Р Е Ш Е Н И Е
№ 1557 19.06.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, Гражданско отделение, XLIV-ти
граждански състав, на двадесет и първи май
две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Марина Димова
като разгледа докладваното от съдията Сияна Димитрова
гражданско
дело № 416 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 2373/17.01.2019 г. от С.С.И.,
ЕГН **********,***, пл. „Баба Ганка“ № 4, ет. 3, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, с искания да
се установи, че спрямо ищцата е извършена дискриминация от страна на ответника
по признак „увреждане“, поради допуснато от ответника нарушение на изискванията
за осигуряване на достъпна среда, съгласно ЗИХУ и Наредба № 4/01.07.2009 г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията
за достъпна среда на населението, включително хората с увреждания; да се осъди
ответника да преустанови нарушението и да предприеме необходимите действия за
осигуряване на достъп за хора с увреждания в офиса си в гр. Бургас, бул.
„Демокрация“ № 104; да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 5000 лева. Претендират се съдебни
разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е с удостоверено от ТЕЛК увреждане, в
резултат на което се придвижва само с помощно техническо средство - инвалидна
количка – тип лостова. Заявява се, че от 2014 г. ищцата е регистриран
консултант към „Орифлейм България“ ЕООД, като отчита продажна цена по сметка на
дружеството при ответника, на каса, в удобен за нея клон - ФЦ Бургас с адрес
пл. „Демокрация“ № 104. Излагат се твърдения, че посоченият банков клон е
недостъпен за лица с увреждания, ползващи инвалидна количка, като единственият
възможен достъп е по стъпала с височина над 20 см., които съставляват
непреодолимо препятствие и изискват помощта на поне две лица за преодоляването
им. Сочи се, че при посещения на ищцата в банковия клон се е налагало да бъде
пренасяна с количката през стъпалата или била обслужвана на улицата от служител
на банката. Като последен такъв случай се посочва датата 18.12.2018 г., когато
при посещение на клона, ищцата била подпомагана от две лица и охраната, за да
бъде избутана по подвижни релси с голям наклон на влизане и излизане, като се
заявява, че тези релси са опасни за здравето на придвижващите се с инвалидна
количка и крият риск от преобръщане на количката и нараняване на човека.
Допълнително се заявява, че гишетата на банката не отговарят на изискванията за
достъп на хора с увреждания, ползващи инвалидна количка, намират се на нивото
на главата на ищцата и ѝ създават дискомфорт и затрудняват нормалното
ѝ обслужване.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното
дружество „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Николай
Димитров Колев, с който предявените искове се оспорват изцяло като
неоснователни и недоказани. Излагат се подробни насрещни съображения, като се
твърди правоизключващо възражение по смисъла на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, а именно,
че може не носи отговорност поради причини, които не могат да му се вменят във
вина. На следващо място се заявява, че не е налице твърдяната дискриминация,
като се твърди, че процесният банков клон е снабден със сертифицирана
алуминиева телескопична рампа, доставена и монтирана за преодоляване на двете
стъпала към вътрешността на офиса от регистрирано по реда на ЗИХУ дружество.
Иска се съобразяване на обстоятелства по чл. 235, ал. 3 от ГПК – сключен
договор от 01.02.2019 г. и текущи дейности по изграждане и монтиране на
постоянно рампово съоръжения на процесния офис. Аргументира се отсъствие на
причинно-следствена връзка между завените от ищцата неимуществени вреди и
поведение на служители на ответника, като се твърди, че ищцата е получавала 4
години съответното обслужване без да има възражения или оплаквания. Прави се
евентуално възражение за прекомерност размера на претендираното обезщетение.
Развиват се подробни мотиви.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищецът се явява лично и с
процесуален представител. Поддържа исковата молба, с изключение на да иска за осъждане
на ответника да преустанови нарушението и да предприеме необходимите действия
за осигуряване на достъп за хора с увреждания в офиса си в гр. Бургас, бул.
„Демокрация“ № 104, предвид предприетите в тази насока действия в хода на
процеса. Моли за уважаване на останалите претенции като доказани по основание и
размер, претендира съдебни разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на
исковата молба в открито съдебно заседание по делото, моли, претенцията да бъде
оставена без уважение като недоказана по основание и размер. Иска да му бъдат
присъдени сторените съдебни разноски.
Съдът, като взе предвид
исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представено по делото експертно решение № 0600/041/27.02.1991 г. на
ТЕЛК-обща – гр. Бургас, се установява, че на ищцата е била определена пожизнено
първа група инвалидност с чужда помощ с диагноза „счупване на гръбначния стълб“.
Не се спори между страните, че ищцата се придвижва с инвалидна количка, което
обстоятелство се установи и при явяване на лицето в съдебно заседание по
делото.
Видно от представени многобройни писмени доказателства - фактури и вносни
бележки /л. 10-32 от делото/, ищцата е регистриран при „Орифлейм България“ ЕООД
консултант и осъществява дейност по дистрибуция на козметични продукти, като
във връзка с направени към фирмата заявки е внасяла в периода 17.04.2014 г. –
18.12.2018 г. парични средства по банкова сметка *** „Орифлейм България“ ЕООД
при ответната банка, на каса в клон ФЦ Бургас Демокрация, включително на 18.12.2018
г.
Между страните не се спори, а и от представени от ответника писмени
доказателства – договори за наем, скици на СГКК – гр. Бургас, строителни книжа,
проект за преустройство и удостоверение за въвеждане в експлоатация /л. 52-79
от делото/се установява обстоятелството, че ответникът не е собственик на процесния
офис с административен адрес гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 104, в който се
помещава клон ФЦ Бургас Демокрация.
Ответникът ангажира доказателства за оборудване на процесния банков клон с
алуминиеви телескопични рампи, закупени от регистриран по ЗИХУ доставчик на
05.09.2018 г., съгласно приложена фактура /л. 80-83 от делото/.
Представени са доказателства, установяващи че ответникът е възложил по
договор от 01.02.2019 г. доставка и монтаж на вертикална платформа за инвалиди
в банков офис, находящ се на адрес: гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 104.
По делото е изслушано и е прието с възражения на ответника заключение на
вещото лице Б.К., назначено по допуснатата от съда съдебно-техническа
експертиза, от което се установява, че достъпът до процесния банков офис се
осъществява от две стъпала пред входа му, с височина на всяко от тях – 17,50
см. Експертът е посочил, че при посещения на място от 15.04.2019 г. и
03.05.2019 г. са се извършвали довършителни работи по изграждането на нова
масивна площадка и стъпала пред входа и монтиране на подемна платформа, в дясно
от входната площадка, за преодоляване на денивелацията от хора с увреждания.
Вещото лице е дало заключение, че преди монтиране на подемната платформа,
процесният офис не е отговарял на изискванията за достъпна среда, като не са
били взети предвид и предписания на общината от 2013 г. в този смисъл. Посочва
се, че преди преустройството, достъпът до офиса е осъществяван индивидуално за
всеки клиент с телескопична алуминиева рампа, демонстрирана на място пред
експерта, като в разгънато състояние наклонът на рампата надвишавал допустимите
10 % и възлизал на 16 %. Експертът е заключил, че дори да се преодолеят
самостоятелно стъпалата /денивелацията/ от лице, придвижващо се с инвалидна
количка, то същото не би могло да маневрира по неоширената площадка, поради
малката ѝ площ, съответно не би могло да си осигури достъп до офиса без
чужда помощ. Посочва се, че в предходен проект за преустройство на обекта от
магазин в банков клон не са били
предвидени мероприятия за осигуряване на достъпна среда за инвалиди. Експертът
е установил, че касите в клона са правостоящи и непригодени за лица в инвалидна
количка, като в офиса се предоставяло обслужване и на бюро.
От показанията на водения от ищцата свидетел – И.С.Б., се установява, че
ищцата ползва услугите на процесния банков офис от 2014 г., тъй като се намира
най-близко до дома ѝ и не заплаща ползваните в него услуги. Заявява, че в
посочения период е съпровождала по нейна молба ищцата около 10 пъти при
посещения в офиса, като последният случай бил на 18.12.2018 г. Свидетелката
подробно описва, че на 18.12.2018 г. се придвижила с ищцата пешеходно до офиса
на банката-ответник и след като се изпразнило от клиенти влязла вътре да
потърси помощ за достъп на ищцата до офиса. Служител на банката се отзовал и
сложил на стълбите алуминиеви релси за преминаване на колелата на инвалидната
количка на ищцата. С помощта и на случаен минувач, свидетелката и банковия
служител избутали количката на ищцата до входа на офиса. Свидетелката заявява,
че денивелацията на стъпалата е била над 40 градуса, по нейна преценка. Сочи,
че на излизане придвижването на ищцата било още по-трудно, поради големия
наклон, и сама не би могла да задържи количката, като имало риск ищцата да
падне. Излага пред съда, че на излизане ищцата е била подпомогната отново от
двама мъже – единият придвижил количката по релсите, а другият я поел от
тротоара. Свидетелят твърди, че релси са били предоставени само на посочената
дата, като при предходни посещения, ищцата чакала пред офиса, а свидетелката
влизала вътре и свършвала всичко от нейно име. В тези случаи, банков служител
излизал отвън да удостовери самоличността на ищцата. Сочи още, че ищцата ползва
касова услуга при ответника, като в процесния офис тази услуга се предлага на
гише за правостоящи, поради което свидетелката съдействала на ищцата за ползването
ѝ. Излагат се лични впечатления от емоционалното състояние на ищцата при
необходимост да посети процесния офис. Свидетелката заявява, че ищцата изживява
тъга и неприятни чувства от факта, че не може да си свърши сама работата и
трябва да ангажира придружител, както и че споделя, че се чувства непълноценен
човек.
Свидетелят М.С.С.– управител на процесния банков клон, потвърждава, че
преди изграждането на механична рампа, достъпът на лица с увреждания до офиса е
осъществяван по мобилна такава, която се поставяла на двете стъпала пред входа.
Сочи, че визуално му е позната ищцата, както и че е запознат със случая от
18.12.2018 г., когато придружителят ѝ е изказал негодувание от достъпа до
офиса и се създало напрежение. Свидетелят заявява, че по негово разпореждане,
обслужването на хора с увреждания се извършвало пред офиса, включително в
спрели автомобили, като в случая ищцата осъществявала вноски по сметка на
фирма, съответно служител на банката излизал навън при нея, взимал парите,
влизал в офиса, извършвал операцията и се връщал отвън за да предостави
платежните документи и да вземе подписи. Управителят твърди, че вътре в офиса,
използваната от ищцата услуга се предоставя и на бюро, освен на правостоящо
гише. Относно мобилните релси, използвани от офиса за указване на достъп на
ищцата, свидетелят заявява, че същите са годни да осигурят предвижване на
инвалидна количка, но не могат да бъдат използвани без чужда помощ от лицата с
увреждания. Сочи, че клонът не е оборудван със сигнализация за клиенти с
увреждания, но разполага със служител, който осъществява визуален контрол, като
постоянните клиенти с увреждания заявявали посещенията си в офиса предварително,по
телефон.
Предвид установеното от фактическа
страна, за съда се наложиха следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
71, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
I. Относно иска по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр.:
Ищцата твърди, че спрямо нея ответникът, чрез негови представители и
служители, е осъществил акт на неравностойно третиране чрез поддържане на
недостъпна архитектурна среда, представляващо дискриминация въз основа на
признака „увреждане“. Твърди, че предвид липсата на изградена достъпна
архитектурна среда в офиса на ответника в гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 104,
същият е архитектурно недостъпен за хора с увреждания и с бездействието си
последният дискриминира хората с увреждания.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е забранена е всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки
геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна.
Не се спори по делото, а и се установява от представеното решение на ТЕЛК,
че ищцата е лице с увреждания, поради което се налага да се придвижва с
инвалидна количка - следователно тя има качеството на лице с някой от
защитените признаци по смисъла на чл. 4,
ал. 1 от ЗЗДискр.
Разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. повелява, че изграждането и поддържането
на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до
публични места, се смятат за дискриминация. Анализът на нормативната уредба
налага извода, че поддържането на недостъпна архитектурна среда е самостоятелен
фактически състав на дискриминационно третиране, отделен от тези по чл. 4 от
ЗЗДискр. и непопадащ в класификацията на видовете дискриминация на пряка и
непряка по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр.
Не се спори по делото, а и от съдебно-техническата експертиза се установява
безспорно, че офисът на ответната банка с административен адрес в гр. Бургас,
бул. „Демокрация“ № 104, не е бил достъпен за инвалиди преди датите на оглед от
вещото лице - 15.04.2019 г. и 03.05.2019 г., и не е отговарял на нормативните
изисквания в тази насока. Извършеният от експерта анализ на строителните книжа
за обекта мотивират извода му, че за посочената дата 18.12.2018 г., както и
предходния период, начиная 2014 г., офисът не е отговарял на изискванията на
ЗУТ, Наредба № 4/01.07.2009 г. и ЗИХУ, като е констатирано, че в този смисъл на
ответника са издавани предписания от Община Бургас. Тези констатации
безпротиворечиво се потвърждават и от свидетелките показания на разпитаните в
хода на производството двама свидетели, включително управителя на банковия
клон. След като ползва непригодената за лица с увреждания сграда за предоставяне
на банково обслужване, която дейност предполага публичен достъп до нея, съдът
приема, че ответникът е поддържал недостъпна архитектурна среда към датата
18.12.2018 г. и за периода 2014 г. – 2018 г., което представлява акт на
дискриминация по смисъла на чл. 5 от
ЗЗДискр.
Този краен извод не може да бъде повлиян от представените от ответника
доказателства за оборудване на офиса с телескопични релси за преодоляване на стъпалата
пред входа на офиса от инвалидни колички, доколкото експертизата дава
заключение, че след поставянето им на място в обекта, образуваният наклон от 16
% превишава нормативно предвидения. Още повече, с показанията на свидетелите се
установи, че използването на телескопичните релси е свързано със съдействие от
страна на банкови служители, и то при липса на възможност от лицето с
увреждания да сигнализира обекта за желанието си да ползва услуга на място, а
самата употреба на релсите е невъзможно да бъде осъществена самостоятелно от
лицето с увреждания.
Действително, с оглед представените писмени доказателства и приетата
експертиза се установява, че към настоящия момент процесният офис е оборудван с
механична рампа и оширена входна площадка, вследствие извършени строителни дейности, квалифициращи
се като реконструкции и/или действия по осигуряване на достъп на лица с
увреждания, предвижващи се чрез инвалидни колички, но този факт не изключва
извършения в предходен момент акт на дискриминация, предмет на настоящия иск.
II. Относно иска по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр.:
Доколкото този иск има акцесорен характер спрямо иска по чл. 71, ал. 1, т. 1
от ЗЗДИСКР., предпоставка за основателността му е установяването на факта на
дискриминационно третиране спрямо ищцовата страна. При установяване на
дискриминация ищецът може да иска осъждане на ответника съобразно трите
хипотези на чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДИСКР.: да преустанови нарушението, да
възстанови положението преди него и да се въздържа в бъдеще от нарушения на
правото на ищеца за равностойно третиране.
В настоящия случай, посредством приетата по делото съдебно-техническа
експертиза и с оглед представен от ответника договор от 01.02.2019 г., по
делото се установи, че процесният офис е реконструиран и оборудван с вертикална
платформа за инвалиди, посредством което констатираното нарушение е
преустановено. В този смисъл са и изявленията на ищцата, която в пледоарията си
пред съда заявява, че не поддържа предявения иск за осъждане на ответника да
преустанови нарушението и да предприеме необходимите действия за осигуряване на
достъп за хора с увреждания в офиса си в гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 104.
По изложените съображения, за съда се налага извод, че предявения иск с
правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. се явява недопустим, поради
отпаднал интерес за ищцата от воденето му, предвид което и производството по
него следва да бъде прекратено.
III. Относно иска по чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр.:
Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДИСКР. на дискриминираното
лице е предоставено правото да претендира обезщетение за вреди. Отговорността
за вреди за нарушение по ЗЗДискр. има деликтен характер, като съставлява особен
случай. Доколкото ответникът е юридическо лице, отговорността му за причинени на
физическо лице вреди почива на плоскостта на чл. 49 ЗЗД - за действията на
лицата, които изпълняват възложени им функции в структурата на юридическото
лице.
В процесния случай се установи наличието на всички елементи от фактическия
състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД. Констатираното нарушение на ЗЗДискр.,
е осъществено чрез бездействие - поддържане на недостъпна архитектурна среда.
Това се потвърждава и от съдебно-техническата експертиза и събраните
свидетелски доказателства, от които се установява, че процесният офис не
разполагал с осигурена достъпна архитектурна среда за лица с увреждания,
придвижващи се чрез инвалидни колички към 18.12.2018 г., тъй като достъпът до
него се е указвал чрез две стъпала и малка по площ площадка, а използването на
телескопични релси е било невъзможно без съдействие на трети лица. Установено
още, че касовите услуги в офиса се предоставят на правостоящи гишета,
несъобразени с изискванията за предоставяне на услуги на лица, придвижващи се с
инвалидна количка. При това положение,
съдът намира, че към процесната дата, ответникът е допуснал нарушение на чл. 35,
ал. 1, чл. 36, чл. 39, чл. 40, чл. 54 и др. от Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията
за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, като не е
осигурил „достъпна среда“ по смисъла на § 1, т. 2 от Наредбата, т.е. такава,
която всеки човек с намалена подвижност да може да ползва „свободно“ и
„самостоятелно“. Във връзка с правоизключващите
възраженията на ответника, че в качеството си наемател на офиса не
разполагал с правото да извършва преустройства, свързани с осигуряването на
достъпна среда, следва да се отбележи, че същите се опровергават от действията
му в хода на процеса – преработката на входната площадка на офиса /оширяването
ѝ/ и монтажа на механична подемна платформа за инвалидни колички, с оглед
на което съдът ги намира за несъстоятелни.
Налице е и причинно-следствена връзка между поведението на ответника,
респективно на негови служители или работници, и причинените на ищцата вреди,
доколкото при липса на подходяща и достъпна за хора с увреждания среда в
банковия офис, ищцата е била принудена да търси съдействие от трети лица за
получаването на касови услуги в периода 2014 г. – 2018 г., включително на
посочената дата 18.12.2018 г., като получава същите извън офиса, на тротоара, и
чрез посредник.
Съобразно изложеното, за настоящия съдебен състав се налага извода, че е
осъществен съставът на чл. 49 от ЗЗД, като на ищцата са причинени вреди.
Настъпилите неимуществени вреди за ищцата се установиха от депозираните
свидетелски показания на свидетелката Б.... Определяйки размера на дължимото
обезщетение, прилагайки опитните правила, отчитайки ноторно известните факти и
съобразно изискванията за справедливост, на основание чл. 52
от ЗЗД,
решаващият състав приема, че сумата от 5000 лева ще бъде в състояние да
репарира виновно причинените вреди на ищцата. При съобразяването на
размера съдът взе в предвид характера и интензитета на неприятните преживявания
от понесеното неблагоприятно третиране и периода, в който са търпени тези вреди
17.04.2014 г. – 18.12.2018 г. През посочения период ищцата системно е
извършвала вноски по сметка на „Орифлейм България“ ЕООД в процесния банков
офис, като от представените писмени доказателства се установяват тридесет и две
банкови операции, извършени от ищцата на различни дати. Това е принудило ищцата
да търпи неравно третиране при всяко от посещенията си, да организира помощ от
придружител и да разчита на трети лица за помощ при достъпа до офиса на
ответника, което ѝ е причинило неудобства, негативни преживявания и
усещане за непълноценност, пряко свързани с липсата на подходяща среда за лица
в неравностойно положение, ползващи за предвижване инвалидна количка. С оглед
на горното, предвид всички претърпени негативни преживявания от ищцата,
свързани с ползване на банкови услуги в офиса на ответника с адрес в гр.
Бургас, бул. „Демокрация“ № 104, наличието на причинно-следствена връзка с
поведението на ответника за неосигуряване на достъпна среда за лица в
неравностойно положение, ползващи инвалидна количка за придвижване, съдът
счита, че сумата от 5000 лева е достатъчна за репариране на причинените на
ищеца неимуществени вреди, предвид което и искът за обезщетение следва да се
уважи изцяло.
При този изход от спора, право на разноски се поражда за ищцата, която е
направила разноски за адвокатски хонорар в размер на 700 лева, за което е
представено доказателство за извършеното плащане /л. 7 от делото/. С оглед на
това, че разноските по делото са поети от бюджета на съда и съобразно нормата
на чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 250
лева, представляваща дължимата държавна такса за разглеждане на уважените
кумулативно предявени искове.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация
/ЗЗДискр./, по иск на С.С.И., ЕГН **********,***,
пл. „Баба Ганка“ № 4, ет. 3, срещу
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, че по отношение на ищеца
С.С.И., ответникът е извършил акт на дискриминация въз основа на признак
„увреждане“, като е поддържал в периода 17.04.2014 г. – 18.12.2018 г. недостъпна архитектурна среда в банков клон ФЦ
Бургас Демокрация, с офис на адрес в гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 104.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от С.С.И., ЕГН **********, срещу „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДИСКР., за осъждане на ответника да
преустанови нарушението и да предприеме необходимите действия за осигуряване на
достъп за хора с увреждания в офиса си в гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 104,
поради отпаднал правен интерес и на основание чл. 130 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. вр. чл. 49 от ЗЗД „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен
път“ № 260, да заплати на С.С.И., ЕГН **********,***, пл. „Баба
Ганка“ № 4, ет. 3, сумата от 5000 /пет
хиляди/ лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от извършения
акт на дискриминация, изразяващи се в неудобства, негативни преживявания и
усещане за непълноценност, пряко свързани с липсата на достъпна среда за лица,
ползващи за предвижване инвалидна количка, в офис на ответника с адрес в гр.
Бургас, бул. „Демокрация“ № 104, при тридесет и две посещения на ищцата в
периода 17.04.2014 г. – 18.12.2018 г.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, да
заплати на С.С.И., ЕГН **********,***,
пл. „Баба Ганка“ № 4, ет. 3, сумата от 700
/седемстотин/ лева – съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, да
заплати в полза на държавния бюджет сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева
– дължими държавни такси в производството, платима по сметка на Районен съд –
Бургас.
В частта с характер на прекратително
определение, решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд –
Бургас, в едноседмичен срок от връчването му в препис на страните.
В останалата си част решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас, в двуседмичен срок от
връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ С.Димитрова
Вярно с оригинала:
И.Г.