РЕШЕНИЕ
№ 2509
гр. Пловдив, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330112395 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от Р. И. И. срещу „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че
ищецът не дължат на ответника сумата в размер на 791.72 лева – представляваща
стойността на доставена питейна и отведена канална вода за периода 01.12.2008 г. до
31.07.2010 г., 50.12 лева – мораторна лихва за забава за периода 01.12.2008 г. до 31.07.2010
г., законна лихва за забава от 09.09.2010 г. до окончателното плащане и разноски в размер на
125 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 26.10.2010 г. по ч.гр.д. №
13422/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано ***.
В исковата молба се твърди, че въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № №
13422/2010г. по описа на Районен съд – Пловдив в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист срещу ищеца. Въз основа на изпълнителния лист е образувано ***.
Твърди се, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, изтекла след
издаване на изпълнителния лист. Счита, че е настъпила перемция и *** дело е прекратено.
Счита, че вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност след влизане
в сила на заповедта за изпълнение в хода на изпълнителното производство.
С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на
настоящия иск за установяване, че не дължат вземането по издадения изпълнителен лист.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска по
основателност. Оспорва твърденията, че вземанията са погасени по давност. Твърди се, че
не е бездействал в изпълнителните производства, по които са извършвани множество
изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давността. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
1
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с
чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните
вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ.
спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.
С Определение от 20.09.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу
ищеца, в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е издаден изпълнителен лист за
сумата в размер на 791.72 лева – представляваща стойността на доставена питейна и
отведена канална вода за периода 01.12.2008 г. до 31.07.2010 г., 50.21 лева – мораторна
лихва за забава за периода 01.12.2008 г. до 31.07.2010 г., законна лихва за забава от
09.09.2010 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 125 лева по ч.гр.д. №
13422/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано ***.
Безспорно е, че заповедта за изпълнение е влязла в сила най-късно от 26.10.2010 г., като
срещу нея не е подадено възражение от длъжника.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна
давност по отношение на посочените вземания и от кога същата тече.
Съгласно разпоредбата на 117, ал.2 ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.
В хипотезата на неподаване на възражение давността се прекъсва от датата на
влизане в сила на заповедта, което има характера на фингирано признание на вземането.
Влязлата в сила заповед за изпълнение поражда сходни правни последици на влязлото в
сила съдебно решение, т.е. тя се ползва с аналогично на силата на пресъдено нещо
материално - и процесуалноправно действие и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение,
поради което и приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В случая процесните вземания са установени с влязла в сила Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, която има характер на влязло в сила решение, доколкото, както признава
ищецът срещу нея не е подадено в срок възражение, поради което и с влизане в сила на
заповедта за изпълнение в тази хипотеза се прекъсва давността за вземанията и от този
момент започва да тече нова давност, която винаги е 5-годишна. В този изричен смисъл е
Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV ГО.; Определение № 214 от
15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., ВКС, IV г.о., Определение № 776 от 12.11.2020 г. по
ч. гр. д. № 2230/2020 г. на ВКС, III ГО.
Наред с това, следва да се посочи, че вземанията за разноски по производство
представляват самостоятелно вземане, независимо от главното и не произтичат от него, по
смисъла на чл.119 ЗЗД. Вземането за съдебни разноски се урежда в процесуалния закон и не
е част от спорното право. Задължението за разноски не попада и в изключенията по чл.111
ЗЗД, за които е предвидена кратка 3-годишна давност. Поради изложеното то се погасява с
изтичане на 5-годишна давност, съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД. В този смисъл е
Определение № 538 от 17.06.2016 г. по гр.д. № 2367/2016 г. III ГО на ВКС.
С оглед изложеното, считано от 26.10.2010 г., влизане в сила на Заповедта по чл.410
ГПК, съдът приема, че давността за вземанията по изпълнителния лист, е прекъсната и на
основание чл.117, ал.2 ГПК започва да тече нова петгодишна давност за тях.
2
Давността е прекъсната с молбата на ответника „ВиК“ ЕООД от 29.11.2010 г., с която
е образувано *** за вземанията по издадения изпълнителен лист пред ***, а именно ***
/л.35/, доколкото с тази молба взискателят е поискал прилагането на конкретен
изпълнителен способ, а именно запор на вземания, вещи и МПС на длъжника – ищец по
настоящото дело, както и опис на движими вещи на длъжника, които *** е длъжен да
извърши.
Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС в *** давност не
тече.
В тази част Постановлението е отменено с ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което в
т.10 е посочено, че в *** производство давността се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Тълкувателното
решение е постановено на 26.06.2015 г. Същото е приложимо от момента на
постановяването си и по висящи *** производства.
С оглед изложеното от образуване на изпълнителното производство с молба на
„ВиК“ ЕООД от 29.11.2010 г. /л.35/ до постановяване на посоченото по-горе ТР – на
26.06.2015 г. давност по *** дело не е текла.
В този период, обаче следва да се проследи дали са предприети изпълнителни
действия, които да възпрепятстват настъпването на перемпцията по смисъла на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК.
След образуване на *** дело, с разпореждане от 02.12.2010 г. на *** /л.41/ е
предприел изпълнително действие, поискано от взискателя, като е насрочен опис на
движими вещи на длъжника в дома му, за което длъжникът е уведомен на 27.01.2011 г.
/л.59/, поради което съдът приема, че доколкото е предприето извършването на този способ,
с разпореждането на *** е прекъсната давността.
С молба на взискателя от 15.02.2013 г. /л.61/ е поискан конкретен изпълнителен
способ по *** дело, а именно опис на движими вещи на длъжника.
За периода от 02.12.2010 г. до 15.02.2013 г. не са извършвани и искани изпълнителни
способи по делото.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, изпълнението се счита за
прекратено, когато в продължение на две години взискателят не поиска извършване на
изпълнителни действия, без за това да е необходимо изрично постановление на ***.
Прекратяването на *** производство, поради т. нар. „перемпция”, настъпва по силата на
закона чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а *** може само да прогласи в постановлението си вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Без правно значение е дали *** ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само
декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на *** производство става по
право.
В настоящият случай, съдът намира, че считано от 03.12.2012 г. *** производство е
прекратено по силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В тази връзка към този момент все
още не е постановено ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, чиято дата на постановяване е
26.06.2015 г., поради което и няма как същото да бъде приложено по вече прекратено ***
дело.
От датата на прекратяване на ***, образувано пред *** - 03.12.2012 г., започва да тече
нова 5-годишна погасителна давност, като изтича на 04.12.2017 г.
Следва да се посочи, че каквото и да е основанието за прекратяване на ***
производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от
3
трети задължени лица плащания/, а изпълнителните действия предприети след
прекратяването не могат да доведат до прекъсване на давността.
В тази връзка извършените след 03.12.2012 г. изпълнителни действия по *** дело са
без правно значение и не могат до доведат до прекъсване на давността.
В най-новата съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 37 от 27.02.2021
г. по гр.д. № 1747/2020 г., IV ГО на ВКС, е прието, че при прекратено ***, поради настъпила
перемпция новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Прието е, че
когато по *** е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, *** не
може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист, тоест перемпцията е без значение за
давността. Обосновано е, че единствената правна последица от настъпилата вече перемпция
е, че *** следва да образува новото искане в ново – отделно ***, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали *** го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Дори и да се приложат в случая тези постановки и се приеме, че давността се
прекъсва след прекратяване на *** с разпореждането за насрочен опис на движими вещи на
*** от 18.02.2013 г. /л.63/, извършен на 28.03.2013 г., за което е съставен протокол от
28.03.2013 г. /л.69/, с разпореждането за насрочен опис на *** от 24.04.2013 г. /л.71/,
извършен на 04.07.2013 г. видно от Протокол за опис /л.81/, с разпореждането за насрочен
опис от 22.05.2013 г. /л.77/, извършен на 14.11.2013 г. , видно от протокол за опис /л.90/, то
отново давността е изтекла.
Това е така, доколкото с молба от 19.05.2014 г. взискателят „ВиК“ ЕООД /л.98/ макар
и да е поискал извършването на изпълнителен способ – насрочване на опис на движими
вещи на длъжника, не е заплатил дължимата се към *** такса, поради което не е пристъпено
към реализиране на този способ, доколкото, очевидно взискателят се е дезинтересирал.
Предвид това съдът не приема, че с това си искане се прекъсва давността, доколкото не е
пристъпено към неговото изпълнение, поради бездействие на взискателя.
С молба на взискателя от 10.01.2018 г. /л.104/ е поискано изтегляне на изпълнителния
лист, поради прекратяване на *** по право.
Ново *** е образувано на 16.11.2018 г. с нарочна молба на взискателя /л.115/, с която
е поискано извършване на конкретен изпълнителен способ.
За периода от 14.11.2013 г. /датата на последния приложен изпълнителен способ по
*** дело/ до 16.11.2018 г. /образуването на новото *** дело/ не са извършвани валидни
изпълнителни действия. Отново е настъпила перемпция на 15.11.2015 г., като към тази дата
вече е постановено ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС – на 26.06.2015 г., което се прилага за
висящите изпълнителни производства и е отменено Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, в частта в която е прието, че в *** производство давност не тече. В този
случай е приложима т.10 от ТР, съгласно която новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
След като Тълкувателното решение е постановено по време на висящо *** дело,
същото е приложимо по отношение на него, във всичките си указания. В този случай с ТР в
т.10 е предвидено обратно действие на ТР, доколкото давността се изчислява за минал
период назад – от последното валидно извършено изпълнително действие, преди настъпване
на перемпцията.
С оглед изложеното съдът приема, че давността започва да тече от последното
предприето валидно изпълнително действие, а именно от 14.11.2013 г. и е изтекла на
15.11.2018 г., преди образуване на новото ***.
4
С оглед изложеното съдът приема, че исковете са основателни и следва да бъдат
уважени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се пораждат
за ищеца. Същият е направил своевременно искане за присъждане на разноски и доказа
такива както следва: 50 лева – платена държавна такса, 300 лева – платено адвокатско
възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства /л.177/ и 48
лева – разходи за препис от документи. Общо разноски, които ще се присъдят на ищеца са в
размер на 398 лева.
Така мотивира, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕ , че Р. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ НА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С.
Л. сумата в размер на 791.72 лева – представляваща стойността на доставена питейна и
отведена канална вода за периода 01.12.2008 г. до 31.07.2010 г., 50.12 лева – мораторна
лихва за забава за периода 01.12.2008 г. до 31.07.2010 г., законна лихва за забава от
09.09.2010 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 125 лева, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 26.10.2010 г. по ч.гр.д. № 13422/2010 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, въз основа на който е образувано ***, поради погасяване на вземанията по
давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у.С.
Л. ДА ЗАПЛАТИ НА Р. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***сумата в размер на 398 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5