Номер 50019.10.2020 г.Град В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – В.V граждански състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Калин Т. Тодоров
като разгледа докладваното от Калин Т. Тодоров Гражданско дело *
20201420102245 по описа за 2020 година
Производството е по молба на пострадало лице за защита от домашно
насилие с правно основание чл.4, ал.1 от Закона за защита от домашното
насилие.
В молбата си за защита молителката Д. А. Т. от гр.В. твърди, че с
ответника Д. А. М. са били във фактическо съпружеско съжителство и имат
общо дете Т.Д.М., родена на 04.04.2014г. Поддържа, че още в началото на
това съжителство отношенията им с ответника не са били нормални -
ответникът упражнявал върху й психически и физически тормоз, който
тормоз е преминал и върху детето. Посоч* че ответникът й забранявал да
посещава медицински учреждения, болници, поликлиники, бърза помощ.
Изтък* че от страна на бащата в детето е насаждан страх от медицински лица
и от органите на полицията, от което дори и понастоящем то се стряска и
плаче при вида им. Твърди, че преди почти две години в опит да прекъсне
контактите си с ответника, с детето са били настанени в кризисен център,
което практически ги спасило. Поддържа, че в периода от 10.08.2020 г. до
26.08.2020 г. по инициатива на ответника са проведени многократни
телефонни разговори между него и нея и детето, последният от които е
проведен на 26.08.2020 г. Твърди, че тези разговори по-често са провеждани
от телефонния апарат на майката на ответника, всички под пред претекст, че
същата желае да чуе детето и че и двамата постоянно са крещяли на детето по
1
телефона. Изтък* че в тези разговори ответникът е отправял заплахи към нея
и към детето и е упражнявал психически тормоз. На нея ответникът й казал:
"Ще мина през вас като танк”, "Нещо, ако ще и последното да е, ще ви
унищожа”, наричал я "боклук", "шизофреничка", казвал й, че страда от
четири вида шизофрения и че изневеря* а на детето с крясъци му наредил на
десет листа да напише името на баба си, което според същия, детето е
забравило. Посоч* че непосредствено след всеки един разговор детето се
разплаквало, криело се, бягайки панически и затваряйки се само. Изтък* че
ответникът е споделял пред нея, че е криминално проявен и че тя изпитва
огромен страх за живота и здравето си, за тези на детето и на нейните близки
- майка и сестра, че се опасява че психическото и физическото напрежение
ще ескалира и ще се стигне до необратими последици. Твърди, че в резултат
на посочените действия на ответника тя и детето са в постоянно стресово
състояние. Моли съда, да издаде заповед за незабавна защита, а след
разглеждане на делото в съдебно заседание, да постанови решение, с което да
издаде заповед за защита, на основание чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за
защита от домашното насилие, по силата на която ответникът Д. А. М. да бъде
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея и
детето Т.Д.М., да приближава жилището им, находящо се в град *****, на
разстояние от 200 м. и местата за социални контакти и отдих на майката и
детето на разстояние от 200 метра, за максимално допустимия от закона срок,
като претендира и разноските по производството.
Отправеното от молителката до съда искане за издаване на заповед за
незабавна защита, на основание чл. 18, ал.1 ЗЗДН, е уважено като по
настоящото дело е издадена Заповед * 1 от 08.09.2020 година.
В съдебно заседание молителката, лично и чрез процесуалния си
представител, поддържа молбата си и моли съда да устано* че спрямо нея и
детето й е упражнено домашно насилие от ответника и да му наложи мерките
по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, като конкретизира, че местата за социални
контакти и отдих на майката и детето е детска градина "***" в гр.* която
детето посещава.
Ответникът Д. А. М. от град В. в писмен отговор по делото оспорва
молбата за защита като неоснователна, като счита, че в същата са изложени
2
неверни и манипулативни твърдения. Не оспор* че на 26.08.2020 г. са
проведени два телефонни разговора между страните, но твърди, че
цитираните в молбата думи и изрази са изречени от него по адрес на
молителката в разговор с някой си бати Г. и че същите са извадени от
контекста на целия разговор. Поддържа, че на посочената дата не е
разговарял с дъщеря си, а само с молителката и някой си бате Г., с който за
трети път водили диалог относно даването на съгласие от него за излизане на
детето извън страната. Отрича да е забранявал на молителката да посещава
медицински учреждения и твърди, че лично я е придружавал до всички нейни
посещения на болници и медицински центрове и е закупувал предписаните й
лекарства. Посоч* че е провел 3-4 броя телефонни разговори с детето им Т.,
които са за по 5 минути и е имал две виждания с нея за по 1 ч и 30 мин в
присъствие на представител Дирекция "Социално подпомагане" - В.. Отрича
да е повишавал тон и да се е карал на детето като твърди, че в разговорите с
дъщеря му я е питал как е, посещава ли редовно детската градина, как се
чувст* намерила ли е нови приятели, с които да играе, как минава деня й, а тя
къде отговаря, къде не. Изтък* че детето е привързано към него и към баба си
по бащина линия, че го обича и плаче за него. Твърди, че описаното от
молителката поведение на детето, че се крие, плаче и затваря в себе си, е в
следствие на манипулирането му колко лош баща е бил и че до този момент
не е осъждан и е с чисто криминално досие. Поддържа, че посещенията на
молителката в Кризисен център са вследствие на прекъснатото й
медикаментозно лечение и изпадане в психиатрични кризи. Посоч* че страха,
който изпитва детето от доктори и полицаи, е по вина на молителката, която
го води безпричинно там, като описва и конкретни случаи. Оспорва
представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН с твърдения,
че същата е с невярно съдържание, тъй като е с дата различна от датата на
подаване на молбата за защита и незабавна защита по ЗЗДН и депозирана
след срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Моли съда да прекрати делото и съответно
да отхвърли молбата на молителката и да му присъди разноските.
В съдебното заседание ответникът, лично и чрез процесуалния си
представител, поддържа отговора си и моли съда да устано* че не е
извършвал посочените в молбата за защита актове на домашно насилие.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
3
доказателст* приема за установено следното:
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане * 276 от 08.04.2014 г. на Община * молителката Д. А. Т. е майка на
детето Т.Д.М., родена на 04.04.2014г., а ответника Д. А. М. е негов баща.
От приложените по делото писмо вх. * 12974/17.09.2020 г. на ВрРС,
изпратено от РП – В. и писмо вх. * 13 064/25.09.2020 г. на ВрРС, изпратено от
РУП – * както и от Постановление от 07.02.2019г. на РП-* се устано* че в РП
– В. са регистрирани три жалби, подадени от молителката Д. А. Т. срещу
ответника Д. А. М. за осъществен психически тормоз, съответно на
09.10.2018г., на 01.02.2019г. и на 22.02.2019г., по които са били образувани
преписки и с прокурорски постановления са направени откази от образуване
на досъдебни производст* а по отношение на М. са съставени 3 бр. протоколи
за полицейско предупреждение по чл.65 от ЗМВР да не извършва насилие и
физически и психически тормоз над Д.Т., да не отправя закани за убийство
или друго престъпление спрямо последната и да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо нея.
Видно от Постановление от 12.06.2019г. на РП-В. е била образувана
прокурорска преписка * 4071/2019г. по описа на прокуратурата, по която по
искане на ответника Д. М. е извършена проверка за наличие на психични
проблеми у Д. А. Т. , която е приключила с отказ да се изготви искане по
чл.157 ЗЗ и е прекратена преписката.
Установи се от представеното медицинско свидетелст* издадено на
29.08.2018г. от лекар при "МБАЛ Мездра", ЕООД, че на 19.08.2018г. на Д. А.
Т. е бил нанесен побой от познато лице (съпруг).
По делото е представено писмо от ДСП-В. от 21.04.2020г., адресирано
до ответника, от което се установя* че по молба на ответника от 13.01.2020 г.
Отдел “Закрила на детето” - В. е организирал две срещи между него и дъщеря
му Т. - на 31.01.2020 г. и на 04.03.2020 г., при които социалните работници са
установили, че детето е привързано към баща си и към своята баба по бащина
линия Т. М.а и че контактува свободно и спокойно с тях. В тази връзка ОЗД -
ДСП - В. е консултирал майката на детето за предлаганите социални услуги в
гр. В. и е предложил на ответника да се обърне към ОЗД - ДСП - В. за
4
ползване на подходяща социална услуга с цел преодоляване на създалата се
конфликтна ситуация във взаимоотношенията между родителите и да не се
стига до синдром на родителско отчуждение.
Установи се също, от представените направление за ползване на
социални услуги от 08.07.2020г., издадено от Дирекция ”Социално
подпомагане” - * и договор * 130 от 05.08.2020г. за предоставяне на социални
услуги, че ответникът е насочен да ползва социална услуга - психологическо
консултиране, предоставена от Център за обществена подкрепа - Община В. и
е сключил договор за предоставяне на социални услуги "Оценка на
родителския капацитет" към ЦОП “Усмивка” към КСУДС - В..
По делото е изготвен и социален доклад от Дирекция социално
подпомагане, гр.* в който се съдържат релевантни за предмета на делото
факти. В доклада е отразено, че в резултат на проведени разговори с
молителката Д. А. Т. , социалните работници установили, че през месец
декември 2018 г. молителката е напуснала жилището в гр.* в което живеели
заедно с ответника и детето, поради осъществявано върху нея и детето
физическо и психическо насилие, и след като престояли една нощ в Кризисен
център, гр. * се преместили да живеят на квартира в гр. * *****. Пак по
сведения на майката, след раздялата, през месец януари 2019 г., е имало среща
между бащата, майката и детето Т. в гр. * която е преминала в скандали и
разправии между родителите, за което майката е потърсила съдействие от
страна на РУ - В. за осигуряване на защита. След тази среща бащата не е
търсил дъщеря си, не е изпращал финансови средства за нея, не е
осъществявал контакт с тях. На 31.01.2020 г. и на 04.03.2020 г. са проведени
две срещи на бащата с детето със съдействието на ОЗД - В. в сградата на
ДСП-* в присъствието на социални работници и психолог. На 26.03.2020 г.
майката на Т. - Д. А. Т. , е подала по електронна поща на ДСП - В. молба, с
която е изразила желание дъщеря й Т. да получи психологическа помощ за
преодоляване на негативни последици от двете срещи на детето с баща й Д.
М., които заявила, че са породени от влошените взаимоотношения между
двамата родители. По информация от молителката детето посещава
консултациите в ЦОП - * но винаги, когато се засегне темата за контактите й
с бащата, то предпочита да замълчи и избягва да говори за него. След срещата
на бащата с детето през месец март няма осъществени други срещи. Бащата е
5
изразил желание за среща с детето през месец август 2020 г., но такава е
отказана от майката, тъй като се е притеснявала за живота и здравето на нея и
на детето. В доклада е отразено, че молителката е отговорна по отношение на
психо-емоционалните потребности на своята дъщеря, като търси съдействие
за консултации с психолог, изпълнява отправени препоръки и съвети от
специалист за запазване на емоционалното и психическо здраве на момичето.
Майката е изградила режим на отглеждане на детето Т. - ежедневието през
учебните дни е обвързано с посещение на целодневни занимания в ДГ "***",
гр. * а в дома се спазва час за хранене и необходимото време за сън и
почивка. Наблюденията на социалните работници са, че детето е добре
обгрижвано от майката, която полага адекватни грижи за него. Детето обича
да ходи на село с Д.М. - баба по майчина линия, която оказва подкрепа на
майката при нужда от полагането на грижи за момичето. От доклада се
установя* че има изградена привързаност и близка емоционална връзка
между детето Т. и майката Д.Т. и че към момента не се наблюдават тревожни
тенденции в поведението на детето Т.. Пред социалните работници майката
Д.Т. е изразила готовност да съдейства за срещи на бащата с детето и е
заявила, че няма намерение и желание да ограничава дъщеря си при
комуникацията с нейния баща и неговите близки, но желанието й е било да се
запази психо-емоционалното състояние на детето и да не се въвлича в
конфликтите на възрастните.
От представената служебна бележка изх. * 11 от 08.10.2020г., издадена
от Детска градина "***" гр.* се установя* че за учебната 2020г./2021г. детето
Т. е записано в подготвителна група 6г "****" и редовно посещава
целодневните занимания.
От страна на ответника са представени по делото справки за проведени
телефонни разговори от мобилен телефон и по интернет и фактури със
справки за потребление, които макар и относими към предмета на делото, не
установяват между кои лицата са проведени разговорите, нито пък тяхното
съдържание.
Представените от ответника медицински документи (извадка от журнал
за прием на пациенти в спешен център, лист за преглед на пациент - Т.Д.М. от
14.09.2018г., както и амбулаторни листа за прегледи на Д.Т.) не установяват
6
релевантни към предмета на делото факти, поради което съдът не ги обсъжда.
В съдебното заседание са изслушани обясненията на молителката и на
ответника.
Изслушана в съдебното заседание молителката Д.Т. твърди, че се
страхува за себе си и за детето, защото Д. М. употребява наркотици, поради
което е в различни настроения и не знае кога какво може да им напра* не знае
как ще реагира във всеки един момент. Същата твърди, че ответника ги
притеснява с обажданията си по телефона, питал е детето в коя стая е, дали
телефона е включен на високоговорител, задавал му въпроси, от които то се
притеснява какво да му отговори, за да не го ядоса и той да му се кара. След
телефонните разговори с баща си Т. плакала истерично, криела се в банята, не
желаела да говори и се страхувала.
Изслушан в съдебното заседание ответникът Д. М. твърди, че от месец
април до месец август не е имал контакт с дъщеря си, че изпълнява
издадената от съда заповед за незабавна защита и категорично отрича да е
отправял заплахи по телефона, както към Д., така и към детето. Поддържа, че
телефонният разговор на 26.08.2020г. се е състоял целенасочено срещу него,
за да може молителката и приятелят й да си спечелят някакви дивиденти,
които те предявяват срещу него. Счита, че провеждането на разговора е
предварително обмислено, тъй като същият се е състоял след отказа му да
разреши на детето да напусне страната. Посоч* че на 26.08.2020 г. вечерта в
телефонен разговор, Д. започнала да казва на майка му как да се държи и
разговаря с детето, давала й указания как да се държи по телефона с детето.
Когато чул какво говорят, се намесил в разговора и направил забележка на Д.
да не дава указания на майка му как да се държи с детето, тъй като тя го е
гледала 4,5 години. След това попитал Д. как възнамерява да гледа дъщеря
си.
Обясненията на молителката и на ответника представляват твърдения,
които следва да бъдат доказани и сами по себе си нямат доказателствена
стойност. Съдът ги взима предвид при преценка на доказателствения
материал, само в частта, в която същите обективират признание на неизгодни
за съответната страна факти.
7
По делото са разпитани като свидетели ангажираните от молителката
Г.П.Г., живущ на семейни начала с нея, Д.В.М., нейна майка, и Г.С.Х., нейна
приятелка и съседка (живуща в съседния апартамент), както и доведената от
ответника Т. Д. М.а, негова майка.
Свидетелят Г.Г. твърди, че от март месец 2020 г. живее с Д. и дъщеря й
Т. във В. на адреса на ул. „****“. Същият устано* че в началото на връзката
им около месец ответникът се обаждал по телефона на Д. всяка вечер към 10-
11 часа, а тя му казвала да престане. Молителката пускала телефона на
високоговорител и свидетелят чувал разговорите помежду им. Молителката
казвала на ответника да се обажда в нормално време, за да чуе детето, но той
я тормозел, обиждал я, викал й, че има психически заболявания. След този
един месец ответникът попрестанал за малко да се обажда по телефона, но
през лятото (през месеците юни, юли, август) пак започнал. Свидетелят
твърди, че и той е водил не един път разговори с ответника, в които
последният е заплашвал всички тях, викал, че ще мине с танк през тях,
обиждал го. Свидетелят устано* че са провеждани и разговори между бащата
и детето Т. - след като детето провеждало разговор с майката на бащата
/бабата по бащина линия на Т./, бащата се намесвал в тях. Според свидетеля
детето не искало да говори с баща си, дори и с майка му не искало. Казвало,
че баща му е лош и споделяло със свидетеля, че баща му го заплашвал с
полиция и с лекари. Свидетелят твърди, че след като говорило с баба си и
баща си по телефона, детето се свивало и било разтревожено, притеснявало се
също, че баща му ще отиде в детската градина и ще го вземе. Свидетелят
устано* че ответникът е карал детето да напише 100 пъти името на баба си,
неговата майка, защото казвало, че е забравило името й. Д. се притеснявала от
тези разговори, ответникът й влияел много зле. Свидетелят не можа да посочи
конкретни дати, на които ответникът се е обаждал по телефона на
молителката, но твърди, че разговори помежду им са се провели през месец
август и че тогава е бил и последният им разговор. При този разговор
свидетелят се намирал у дома, при Д. и той също говорил с ответника. Тогава
ответникът казал на молителката, че тя има психични заболявания и че ще се
свърже с родителите на свидетеля, за да им каже това. Свидетелят установи
също, че ответникът е наричал молителката боклук, казвал й, че майка й и
сестра й изневеряват и че тя е същата като тях.
8
От разпита на свидетелката Г.Х. се устано* че Д. е споделяла с нея, че
има проблеми с бащата на детето при телефонни обаждания от негова страна
и на майка му /бабата на детето/. Молителката й споделяла, че ответникът
звънял много късно вечер, карал се на детето, държал се грубо с него, сърдил
се за неща, които не му казвало, като напр. защо не е казало името на баба си
или защо не му казвало татко. Свидетелката устано* че в проведени през
месец август 2020 г. телефонни разговори с молителката ответникът я
заплашвал и я наричал „боклук“, „шизофреничка“ и „ненормална“. Д. била
много притеснена, когато споделяла с нея за тези разговори, случвало се дори
да се разплаче. Свидетелката твърди, че молителката се страхува и за себе си
и за детето. Пред свидетелката молителката споделяла, че ответникът е идвал
във * за да вижда детето и поведението му е било същото, държал се е по
същия начин с Д. – отправял й е обиди и заплахи. Свидетелката не е
присъствала на проведени между страните разговори по телефона, нито на
лични срещи между тях, а показанията си основава на казаното й от
молителката.
При разпита си в съдебното заседание свидетелката Д.М. твърди, че е
присъствала на всички телефонни разговори между молителката и ответника
и е чувала какво си говорят, защото телефона на молителката бил пуснат на
високоговорител. Същата устано* че Д. постоянно звънял по телефона на
дъщеря й, не за да види детето, а за да създава напрежение. При разговорите
си с детето ответникът му задавал въпроси, на които то не знаело какво да му
отговори и той започвал да му се кара, а след телефонния разговор детето се
напишквало от страх. Свидетелката устано* че ответникът системно е
наричал дъщеря й „боклук“ и „психично болна“, държал всички в
напрежение, обаждал се в 22-23 часа, когато детето трябвало да си ляга.
Свидетелката твърди, че дъщеря й се страхува за себе си и за детето, че тя
също се страхува и че детето се страхува баща му да не отиде в детската
градина и да го вземе. Последният проведен между Д. и Д. разговор бил на
рожденият ден на свидетелката - на 26.08.2020 г., когато празнували на село
Д.К. заедно с Д., Г. и детето.
Разпитана в съдебното заседание като свидетел майката на ответника Т.
М.а твърди, че живее заедно със сина си във В.. Същата устано* че
разговорите между нея, сина й и молителката са провеждани от нейния
9
телефон и са били само за детето - да го чуят как е, ще ходи ли на детска
градина и т.н. Според свидетелката синът й никога не си е позволявал да
обижда молителката и да я нарича така, както тя казва. При разговорите с
детето, на техните въпроси то или е мълчало или е казвало „не знам“. Д.
пускала телефона на високоговорител, за да чува какво ще питат детето и се
чувало как му суфлира някой отсреща. Свидетелката твърди, че при
проведения на 26-ти август разговор синът й се включил в разговора от
нейния телефон и разговарял с Г. като му казал, че молителката има психично
заболяване. Същата твърди, че синът й не е казвал лично на Д., че е
шизофреничка, че не я е заплашвал и че синът й няма в неговия речник такива
думи.
Съдът кредитира показанията на първите тримата свидетели като
достоверни, обективни, непротиворечиви и преки (с изключение тези на Г.Х.,
които са опосредени), същите кореспондират помежду си и с останалия
доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При съпоставянето на показанията на
свидетелите, ангажирани от ищеца, с тези на свидетелката Т. М.а, ангажирана
от ответника, се установява явно противоречие относно поведението и
отношението на ответника спрямо молителката и детето им при
провежданите помежду им телефонни разговори. В тази връзка при анализа
на свидетелските показания настоящия състав дава вяра на показанията на
свидетелите, ангажирани от молителката, отчитайки, че показанията на
свидетелката Т. М.а са явно повлияни от родствената й връзка с ответника и
възможната нейна заинтересованост от постановяване на благоприятно за
сина й съдебно решение.
Към молбата за защита е приложена декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, в
която молителката Д.Т. декларира, че на 26.08.2020 г. по инициатива на Д. А.
М. е проведен пореден телефонен разговор с нея и с детето й Т., като
неколкократни такива са проведени и на неустановени дати за времето от
10.08.2020 г. до 26.08.2020 г., в който разговор и към двете им са отправяни
заплахи и е упражнен психически тормоз, а именно: към нея са отправени
думите "Ще мина през вас като танк.", "Нещо, ако ще и последното да е, ще
ви унищожа”, ,,боклук”, "шизофреничка", "страдаш от четири вида
шизофрения", "изневеряваш”, съответно на детето с крясъци му е наредено от
ответника "На десет листа да напишеш името на баба си", което според
същия, детето е забравило. В декларацията е отразено, че непосредствено
след всеки един разговор детето се разплаквало и криело, бягайки панически
10
и затваряйки се само, както и че молителката се страхува за здравето и
живота на детето, за себе си и за близките си. Молителката е декларирала, че
й е известна наказателна отговорност по чл.313 НК за невярно посочени
обстоятелства в декларацията.
При така установените факти, правните изводи на съда са следните:
Молбата за защита е подадена в съда на 08.09.2020 г. и в същата
молителката описва актове на домашно насилие, извършени в периода от
10.08.2020 г. до 26.08.2020 г., последният от които е проведен на 26.08.2020
г., които са в рамките на предвидения в чл.10, ал.1 от ЗЗДН едномесечен срок,
поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните пра* извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. Защита по този закон може да търси всяко лице,
пострадало от домашно насилие, извършено от лицата, посочени в чл.3 от
закона.
По делото се установи и не е спорно между страните, че молителката и
ответника са били във фактическо съпружеско съжителство и имат общо дете,
и се твърди, че актовете на домашно насилие са извършени от лицето, с което
молителката е била в такова съжителство и от което има дете, което
обосновава тяхната легитимация по чл. 3, т.2 и т.3 от ЗЗДН.
Съдът, като разгледа молбата по същест* намира същата за
основателна.
Производството по ЗЗДН представлява съдебно администриране на
граждански правоотношения или т.нар. случаи на спорна съдебна
администрация, при които се развива едно производство пред съд между
молител (пострадало лице) и ответник (извършител) по смисъла на чл.12
ЗЗДН. В това производство молителят следва да проведе главно и пълно
доказване, за да установи изложеното в молбата за извършено от ответника
спрямо него (респ. и спрямо соченото като пострадало лице) домашно
11
насилие с всички допустими доказателствени средства по ГПК, а така също и
с доказателствените средст* уредени в чл. 13, ал.2 и ал.3 от ЗЗДН. От друга
страна, при оспорване от страна на ответника, че са се осъществили актове на
домашно насилие по посочения в молбата за защита начин и твърдения, че е
налице друга фактическа обстановка, негова е тежестта да опровергае
изложените в молбата за защита обстоятелства и да проведе своето доказване
за установяване на твърдените от него факти и обстоятелства.
Предмет на изследване в настоящия случай е системно осъществяване
на домашно насилие от ответника спрямо молителката и общото им дете след
прекратяването на фактическото им съпружеско съжителст* в периода от
10.08.2020 г. до 26.08.2020 г., изразено в отделни конкретни актове на такова
насилие, извършени в телефонни разговори, проведени между ответника и
молителката и детето, изразяващи се в психическо и емоционално насилие -
отправяне на обиди и заплахи за увреждане на здравето и живота на
молителката, и крещене на детето и принуждаването му на десет листа да
напише името на баба си, и установяване има ли основание да се приеме, че
тези действия биха могли да се окачествят като домашно насилие и в случай
на положителен отговор – да бъдат предприети адекватни мерки за закрила.
От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателст* в
тяхната съвкупност, се устано* че ответникът е осъществил сочените в
молбата за защита действия спрямо молителката и тяхното дете, които
покриват елементите от фактическия състав на емоционално и психическо
насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗЗДН, и които са им причинили
психически и емоционален дискомфорт, притеснения и страхове. Събраните
доказателства са взаимно свързани, кореспондиращи си и непротиворечи*
поради което съдът няма причина да не ги кредитира.
Следва да се държи сметка обаче за своеобразието на ЗЗДН, изразяващо
се в правилото на чл.13, ал.3 от закона, а именно, че когато няма други
доказателст* съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл.9, ал.3. Законодателят е улеснил доказването на акта на
домашно насилие посредством тази декларация, тъй като в по-голяма част от
случаите на такова насилие, с оглед обстоятелствата, при които се извърш* е
невъзможно доказването да се осъществи с доказателствените средст*
12
предвидени в ГПК. С оглед на тази предвидена от законодателя възможност
по делото молителката е представила декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, в която
е посочила лицето, извършител на насилието и пострадалите лица, ясно,
точно и достатъчно конкретно е описала действията на ответника,
представляващи актове на психическо насилие по смисъла на чл. 2, ал.1
ЗЗДН, поради което същата сама по себе си може да бъде възприета като
безусловно доказателствено средство.
Декларацията представлява специфично писмено доказателствено
средство за съдържащите се в нея твърдения, независимо че те подлежат на
доказване и с другите предвидени в ГПК средства (аргумент от чл. 13, ал. 1
ЗЗДН). Наличието на такава декларация облекчава доказването за молителя
посредством изискването ответникът по молбата за защита да проведе пълно
и главно доказване на своите възражения срещу изложените твърдения на
молителя в сезиращата съда молба за защита, за които твърдения
декларацията служи като доказателство.
В настоящия случай, проведеното от ответника насрещно доказване,
чрез ангажираните от него писмени и гласни доказателст* не разколеба
достоверността на изложените в молбата за защита обстоятелства. Както бе
посочено по-горе в мотивите, от представените от страна на ответника по
делото справки за проведени телефонни разговори и фактури със справки за
потребление, не може да се устано* че в процесния период не са провеждани
телефонни разговори между страните и тяхното дете, а представените
медицински документи не установяват релевантни към предмета на делото
факти. Показанията на свидетелката Т. М.а, макар и непосредствени, съдът не
приема за изцяло обективни, тъй като не кореспондират с останалия събран
по делото доказателствен материал.
С оглед на изложеното съдът приема за установено, че в периода от
10.08.2020 г. до 26.08.2020 г., в телефонни разговори, проведени между
ответника Д. А. М. и молителката Д. А. Т. и детето Т.Д.М., ответникът е
извършил домашно насилие, изразяващо се в психическо и емоционално
насилие - отправяне на обиди и заплахи за увреждане на здравето и живота на
молителката, и крещене на детето и принуждаването му на десет листа да
напише името на баба си. Този извод относно реализирането на психическо и
13
емоционално домашно насилие обуславя основателността на подадената
молба за защита, поради което същата следва да бъде уважена, като се издаде
заповед за защита в полза на молителката и детето на страните.
По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът
намира следното:
Смисълът на ЗЗДН е да защити жертвите на домашно насилие - да се
защити по адекватен начин пострадалия от това насилие, като се изхожда от
неговите интереси. Мерките за защита, посочени в ЗЗДН, са своеобразна
предупредителна мярка срещу дееца, осъществил акта на домашно насилие и
същевременно възможност той да преосмисли противоправното си поведение.
В настоящия случай, при избора на мерките за защита съдът съобрази
факта, че молителката е икономически несамостоятелна, живее на квартира и
сама се грижи за детето, поради което положението й е уязвимо. При то* за да
бъде защитена молителката и нейното дете и най-вече с цел предотвратяване
на бъдещи прояви на насилие, следва спрямо извършителя на домашно
насилие бъде взета мярката по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, а именно - ответникът
да бъде задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие
спрямо пострадалата и детето, като счита, че налагането на тази мярка ще
осъществи своите функции и ще мотивира ответника, като извършител на
домашно насилие, да се въздържа от такива действия занапред.
В молбата за защита и в съдебно заседание молителката иска съда да
забрани на извършителя да приближава жилището им, находящо се в град
*****, на разстояние от 200 м. и детска градина "***" в гр.* която детето
посеща* на разстояние от 200 метра - мерки, визирани в чл.5, ал.1, т.3 от
ЗЗДН и съда намира за основателно искането за налагане на тези мерки с
оглед обстоятелството, че молителката и детето се страхуват от ответника.
За да определи срока на мерките за закрила по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН
съдът съобрази, че срокът от една страна трябва да бъде достатъчен за
преодоляването на психическото и емоционално напрежение между страните
и между ответника и детето, а от друга страна същият не следва да води до
прекъсване на контактите на детето с неговия баща за продължителен период
от време и до създаването на синдром на родителско отчуждение. Следва да
14
се има предвид също, че в молбата за защита не се твърди и по делото няма
доказателства актовете на домашно насилие да са осъществени в жилището
на молителката или в детската градина, която детето посещава. В контекста
на посочените обстоятелст* съдът намира, че необходимия срок на мерките за
закрила по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН следва да бъде минималният такъв от три
месеца.
В полза на пострадалата и детето следва да се издаде заповед за защита,
възпроизвеждаща наложените мерки.
С оглед императивната разпоредба на чл.5, ал. 4 от ЗЗДН заедно с тези
мерки съдът следва да наложи на извършителя и глоба в полза на държавата,
чиито размер определя на минималния такъв от 200 лв. Тази глоба не
представлява наказание за извършителя, а е с характер на принудителна
административна мярка, която има за цел да защити пострадалото лице и
съдът намира, че размерът й е достатъчен за поправително, предупредително
и възпиращо въздействие спрямо ответника, който за в бъдеще да съобрази
поведението си с общоприетите норми на общуване и да се въздържа от друг
акт на домашно насилие.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да
заплати в полза на Врачански районен съд дължимата за производството по
делото държавна такса в размер 25,00 лв.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с §1 от ЗР
на ЗЗДН, ответникът следва да заплати на молителката направените разноски
за адвокатско възнаграждение от 400 лева.
При тези моти* на основание чл.15, ал.1 във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и т.3 и
ал.4 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Д. А. М. с ЕГН ********** от гр.* ***** * *, ***, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Д. А. Т. с ЕГН
********** и детето Т.Д.М. с ЕГН **********, и двете от гр.* ******“ *****
15
ЗАБРАНЯВА на Д. А. М. ДА ПРИБЛИЖАВА жилището, където живеят
Д. А. Т. и детето Т.Д.М., находящо се гр.* ******“ ***** на разстояние от 200
метра, и детска градина "***" в гр.* която детето посеща* на разстояние от
200 метра, за срок от три месеца, считано от датата на постановяване на
настоящото решение - 19.10.2020 г.
ОСЪЖДА Д. А. М. с ЕГН ********** от гр.* ***** * *, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. А. Т. с ЕГН ********** от гр.* ******“ ***** направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лева.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Д. А. М. с ЕГН
********** от гр.* ***** * *, ***, ГЛОБА в размер 200,00 лева в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт, платима по сметка на Районен
съд - В..
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН Д. А. М. с ЕГН
********** от гр.* ***** * *, ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд държавна такса за
образуване на делото в размер 25,00 лева и 5 лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
УКАЗВА на Д. А. М. с ЕГН **********, че неизпълнението на
заповедта за окончателна защита по чл. 15 от ЗЗДН влече последиците на чл.
21, ал. 2 от ЗЗДН, а именно – задържането му от констатиралия нарушението
полицейски орган и незабавното уведомяване на органите на прокуратурата.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - В. в 7 дневен срок,
считано връчване на препис от него на страните.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА срещу Д. А. М. с посочените в решението мерки.
16
Решението и заповедта подлежат на незабавно изпълнение.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от настоящето решение и издадената въз
основа на него заповед за защита, на основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, на
страните, на РУ на МВР - В. и на дирекция „Социално подпомагане” гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
17