№ 7056
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Л. Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20251100507898 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 3084/24.02.2025 г., постановено по гр. д. № 62788/22г. по
описа на Софийски районен съд, 24 с-в, съдът е осъдил Л. М. Т., конституиран
на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса ответник
М.С.В., да заплати на „Овергаз Мрежи“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 183а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1605,19
лева, представляваща дължима сума за разпределение, снабдяване, доставка,
достъп до газопреносната мрежа и пренос на природен газ за периода
01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. за обект, находящ се в гр. ****, абонатен №
**********, ведно със законната лихва считано от 18.11.2022 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 108,86 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.02.2022 г. до 17.11.2022 г., както и разноски по делото в размер на 818,56
лева
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника, с която
обжалва решението изцяло. Изложени са конкретни съображения, че
първоинстанционният съд е постановил решението си при непълно и
неправилно установена фактическа обстановка, като не е съобразил
релевантните доказателства и наведените възражения. Твърди, че назначеното
вещо лице не е дало отговор на поставения ключов въпрос относно наличието
на газова инсталация и газови прибори в процесния имот, въпреки че от
1
извършения от него оглед и от дадените в съдебно заседание устни разяснения
се установявало, че в имота не се намирали газова инсталация, газов котел или
каквито и да е елементи на газопреносна система. Посочва, че при тези данни
твърденията на ищеца за консумация на природен газ били технически
невъзможни. Поддържа още, че по делото липсват каквито и да е
доказателства за изграждане, съгласуване и въвеждане в експлоатация на
газопреносна инсталация в имота, както и за неговото присъединяване към
мрежата на газоразпределителното дружество. Оспорва относимостта и
доказателствената стойност на представените от ищеца документи, като
твърди, че същите се отнасят до друг имот с различен идентификатор, а
договорът за присъединяване от 19.05.2011 г. е неподписан от собствениците
на процесния имот и е непълен поради липса на задължителното приложение
– двустранен протокол за СМР. С оглед на това счита, че ищецът не е доказал
нито наличие на газоснабдяване, нито реална консумация на природен газ,
поради което претенцията му следва да бъде отхвърлена като недоказана.
Евентуално моли делото да бъде върнато за ново разглеждане с указания за
пълно изясняване на фактите относно отсъствието на изградена газопреносна
инсталация в имота.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в който се
излагат съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли
то да бъде потвърдено. Сочи, че жалбоподателят превратно тълкува
обжалваното решение и доказателства по делото като същевременно навежда
нови твърдения в противоречие с процесуалните правила. Твърди се, че са
ирелевантни възраженията, че не било доказано по делото, че имотът е
газоснабден, доколкото липсвало възражение в отговора на исковата молба.
На следващо място, по делото било доказано сключване на договор за
доставка на газ, доколкото по делото било прието като доказателства
Заявление за присъединяване от наследодателя на въззивника, към което бил
приложен Констативен нотариален акт, послужил и като основание за
легитимирането по-късно на дарителката като собственик на имота в
нотариалния акт за дарение от 09.07.1997г., с който си запазила пожизнено
правото на ползване, които доказателства не били оспорени своевременно.
Оспорванията, че имотът е бил газоснабден били недоказани, напротив
обратното се установявало от приетата и неоспорена експертиза.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд е длъжен да провери валидността
на решението и допустимостта - в обжалваната част, като по
законосъобразността - е обвързан от доводите в жалбата. Съдът проверява
служебно и без довод за нарушенията на императивните материалноправни
2
норми. Предметът на въззивен контрол следва да се ограничи до доводите за
незаконосъобразност на решението на СРС изложени от въззивника - ответник
във въззивната жалба.
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира,
че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е
правилно по следните съображения:
Пред СРС е предявен иск с правно основание 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 183а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на разпределение,
снабдяване, доставка, достъп до газопреносната мрежа и пренос на природен
газ за периода 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. за обект, находящ се в гр. ****,
абонатен № **********, както и иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от
108,86 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2022 г. до
17.11.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата М.С.В. (възходящ
наследодател на ответника) била обвързана с договор сключен с ищеца за
присъединяване и СМР № 20662/19.05.2011г. за имот в гр.****, аб.№
**********. След подаване на исковата молба същата е починала, поради
което на нейно място е конституиран законния наследник ответника Л. Т.,
който подава в срок отговора на исковата молба, в който се твърди единствено,
че законни наследници са М.Л. Т. и В.Л. Т., за което представя копие от н.а. за
дарение на недвижим имот от 09.06.1997г., с който М.В. дарява на внуците си
процесния имот, като си запазва правото на ползване. След изтичане срока за
отговор се преклудира правото да се въвеждат фактически твърдения. Това не
освобождава ищеца от тежестта на доказване на фактите от основанието на
исковата претенция, както не се освобождава и в случай, когато в отговора на
исковата молба липсва изрично оспорване на всяко фактическо твърдение на
ищеца в исковата молба, т.е. неоспорването на част от фактическите
твърдения от исковата молба не може да има за последица превръщането им в
безспорни факти.
С оглед доводите в жалбата, спорен пред настоящата инстанция е
въпросът доказано ли е от ищеца наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните по доставка на природен газ за битови
нужди.
Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 2а ДР ЗЕ, „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Според чл. 183а, ал. 1 ЗЕ,
крайният снабдител продава природен газ при публично известни общи
условия. Крайният снабдител публикува общите условия най-малко в един
централен и един местен всекидневник, като публикуваните общи условия
влизат в сила за клиентите, които купуват природен газ от краен снабдител,
3
без изрично писмено приемане (ал. 3 и ал. 4 на чл. 183а). Според ал. 5, в срок
до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на
природен газ заявление, в което да предложат специални условия. Приетите от
крайния снабдител на природен газ специални условия, различни от
публикуваните общи условия, се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. Съгласно чл. 6 от приетите Общи условия за продажба на
природен газ на потребители за битови нужди, потребител на природен газ за
битови нужди е физическо лице – собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот, което ползва природен газ в домакинството си. В случая,
видно от приетото и неоспорен Договор за присъединяване и СМР №
20662/19.05.2011г. за аб.№********** М.С.В. като потребител е поискала от
ищцовото дружество да бъде присъединен обект на потребителя към
газоразпределителната мрежа въз основа на Съгласие за присъединяване №
18565/22.10.2008г. и заявление за присъединяване № 16627/19.05.2011г. (л.61).
Оттук възраженията във въззивната жалба, че по делото липсвали
доказателства за изграждане, съгласуване и въвеждане в експлоатация на
газопреносна инсталация в имота, както и за неговото присъединяване към
мрежата на газоразпределителното дружество, са неоснователни, така и се
явяват и преклудирани.
Обстоятелството, че към заявлението е представила н.а. за собственост
от 1970г., при положение, че е дарила имота видно от н.а. за дарение (л.41), не
го лишава от действие, вкл. с оглед учреденото с н.а. за дарение вещно право
на пожизнено ползване. Следователно през процесния период (01.01.2022 г. до
31.03.2022г.) М.С.В. като страна по договора се явява потребител на природен
газ за битови нужди, съответно ответникът като единствен наследник по закон
на същата (доколкото липсват представени доказателства за вписан отказ от
наследство) е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за
задълженията .
На следващо място, доставката на газ се установява от приетото в
първата инстанция неоспорено заключение на СТЕ. От същото се установява,
че към момента на посещението на вещото лице в имота (депозирано в съда на
20.11.2024г.) няма газова инсталация и няма монтиран газов котел, което е
ирелевантно, доколкото процесният период е от 01.01.2022г. до 31.03.2022г.,
т.е. две години след процесния период в този смисъл изложените във
въззивната жалба съображения, че не била доказано доставеното количество
природен газ се явяват неоснователни. За същия вещото лице е дало
заключение, че измерването на консумираното количество природен газ се
извършвало чрез търговски прибор – разходомер за природен газ, отчитането
на изразходеното количество се извършвало чрез мобилен уред, отчетът за
конкретния абонатен номер е на база реален ежемесечен отчет (на дати
31.01.2022г., 28.02.2022г. и 31.03.2022г.), при които потребителят е
консумирал 1146 н.м3 природен газ.
Следователно по делото е доказано наличието на валидно облигационно
4
правоотношение между ищцовото дружество и наследодателят на ответника,
а предявеният иск е основателен. Предвид съвпадението на крайните изводи
на двете инстанции, първоинстанционното решение в частта му иска за
главница следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба срещу решението в
частта му по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
бланкетна – в нея не са релевирани никакви конкретни оплаквания за
неправилност на изводите на районния съд по този иск. От
първоинстанционния съд не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, поради което и съобразно чл. 269 ГПК въззивният
съд няма правомощието да провери правилността на решението в тази част, а
следва да го потвърди.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото с право на разноски има въззиваемата страна,
която не е претендирала разноски.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3084/24.02.2025г. по гр. д. №
62788/22г. по описа на Софийски районен съд, 24 с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5