Решение по дело №510/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260019
Дата: 21 януари 2021 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Константин Георгиев Моллов
Дело: 20203600500510
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 260019

гр. Шумен, 21.01.2021 г.

 

            Шуменският окръжен съд,  в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                           Председател: Константин Моллов

                                                                                  Членове: 1.Зара Иванова

                                                                                                    2.мл.с. Соня Стефанова

 

като разгледа докладваното от съдия Константин Моллов в.гр.д. № 510 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 Производство по реда на чл.463 във връзка с чл.278 от ГПК.

            Образувано е по жалба на  „Предел” ООД, ЕИК ********* със седалище и ад- рес на управление гр. Бургас, ул. „Болярка”, № 16, представлявано от Е.Д.Н., против разпределение, извършено с протокол за разпределение от 18.08.2020 г. по изп. дело № 20199310400421 по описа на ЧСИ Р.Р.с рег. № 931 на КЧСИ, с район на действие – района ШОС. Жалбоподателят, длъжник по посоченото изпълнително дело, счита, че при извършване на разпределението са допуснати нарушения на материалноправни и процесуалноправни норми, установяващи правилата за разпреде- лението на сумата между взискателите. От разпределителния протокол не ставало ясно как са изчислени вземанията на взискателите. Не бил посочен размера на всяка една от таксите. Към разпределението следвало да се приложи сметка, съгл. чл.79, ал.1 от ЗЧСИ. В приетото вземане на взискателя „Каргил България“ ЕООД са включени такси и разноски по изпълнителния титул, заедно с разноски при друг ЧСИ. Същият взискател е получил постъпления, които не са отразени в настоящото разпределение и в разпределението от 19.07.2017 г. Посочените разноски не следва да се погасяват в това изпълнително дело, тъй като „Каргил България" ЕООД не е първоначален взискател.

            По отношение вземането на „Търговска банка Д“ АД, жалбоподателят счита, че от удостоверението на ЧСИ Я.Д.не се разбира как е увеличен размер на вземането от 375 192.46 лв. на 508 390.92 лв. Не е ясен и произхода на посочените за въз- становяване разноски. Предвид Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК от разпределителния протокол следвало да отпаднат заделени- те суми за такси и разноски описани в част ІІ т.т.2, 3, 4, 5, 6 и 7.2, като останат разнос- ките само по т.1. В протокола за разпределение не е определено да се изплатят суми на НАП, представляващи ДДС върху облагаемите доставки. В случая, ЧСИ не е начислил ДДС, въпреки изричната разпоредба на чл.45, ал.5, т.1 от ЗДДС.       

            Не е съобразено обстоятелството, че ипотеката на „Търговска банка Д“ АД об- хваща само част от продадения в резултат на публичната продан недвижим имот и това е довело до намаляване сумата, която е следвало да се изплати на НАП. С оглед на из- ложеното, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло протокола за разпределение от 18.08.2020 г. по изп.д. № 20199310400421 на ЧСИ Р.Р.с рег. № 931 на КЧСИ, с район на действие – района ШОС и да го задължи да извърши ново разпределение, като конкретизира  поотделно вземанията, техните титуляри, основанието и привилегията за всяко едно от тях.

           В срока по чл.436, ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взиска- телите „Каргил България” ЕООД и „Търговска банка Д” АД, в които са изразени становища за неоснователност на жалбата подадена от „Предел” ООД и молят същата да бъде оставена без уважение.

            Представени са мотиви по обжалваното действие от частния съдебен изпълни- тел, съгласно чл. 436, ал.3 от ГПК. В тях същия е изразил съображения за неос- нователност на жалбата депозирана от „Предел” ООД.

           Съдът, след като прецени събрания доказателствен материал и становищата на страните, намира че жалбата е подадени в преклузивния срок, по чл. 462, ал.2 от ГПК, от надлежна страна и против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълни- тел, поради което е процесуално допустима, а разгледани по същество жалбата на длъжника е неоснователна поради следното:

           Производството по изп.д. № 20199310400421 по описа на ЧСИ Р.Р.с рег. № 931 на КЧСИ, с район на действие – района ШОС е образувано на 17.05.2019 г.  по молба от Окръжен съд – Шумен въз основа на изпълнителен лист № 37 от 14.05.2019 г., издаден по в.г.д. № 177/2018 г. по описа на ШОС. Към молбата е приложено и уве- домление за доброволно изпълнение на основание чл.182, ал.2 от ДОПК, връчено на 18.04.2019 г. Съгласно изпълнителния лист „Предел“ ООД е осъдено да заплати на ШОС съд сумата от 1000.00 лв. – деловодни разноски и 5.00 лв. държавна такса за из- даване на изпълнителен лист. На длъжника е връчена покана за доброволно изпълне- ние на 31.05.2019 г.

По реда предвиден в чл.456 от ГПК са присъединени взискателите: „Търговска банка Д“ АД, Веди ЕООД, „Инвестбанк“ АД, ОУ „...“ с. Пристое и „ОББ“ АД. Присъединени по право  (чл. 458 и чл.459 от ГПК) са взискателите: НАП Бургас, Община Каолиново, Районен съд – Бургас, А.А.М., М.С.И. И.С.И., „Първа инвестиционна банка“ АД, „Пестицид“ ЕООД, „Каргил България“ ЕООД и „Ти Би Ай банк“ АД.

С писмо вх. № 1371/31.01.2020 г., Окръжен съд – Шумен е заявил, че е получил плащане на сумата от 1 005.00 лв. по изпълнителния лист № 37/14.05.2019 г. С поста- новление от 09.03.2020 г., ЧСИ Р.Р.е прекратил изпълнителното дело по отно- шение на вземането на Окръжен съд – Шумен за сумата в размер на 1 005.00 лв.

„Ти Би Ай банк“ АД с договор за цесия от 19.02.2020 г. е цедирала вземането си на „Мепс“ ЕООД, произтичащо от сключените с длъжника договори за кредит заедно със всички обезпечения по тях.

           Принудителното изпълнение е насочено към недвижим имот на длъжника с ад- рес гр. Каолиново, ж.к. Боймир, ул. „...“, № 7 а именно: УПИ І-525, 526, 540 в квартал 60 с площ от 6333 кв. м., ведно с построените в него селскостопански обект (склад за зърно) с разгъната застоена площ от 1 187 кв. м. и товарна рампа 189 кв. м. и производствен обект (цех за белене на слънчоглед) с площ 568 кв. м., находящ се в с. Браничево, при граници: от трите страни улици, УПИ ІІ-539. Слез изготвена оценка на пазарната стойност (л.211-л.232, л.275) е проведена публична продан в периода от 06. 12.2019 г. до 06.01.2020 г.

С процесният протокол за разпределение от 18.08.2020 г. е разпределена постъ- пилата от публичната продан на имота сума в размер на 345 060.00 лв. В раздел І от портокола детайлно са конкретизирани задълженията на длъжника към взискателите му въз основа на представените от тях удостоверения по чл.191 от ДОПК и чл.456, ал.2 и ал.3 от ГПК, както и дължимите към датата на разпределението на ЧСИ такси и разноски. Конкретизирани са размерите на всяка една от таксите дължими към съот- ветния взискател, като е посочено и конкретното основание въз основа на което е възниклано задължението за плащане. В т.т.11 – 14 изрично са посочени присъедине- ните по право взискатели, които към момента на разпределението не са не са предста- вили доказателства за съществуването и размера на вземането.

           Сума е разпределена, както следва: 1) на основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД на взискателите са разпределени разноските по принудителното изпълнение, извършени по делото в общ размер на 1 345.40 лв. пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ на ЧСИ в размер на 10 965.53 лв. и дължими на ЧСИ такси и разноски в размер на 1 158.00 лв. или общо 13 468.53 лв. и 2) на основание чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД на Община Никола Козлево сумата от 16 852.64 лв., представляваща публични вземания.

           Следва да се отбележи, че в първата таблица на третата страница от протокола за разпресделение (л.532) отнасяща се до размера на пропорционалната такса, на труетия ред в последната колонка  „материален интерес“ е допусната техническа грешка, като вместо сумата от 51 702.14 лв., която е заделена за взискателя „Мепс“ ЕООД, е вписана сумата от 50 263.51 лв., което е довело до погрешно определяне в таблицата на общата сума на дължимите пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 10 924.09 лв. Действително дължимата такса съгл. т.26 от ТТРЗЧСИ, предвид разпределените суми на взискателите Община Каолиново, „Търговска банка Д“ АД и „Мепс“ ЕООД е 10 965.53 лв., както правилно е посочено в р-л І, т.15.1 и р-л ІІ, т.7.1 от протокола

Останалата сума в размер 314 738.83 лв. е разпределена между ипотекарните кредитори с вписани ипотеки върху недвижимия имот - чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД. На „Търговска банка Д“ АД е разпределена сумата от 263 036.69 лв. При определяне размера на сумата, ЧСИ е съобразил, че продаденият имот с площ от 6 333 кв. м. е об- разуван от бившите УПИ ІІ-525, УПИ І-526 и УПИ ІІІ-540, като ипотеката на банката обхваща само бившите имоти УПИ І-526 и УПИ ІІІ-540 с обща площ 4 680 кв. м. и следните сгради: склад за зърно, цех за белене на слънчоглед , битова сграда и сграда – кантар, както и на оценката на пазарната стойност на тази част на имота, извършена от оценителя (л.221). Останалата сума в размер на 51 702.14 лв. е заделена по сметката на ЧСИ за „Мепс“ ЕООД, на което „Ти Би Ай банк“ АД е цедирала вземането си до пред- ставянето на изпълнителния титул  по ипотеката.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните изводи:

Жалбоподателят не конкретизира кои точно матералноправни и процесуално правни норми са нарушени от ЧСИ изготвяне на разпределението, обективирано в про- токола от 18.08.2020 г. В конкретния случай, видно от приложените по делото доку- менти ЧСИ правилно, съобразно разпоредбите на чл.456 и чл.459 от ГПК е определил кръга на взискателите. Размерът на вземанията им е определен въз основа на удостове- рения по чл.456, ал.2 от ГПК и чл.191 от ДОПК. Конкретно са посочени задълженията на длъжника към всеки един от взискателите, като подробно по пера са посочени дъл- жимите главници, лихви и разноски. Не са налице неясноти относно определянето на размера на дължимите такси по изпълнението. Таксите са описани по пера, посочени са размерите и основанието на всяка една такса платена в хода изпълнителното произ- водство. Те са относими към проведеното принудително изпълнение, а документите за извършването им са приобщени в изпълнителното дело.

Неоснователна е тезата на жалбоподателя, че към разпределението следва да се приложи сметката по чл.79, ал.1 от ЗЧСИ. Видно от разпоредбата сметката е свързана и се изготвя във връзка със събирането на дължимите такси по изпълнението, а не с разпределението на събраните суми между взискателите. Сметката по чл.79, ал.1 от ЗЧСИ не е съставна част от протокола за разпределение и неприлагането й към него не води до незаконосъобразността му.

            Не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на реда за изплащане на привилегированите вземания, установен в чл.136 от ЗЗД. Посочените в раздел ІІ от разпределителния протокол, суми произтичат от съдебни разноски по обезпечаването върху имота, обект на публичната продан или с предприетите действия в рамките на изпълнителното дело, поради което следва да бъдат предпочтително удовлетворени на основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД.

            Относно размера на вземането на „Търговска банка Д“ АД, ЧСИ се е съобразил с представеното съгл. чл.456, ал.2 от ГПК надлежно удостоверение, което е приложено по изпълнителното дело (л.248).

            По отношение вземането на „Каргил България“ ЕООД, по делото също е прило- жено надлежно удостоверение на ЧСИ Я.Д.по чл.456, ал.2 от ГПК (л.454), удостоверяващо размера му. Но в случая не е предвидена сума за изплащане на взиска- теля, поради което размера на вземането му не рефлектира върху разпределението.

            Относно начисляването на ДДС. За да се начисли ДДС при извършване на пуб- личната продан на недвижимия имот следва да са налице в условие на комулативност две предпоставки: 1) собственикът на продадената вещ следва да е регистриран по ЗДДС и 2) вещта, която се продава да подлежи на облагане. В случая към момента на- лагане на възбраната върху имота от ЧСИ (вписана на 15.11.2019 г. – л.241) и на извършване на публичната продан от 06.12.2019 г. до 06.01.2020 г., собственик на имота е длъжника „Предел“ ООД, който не е регистриран по ЗДДС. Същият, видно от публичния регистър на НАП за лицата регистрирани по ЗДДС, е дерегистриран на 17.08.2017 г. Не е налице нормативно уредено задължение на ЧСИ, след налагане на възбраната и осъществяването на публичната продан преди съставяне на разпредели- телния протокол да прави отново проверка за евентуалното смяна на собствеността, предвид действието на възбраната по отношение длъжника и взискателите – чл.451 и чл.452 от ГПК.

            Съгласно чл.131 от ЗДДС данъчното събитие по смисъла на закона при публич- на продан настъпва в деня на заплащане на пълната цена по проданта. За купувач на не- движимия имот е обявен взискателя „Веди“ ЕООД. При тази хипотеза съставянето на разпределителния протокол, предвид чл.495 от ГПК, предхожда внасянето на сумата, необходима за заплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели. Към настоящият момент разпределението не е влязло в сила, тъй като е обжалвано. След влизането му в сила в случай, че постъпят пари то тогава ще е налице дънъчно съ- битие и ще има суми съставляващи ДДС и подлежащи на внасяне в НАП. Т.е. към датата на съставянето на разпределителния протокол не е налице данъчно събитие по смисъла на чл.131 от ЗДДС, което да е налагало начисляването и внасянето на ДДС.

            При преценка законосъобразността на действията на ЧСИ, съдът, предвид чл. 235, ал.3 от ГПК следва да съобрази и фактите, настъпили до разглеждане на частната жалба и имащи значение за разрешаване на правния спор. Видно от приложеното Удо- стоверение от 17.11.2020 г., издадено от Службата по вписванията – гр. Нови пазар на 15.10.2020 г. имота е прехвърлен на физическо лице. При извършената служебно от съда справка в публичния регистър на НАП се установи, че лицето не е регистрирано по ЗДДС. Следователно публичната продан не следва да бъде облагана с ДДС. Предвид на това съдът счита, че неначисляването и невключването на ДДС в разпределението от ЧСИ не води до незаконосъобразността му.

С оглед гореизложеното жалбата на длъжника „Предел” ООД следва да се остави без уважение, поради нейната неоснователност.

            Водим от горното и на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК Шуменският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

            Оставя без уважение жалбата на „Предел” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Болярка”, № 16, партер, представлявано от Е.Д.Н. против протокол за разпределение от 18.08.2020 г. по изп. д. № 20199310400421 по описа на ЧСИ Р.Р.с рег. № 931 на КЧСИ, с район на действие – района ШОС.

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Апелативен съд гр. Варна.

 

 

Председател:                                                   Членове: 1.          

                              

 

 

 

2.