Решение по дело №50/2021 на Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№

14.02.2022 г., град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Добрич, гражданско отделение, IV-ти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

при участието на секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдия Георги Пашалиев гражданско дело № 50 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на М.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич”АД със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, за постановяване на решение, с която се иска ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 16 264, 79 лева, представляваща сбор от дължими, но неизплатени адвокатски възнаграждения за образувани пред ЧСИ С. С., през 2016 г., и пред ЧСИ Л. Т., през месец януари 2016 г., петдесет и три изпълнителни дела, ведно с лихвата за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните са били сключени петдесет и три договора за правна защита и съдействие. По силата на съглашенията ищцата е следвала да образува и води изпълнителни дела срещу петдесет и трима длъжници на ответното дружество, а последното се е задължило да плаща възнаграждения по всеки от договорите. Сочи се, че в изпълнение на задълженията по договорите ищцата е образувала изпълнителни дела срещу всеки от длъжниците през 2016 г., пред ЧСИ С. С. и пред ЧСИ Л. Т. В тази връзка се изтъква, че ищцата е извършвала справки лично, по телефон, имейл и чрез система за отдалечен достъп, след което е предоставяла информацията на служители на ответното дружество – П. К. и И. Я. Твърди се, че страните са уговорили плащането по договорите да бъде извършено в рамките на една календарна година от датата на образуване на изпълнителните дела. На тази основа се заявява, че ответното дружество не е погасило задълженията си по процесните договори. Затова ищцата е изпратила до последното покана за доброволно изпълнение, но плащане отново не е било извършено.

Прави искане ответникът бъде осъден да му заплати сумата от 16 264, 79 лева, представляваща сбор от дължими, но неизплатени адвокатски възнаграждения за образувани пред ЧСИ С. С. през 2016 г. и пред ЧСИ Л. Т., през месец януари 2016 г., петдесет и три изпълнителни дела, ведно с лихвата за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и разноски.

В съдебно заседание се представлява от адвокат Ю. М., който поддържа исковата молба. В хода на устните състезания подробно излага съображения за основателност на исковете.

Постъпил е отговор от ответника, в който се излагат твърдения за недопустимост и неоснователност на исковата молба. Сочи се, че от наличните доказателства не става ясно какви действия е извършвала ищцата по всяко от делата. Липсват преписи и от молбите за образуване на делата. Ответникът се противопоставя на твърдението, че информация за образуваните дела е отразена в счетоводството му, както и на твърдението, че ищцата е имала достъп до вътрешноведомствената система „Ниагара“.

Ответното дружество се представлява от процесуалния представител – адвокат Д.К., която пледира за отхвърляне на исковете. Развива защитната си теза в писмена защита.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 280 от ЗЗД вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидни договори между страните за правна защита и съдействие по всяко от петдесет и трите изпълнителни дела; уговорен размер на адвокатското възнаграждение по всеки от договорите; изпълнение на договорите от ищеца – адвокат; уговорен срок за плащане на възнаграждението.

Основните характеристики на адвокатската дейност определят отношенията между адвоката и клиента като такива по договор за поръчка. С договора за правна защита и съдействие адвокатът се задължава да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка. В случая ищцата се е задължила да образува и води изпълнителни дела от името и за сметка на ответното дружество.

По делото са представени два договора за правна защита и съдействие с № 027973/11.04.2019 г. и № 027975/11.04.2019 г. (л. 13 и л. 14) със страни: адвокат М.И. *** АД. Същите не доказват съществуването на облигационна връзка между ищцата и ответника, тъй като не са подписани от представител на ответното дружество. Поради тази причина двата договора не обвързват ответника и не могат да бъдат взети предвид от съда при формиране на фактическите си изводи.

Налични са обаче достатъчно други доказателства за установяване съществуването на договорни връзки между страните. Първите две предпоставки от правопораждащия фактически състав се доказват от договорите за правна защита и съдействие, приложени към исковата молба (л. 15 до 67). Установява се, че на 13.01.2016 г., 30.09.2016 г. и 08.12.2016 г. между страните са възникнали петдесет и три съглашения, по силата на които ищцата се е задължила да образува и води изпълнителни дела срещу длъжници на ответника. Последният от своя страна се е задължил да плати възнаграждение на адвоката по всеки един от договорите. Договорите са с идентично съдържание, като се разграничават основно в две насоки - по длъжника, срещу когото трябва да бъде образувано изпълнително дело и по размера на адвокатското възнаграждение.

Така по договори от 13.01.2016 г. за образуване и водене на изпълнително дело срещу: длъжника К. М. е уговорено възнаграждение от 350 лева; длъжника А. Р. е уговорено възнаграждение от 200 лева; длъжника К. Р. е уговорено възнаграждение от 200 лева; длъжника Н. Д. е уговорено възнаграждение от 200 лева; длъжника С. Ш. е уговорено възнаграждение от 350 лева; длъжника Ж. Р. е уговорено възнаграждение от 450 лева; длъжника Г. И. е уговорено възнаграждение от 200 лева; длъжника А. А. е уговорено възнаграждение от 240 лева; длъжника Б. Б. е уговорено възнаграждение от 1300 лева; длъжника С. Я. е уговорено възнаграждение от 250 лева; длъжника В.И. е уговорено възнаграждение от 200 лева; длъжника А. К. е уговорено възнаграждение от 240 лева; длъжника В. И. е уговорено възнаграждение от 750 лева; длъжника Е. Х. е уговорено възнаграждение от 200 лева; длъжника Р. З. е уговорено възнаграждение от 240 лева; длъжника С. В. е уговорено възнаграждение от 240 лева; длъжника Й. И. е уговорено възнаграждение от 240 лева; длъжника Т. Т. е уговорено възнаграждение от 460 лева; длъжника С. Д. е уговорено възнаграждение от 200 лева; длъжника А. А. е уговорено възнаграждение от 220 лева; длъжника С. М. е уговорено възнаграждение от 200 лева; длъжника С. Д. е уговорено възнаграждение от 220 лева; длъжника Ф.Г. е уговорено възнаграждение от 320 лева; длъжника И. Х. е уговорено възнаграждение от 420 лева; длъжника Ж. П. е уговорено възнаграждение от 500 лева; длъжника Г. Д. е уговорено възнаграждение от 420 лева; длъжника И. Х. е уговорено възнаграждение от 350 лева; длъжника С. В. е уговорено възнаграждение от 250 лева; длъжника Р. М. е уговорено възнаграждение от 200 лева; длъжника Д. Н. е уговорено възнаграждение от 350 лева; длъжника Л. С. е уговорено възнаграждение от 200 лева; длъжника Н. А. е уговорено възнаграждение от 220 лева; длъжника Р. К. е уговорено възнаграждение от 800 лева; длъжника Х. М. е уговорено възнаграждение от 900 лева; длъжника Н. С. е уговорено възнаграждение от 200 лева; длъжника Д. Р. е уговорено възнаграждение от 200 лева.

По договори от 30.09.2016 г. за образуване и водене на изпълнително дело срещу: длъжника Н. В. е уговорено възнаграждение от 200 лева; длъжника М. В. е уговорено възнаграждение от 200 лева; длъжника Е. А. е уговорено възнаграждение от 300 лева; длъжника К. А. е уговорено възнаграждение от 250 лева.

По договори от 08.12.2016 г. за образуване и водене на изпълнително дело срещу: длъжника П. К. е уговорено възнаграждение от 200 лева; длъжника Н. А. е уговорено възнаграждение от 200 лева; длъжника К. А. е уговорено възнаграждение от 200 лева; длъжника Н. С. е уговорено възнаграждение от 350 лева; длъжника „Делфи Прим“ АД е уговорено възнаграждение от 350 лева; длъжника П. П. е уговорено възнаграждение от 200 лева; длъжника П. С. е уговорено възнаграждение от 200 лева; длъжника Г. Н. е уговорено възнаграждение от 300 лева; длъжника А. А. е уговорено възнаграждение от 200 лева; длъжника Л. С. е уговорено възнаграждение от 200 лева; длъжника В. Т. е уговорено възнаграждение от 200 лева; длъжника Д. Я. е уговорено възнаграждение от 200 лева; длъжника Т. Т. е уговорено възнаграждение от 200 лева.

Сборът от всички дължими адвокатски възнаграждения възлиза на 16 430, 00 лева. Ищцата признава, че за осъществяваната защита по изпълнителните дела срещу Н. Д., С. Ш. и В. И. са ѝ били платени общо 165, 21 лева. След изваждането на погасената част от общия сбор се получава сумата от 16 264, 79 лева.

С протоколно определение от 18.11.2021 г. производството бе прекратено в частта за сумата от 315 лв., дължими по изп. дело № 100/2016 г. по описа на ЧСИ С. С., водено срещу С. Ш. и за сумата от 200 лв., дължими по изп. дело № 528/2016 г. по описа на ЧСИ С. С., водено срещу В. Т., поради оттегляне на исковете. След прекратяването на производството в тази част, общият размер на претенциите възлиза на 15 749, 79 лева.

Като писмени доказателствени средства бяха приети молби, подадени от ищцата, за образуване на изпълнителни дела срещу посочените по-горе длъжници пред ЧСИ С. С. и пред ЧСИ Л. Т.

Пред ЧСИ С. С. са били образувани следните изпълнителна дела: № 96/2016 г. срещу длъжника длъжника К. М.; № 97/2016 г. срещу длъжника А. Р.; № 98/2016 г. срещу длъжника К. Р.; № 99/2016 г. срещу длъжника Н. Д.; № 100/2016 г. срещу длъжника С. Ш.; № 101/2016 г. срещу длъжника Ж. Р.; № 102/2016 г. срещу длъжника Г. И.; № 61/2016 г. срещу длъжника А. А.; № 62/2016 г. срещу длъжника Б. Б.; № 63/2016 г. срещу длъжника С. Я.; № 64/2016 г. срещу длъжника В. И.; № 65/2016 г. срещу длъжника А. К.; № 66/2016 г. срещу длъжника В. И.; № 67/2016 г. срещу длъжника Е. Х.; № 68/2016 г. срещу длъжника Р. З.; № 69/2016 г. срещу длъжника С. В.; № 70/2016 г. срещу длъжника Й. И.; № 71/2016 г. срещу длъжника Т. Т.; № 72/2016 г. срещу длъжника С. Д.; № 73/2016 г. срещу длъжника А. А.; № 74/2016 г. срещу длъжника С. М.; № 75/2016 г. срещу длъжника С. Д.; № 526/2016 г. срещу длъжника Н. В.; № 525/2016 г. срещу длъжника М. В.; № 524/2016 г. срещу длъжника Е. А.; № 523/2016 г. срещу длъжника К. А.; № 540/2016 г. срещу длъжника П. К.; № 539/2016 г. срещу длъжника Н. А.; № 538/2016 г. срещу длъжника К. А.; № 536/2016 г. срещу длъжника Н. С.; № 535/2016 г. срещу длъжника „Делфи Прим“ АД; № 534/2016 г. срещу длъжника П. П.; № 533/2016 г. срещу длъжника П. С.; № 532/2016 г. срещу длъжника Г. Н.; № 530/2016 г. срещу длъжника А. А.; № 529/2016 г. срещу длъжника Л. С.; № 528/2016 г. срещу длъжника В. Т.; № 527/2016 г. срещу длъжника Д. Я.; № 531/2016 г. срещу длъжника Т. Т.

Към всеки договор за правна защита и съдействие е налична и упълномощителна сделка, с която ответникът е учредил представителна власт в полза на ищцата да го представлява и защитава по образуваните изпълнителни дела. Упълномощителят е дал и изрично съгласие от постъпилите по изпълнителното дело суми да бъде плащано адвокатското възнаграждение на адвокат И. по банковата ѝ сметка. Според ответната страна тази уговорка следва да бъде тълкувана в смисъл, че дружеството дължи плащане на адвокатските възнаграждения едва след като постъпят суми по изпълнителните дела. Това становище е неправилно и необосновано. Същото не може да бъде тълкувано като клауза, уреждаща момента на плащане на възнагражденията. Изявлението е насочено към съдебните изпълнители и по-скоро е с технически характер, отколкото с правен. С него упълномощителят позволява постъпилите суми по всяко дело да служат за изплащане на адвокатското възнаграждение, а не да бъдат превеждани по сметка на дружеството, както повелява процесуалния закон. По този начин се избягва двойния превод на сумите – веднъж на дружеството и след това на адвоката.

Пак в тази връзка следва да бъде отбелязано, че на един материален носител са обективирани две сделки – договор за правна защита и съдействие и пълномощно, като втората е едностранна. Затова с основание може да бъде прието, че отразеното в пълномощното е изявление само на управителя на ответното дружество и не е част от двустранния договор за правна защита и съдействие.

В тежест на ответника е да докаже плащането на адвокатските възнаграждения по процесните договори. Такива доказателства не бяха представени по делото. Дори напротив, налични са писмени доказателства в подкрепа на твърдението на ищцата за неплатени възнаграждения от ответника в размер на 15 749, 79 лева.

От писмото на ЧСИ Л. Т. става ясно, че на М.И. е бил предоставен отдалечен достъп до всяко от образуваните пред съдебния изпълнител дела (л. 213). На същата са били изпращани всякакви съобщения за образуването и хода на изпълнителните дела, в качеството ѝ на пълномощник на ответника. Съдебният изпълнител е посочил, че по образуваните пред него изпълнителни дела на ищцата се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 5330, 00 лева. В заключение е посочила, че по делата не са превеждани суми за дължимите адвокатските възнаграждения нито на ищцата, нито на ответника.

Постъпило е писмо от ЧСИ Слави Сербезов, в което съдебният изпълнител е посочил, че по образуваните пред него изпълнителни дела е бил предоставен отдалечен достъп на М.И., в качеството ѝ на пълномощник на ответника (л. 181). На същата са били изпращани всякакви съобщения за образуването и хода на изпълнителните дела. Съдебният изпълнител е посочил, че по образуваните пред него изпълнителни дела на ищцата се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 11 700, 00 лева. От тази сума по сметката ѝ са били платени 680, 21 лева, като неплатени са 11 019, 79 лева. Друга част от възнагражденията, в размер на 1320, 00 лева, са били превеждани на ответното дружество. По делото обаче липсват доказателства от сумите, превеждани на ответника, да са изплащани възнаграждения на ищцата.

С писмо „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е уведомило ЧСИ Л. Т., че дружеството „желае да оттегли пълномощията на адвокати, адвокатски кантори и юристи по изпълнителни дела, заведени преди 2018 г“. Този въпрос не е от съществено значение за производството, но следва да бъде отбелязано, че с оттеглянето на пълномощията се прекратява правото на ищцата да представлява ответника. Договорите за правна помощ продължават да действат, защото не е отправено писмено изявление за прекратяването им.

На 12.04.2019 г. ответното дружество е получило покана от ищцата, към която са приложени и описи с имената на длъжниците, номерата на изпълнителните дела и дължимите адвокатски възнаграждения. Последната е уведомила ответника, че възнагражденията за образуване и водене на посочените по-горе изпълнителни дела не са ѝ платени. Посочила е, че иска дължимите суми да ѝ бъдат заплатени по банков път, в едноседмичен срок от получаване на поканата.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства. Бяха разпитани свидетелите П. К. – управител на ответното дружество до 2017 г. и И. И. – главен счетоводител на ответното дружество по време на сключване на процесните договори за правна защита и съдействие. И двамата свидетели са допуснати за установяване на изпълнението на договорите за правна защита и съдействие от страна на адвокат И.. В тази връзка и двамата заявяват, че в сградата на ответника на ищцата е бил предоставен достъп до компютър и до информационната система „Ниагара“ (програмен продукт, който съдържа данни за абонатите на водоснабдителното дружество – имена, адрес, ЕГН, номер на партида, номер на водомер, показания на водомер и плащания по фактури). Свидетелката И. сочи, че М.И. е посещавала сградата на дружеството два-три пъти седмично, за да прави справки. Категорично потвърждават, че ищцата е предоставяла на представители на ответното дружество справки и информация за образуваните изпълнителни дела. Отричат да е имало проблеми във взаимоотношенията помежду им. Не са били установени проблеми в работата на ищцата и при изготвяне на одитен доклад за дейността на дружеството.

В тази част показанията на свидетелите са ясни и кореспондират както помежду си, така и с останалата част от доказателствения материал. Длъжностите, които са заемали двамата през 2016 г., позволяват добиването на непосредствени впечатления от работата на ищцата. Съдът счита, че показанията на свидетелите в тази част са достоверни, поради което ги възприема при формиране на фактическите си изводи.

От гласните доказателствени средства и приложените молби за образуване на изпълнителните дела се установява изпълнението на договорите от страна на ищцата. Същата е депозирала молби, въз основа на които са били образувани изпълнителни дела срещу всеки от изброените по-горе длъжници. Установи се, че след образуването на делата М.И. е разполагала с отдалечен достъп до информационните системи на съдебните изпълнители, правила е справки и редовно е информирала управителя на дружеството за извършените действия. Именно в това се изразяват действията по водене на изпълнително дело – постоянно проследяване на действията на съдебния изпълнител и на постъпилите суми; обжалване на актовете на съдебния изпълнител, които нарушават правата на взискателя. Въз основа на доказателствените материали може с положителност да бъде направен извод, че М.И. е изпълнявала задълженията си по договорите за правна защита и съдействие – да образува и води изпълнителните дела.

В останалата част от показанията си свидетелите изложиха твърдения относно възлагането на работа на ищцата и подписването на договорите за правна защита и съдействие. Отделно свидетелят К. сподели за устни договорки относно момента на плащане на адвокатските възнаграждения по договорите. В процесните договори липсва уговорен момент на плащане на адвокатските възнаграждения. Невписаните клаузи не могат да бъдат установявани със свидетелски показания поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК. В тази част показанията са недопустими и не могат да бъдат ползвани от съда при формиране на фактическите си изводи.

Процесуалният представител на ответната страна е релевирал възражение за недопустимост на свидетелските показания, като се е позовал и на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Възражението е неоснователно, доколкото стойността на нито един от процесните договори не надхвърля сумата от 5000 лева. Във връзка с възражението на ответната страна трябва да бъде изтъкнато, че съществуването на валидни облигационни правоотношения по договори за правна защита и съдействие, сключени между страните, се извежда от представените и обсъдени по-горе писмени съглашения. Независимо от поддържаната теза за недопустимост на свидетелските показания, ответната страна се позовава на показанията на свидетеля Калчев, като ги тълкува в смисъл, че уговорката между страните е била ответника да заплаща на ищцата възнагражденията след постъпването на суми по изпълнителните дела. Както стана ясно по-горе в изложението, показанията на свидетеля в тази част са недопустими и не следва да бъдат коментирани.

Ответната страна оспорва достоверността на показанията на свидетелката Илиева в частта, с която твърди, че процесните договори са били надлежно осчетоводени при ответника. Този въпрос е ирелевантен за настоящото производство. Редовното водене на счетоводството на ответника и по-конкретно, представянето и завеждането на разходни документи от счетоводителите в дружеството, не може да служи за установяване съществуването на договорни връзки между страните. Затова искането на ответната страна за допускане на експертиза със задачи в този смисъл бе отхвърлено. Заключението по една такава експертиза, дори да установи неотразяване на договорите в счетоводството и неспазване на счетоводните принципи, би могло да послужи като основание за образуване на дисциплинарно производство срещу конкретни счетоводители. Този въпрос обаче не е относим към предмета на настоящото дело. Освен това представянето на договорите за осчетоводяване при ответника не е задължение на адвокат И., а на управителя на дружеството. Следователно, от неосчетоводяването им не може да произтекат каквито и да е последици за ищцата, релевантни за настоящото производство.

Ответната страна е направила възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения по процесните договори и за недължимост на сумите, с аргументи, че длъжникът отговаря за адвокатско възнаграждение само ако е реално платено. Възраженията са неоснователни. Същите могат да бъдат релевирани, но само в съответното изпълнително производство и само от длъжника. При въвеждането на тези възражения процесуалният представител сякаш пропуска, че доверителят му е взискател по изпълнителните дела, а не длъжник.

Изискуемостта на вземанията за адвокатски възнаграждения по всеки от договорите е настъпила в момента на сключването им. Както стана ясно, страните не са уговорили падеж на задълженията за плащане на адвокатски възнаграждения по съглашенията. При това положение се прилагат общите правила, предвидени в чл. 69, ал. 1 от ЗЗД. Изискуемостта на задълженията на ответника е настъпила към момента на сключване на договорите, или най-рано на 13.01.2016 г. Процесуалният представител на ответника е въвел възражение за погасяване на вземанията по давност несвоевременно, едва с писмената си защита. Въпреки това, за пълнота на изложението е необходимо да бъде посочено, че възражението е неоснователно. Вземанията за адвокатски възнаграждения се погасяват с общата петгодишна давност. В този смисъл е Решение № 74 от 19.07.2012 г. по гр.д. № 1495 по описа за 2010 г. на ВКС, IV г.о. Настоящото производство е образувано на 12.01.2021 г., един ден преди погасяване на вземанията по най-рано сключените договори.

Всичко изложено обосновава извод за основателност на претенцията на М.И. срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич”АД, за осъждане на ответника да ѝ заплати сумата от 15 749, 79 лева, представляваща сбор от неизплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна помощ, дължими за образуване и водене на изпълнителни дела пред ЧСИ Слави Сербезов през 2016г. и пред ЧСИ Л. Т. през месец януари 2016 г.

По отношение на разноските:

При този изход на спора в полза на ищцата се поражда правото да ѝ бъдат заплатени направени разноски, съответно на уважената част.

Ищцата е представила доказателства за плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 2500, 00 лева и държавна такса в размер на 2652, 00 лева.

Ответната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата. Възражението е основателно. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Разглеждането му приключи в две заседания, като не бе събран значителен по обем доказателствен материал. Бяха събрани писмени и гласни доказателствени средства (двама свидетели). Няма как да не бъде отчетен и фактът, че процесуалният представител взе участие само в последното съдебно заседание. През останалата част от производството ищцата сама провеждаше защитата си. Поради тази причина на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер, близък до минималния по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1020, 00 лева.

Съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 3672, 00 лева, представляваща разноски в производството по гр.д. № 50 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.

На ответната страна не се следват разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, поради извършеното в хода на производството оттегляне на искове и частично прекратяване на делото. Това е така, защото отговорността за разноски се определя с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция – чл. 81 от ГПК. Или по реда на чл. 248 от ГПК – по искане на ответника за допълване на същия съдебен акт в срока за обжалването му. В случая ответникът не е поискал допълване на определението от 18.11.2021г., в срока за неговото обжалване, изтекъл на 25.11.2021 г., с присъждане на разноски съразмерно на прекратената част на исковете. Затова такива не следва да му се присъждат. В този смисъл е Решение № 138 от 08.11.2021 г. по гр.д. № 362 по описа на Окръжен съд Добрич за 2021 г.

При тези мотиви, Районен съд Добрич

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, да заплати на М.Д.И., ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 280 от ЗЗД вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата, сумата от 15 749, 79 лева, представляваща сбор от неизплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна помощ, дължими за образуване и водене на изпълнителни дела пред ЧСИ С. С. през 2016 г. (№ 96/2016 г.; № 97/2016 г.; № 98/2016 г.; № 99/2016 г.; № 101/2016 г.; № 102/2016 г.; № 61/2016 г.; № 62/2016 г.; № 63/2016 г.; № 64/2016 г.; № 65/2016 г.; № 66/2016 г.; № 67/2016 г.; № 68/2016 г.; № 69/2016 г.; № 70/2016 г.; № 71/2016 г.; № 72/2016 г.; № 73/2016 г.; № 74/2016 г.; № 75/2016 г.; № 526/2016 г.; № 525/2016 г.; № 524/2016 г.; № 523/2016 г.; № 540/2016 г.; № 539/2016 г.; № 538/2016 г.; № 536/2016 г.; № 535/2016 г.; № 534/2016 г.; № 533/2016 г.; № 532/2016 г.; № 530/2016 г.; № 529/2016 г.; № 527/2016 г.; № 531/2016 г.) и пред ЧСИ Лучия Тасева през месец януари 2016 г. (№ 218/2016 г.; № 198/2016 г.; № 199/2016 г.; № 200/2016 г.; № 201/2016 г.; № 202/2016 г; № 203/2016 г.; № 204/2016 г.; № 205/2016 г.; № 206/2016 г; № 207/2016 г.; № 209/2016 г.; № 210/2016 г.; № 211/2016 г.), ведно с лихвата за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Районен съдия:

Номер на акта:	260015
Дата:	14 февруари 2022 г.
Съдия:	Георги Кирилов Пашалиев

Дело:	20213230100050
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	12 януари 2021 г.

Решение по дело №50/2021 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта