№ 3377
гр. С., 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110169833 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. С. А., чрез адв. Ф., срещу „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен
Договор за потребителски кредит № **** от 17.06.2022 г., сключен между М. С. А. и
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, поради противоречие на закона.
Ищецът М. С. А., чрез адв. Ф., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 17.06.2022 г. сключил с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Договор №
**** за предоставяне на потребителски кредит за сумата в размер на 3000 лв., която
следвало да бъде върната в срок от една година при следните условия: договорна лихва в
размер на 23% или 690 лв. и ГПР – 49,11%. Поддържа, че по силата на чл. 5 от договора,
сключила с „Фератум Банк“ договор за поръчителство, по силата на който следвало да
заплати сумата от 2790 лв., представляваща дължимото възнаграждение за предоставеното
обезпечение по договора за потребителски кредит. Твърди, че договорът за предоставяне на
потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.
1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че размерът на възнаградителната лихва
бил недобросъвестно определен от страна на кредитора по договора, който имал за цел
получаването на престация, която била значително неравностойна на предоставената от него
заемна сума. Поддържа, че в съдържанието на договора не били разписани условията за
прилагане на възнаградителната лихва, както и размерът на лихвения процент на ден.
Излага доводи, че разписаният в договорът ГПР бил неточен и подвеждащ, тъй като при
формирането му не бил включен разходът за възнаграждение на дружеството – поръчител.
Отбелязва липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Поддържа,
1
че тъй като клаузите относно ГЛП и ГПР са част от същественото съдържание на
договорите за потребителски кредит, на основание чл. 22 ЗПК следва, че тяхната
недействителност има за последица недействителност на цялата кредитна сделка. Ето защо
моли съда уважи предявения иск, като приеме, че Договор за предоставяне на потребителски
кредит № **** от 17.06.2022 г. е нищожен на посочените основания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез адв. М., е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен по
подробно изложени съображения. Поддържа, че били неоснователни твърденията на ищеца
за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез адв. М.,
предявява срещу М. С. А. насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, с които претендира осъждането й за
заплащането на следните суми: 2531,77 лв. – дължима и непогасена главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит № **** от 17.06.2022 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на
сумата, както и 331,89 лв. – възнаградителна лихва за периода от 14.11.2022 г. до 12.06.2023
г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове М. С. А., чрез адв. Ф., е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените претенции – частично за
главницата и изцяло за възнаградителната лихва. Твърди, че е извършила плащания в полза
на ищеца, в общ размер на 2160 лв. Поддържа, че след предявяването на насрещния иск е
заплатила и сумата в размер на 840 лв., с което изцяло погасила главницата по кредита, в
размер на 3000 лв. Моли съда да отхвърли предявения насрещен иск за възнаградителна
лихва и частично иска за главница. Претендира разноски.
В хода на производството, в съдебно заседание, проведено на 08.02.2024 г.,
процесуалният представител на ищеца „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по насрещните
искове - адв. Ц. е оттеглил частично предявените искове, както следва: за главница – за
разликата над сумата от 2349,31 лв. до сумата от 2531,77 лв. и за възнаградителна лихва – за
разликата над сумата от 210,85 лв. до сумата от 331,89 лв., поради което на основание чл.
232 ГПК съдът е прекратил производството по гр.д. № 69833/2022 г. по описа на СРС,
ГО,167 състав, в частта, с която са предявени от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу М.
С. А. насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за главница – за разликата над сумата от 2349,31 лв. до
сумата от 2531,77 лв. и за възнаградителна лихва – за разликата над сумата от 210,85 лв. до
сумата от 331,89 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
2
Не е спорно между страните по делото, а и от представените Договор за предоставяне
на потребителски кредит № **** от 17.06.2022 г. и преддоговорна информация,
обективирана в Стандартен европейски формуляр, се установява, че на 17.06.2022 г. между
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като кредитор, и М. С. А., като кредитополучател, е бил
сключен договор, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в
собственост на М. А. сума в размер на 3000 лв. Кредитът е бил отпуснат при следните
условия: на 12 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 23,00 %,
годишен процент на разходите (ГПР) - 49,11 % и общ размер на всички плащания – 3690 лв.
Договорът е бил сключен при Общи условия, приложени към отговора на исковата молба и
приети като писмени доказателства по делото.
Като писмено доказателство е приет и представения с отговора на исковата молба
погасителен план към Договор за кредит № ****, в който е посочено, че е неразделна част от
договора, както и че в размера на дължимата ежемесечно погасителна вноска са включени
стойността на главницата и уговорената възнаградителна лихва за съответния период.
В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от “Multitude Bank” в полза на ответното дружество. Посочено е също така, че
с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката,
свързана с обезпечението не може да се отмени. Предвидено е, че със сключването на
договора кредитополучателят потвърждава, че сам и недвусмислено е посочил избрания
поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното
юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по
кандидатстване за кредит.
В т. 5.3. от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е посочено, че за да повиши кредитоспособността си и с
това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от дружеството,
кредитополучателят може да предложи едно от следните обезпечения: (а) обезпечение,
предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от
дружеството; (б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от
поръчител – предложено от кредитоискателя и одобрено от дружеството физическо лице.
Представен е и договор за гаранция (поръчителство) от 17.06.2022 г., сключен между
М. С. А. и „Фератум Банк“ p.l.c., със седалище и адрес на управление в М,., СТ „Бизнес
център“, С. № 120, Гзира ГЗР 1027, което дружеството, в качеството му на гарант, се е
задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на М. С. А. спрямо кредитора
„Фератум България“ ЕООД по сключения договор за потребителски кредит № ****.
Уговорено е между страните, че за поетата гаранция, М. С. А. дължи на „Фератум Банк“
p.l.c. такса в размер на 2790,00 лв., дължима на 12 вноски, с първа падежна дата – 17.07.2022
г. и краен срок на издължаване на таксата – 12.06.2023 г.
Представен е и погасителен план към договор за гаранция № ****, в който е
посочено, че е неразделна част от договора за гаранция и вноските по него следва да бъдат
отразени по банковата сметка на „Фератум Банк“, не по- късно от съответната падежна дата.
3
Като писмено доказателство е прието и представеното от ищеца Удостоверение за
наличие на задължение от 22.10.2022 г., издадено от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, от
което се установява, че към 22.10.2022 г, М. С. А. има непогасени задължения към
дружеството, дължими на основание процесния договор за потребителски кредит № ****,
възлизащи на обща стойност от 4320 лв., от които 2531,77 лв. – главница, 331,89 лева –
лихва по кредита и 1456,43 лв., представляващи такса за банкова гаранция (услуга,
предоставена от партньор на „Фератум България“ ЕООД и свободно избрана от
кредитополучателя).
Представени са и пет броя разписки за извършени към „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД плащания по нареждане на М. С. А., в общ размер от 3000 лв.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че на 17.06.2022 г., чрез системата за
електронни плащания ePay.bg, ответното дружество „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е
наредило сумата в размер на 3000 лв. в полза на получателя М. С. А.. От данните в
експертизата се установява, че в размера на ГПР по кредита е включена единствено
възнаградителната лихва по процесния договор за потребителски кредит, като в посочената
величина не е отразена сумата, представляваща възнаграждение по договора за гаранция,
сключен с „Фератум банк“. Съобразявайки процентът на ГПР, в случай че разхода за
възнаграждението на дружеството поръчител бъде включен при изчисляването му, при
следните параметри по договора, а именно 3000 лв. – предоставената в заем сума, 690 лв. –
възнаградителна лихва и 2790 лв. – възнаграждение за дружеството – поръчител, вещото
лице приема, че ГПР по процесния договор възлиза на 116,00 %. Експертът е посочил, че М.
С. А. е извършила, чрез системата ePay.bg, пет на брой плащания за погасяване на
вземанията по процесния договор за кредит, в общ размер на 3000 лв. По данни на вещото
лице, с постъпилите в дружеството по нареждане на М. С. А. плащания, са извършени
погасявания по пера в погасителния план, в следния ред: договорна лихва, главница, такса
по договор за гаранция. В тази връзка, след извършените осчетоводявания на платените
суми, експертът е посочил, че непогасените задължения по договора за потребителски
кредит № ****/17.06.2022 г. са, както следва: главница – 2349,31 лв. и 210,85 лв. –
възнаградителна лихва.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. т. 10 вр. чл.
19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и
главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявеното
правно основание - поради противоречие на закона.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав приема за несъмнено установено, че между ищеца и ответника е имало сключен
4
договор за предоставяне на кредит № ****, по силата на който ответното дружество е
предоставило за ползване паричен заем в размер на 3000 лева, а М. С. А. е усвоила сумата
към датата на сключване на договора, с оглед извършено преводно нареждане в нейна полза
от страна на кредитора “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез системата за електронни
плащания ePay.bg.
Сключеният между М. С. А. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор е
потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на
чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК
и ЗЗП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,11 %, т.е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява
реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно –
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, което възнаграждение се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в
5
договора за кредит (чл. 5) изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от “Multitude
Bank”, тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен. В
преддоговорната информация (стандартен европейски формуляр), точка 8, наименувана
"изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да предоставите по
договора за кредит", изрично е отбелязано "договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция". Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че наименованията
на двете дружества – „Фератум България“ и „Фератум Банк“ (към датата на сключване на
договора) са еднакви, което навежда на свързаност между тях, макар и непряка (чрез пряко
участие на едното дружество в другото). Отделно от изложеното, от извършена справка в
Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е „Мултитюд СЕ“, което наименование е идентично със сегашното
наименование „Мултитюд Банк“ (преди Фератум Банк). Също така, начинът на погасяване
на вноските по кредита напълно съвпада с начина на погасяване на вноските по договора за
поръчителство – 12 бр. вноски със същите падежи и краен срок на издължаване.
Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено и известно на кредитора
дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при които биват
сключвани договорите за поръчителство. Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че
на кредитодателя му е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за
възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението. В допълнение, следва да бъде
съобразено, че от издаденото от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Удостоверение за наличие
на задължение от 22.10.2022 г. е видно, че от кредитополучателя М. С. А. се претендира
сумата от 1456,34 лв., представляваща такса за банкова гаранция (услуга предоставена от
партньор на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и свободно избрана от кредитополучателя),
която следвало да бъде платена незабавно, съгласно предоставените възможности, който
съвпадат с посочените в погасителния план към договор за кредит № ****. Посоченото
опровергава твърдението на ответника, че дължимото възнаграждение в полза на гаранта не
е част от общите разходи по кредита, които са били известни на кредитодателя. Това
възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването
на задълженията по него. Също така, попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно. В случая се налага изводът, че сключването
на договора за поръчителство представлява задължително условие, за да породи действие
договора за кредит и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение
трябва да бъде включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за
кредит (в този смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г.,
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение №
260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). Обстоятелството,
че на потребителят е предоставен избор вместо дружеството – гарант да посочи други
физически лица за поръчители е ирелевантно, тъй като значение в случая има какви са
последиците при избор на това известно и предварително одобрено от кредитора дружество
– гарант и свързаните с него разходи, които са възложени в тежест на потребителя. Макар
всеки един от договорите – този за кредит и този за предоставяне на поръчителство,
6
формално да представляват самостоятелни такива, двата договора следва да се разглеждат
общо, тъй като са неразривно свързани (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. №
9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
9991/2020 г., Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
По изложените съображения, съдът приема, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на кредитодателя по договора за потребителски
кредит отговаря на поставените в ЗПК изисквания и следва да бъде включен в общия разход
по кредита, което в случая не е сторено. Размерът на възнаграждението по договора за
поръчителство (2790 лв.) е почти равен на отпуснатата по кредита сума (3000 лв.), което
налага извода, че действителният ГПР по договора за кредит е значително по-висок от
обявения в него от 49,11 %, в който е включена само възнаградителната лихва от 690 лв.
При това положение се установява, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният
процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се явява
недействителен – чл. 22 ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д.
№ 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по
в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.), като доводите на
ответника в обратен смисъл са неоснователни.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира предявеният иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК
вр. чл. 22 ЗПК за нищожност на договора за потребителски кредит за основателен.
По насрещните искове с правно основание с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
Основателната на предявените насрещни искове е обусловена от установяването при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
на следните правопораждащи факти: наличието на валидно възникнало вземане по договор
за кредит, сключен с М. С. А., уговорената помежду им възнаградителна лихва в търсения
размер, реалното предаване на заемната сума в полза на заемателя, както и изискуемост на
процесните вземания за главница и възнаградителна лихва.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника по насрещните
искове е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Безспорно в отношенията между страните е обстоятелството, че М. С. А. е усвоила
изцяло заемната сума, предоставена по силата на процесния договор за потребителски
7
кредит. Доколкото съдът достигна до извод за недействителност на договора за кредит, то
съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи единствено чистата стойност на кредита,
която в настоящия случай е в размер на 3000 лева, като не дължи лихва или други разходи.
По въпроса допустимо ли е предявен на договорно основание иск да бъде уважен на
основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, при положение, че съдът е
достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК, е формирана
константна практика на ВКС (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на
ВКС, ГК, Четвърто отделение, Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на
ВКС, ТК, Първо отделение, Решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г. на
ВКС, ГК, Трето отделение, Определение № 50161 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. №
1070/2022 г., II т. о., ТК и др.). Ако тази недействителност се установи в производството по
предявен на договорно основание иск, съдът следва да установи с решението си дължимата
сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност, което би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 в специалния ЗПК.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установи, че
ищецът е извършил пет на брой плащания, като е заплатил по процесния договор за кредит
сумата от общо 3000 лв., от които: 650,69 лв. - главница, 479,15 лв. - възнаградителна лихва
за периода от 17.07.2022 г. до 14.11.2022 г., 250 лв. - начислена такса, съгласно Тарифа към
Общите условия, 1620,16 лв. - платена сума за поръчителство (такса по договор за гаранция).
Вещото лице е посочило, че погасените суми по договор за кредит № **** са в общ размер
на 1379,84 лв., а тези по договор за гаранция № **** са на стойност 1620,16 лв.,
представляващи дължимите такси от първа до пета погасителна вноска, с падеж 14.11.2022
г., вкл. Следва да бъде уточнено, че вещото лице е изготвило заключението си при
съобразяване на извършеното в хода на процеса плащане от М. С. А. на сумата от 840 лв.,
видно от представената по делото разписка № ************ от 06.11.2023 г. От данните в
експертизата, които се потвърждават и от приложените от ответника разписки за извършени
плащания по договора се установява, че преди завеждане на производството по насрещните
искове, М. С. А. е извършила четири на брой плащания по договора за кредит. В този
смисъл, погасените суми по договора за кредит преди извършеното плащане в хода на
процеса възлизат на 2160 лв. Извършеното в хода на процеса плащане на сумата от 840 лв.
от М. С. А. потвърждава основателността на предявения иск за заплащането на главницата
по договора. В тази връзка, със заплащането на сумата от 3000 лв., съответстваща на
8
предоставената в заем сума на ответницата, същата е погасила задълженията си към
дружеството, по арг. чл. 23 ЗПК. В заключението си вещото лице е посочило, че със
заплащането на погасителните вноски от ответницата са погасени суми по договор за
гаранция № ****, в общ размер от 1620,16 лв. По делото не се установи основание за
извършване на посочените удръжки за изплащането на възнаграждение по договора за
предоставяне на гаранция от внесените погасителни плащания по кредита, както и дали
впоследствие същите са изплатени в полза на гаранта. При съобразяване на факта, че
посочените удръжки за възнаграждение на гаранта са обусловени от договора за кредит,
както и че същите представляват разход по кредита, следва че ответникът не дължи
заплащането им. Ищецът по насрещните искове „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
претендира осъждането на ответника М. С. А. за следните суми: 2349,31 лв. – главница по
договора и 210,85 лв. - възнаградителна лихва за периода от 14.11.2022 г. до 12.06.2023 г.
Както се изясни, от заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че в полза на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от ответницата е била заплатена
сума в общ размер от 3000 лв. В тази връзка, следва че за сумата от 2160 лв. – главница по
договора, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради изплащане на
вземането преди предявяване на настоящите искови претенции, а за горницата над
посочения размер до пълно предявения от 2349,31 лв., по – конкретно за сумата от 189,31
лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради извършеното в хода на
процеса плащане.
По аргумент на чл. 23 ЗПК, предвид установената нищожност на договора за
потребителски кредит № ****, следва че М. С. А. не дължи заплащането на сумата от 210,85
лв., представляваща възнаградителна лихва по договора, начислена за периода от 14.11.2022
г. до 12.06.2023 г., поради което искът по чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Съгласно представения от ищеца по първоначалния иск списък с разноски по чл. 80
ГПК, същият е доказал извършените разходи в производството в общ размер от 647,60 лв.,
от които 147,60 лв. – държавна такса и 500 лв. – депозит за възнаграждение на вещото лице
по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Остатъкът от претендираната от ищеца
държавна такса в размер на 111,60 лв., заплатена във връзка с предявения иск срещу
„Фератум банк“ ЕАД, в частта, в която производството е било прекратено с Определение №
12271 от 31.03.2023 г., както и държавната такса в размер на 25 лв. за разглеждане на частна
жалба срещу постановения съдебен акт, не следва да бъдат възлагани в тежест на ответника
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Ищцата е упълномощила като процесуален представител по делото адв. Ф., която й е
оказала безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА, поради което съдът, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, следва да определи размера на дължимото адвокатско
възнаграждение. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие е,
9
че страните са уговорили оказването на безплатна правна помощ в полза на М. С. А., на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА.
За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е била
осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Достатъчно
доказателство за осъществяване на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, са съвпадащите
волеизявления на страните по договора за правна помощ (т.е. необходимо е да е налице
договор за правна помощ, в който изрично да е вписано, че се осъществява безплатна правна
помощ на определено основание). Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент
и адвокат, а писмената форма е за доказване, поради което липсата на дата в приложения по
делото писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие,
че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще
бъде предоставена безплатно, а изявленията за наличие на конкретно основание за оказване
на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, обвързват съда, в този смисъл: Определение № 460
от 21.06.2023г. по ч.т.д. № 900/2023г. по описа на I т.о. на ВКС.
С оглед изложеното, при съобразяване сложността на делото от фактическа и правна
страна, съдът приема, че в полза на процесуалния представител на ищеца М. С. А. следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за първоначално предявения иск в размер на 669
лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На ответника по първоначално предявения иск „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не
следва да се присъждат разноски, тъй като искът спрямо посоченото дружество е уважен
изцяло.
Предвид извършеното в хода на процеса от М. А. частично плащане, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца по насрещния иск „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
следва да се присъдят разноски. Следва да бъде съобразено, че ответницата е дала повод за
завеждане на иска за главницата по договора за кредит, в частта, с която претенцията е
погасена в хода на процеса, като от доказателствата по делото несъмнено се установява, че
плащането е извършено след подаване на исковата молба по насрещния иск. На следващо
място, извършеното в хода на процеса частично плащане е довело до частично оттегляне на
предявените насрещни искове, поради което в случая за оттеглената част е неприложима
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК.
В представения по делото списък по чл. 80 ГПК, ищецът по насрещните искове е
обективирал искане за присъждане на разноски за заплатена държавна такса в размер на
151,27 лв. и 1000 лв. – адвокатско възнаграждение. За удостоверяване на извършените
разходи ищецът е ангажирал писмени доказателства (фактура и преводно нареждане за
кредитен превод), като не е приложил по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен с Адвокатско дружество „М. и П.“. В Определение № 28 от 12.01.2023г. по ч.гр.д.
10
3874/2022г. по описа на II гр. о. на ВКС е прието, че договорът за правна защита и
съдействие има форма за доказване, като чрез него се установяват правата и задълженията
на страните във връзка с процесуалното представителство, в това число се определя и
стойността на оказаната защита. Няма пречка, ако такъв договор е сключен, той да не бъде
представен пред съда, респективно - да не бъде сключен в писмена форма, която не е форма
за валидност на договора. Дори при липса на представен договор за правна защита и
съдействие, но при доказаност на понесени от страната разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, те подлежат на възмездяване по реда на
чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора, тъй като това са реално направени от страната разноски
по делото. В случая липсата на представен по делото договор за правна защита и съдействие
осуетява възможността да бъде установено каква част от уговореното адвокатско
възнаграждение е дължимо за извършеното процесуално представителство по предявените
насрещни искови претенции, съответно дължимото възнаграждение за осъществената
защита срещу първоначалния иск. В Определение № 159 от 06.03.2023 г. по ч.т.д. №
90/2023г. по описа на ВКС, II т.о., е възприето разбирането, че при липса на изрично
разграничение между адвокатското възнаграждение, същото не следва да бъде определяно
наполовина. В подобни случаи размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде
определен съобразно интереса.
Първоначално предявеният иск е с цена на иска от 3 690 лв., а насрещните искове са с
цена от 2863,66 лв. (преди частичното оттегляне). Пропорционално на този интерес от
заплатеното адвокатско възнаграждение 1000 лв. (претендирано от ищеца по насрещните
искове и посочено в списъка по чл. 80 ГПК) е съответно: сумата 563 лв. – за защитата срещу
първоначално предявения иск и сумата 437 лв. – за исковата молба по предявените
насрещни искове. Предвид пълното уважаване на първоначално предявения иск, на
ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 563 лв. за отговора на исковата молба. Предвид извършеното в
хода на делото частично плащане от М. А., на ищеца по насрещните искове се дължат
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 79,04 лв.
Релевираното в хода на процеса от ответницата по насрещните искове, чрез адв. Ф.,
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение е в почти минимален размер, като при преценка на
размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът не е длъжен да присъди
минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а съобразява сложността на делото от фактическа
и правна страна (Определение №396/29.11.2018 по дело №568/2018 на ВКС, ТК, II т.о.).
В полза на процесуалния представител на ответника по насрещните искове следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за защита по насрещните искове в размер на
549,18 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
11
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на потребителски кредит
№ **** от 17.06.2022 г., сключен между М. С. А. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, по
предявения от М. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л. Г“, вх. „Б“, ет. 1, ап. 36,
срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М. - 3“, бул. „А.М.“ № 51, вх. „А“, ет. 9, офис 20, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22
ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.-3“, бул. „А.М.“ № 51, вх. „А“, ет. 9, офис
20, срещу М. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л. Г“, вх. „Б“, ет. 1, ап. 36,
насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на следните суми: 2349,31 лв. – непогасена
главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит № **** от 17.06.2022 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова молба –
20.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; 210,85 лв. – възнаградителна лихва по
Договор за предоставяне на потребителски кредит № **** от 17.06.2022 г., дължима за
периода от 14.11.2022г. до 12.06.2023г.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М.-3“, бул. „А.М.“ № 51, вх. „А“, ет. 9, офис 20, да заплати на М. С.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.З. Г“, вх. „Б“, ет. 1, ап. 36, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата в размер на 647,60 лв., представляваща сторените в производството пред
СРС разноски.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М.-3“, бул. „А.М.“ № 51, вх. „А“, ет. 9, офис 20, да заплати на
адвокат Д. Л. Ф., вписана в САК, с личен № **********, с адрес на упражняване на
дейността: гр. С., ул. „Петър Парчевич“ № 1, ет. 5, ап. 14, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
сумата в размер на 1218,18 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на М. С. А..
ОСЪЖДА М. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.З. Г“, вх. „Б“, ет. 1, ап. 36,
да заплати на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М.-3“, бул. „А.М.“ № 51, вх. „А“, ет. 9, офис 20, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 79,04 лв., представляваща разноски за производство пред
СРС по насрещните искове.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12