноправна легитимация на Народното събрание като ответник по
спора.
В случай, че съдът квалифицира предявения иск по реда на
ЗОДОВ, то производството би било неподведомствено на гражданския съд и
компетентен по предявения иск би бил Административен съд – София, съгласно чл.
1, ал. 2 от ЗОДОВ, а представителството на Държавата - съгласно чл. 31, ал. 1 от ГПК.
Народното събрание не е пасивно легитимирано по така
предявените искове и по други съображения.
Народното събрание е орган на
власт, а според Конституцията на Република България "Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна".
Съгласно чл. 62, ал. 1 от нея, Народното събрание осъществява законодателната
власт и упражнява парламентарен контрол. Същността на Народното събрание като
орган на законодателната власт с конкретен и изчерпателно определен персонален
състав, като представителен орган с мандат, получен пряко от народа, изключва
възможността за някакъв вид правоприемство, приемственост или друг вид връзка
между предходно и ново Народно събрание.
Законът за гарантиране на влоговете в банките (обн. ДВ,
бр. 49/2008 г., отм.) е приет от 38-то Народно събрание, което е конституирано
на 07.05.1997 г. и разпуснато на 19.04.2001 г. Разпоредбите относно реда и
условията за изплащане на сумите по депозитите, които са действали през
процесния период (изм. ДВ, бр. 109/2013 г.) са приети в съответствие с
Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г.
относно схемите за гарантиране на депозити и Директива 2009/14/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива
94/19/ЕО от 41-то НС, конституирано на 14.07.2009 г. и разпуснато на 14.03.2013
г., съответно през 2009г. и 2010 г.
Не на последно място следва да се отбележи, че
солидарният иск срещу тримата ответници - БНБ, ФГВБ и Народно събрание на РБ, е
недопустим и следва да се остави без разглеждане, тъй като не е налице
съвместен незаконосъобразен акт, а правният ред на защита по чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ
е различен. ОС – Пловдив не може де разглежда административни спорове, а подведомствеността
на административния съд по административни дела е изключителна.
Ето защо, исковата молба следва да се остави без
разглеждане.
В случай, че исковете се приемат
от съда за допустими, то същите са неоснователни по следните съображения:
В исковата молба са изложени
съображения относно нарушение от страна на Народното събрание, което се
изразява в нетранспониране на нормите чл. 1, § 3, б. (i)
и чл. 10 § 1 от Директива
94/19/ЕО в националното право. С приетите през 2009 г. и 2010 г. текстове на
Закона за гарантиране на влоговете в банките (обн. ДВ бр. 49/2008 г., отм.)
Народното събрание въвежда разпоредбите на Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на
депозити и Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март
2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на
депозити по отношение на гарантирания размер и срока за изплащане. В частта от
директивите, където са посочени максимално допустими срокове, и същите следва
да бъдат въведени буквално, законодателният орган е въвел текстовете от
европейските актове. В частта, в която същите предоставят свобода на държавите -
членки да достигнат до конкретен резултат, законодателят е създал самостоятелен
механизъм.
За да бъде един депозит неналичен,
следва компетентният национален орган да установи това обстоятелство. Съгласно
българското законодателсво, този компетентен орган е БНБ, а разпоредбата на чл.
2, ал. 6 от ЗБНБ вменява в задължение на БНБ да регулира и осъществява надзор
върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на
банковата система и защита интересите на вложителите. Преценката на наличие на
състояние на неплатежоспособност на банка е предоставена изцяло в управленските
и надзорни правомощия на БНБ и в качеството си на такъв орган тя е задължена да
прилага нормите на ЕС, които имат директно приложение, дори и същите да не са
изрично инкорпорирани в националното законодателство.
Поставянето под специален надзор
на конкретна търговска банка, по отношение на която е налице опасност от
неплатежоспособност, определянето на срока и условията на този надзор и
прилагането на мярка или мерки от предвидените в чл. 116, ал. 2 от ЗКИ, не
засягат неблагоприятно правата и интересите на вложителите и кредиторите на
самата банка. Специалният надзор по глава 11, раздел 8 от ЗКИ е оздравителна
мярка, насочена към съхраняване жизнеспособността на банката. В този смисъл
Решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ в неговата цялост, включително и
мярката по т. 4, се явяват благоприятни за вложителите и останалите кредитори
на банката, като осигуряват зашитата на правната сфера на тези лица и
гарантират обществения интерес от стабилизиране на банката и възстановяване на
нормалната й дейност.
Относно претърпените от ищеца
вреди са представени частни документи, за които не може да се установи, че са
сключени на посочените в тях дати и съответно - да се обвържат с твърдените
факти в процесния период. Не е представен надлежен документ, който да
удостоверява, че ищецът е заплатил депозит в размер на 12 000 евро при подписването
на предварителния договор, а представеното доказателство за извършено плащане е
през м. ноември 2014 г. Нотариалната покана също е от месец ноември, поради
което оспорва на основание чл. 193 от ГПК представените приложения №№ 4, 13 и 15
към исковата молба.
С оглед гореизложеното,
твърденията за вреди, претърпени от ищеца, са несъстоятелни, а предвид липсата на
вреди, не може да се твърди и причинно-следствена връзка между вредите и твърдените
нарушения от страна на законодателния
орган.
Ето защо, исковете по отношение
на Народното събрание на РБ следва да бъдат отхвърлени, както и акцесорните претенции
за лихви, като неоснователни и недоказани, с всички законови последици, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение.
Няма доказателствени искания.
Ответникът Българска народна банка (БНБ) – гр. София, 1000, пл. Княз
Александър I, № 1, чрез пълномощника си адв. М.В.
със сл. адрес: ***, ***, в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 от ГПК е
депозирал отговор вх.№ 16652/29.05.2017 г., в който прави възражение за
неподведомственост на спора на гражданския съд.
Тъй като ищецът твърди, че е претърпял вреди от бездействието на БНБ, която
не е издала своевременно административен акт, с който да установи, че
депозитите в КТБ са неналични по смисъла на Директива 94/19, то спорът следва
да се разглежда съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ по реда на АПК от
административния съд, в който смисъл е и т. 2 от Тълкувателно постановление №
2/2014 г. от 19.05.2015 г. на ОС на ГК на ВКС и на Първа и Втора колегия на
ВАС, според която разграничителният критерий за приложимия правен ред за
обезщетяване на вреди от дейността на органи, които не са част от
изпълнителната власт, е основният характер на дейността на съответния орган,
като трайно в практиката по аналогични искове на вложители срещу БНБ за вреди
от неиздаване на актове по чл. 1, § 3, т. i от Директива 94/19 ЕО смесени състави на ВКС и ВАС
приемат, че компетентен да разгледа такъв иск е административният съд.
Ето защо, постановено решение по настоящото гражданско дело би било
недопустимо според Тълкувателно постановление № 1/29.09.2016 г. по т.д.№ 1/2015
г. на ВКС и ВАС и затова моли производството да бъде прекратено и делото да се
изпрати за разглеждане от Административен съд – Пловдив.
Евентуално, прави възражение за местна неподсъдност на спора по чл. 105 от ГПК, тъй като седалищата и на тримата ответници са в София.
Твърди, че ИМ е нередовна, а отделно от това – и недопустима, тъй като
отмяната на административния акт (мълчалив или изричен) е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на иск по чл. 1 от ЗОДОВ.
По същество счита исковете за неоснователни, тъй като не са налице
визираните в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки. Освен това счита, че Директива
94/19/ЕО няма пряко приложение спрямо вложителите и не може да бъде тълкувана в
смисъл, че вложителите могат да искат от компетентните органи предприемане на
надзорни мерки спрямо кредитна институция. Директивата е правилно транспонирана
и следователно няма директен ефект, а ищецът не може да се позовава на нея,
вместо на българския закон, който ясно урежда правомощията на БНБ. Директива
94/19/ЕО не определя кой следва да бъде националния орган, компетентен да
приеме решение за установяване на неналичност на депозити. Едва с измененията
на ЗКИ, в сила от 14.08.2015 г., транспониращи новата Директива 2014/59/ЕС, БНБ
е определена за орган, който да установява неналичността на влоговете, като
преди влизане на тези изменения в сила, както е в случая, БНБ не е имала такова
правомощие. Компетентността за изплащане на гарантирания размер на вземанията
на вложителите към банката е на ФГВБ, съгласно чл. 8, т. 3 от ЗГВБ (отм.),
поради което към 2014 г. не е налице противоправно бездействие на БНБ да даде
достъп на ищеца до гарантирания размер на вземането му, а към 20.06.2014 г. не
са били налице предпоставките по чл. 1, § 3, б. i от Директивата.
Дори да се приеме, че Директива 94/19/ЕО има пряк ефект, тя не вменява
задължение за определено фактическо действие на БНБ, а за волеизявление на
овластен за това от националното законодателство орган. Освен това, с решение
от 15.12.2015 г. на Европейската комисия е затворена образуваната на 25.09.2014
г. процедура за нарушение 2014/2240 във връзка с неизпълнение на задълженията,
произтичащи за България, съгласно чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО.
Твърди, че не са налице доказателства за претърпени от ищеца имуществени и
неимуществени вреди. Оспорва предварителния договор и анексите към него, поради
липса на достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, и като нищожни по
смисъла: на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 3, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от
ЗОПБ; на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 91, вр. чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗННД и чл. 44, ал. 1, вр. чл. 46, ал. 1 от ЗМДТ; на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,
както и на чл. 26, ал. 2, пр. последно от ЗЗД като симулативни по съображения,
подробно изложени в отговора.
Счита претенцията за неимуществени вреди за голословна, неуточнена и
изключително завишена по размер. Липсва причинно-следствена връзка между твърдяното
бездействие на БНБ и твърдения вредоносен резултат за ищеца. Липсва и конкретен
умисъл от страна на длъжностни лица на БНБ за увреждане на ищеца.
Ето защо, моли съда да не допуска разглеждането на претенциите на ищеца по
същество или да ги отхвърли изцяло като неоснователни, ведно с присъждане на
разноски. Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си, като прилага
писмени доказателства по опис и моли да му се издадат съд. удостоверения във
връзка с притежаваните от ищеца парични средства в „СиБанк“ ЕАД и в „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД.
Прави възражения относно представените от ищеца незаверени и нечетливи
писмени доказателства, както и за такива на чужд език без превод на български.
Възразява и относно поисканите гласни доказателства, както и относно
изискването на документи от МС на РБ.
Ответникът Фонд за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) – гр. София,
ул. Владайска 27, с председател на УС Р.М., чрез пълномощника си адв. Д.Л. със
съд. адрес:*** ***, в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 от ГПК е
подал по пощата на 02.06.2017 г. отговор вх.№ 17429/05.06.2017 г., в който
заявява, че исковете са недопустими, поради липса на процесуална легитимация на
ФГВБ.
Ответникът е ЮЛ, създадено със Закона за гарантиране на
влоговете в банките (обн. ДВ, бр. 49 от 29.04.1998 г., отм. ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г.), но не е орган по
смисъла на чл. 1, ал. 1 и на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ и не притежава властнически
правомощия, поради което не е надлежна страна по спора. Съгласно чл. 24, ал. 1
от ЗГВБ (отм.), от датата на решението на БНБ по чл. 23, ал. 1 Фондът встъпва в
правата на вложителите към банката до размера на гарантираните суми, като от
тази суброгация настъпват гражданскоправни, а не административни последици.
Наред с това, искът не е подведомствен на ОС – Пловдив, а
на съответния административен съд, тъй като ФГЗБ и другите двама ответници
очевидно не са правозащитни органи по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ.
Освен това счита, че ИМ е нередовна, тъй като не е посочено
от кое конкретно деяние (действие или бездействие) или от кой незаконосъобразен
акт на ФГВБ са произлезли за ищеца описаните имуществени и неимуществени
вреди.
По същество счита исковете за изцяло неоснователни и ги
оспорва както по основание, така и по размер, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: ответникът не е орган по смисъла на
посочената разпоредба; липсва административен акт, който да е отменен по съответния
ред, както и действия и/или бездействия на ответника, които да са признати за
незаконосъобразни; не са налице настъпили за ищеца вреди и причинната им връзка
с адм. актове или деяния на ФГВБ.
В случая, лицензът за извършване на банкова дейност на „Корпоративна
търговска банка“ (КТБ) АД е отнет от БНБ на 06.11.2014 г. и съгласно чл. 23,
ал.1 и ал. 5 от ЗГВБ (отм.) ФГВБ е започнал да изплаща дължимите суми на
вложителите не по-късно от 20 работни дни от датата на решението на БНБ, като
на ищеца е изплатен в срок максималния размер на гарантирания влог на
04.12.2014 г. Към 20.06.2014 г. единствено БНБ е била компетентния орган в РБ
за упражняване надзор върху банките и за установяване дали определен депозит е
неналичен по смисъла на Директива 94/19/ЕО. Разпоредбата на чл. 1, § 3, б. i от посочената директива няма директен ефект, а следва да
бъде подходящо транспонирана в националното законодателство. Директивите на ЕС
не представляват международен договор, ратифициран по конституционен ред,
обнародван и влязъл в сила за РБ по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на
РБ, поради което те нямат предимство през нормите на вътрешното право, които им
противоречат. Според чл. 288, т. 3 от ДФЕС, директивата не е акт с
непосредствено правно значение и подлежи на транспониране във вътрешното право
по начин, избран от съответната държава – членка, поради което ФГВБ не би могъл
да прилага директно чл. 1, § 3, б. i от Директива 94/19/ЕО вместо действащото българско законодателство към
онзи момент.
Ответникът оспорва изцяло изложените в ИМ фактически
твърдения, както и достоверността на датата на сключване на предварителния
договор и на анексите към него, като твърди, че договорът е привиден.
Моли съда да остави без разглеждане предявените срещу ФГВБ
искове като недопустими или да ги отхвърли като неоснователни, ведно с
присъждане на разноски.
Моли съда да признае за безспорни фактическите
обстоятелства, изложени в пункт 1.32, 1.33, 1.36 и 1.37 от ИМ; да се задължи
ищеца да представи договора за кредит със „Сибанк“ АД от 02.06.2014 г. и
документите към него, както и платежните документи за извършените на 05.06.2014
г. операции, съгласно пункт 1.5 от ИМ.
Съдът, като провери редовността и допустимостта на предявените искове,
както и другите искания и възражения на страните, съгласно чл. 140, ал. 1 от ГПК, намира за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове солидарно
срещу НС на РБ и БНБ и евентуално – срещу ФТВБ, за обезщетяване на имуществени
и неимуществени вреди, претърпени от частноправен субект на държава-членка на ЕС, в резултат на нарушение на
правото на ЕС - ненавременно транспониране на общностни норми в националното
законодателство, постановяване на решение по чл. 1, § 3, б. i от Директива 94/19/ЕО и
изплащане на ищеца на гарантирания размер на депозита му в „КТБ“ АД в сроковете
по чл. 10, § 1 от същата директива, с правно основание чл. 4, § 3 от
Договора за Европейския съюз.
По тези искове СЕС е приел, че
увредените частноправни субекти имат право на обезщетение на горното основание
при кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки: предмет на
нарушената правна норма на ЕС да е предоставянето на права на частноправните
субекти; нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и да съществува
пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от
частноправните субекти вреда /Решение по дело Danske Slagterier, Решение от 26 януари 2010 г. по дело С-118/08 г./. При липса на право на Общността, вътрешният правен ред на всяка
държава-членка определя компетентните съдилища и регламентира процедурните
правила за производствата, предназначени да осигурят пълна защита на правата на
лицата, които те придобиват от Общностното право. /Решение на СЕО от 19 ноември 1991
г., Andrea Francovich Danila Bonifaci и други срещу Република Италия -
обединени дела С-6/90 и С-9/90/.
С изменението и допълнението на
нормите на ЗОДОВ с ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. националното ни законодателство
предвижда отделен, специален процесуален ред по чл. 2в от ЗОДОВ, по който да се
реализира отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни
субекти в резултат на достатъчно съществено нарушение на общностното право по
вина на Р България като държава-членка на ЕС, независимо кой публичен орган е
извършил нарушението - на законодателната, съдебната или изпълнителната власт.
Съгласно чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ, когато искът е предявен срещу няколко
ответници, той се разглежда по реда на АПК, ако страна по делото е
административен съд, ВАС или ЮЛ за вреди, причинени при или по повод
административна дейност.
Според § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИД
на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94/2019 г.) обаче, неприключилите до влизането в сила на този
закон производства, каквото е настоящото, се довършват от съдилищата, пред
които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване, но
без да се посочват критериите, по които тези дела се разпределят между
гражданските и административните съдилища, както и по кой ред следва да се
разглеждат те от националните съдилища.
Според утвърдената съдебна
практика на СЕС в този случай националният съд следва да приложи инцидентно
такива процесуални правила, които не са по-неблагоприятни от тези, регулиращи
подобни вътрешни искове /принцип на равностойност/, които едновременно с това
не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на
правата, предоставени от общностния правов ред /принцип на ефективност/ /Решение на СЕС от 13 март 2007 г.
по дело С-432/05/.
Ето защо, предвид цитираните
по-горе принципи на лоялно сътрудничество, на равностойност и ефективност,
както и предвид установените от практиката на СЕС материалноправни основания за
ангажиране отговорността на държавата по чл. 4, § 3 от ДЕС,
в т.ч. и по дела на частноправни субекти срещу дейността на БНБ, съдът намира, че
в настоящия казус са приложими разпоредбите на чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ, респ.
чл. 2в, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ, като така предявените искове следва да се
разглеждат от Административен съд - Пловдив по реда на АПК при условията на чл.
1 от ЗОДОВ, тъй като ответник е БНБ за вреди, причинени от упражняван надзор с
административна по характер дейност.
Според разпоредбата на чл. 1, ал. 1,
вр. ал. 2 от ЗОДОВ
пред административните съдилища като първа инстанция се предявяват искове за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на държавни
органи или длъжностни лица при и по повод осъществяване на административна
дейност. Съгласно т. 2 от Тълкувателно постановление № 2/2014
от 19.05.2015 г. на ОС на
Гражданската колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, разграничителният
критерий за приложимия правен ред при претенция за вреди от дейност на органи,
които не са част от изпълнителната власт, е основният характер на дейността на
органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Когато
вредите са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност,
компетентни са административните съдилища. В конкретния казус БНБ
е натоварена с изключителната компетентност да регулира и осъществява надзор
върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на
банковата система и защита интересите на вложителите, съгласно
чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ. Тя е компетентният
орган за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, § I, т. 40
от Регламент /ЕС/ № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
25.06.2013 г., а възложеното ѝ в чл. 13
и 36 от ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на останалите банки
е естествено продължение на дейността по надзор върху тях. При тази своя
дейност БНБ осъществява властнически правомощия, тъй като
разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо дейността на
банковите акционерни дружества, а отношенията по повод надзора с частноправните
субекти, клиенти на тези банки, не са равнопоставени.
Изхождайки от посочената правна регламентация трайно установената съдебна
практика (Определение № 18/07.04.2017 г. по гр.д.№ 15/2017 г. на
5-чл.с. на ВКС и ВАС; Определение № 59/30.10.2015 г. по гр.д.№ 28/2015 г. на 5-чл.с.
на ВКС и ВАС, … и др.), приема също, че
отнемането на лиценза на банка от страна на БНБ е индивидуален административен
акт, който подлежи на оспорване пред ВАС по силата на чл. 151, ал. 1
и 3 от ЗКИ
и чл. 132, ал. 2,
т. 4 от АПК, и е израз на административна по естеството си дейност,
а обстоятелството, че съгласно чл. 79, ал. 8 от ЗКИ
при упражняване на надзорните си функции БНБ отговаря за вреди, причинени само
от умишлените й действия, не е пречка делото да се разгледа по реда на ЗОДОВ, защото това е въпрос по
основателността на иска, а и ЗКИ не
предвижда специален ред или начин на обезщетение.
В този смисъл възражението на
самия ответник БНБ за неподсъдност на спора по реда на ЗОДОВ от гражданския съд
е основателно и следва да се уважи.
Ето защо, настоящото съдебно
производство за обезщетяване на вреди, причинени солидарно от бездействието на
ответниците БНБ и НС и евентуално от ФГВБ, следва да се прекрати като
недопустимо пред настоящия граждански съд, като делото се изпрати по подсъдност
на Административен съд – Пловдив за разглеждане на спора по реда на чл. 1, ал.
1, вр. ал. 2 от ЗОДОВ и АПК.
Предвид гореизложеното, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото на основание чл.
230, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 823/2017 г., ПОС, 3
гр.с., образувано по обективно кумулативно съединени осъдителни искове от В.Б.Б., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. К.Б.,
предявени солидарно срещу БНБ – София, 1000, пл. Княз
Александър I, № 1, със съд. адрес:***, ***, чрез
адв. М.В., и срещу Народното събрание на РБ – София, 1169, пл. Народно събрание
2, представлявано от Гл. юр. М.Г.и Гл. юр. А.С., със сл. адрес: *** и
евентуално срещу Фонд за гарантиране на влоговете в банките – София, ул.
Владайска 27, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. Д.Л., за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди в размер на общо 98
252,02 лв., претърпени в резултат на нарушение на правото на ЕС - ненавременно транспониране на
общностни норми в националното законодателство, постановяване на решение по чл.
1, § 3, б. i от Директива 94/19/ЕО и
изплащане на ищеца на гарантирания размер на депозита му в „КТБ“ АД в сроковете
по чл. 10, § 1 от същата директива, с правно основание чл. 4, § 3 от ДЕС,
като НЕДОПУСТИМО.
ИЗПРАЩА
делото на основание чл. 1, ал. 2 и чл. 7, ал. 1, вр. чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ на Административен съд – Пловдив по
подсъдност.
Определението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в 1-седмичен срок с частна
жалба.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М.
Бедросян/