№ 4132
гр. Варна, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Л.а
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Татяна Л.а Гражданско дело №
20213110109908 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Ю.
Т. Ю., ЕГН **********, с адрес: с.Т. общ.К,ул.О. №** и М. Т. З., ЕГН
**********, с адрес: гр.Д.ул.Г. №** с която против „Савимекс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик“ №281, са предявени субективно съединени искове с правно
основание чл. 200 КТ, за осъждане на ответника да заплати на всеки от
ищците сумата от 150000 лева /общо за 300000 лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на
техния баща Т.Ю.М., настъпила на 06.11.2017 г. при трудова злополука, ведно
със законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на
злополуката – 06.11.2017 г. до окончателното плащане. В условия на
евентуалност се претендира осъждане на ответника да заплати на всеки от
ищците, сумата от 150000 лева /общо за 300000 лева/, на основание чл.49
ЗЗД. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищците права:
Ю. Т. Ю. и М. Т. З. са наследници - деца на Т.Ю.М., починал на
06.11.2017 г., в гр. Добрич. Според ищците, смъртта на наследодателя им е
1
настъпила вследствие на трудова злополука, тъй като баща им Т.М. е загинал
по време на изпълнение на трудовите си задължения при работодател –
ответното дружество, на обект – мелница, с адрес: гр.Д., ул.А.С.№**. В
исковата молба се излагат твърдения, че М. работел при ответника от 1999 г.
до датата на инцидента, като с него никога не е бил сключван трудов договор.
Същият извършвал различни строително-ремонтни дейности в обекти на
работодателя.
На 06.11.2017 г., управителят на ответното дружество възложил на М. и
на още двама мъже да извършат вътрешни бояджийски работи на четвърти
етаж в мелница на дружеството. Помещението, в което следвало да се работи,
представлявало машинно отделение, в което се намирали тръби, идващи от
елеватор, като имало и два бункера за овлажняване на зърно. На външна стена
на същото помещение имало ревизионен отвор за обслужване на ремонтните
дейности, с размери 160 х 110 см. Същият се затварял с две метални врати,
които се отваряли навън и се заключвали с резета. Докато мъжете работели,
ревизионният отвор бил отворен и необезопасен. В 15.00 ч. двама от
работниците решили да направят почивка и да отидат до близкия магазин за
кафе, като наследодателят на страните останал на обекта. При опит да
премести или да изхвърли чувал със строителни отпадъци през ревизионния
отвор, той залитнал и паднал от четвъртия етаж. Т.М. загинал, като същият
бил намерен от другите двама мъже, на земята до сградата, като в
непосредствена близост до тялото му имало чувал с отпадъци. След подаване
на сигнал до тел. 112, на място пристигнали полицейски и медицински
екипи. Образувано било ДП №****** г. на ОСлО – Добрич при ОП –
Добрич, като наказателното производство е било прекратено поради липса на
извършено престъпление от общ характер.
Излагат се твърдения, че на починалия не са били осигурени безопасни
условия на труд; на същия не е бил проведен инструктаж, а на обекта не е бил
осъществен дължимият контрол. Възложено му е било да извърши работа на
висок етаж, като е бил налице необезопасен отвор. Твърди се, че вследствие
на падането, на Т.М. са били причинени следните телесни увреждания:
черепно-мозъчна травма с кръвонасядане на меките черепни обвивки вляво
слепоочно, лява ушна мида и лява буза, контузия на главния мозък,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, наличие на кръв в мозъчните
2
стомахчета, гръдна травма със счупване на множество ребра двустранно,
разкъсване на плевралните листи, контузия и разкъсване на ляв бял дроб,
разкъсване на дясното предсърдие на сърцето, наличие на кръв в лява гръдна
половина и разкъсване на сърдечната торбичка; коремна травма с разкъсване
на черния дроб; наличие на кръв в коремната кухина, разкъсно-контузни рани
на първи и втори пръсти на дясна ръка и ожулване на лявото рамо.
След инцидента дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ – Добрич
извършила проверка, при която били установени множество нарушения на
трудовото законодателство и били съставени АУАН. Сочат, че с
постановление на главен инспектор при ДИТ – Добрич, потвърдено с
решения на АС – Варна и ВАС, е било обявено съществуването на трудово
правоотношение между Т.М. и ответника. Твърдят, че тъй като злополуката
не е била призната за трудова с акт по чл.60 КСО, не е било проведено
разследване. До НОИ ТП – Варна била подадена декларация по образец,
ведно с молба, но като просрочена декларацията е била оставена без
разглеждане.
В условия на евентуалност, претендират осъждане на ответника да им
заплати сума в общ размер на 300000 лева или по 150000 лева на всеки от тях,
на основание чл.49 ЗЗД. В тази връзка излагат твърдения, че смъртта на баща
им е настъпила поради виновното бездействие и неизпълнение на законовите
задължения на служител на ответника, на когото е било възложено
извършване на определена работа. Сочат, че този служител – И.Т. която е
следвало да организира и контролира работния процес, не е провела начален,
периодичен, ежедневен и извънреден инструктаж на работниците, както и
инструктаж на външните посетители. Същата не е следвало да допуска баща
им до работа без сключен трудов договор и без обезопасяване на ревизионния
отвор.
Ищците излагат твърдения за търпени силни негативни емоции след
смъртта на техния баща. Внезапната му и трагична смърт променила живота
им в отрицателен смисъл. Сочат, че те се обичали много силно, той бил тяхна
опора, в т.ч. и финансова и те можели да разчитат на него за всичко. Описват
своя наследодател като жизерадостен и енергичен човек, който ги отгледал и
ги изградил като личности. Загубата му им нанесла непоправими вреди, които
щели да търпят цял живот. При горните доводи настояват за уважаване на
3
претенциите им в пълен размер.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва
материалноправната си легитимация. Въвежда възражение за погасяване на
исковете поради изтекла кратка погасителна давност. Отделно намира същите
за неоснователни, като ги оспорва по основание и размер. Оспорва смъртта на
наследодателя на ищците да е настъпила вследствие на трудова злополука, а
дори да се приеме сочения от ищците характер, то смъртта е настъпила само
и единствено поради действия на Т.М.. В тази връзка въвежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, в минимален
размер. По отношение на предявените евентуални искове намира същите за
неоснователни, като твърди, че не е налице соченото от ищците поведение на
служителя му. Отделно, същото не е в пряка причинно-следствена връзка с
вредоносния резултат. Твърди, че ревизионният отвор е бил обезопасен, като
само и единствено поради действията на М., той е паднал и е загинал.
Оспорва отношенията между починалия и ищците да са били такива, каквито
те ги описват в исковата молба. Оспорва М. да им е помагал с финансови
средства, тъй като към 06.11.2017 г. той е бил пенсионер, като негова грижа е
била собствената му издръжка и тази на съпругата му, а не на пълнолетните
му деца.
В открито съдебно заседание страните се представляват от
упълномощени процесуални представители, като поддържат заявените
писмени становища.
Варненският районен съд, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено, от фактическа
страна, следното:
Видно от удостоверение за наследници изх. № 3426/09.10.2019 г. на
Община Добрич, ищците М. Т. З. и Ю. Т. Ю. са наследници на Т.Ю.М., б.ж.
на гр. Добрич, починал на 06.11.2017 г., като за смъртта на последния е
съставен акт за смърт №******* на Община Добрич.
С постановление от 09.11.2017 г., на основание чл.405а, ал.1 КТ,
4
дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, одобрява съществуването на
трудово правоотношение между работника Т.Ю.М., заемащ длъжността
„бояджия“ в обект – мелница, с адрес: гр.Д., ул.А.С.№** и „Савимекс“ ООД,
ЕИК *********. Постановлението на ДИТ – Добрич е обжалвано от
ответника, като с решение по адм. д. №3315/2017 г. на Административен съд –
Варна, потвърдено с решение № 15767/17.12.2018 г. по адм.д. №6753/2018 г.
на ВАС, жалбата е отхвърлена.
След настъпване на процесния инцидент, в периода от 06.11.2017 г. до
27.11.2017 г., дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич извършва проверка
на ответника, в резултат на която е съставен протокол от дата 27.11.2017 г., в
който са посочени констатираните нарушения и са дадени предписания за
отстраняването им. На основание чл.404, ал.1, т.3 КТ, дейностите по
извършване на СМР на ет.4 в мелницата на ответното дружество са спрени в
срок до обезопасяване на отвора и обозначаването и/или сигнализирането му.
ДИТ – Добрич съставя на работодателя четири акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ - АУАН № 08-000-554/28.11.2017 г.;
АУАН № 08-000-555/28.11.2017 г.; АУАН № 08-000-556/28.11.2017 г. и
АУАН №08-000-557/28.11.2017 г.
Съгласно мотивите за издаване на АУАН № 08-000-554/28.11.2017 г.,
работодателят е допуснал нарушение на чл.40, т.1 и т.2 от Наредба №2 за
минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни
суловия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Намерено
е, че същият не е обезопасил отвора на ет.4 от мелницата, чрез парапет,
ограждение или здраво покритие, което да понесе съответно натоварване и
същият не го е сигнализирал и/или обезопасил по подходящ начин за да се
предотврати падане от височина, през него.
АУАН №08-000-557/28.11.2017 г. е издаден за извършено нарушение
на чл.13, ал.1 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Към материалите по делото е приобщено служебно изисканото от съда
ДП №****** г. по описа на ОСлО при ОП Добрич, пр.пр.№1092/2017 г. по
описа на ДОП. Материалите от воденото досъдебно производство, следва да
се ценят в настоящото производство, ведно с всички доказателства по делото.
5
Писмените доказателства по приложени към делото други дела и преписки се
считат представени и събрани от съда с прилагане на делото. По този начин
съдът събира и извънсъдебните признания на факти, които някоя от страните
е правила пред други органи. Съставените протоколи от други органи са
надлежно доказателство за извършването на съответните признания –
решение № 170/12.10.2016 г. по гр.д. №1952/2016 г. на ВКС, 3 г.о. и
посоченото в същия съдебен акт – решение № 265/10.09.2012 г. по гр.д.
№703/2011 г. на ВКС, 4 г.о.
По делото е проведена съдебно-медицинска и техническа експертиза,
заключението, на която е прието по делото. От същото се установява, че в
резултат на падането, Т.Ю.М. е получил следите травматични увреждания:
кръвонасядане ангажиращо ляво слепоочие, лява ушна мида, лява буза,
меките черепни обвивки в областта на ляво слепоочие, левия слепоочен
мускул, кръвоизлив под мекитe мозъчни обвивки по мозъчната основа,
контузионно огнище в левия слепоочен дял с диаметър около 3 см, кръв в
мозъчните стомахчета, оток на мозъка, ожулване по предната повърхност на
лявото рамо с размери 7/3 см ориентирано вертикално с дългия си размер,
кръвонасядания по меките тъкани в лява гръдна половина на ниво 1-10-то
леви ребра, счупване на 1 -10-то леви ребра по предна мишнична и лопатъчна
линии, разкъсване на левия бял дроб по задностраничната повърхност,
кръвонасядания в средостението, кръв в лявата плеврална кухина, счупване
на 1-6-то десни ребра по средна мишнична линия с кръвонасядания около тях,
счупване на гръбначния стълб на ниво 4-5-ти гръдни прешлени, разкъсване на
околосърцевата торбичка, разкъсване на дясното предсърдие, разкъсване на
ляв диафрагмален купол с навлизане на коремни органи в лявата плеврална
кухина, кръв в коремната кухина, разкъсно контузни рани в областта на
долните фаланги на първи и втори пръсти на дясната ръка. Намерено е, че
описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди,
тъпи предмети, като преценени в своята съвкупност, същите добре отговарят
да са получени при падане от значителна височина с главата надолу /центърът
на тежестта на мъжкото тяло е над пояса/, върху лявата лицева половина,
лявото рамо, лявата гръдна половина, последващо силно сгъване на тялото,
удар на дясната ръка в подлежащата повърхност. Смъртта е настъпила бързо
и е била неизбежна, като причината за нея е разкъсването на сърцето в
областта на дясното предсърдие. Според експерта, между описаните
6
травматични увреждания в гръдната кухина и настъпилия смъртен изход е
налице причинно-следствена връзка, т.е. налице е причинно-следствена
връзка между травмата или падането от високо и смъртния изход.
Според вещото лице, провело експертизата в нейната техническа част,
на процесната дата, пострадалият Т.М., неговият син Т. Ю. и работникът М.
К. са боядисвали стени, съоръжения и тръби в помещение, находящо се на
ет.4 в мелницата на ответното дружество, в гр. Добрич. В следобедната
почивка, Ю. и К. напуснали за кратко обекта, каТ.М. останал сам в
помещението. Според експерта, Т.М. пада през ревизионен отвор с височина
1,20 м, започваща от пода на помещението, след като сам, прилагайки
физическа сила е отворил металните врати на този отвор, за заключването на
които са поставени резета. Вещото лице намира, че „…с непредпазливото си
действие, свързано с отварянето на двете плътни, здраво монтирани за
стените вратички, с цел да влезе свеж въздух и светлина в помещението за да
чете вестник по време на почивката и/или да изхвърли чувала със събраните
строителни отпадъци, той се е приближил до линията на външната стена,
вероятно за да погледне навън и надолу, при което губи равновесие, полита
навън и пада от 10 м височина до мелницата. Вследствие на това е настъпила
и нелепата му кончина, защото пред отворящите се врати навън, отворът не е
имал защита със здраво предверие, ограничение с предпазен парапет или
друго надеждно предпазно техническо решение“.
Основавайки се на събраните писмени доказателства по делото, в това
число проведените разпити в хода на досъдебното производство, вещото лице
достига до извод, че единствената причина за падането на М. през отвора са
неговите съзнателни действия, а именно – в стремежа си да осигури свеж
въздух в помещението, той е отворил вратичките на отвора, като при
неизяснени в пълнота обстоятелства е паднал през него, поради което е
отречено наличие на причинно-следствена връзка между извършваната от
пострадалия работа и вредоносния резултат. Намерено е, че след отваряне на
вратите от пострадалия, направеният технологичен отвор в стената на
боядисваното помещение, пред които той се поставя, става необезопасен и
при последващо действие като залитане, подхлъзване, прилошаване и т.н. е
допустимо падане от височина и настъпване на смъртта на Т.М.. Посочено е,
че след предписанието на Дирекция „Инспекция на труда“ е направен и
монтиран предпазен парапет пред двете врати на 4-ти етаж, през който отвор,
7
при отворени врати, е паднал пострадалия. Според експерта, несъобразените
и непредпазливи действия от страна на пострадалия с отварянето на двете
врати от стената на 4-ти етаж от мелницата, са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилата смърт.
В експертното заключение е посочено, че оценката на риска изготвена
на 28.07.2017 г. не е подписана от работодателя и не е ясно дали органът по
безопасност е участвал в оценката на риска на мелничния комплекс Намерено
е, че работодателят не е изпълнил написаните препоръки за неотложното
обезопасяване на отвори и зони. Допуснато е нарушение на чл.4, ал.1, т.1 и
ал.3. т.3 ЗБУТ относно превенцията, във връзка с чл.5 от Наредба №5 за реда
и начина и периодичността за извършване на риска.
По искане на ищците по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на водените от тях свидетели - Е.Ф.М., Д.А.В. Н. А. П. – тримата без
дела и родство със страните.
В показанията си св.М. сочи, че с пострадалия Т.М. били съседи от
около 15 години. Свидетелят познава и ищците, като заявява, че всички били
задружно семейство. Сочи, че често се събирали, като е виждал само добри
отношения между тях и баща им. Свидетелят определя М. като стожер на
своето семейство, като заявява, че всички се подкрепяли и си помагали.
Определя починалия като умен човек, до когото децата му се допитвали за
съвети. След смъртта му, ищците страдали и им било много тежко. Не му е
известно М. да е бил във влошено здравословно състояние.
От показанията на св.Д.А.В. се установява, че същият познавал
наследодателя на ищците от 1970 г., като тъй като в продължение на 24 г.
двамата работели заедно, той имал наблюдения върху семейството му. Сочи,
че отношенията на Т.М. с неговите деца били много близки. Заявява, че М.
построил голяма къща, тъй като искрено желаел да живее с всички свои деца
в един имот. След смъртта му, ищците много тъгували, като в разговорите си
със свидетеля говорели за голямата си загуба. Сочи, че ищецът Ю. му е
споделял, че баща му много се бил грижил за тях.
По делото, в качеството на свидетел е разпитан единственият очевидец
на падането на Т.М. – Н. А. П..
В показанията си св. П. сочи, че на процесната дата, около 15.00 ч., по
8
време на следобедната си почивка, седял на пейка в двора на сграда, която се
намирала в съседство с мелницата на ответника и откъдето имал пряка
видимост към същата сграда. След известно време, на фона на мелницата, в
отвор на стената, за който свидетелят не може да определи дали представлява
прозорец или врата, се появил силует на човек, като до него имало чувал.
Свидетелят видял, че човекът бил клекнал зад чувала, като в следващ момент
той се превъртял над него и паднал през отвора. Отрича човекът да е бил
прав, да е държал чувала или да се е опитвал да го изхвърли. Отрича същият
да се е надвесил през отвора или да се е спънал. Двете вратички били вече
отворени, като сочи, че в случай, че същите били бутнати от пострадалия, той
щял да види, че тогава се отварят. Заявява, че преди инцидента е виждал
вратите и отворени, и затворени, като по-често ги е виждал затворени. Според
свидетеля, когато били отворени, това било с цел проветрение, а не за да
бъдат извършвани други дейности.
В качеството на свидетели, по делото са призовани лицата, работели на
06.11.2017 г. с Т.М. - М. К. и Т. Ю.. К. не се явява в открито съдебно
заседание, като независимо от разпореденото от съда принудително водене,
същият не е установен и разпит не е проведен. Т. Ю. – син на Т.М. се явява в
о.с.з., но отказва да свидетелства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи.
Трудовата злополука е легално дефинирана в чл. 55, ал.1 КСО – това е
всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт. Отговорността на работодателя по чл.
200, ал.1 КТ е обективна и безвиновна, като съгласно посочената разпоредба,
за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник
или служител има вина за настъпването им.
За успежно провеждане на предявените искове, ищците следва да
9
установят кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно
трудово правоотношение, по което техният наследодател е имал качеството
на работник/служител при ответника; трудов характер по смисъла на КСО на
настъпилата злополука; претърпените от всеки от ищците неимуществени
вреди, чието репариране се претендира. В тежест на ответника е да докаже
въведените с отговора на исковата молба възражения, в т.ч., че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат в сочения размер, както и че правото
на иск за ищците е погасено с изтичане на кратка погасителна давност.
Съдът намира за безспорно установено, че към 06.11.2017 г. между
наследодателя на ищците и ответното дружество е налице валидно трудово
правоотношение, по силата, на което, на процесната дата, пострадалият
престира работна сила, срещу възнаграждение. Страните спорят относно:
характера на злополуката и възможността същата да бъде призната за
трудова, вида и интензитета на претърпените от ищците неимуществени
вреди, размера на претендираното обезщетение, евентуалното съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, както и дали предявените
искове са погасени поради изтекла кратка погасителна давност.
Редът за установяване на трудова злополука е регламентиран с
разпоредбите на чл.57 и сл. КСО и на Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/.
Съгласно чл.57, ал.1 КСО, осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за
изпълнение на временна работа - предприятието ползвател, е длъжен в срок
от 5 работни дни да декларира пред ТП на НОИ всяка трудова злополука, а
когато това не е сторено, пострадалият или неговите наследници имат право в
срок една година от злополуката да я декларират пред ТП на НОИ /чл.57, ал.2
КСО/. Извън този срок разледване не може да бъде проведено. От това
правило е предвидено изключение и съгласно чл.7, ал.2 НУРРОТЗ,
разследването на злополуката е задължително, в три конкретно посочени
хипотези - когато е причинено увреждане на повече от трима работещи или
злополуката е довела до инвалидност или смърт, или има основание да се
предполага, че ще доведе до такива увреждания. В тези случаи
производството по разследването на злополуката се открива незабавно
независимо от това, дали е подадена декларация.
По делото е представено доказателство, че ищецът Ю. Ю. е отправил
10
искане до Директора на ТП на НОИ – Варна, за провеждане на разследване на
настъпилата злополука, като с разпореждане № Ц5104-03-70/20.07.2020 г.,
представената от него декларация, като подадена извън едногодишния срок, е
оставена без разглеждане.
Съгласно съдебната практика на ВКС, когато се установи, че при
наличие на една хипотезите, визирани в чл.7, ал.2 НУРРОТЗ
административният орган е прекратил образуваното пред него производство
по чл.60 КСО, без да изпълни императивно възложеното му в негова
компетентност задължение да извърши разследване дали се касае за трудова
злополука, на ищеца следва да се признае възможността за установяването й
в рамките на съдебното производство. Противното означава да се лиши
пострадалият от защита на установено в негова полза право – така решение
№50264 от 19.12.2022 г. по гр.д. № 4558/2021 г. на ВКС, IV г.о. В този смисъл
е и цитираното в същия съдебен акт, решение№ 205 от 08.10.2018 г. по гр.д.
№ 5039/2017 г. на ВКС, IV г.о.
Анализът на събраните по делото доказателства, заключението на
проведената съдебна експертиза и установеното в хода на проведеното ДП
№****** г. по описа на ОСлО при ОП – Добрич, дават основание на съда да
приеме, че настъпилата на 06.11.2017 г., злополука с наследодателя на ищците
– Т.Ю.М. е трудова. Смъртта на М. е настъпила вследствие на множество
травматични увреждания, получени при падането му от четвъртия етаж на
сградата, в която, по време на инцидента, той е полагал труд по трудово
правоотношение с ответното дружество. Налице са всички характеристики на
трудовата злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 КСО - внезапно увреждане на
здравето, станало по време и по повод на извършваната работа, довело до
смъртта на работника.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД на обезщетяване подлежат
всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Обезщетение се дължи на всеки от увредените, а кръгът на лицата, които имат
право на неимуществени вреди, обхваща най-близките роднини като
низходящите, възходящите и съпруга, както и разширения кръг на лицата
определен с разрешението по т.1 на ТР №1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК. Всеки
от ищците има право на обезщетение по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД,
възмездяващо страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени
11
вследствие на увреждането /ППВС №4/1961 г./. Безспорно, смъртта на
родител не може да има паричен еквивалент, но съдът е длъжен да определи
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди. За да
определи размера на същото и с оглед необходимостта преценката да бъде
извършена по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът
следва да съобрази установените по делото конкретни обстоятелства, тъй като
съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна
категория, а при всеки случай преценката следва да се основава на обективно
съществуващите обстоятелства, имащи значение за размера на вредите.
Компенсирането на вредите на увредено лице от вредоносно действие следва
да бъде в пълна степен и едва когато съдът е съобразил всички доказателства,
релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди,
решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост /така
решение № 407/2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и
решение № 177/2009 г. по т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че между
ищците и техния баща е съществувала силна емоционална връзка. Съдът
възприема показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви
и отразяват преки впечатления от живота на ищците, и починалия. Установи
се, че отношенията между тримата се характеризират с топлота, загриженост
и разбирателство. Към датата на смъртта си наследодателят на ищците е
трудоспособен човек, който е характеризиран като опора и стожер на
семейството си. Същият обичал силно ищците, като приживе неговото
желание било всички да живеят в един имот. Внезапната и нелепа смърт на М.
безспорно е тежка травма, която бележи живота на ищците, като в негово
лице те са загубили моралната си опора, сигурност, загриженост и бащина
обич. Според св.В. ищците определят смъртта на баща са като голяма загуба,
като същата обяснимо е оказала и ще продължи да оказва негативно влияние
върху живота им.
С оглед горното, съдът намира, че вследствие смъртта на техния
наследодател, ищците са претърпели значителни неимуществени вреди.
Независимо, че те са пълнолетни лица, болката и страданието от внезапната
смърт на родител, с когото са имали изградена емоционална връзка, е
страдание, през което те ще преминават ежедневно. Съдът приема, че
търпените от ищците неимуществени вреди са обяснимо значителни по
12
интензитет, като отшумяването им не може да бъде прогнозирано, поради
което същите подлежат на обезвреда, чрез заплащане на обезщетение в
размер на 100000 лева за всеки от тях. При определяне на размера на
дължимото обезщетение, съдът съобразява, че М. не е бил ангажиран с
полагане на грижи за своите низходящи, в т.ч. с осигуряване на издръжката
им. Всеки от ищците е трудоспособен, в здравословно състнояние, за което не
се твърди да се налага извършването на извънредни разходи. По делото не се
представят доказателства, които да обосновават извод за присъждане на
обезщетение в по-висок размер.
Ответникът въвежда възражение по чл.201, ал.2 КТ за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, в минимален размер.
Възражението е допустимо като въведено в преклузивния срок. Същото е
неоснователно.
По делото бе безспорно установено, че при извършената проверка от
ДИТ – Добрич, след смъртта на Т.М., на ответника са съставени четири
АУАН, в т.ч. по чл.40, т.1 и т.2 от Наредба №2 за минималните изисквания за
осигуряване на здравословни и безопасни суловия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, а именно, че отворът, през който е паднал М.
не е бил обезопасен, както и че на него и на останалите двама работници не е
бил проведен инструктаж на правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Освен заявеното с отговора на исковата молба, ответникът не
представи и не ангажира доказателства, чрез които да установи твърденията
си за проявена от страна на М. груба небрежност, довела до вредоносния
резултат. Основание за това свое твърдение, ответникът намира в показанията
на М. К. и Т. Ю., дадени в хода на воденото досъдебно производство. В том 2
от ДП № №****** г. по описа на ОСлО – Добрич при ОП – Добрич се
съдържат протоколи от проведените на същите разпити, в качеството им на
свидетели, както и на очна ставка между двамата, с оглед констатираните
сериозни противоречия. В показанията си св. К. твърди, че през целия ден
вратите на отвора са били затворени, като не се било налагало същите да
бъдат отваряни. При данни, че от сутринта на 06.11.2017 г. /според М. К. – от
08.30 ч./ тримата мъже едновременно са боядисвали различни повърхности,
изискващи използването на различен вид бои - тръби, стени и съоръжения, в
13
едно и също помещение, то обяснимо, в помещението не е достигал свеж
въздух, поради което е отворен т.нар. ревизионен отвор. Същият, безспорно,
не е бил обезопасен по какъвто и да е начин, като едва след спиране
дейностите на обекта от ДИТ – Добрич и съставяне на АУАН № 08-000-
554/28.11.2017 г., е извършено обезопасяване с поставянето на подвижна
преграда.
Според св. П., чиито показания в досъдебното производство и по
настоящото дело не търпят каквато и да е промяна, вратите на ревизионния
отвор са били отворени още преди появяването на силуета на М., респективно
– преди падането му. Свидетелят заявява, че е виждал вратите на отвора да
стоят в отворено положение и преди датата на процесния инцидент, като
отварянето не било свързано с извършването на някаква дейност - каквито
твърдения се съдържат в експертното заключение. Категорично е отречено М.
да е отворил вратите, да се е накланял или надвесвал през отвора; да се е
опитвал да изхвърли намиращия се до него чувал или да се е спънал в
предмет и така да е паднал през отвора.
В тази връзка, съдът следва да посочи, че не кредитира експертното
заключение, в неговата техническа част. Изводите на вещото лице са
основани само на показанията на св. М. К. и св. Т. Ю., като показанията на
прекия очевидец – св. Н. П. изобщо не са съобразени. С категоричност, която
съдът не може да сподели, експертът сочи, че вредосният резултат е настъпил
само и единствено поради вина на пострадалото лице. Нито в хода на
досъдебното производство, нито по настоящото дело се твърди или се
представят доказателства за друг свидетел – очевидец освен св. Н. П..
Недопустимо показанията на този свидетел се игнорират за сметка на
показанията на лица, които се намират в трудово правоотношение с
ответника.
Каква е причината Т.М. да се намира до отвора е неясна, като според
св. П. той го е видял, че бил клекнал зад чувал, като в следващ момент се
„превъртял“, „прехвърлил“, над чувала и паднал през отвора заедно с него.
Пострадалият не е извършвал каквато и да е физическа дейност, която да се
възприеме като умишлено, съзнателно отваряне вратите на отвора, в какъвто
смисъл е заключението на вещото лице. Дори М. да се е намирал в
непосредствена близост до отвора на помещение, в което през целия ден са
14
били извършвани дейности по боядисване, не може да се приеме, че същият е
допринесъл в каквато и да е степен за настъпването на неблагоприятния
резултат. Единствената причина за падането на М. е наличието на
необезопасен отвор. Без значение е предназначението на същия. Още с
първия издаден от ДИТ – Добрич АУАН, на работодателя е дадено
предписание да обезопаси отвора, като строителните дейности в обекта са
спрени до изпълнение на предписанието.
В продължение на целия работен ден, в помещението са извършвани
бояджийски дейности, като от приложения фотоалбум, изготвен в хода на
досъдебното производство не се установяват други прозорци, през които да се
осъществи проветрението му. Доказването на твърдяното съпричиняване на
вредоносния резултат бе поставено в тежест на ответника, като същият
следваше да установи, че трудовата злополука е настъпила само поради
проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата. В хода
на производството по делото не се събраха доказателства, чрез които да се
установи, че Т.М. е допуснал нарушение на правилата за безопасност на
труда, че е извършвал работата при липса на елементарно старание, внимание
и пренебрегване на основни правила за безопасност /в този см. решение №
60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ВКС/.
Според трайното разбиране, застъпено в съдебната практика,
работникът проявява груба небрежност в случай, че не е положил грижа,
каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Груба
небрежност би била налице, когато работникът е съзнавал, предвиждал е
настъпването на вредоносния резултат, но лекомислено е смятал и се е
надявал, че той няма да настъпи или че ще го предотврати. По делото не се
събраха доказателства, които да обосноват извод, че пострадалият е
предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, като се е надявал, че
той няма да настъпи. Не се доказа наличие на основание за намаляване
отговорността на работодателя поради допусната от работника груба
небрежност, която да е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Следва да се посочи, че имуществената отговорност на работодателя по
чл.200 КТ е обективна и безвиновна, поради което той отговаря дори да не е
налице причинна връзка между условията на труд и вредоносния резултат.
По отношение релевираното от ответника възражение за изтекла
15
погасителна давност за предявяване на исковете по чл.200, ал.1 КТ, с оглед
разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 КТ, съдът намира същото за неоснователно.
Съгласно сочената разпоредба, давностният срок започва да тече от деня,
когато вземането е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено.
Квалифициране на злополуката като трудова става по реда и при условията
предвидени с разпоредбите на КСО и НУРРОТЗ. Наличието на установена
трудова злополука е елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя, което означава, че увреденият може да упражни
това си право едва след акта за установяване на трудовата злополука, поради
което и от този момент следва да се счита, че тече тригодишният давностен
срок. /така решение № 336/2012г. по гр.д. № 303/2012г. III г.о. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК/. До предявяване на исковата молба, не е
постановен акт по административен ред, с който злополуката да е призната за
трудова, поради което тригодишният давностен срок по чл.358, ал.1, т.3 КТ за
предявяване на исковете по чл.200, ал.1 КТ, изобщо не е започнал да тече,
поради което към 07.07.2021 г. същият не е изтекъл.
При горните доводи, съдът намира, че всеки от предявените два иска с
правно основание чл.200 КТ следва да бъдат уважен до размера от по 100000
лв. /сто хиляди лева/, като за разликата над 100000 лв. до 150000 лв., всеки от
исковете, следва да бъде отхвърлен.
В полза на ищците следва да бъде присъдена и законна лихва върху
главницата, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД. Вземането е изискуемо
от датата на смъртта на наследодателя на ищците – 06.11.2017 г., като
работодателят, отговарящ обективно е изпаднал в забава и без покана.
Лихвата не следва да се определя в конкретен размер, тъй като е обусловена
от момента на плащането. Затова съдът следва да определи само началната
дата, а окончателният размер ще бъде изчислен при изплащане на главницата.
В този смисъл следва да се присъди мораторна лихва на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД
вр. чл.84, ал.3 ЗЗД с начало 06.11.2017 г. до окончателното изплащане на
главницата.
Съдът констатира, че е допуснал опущение, като е приел за разглеждане
заявените от ищците, в условия на евентуалност, искове с правно основание
чл.49 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК, на окръжен съд, като
първа инстанция, са подсъдни исковете по граждански и търговски дела, с
16
цена на иска над 25000 лева. На основание чл.69, ал.1, т.1 ГПК, размерът на
цената на иска, по искове за парични суми е равна на размера на търсената
сума. Районният съд не е компетентен да разгледа предявените осъдителни
искове, всеки от които в размер на 150000 лева, поради което производството
по същите следва да бъде прекратено и те да бъдат изпратени по подсъдност
на родово компетентния съд - Окръжен съд – Варна.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК и съразмерно на уважената част от
исковете, ищците имат право на сторените разноските по делото. Доколкото
се касае за обезвреда на вреди, вследствие трудова злополука, ищците са
освободени от заплащането на разноски по делото – в т.ч. за държавна такса и
за провеждане на експертизи. Отправя се искане и за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ците по
реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т. 2 ЗА. Съдът намира, че същото следва да бъде в
размера, определен с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004
г., а именно – по 8650 лева за всеки от двамата ищци или общо 17300 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, в полза на ответника, се следват сторените разноски по делото, за
които е представен списък по чл.80 ГПК. Ответникът има право на разноски в
общ размер на 3020 лева.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 8000 лева по сметка на ВРС, както и 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдените в полза на ищците суми, могат да бъдат заплатени по
следните банкови сметки:
************************************** с титуляр Ю. Ю. и
***************************************, с титуляр М. З.
С протоколни определения от 09.09.2022 г. и 25.11.2022 г., на свидетеля
М. К. са наложени глоби в общ размер на 2400 лева, на основание чл.91, ал.2
вр. чл.85 ГПК, като определенията са влезли в сила, а по делото не е
представено доказателство за плащането им. Това налага, с настоящото
решение, същият да бъде осъден да заплати наложените му глоби.
Водим от гореизложеното, съдът
17
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Савимекс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ №281, да заплати на Ю. Т. Ю.,
ЕГН **********, с адрес: с.Т. общ.К,ул.О. №**, сумата от 100000 /сто
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие смъртта на неговия баща Т.Ю.М., в резултат на трудова
злополука настъпила на 06.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.11.2017 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 100000 лева до пълния претендиран размер
от 150000 лева, на основание чл.200, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „Савимекс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ №281, да заплати на М. Т. З.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Д.ул.Г. №** сумата от 100000 /сто хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие смъртта на нейния баща Т.Ю.М., в резултат на трудова злополука
настъпила на 06.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.11.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 100000 лева до пълния претендиран размер от 150000 лева, на
основание чл.200, ал.1 КТ.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Ю. Т. Ю., ЕГН
**********, с адрес: с.Т. общ.К,ул.О. №** и М. Т. З., ЕГН **********, с
адрес: гр.Д.ул.Г. №** против „Савимекс“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ №281, в условията на
евентуалност, искове за осъждане на ответника да заплати на всеки от
двамата ищци, сумата от 150000 лева /общо за 300000 лева/, на основание
чл.49 ЗЗД, като ИЗПРАЩА същите по подсъдност на родово компетентния
съд - Окръжен съд – Варна.
18
ОСЪЖДА „Савимекс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ №281, да заплати на адв. Я. П.
Станев – от САК, с адрес: гр. София, ул. „Проф. Фритьоф Нансен“ №5, ет.1,
ап.3, сумата от 17300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на
основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗА.
ОСЪЖДА „Савимекс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ №281, да заплати по сметка на
Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 8000 лева, както и 5 лева –
за издаване на изпълнителен лист, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Ю. Т. Ю., ЕГН **********, с адрес: с.Т. общ.К,ул.О. №** и
М. Т. З., ЕГН **********, с адрес: гр.Д.ул.Г. №** да заплатят на „Савимекс“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик“ №281, сторените разноски по делото, в общ размер на 3020
лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Д.,жк.Ч.,бл.*,вх.*,ет.*,ап.*, да заплати по сметка на Районен съд - Варна,
глоба в размер на 2400 лева, на основание чл.91, ал.2 вр. чл.85 ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта, с която производството се прекратява има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба, пред
Окръжен съд - Варна, в едноседмичен срок от съобщаването, а в останалата
част - с въззивна жалба, пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
19