№ 13
гр. Луковит, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Веселка Кр. П.
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
Административно наказателно дело № 20214320200128 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № **** г. на Ж. И. А. – * на отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на НАП, с което на
„А. М.“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Й.
Й. № **, представлявано от М. В. Г., на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е наложено
административно наказание „имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/
лева, за извършено административно нарушение на чл. 16а, ал. 1 от Наредба № Н-18/
13.12.2006 г. на Министерството на финансите /МФ/.
Жалбоподателят „А. М.“ ЕООД в жалбата си излага доводи за
незаконосъобразно НП, като се отправя молба съдът да се произнесе със съдебен акт, с
който да отмените изцяло наказателното постановление, като неправилно и
необосновано, издадено в противоречие с фактическата обстановка, материалния и
процесуалния закон. Отправя се и молба, в случай, че е налице основание за носене на
отговорност, същата да бъде в по-малък от постановения размер, като съобразно
последното изречение на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС се приложи имуществената санкция,
предвидена в чл. 185, ал. 1 в нейния минимален размер, предвид факта, че до
настоящия момент санкционираното дружество не е допускало абсолютни никакви
нарушения, както и че от цитираното в НП нарушение не са настъпили имуществени
вреди.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява от процесуален
представител.
В представените писмени бележки от процесуалния представител на
жалбоподателя, относно установеното нарушение на разпоредбата на чл. 16А, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, се сочи, че в практиката при инсталиране на
ЕСПФ, заявлението до ТД на НАП се подава от обслужващото касовия апарат
дружество, извършващо съответната инсталация и регистрация на устройството.
1
Поради тази причина и за тяхно съжаление, това е процес, който дружеството не може
да ръководи и да извърши самостоятелно и „на своя глава“, предвид факта, че за целия
този процес жалбоподателят зависи от дружеството, което е ангажирал с неговото
извършване, а именно „Е. Т." ЕООД с ЕИК *********, с които има валидно сключен
договор от 10.10.2019 г. Твърди се, че освен всичко останало, в цитирания в НП период
от 10.10.2019 г. до 21.11.2019 г., не е извършвано зареждане на гориво от
ведомствената колонка, поради което не е налице дори пропуснат срок за предоставяне
на информация за това до НАП, при което с посочените в НП действия/бездействия, не
са настъпили каквито и да е било последици, които да водят до нанасяне на
имуществени вреди за проверяващата институция или за трети лица.
Въззиваемата страна – * на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в
ЦУ на НАП, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява.
В представените писмени бележки от юрк. Д. Д. се излагат доводи за
правилността и законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Сочи
се, че с наложеното административно наказание се цели да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани. При санкционирането на жалбоподателя
са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи
обстоятелства и е било констатирано, че не са налице предпоставките за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка се сочи, че за да е налице „маловажен случай“ на
административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Твърди се, че ирелевантен за
преценката на административно-наказващия орган за наличие на основания за
прилагане института на маловажност, е фактът за липса на други извършени от лицето
нарушения. Твърди се, че за да се предотврати и преустанови извършването на
административни нарушения и вредните последици от тях, е приложен режимът за
налагане на санкция, тъй като неспазването на задължението от страна на
жалбоподателя накърнява особено важен държавен интерес. Въпреки че е запознат с
изискванията за този вид дейност, търговецът е извършил административно
нарушение, с което засяга основния ред в търговския оборот и следва да бъдат
предприети мерки за защита на фикса, а също така и се коригира неговото поведение
към спазване на закона.
Съдът, като прецени събраните доказателства, ведно с доводите и становищата
на страните и служебно провери правилността на обжалваното наказателно
постановление, приема за установено следното от фактическа страна:
На 03.12.2019 г. била извършена проверка от контролни органи към НАП гр.
Велико Търново, сред които и П. ГР. П. – старши инспектор по приходите към НАП,
Главна Дирекция „Фискален контрол“, ЛЮБ. КР. АНДР. – инспектор по приходите
към НАП и В.М. П. – инспектор по приходите към НАП, Главна Дирекция „Фискален
контрол“, във ведомствена бензиностанция „ГСМ“ стопанисвана от „А. М.“ ЕООД,
находяща се в гр. Л., ул. „Р.“ № **, който обект се използва за собствено потребление
на дружеството. Поводът бил подадено заявление с вх. № **** г. по описа на ГД МИУ
Ловеч, на ведомствена бензиностанция ГСМ, находящ се в гр. Л., ул. „Й. Й." № **,
който обект е стопанисван от „А. М.“ ЕООД с ЕИК **********.
Проверката била извършена съвместно с контролните органи на БИМ, съгласно
чл. 16а, ал. 3 от Наредба Н -18/2006 г. на Министерство на финансите /МФ/, при което
2
било установено, че задълженото лице /жалбоподателят/ като лице по чл. 3 от Наредба
№ Н-18/ 2006 г. на МФ, не е изпълнило задължението си да подаде, преди
регистрацията на електронни системи с фискална памет /ЕСФП/, заявление за проверка
на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и публикуван на
интернет страницата на института. По конкретно било установило, че в обекта
представляващ ведомствена бензиностанция ГСМ е инсталирана електронни системи с
фискална памет /ЕСФП/ „DATECS", DFS Q7S-KL FP-2000, което е устройство
одобрено със свидетелство на БИМ № *** г. Към момента на проверката /дата
03.12.2019 г./ се установило, че няма одобрена блок-схема за установената,
инсталирана на 10.10.2019г., регистрирана в НАП с № ******* и работеща ЕСФП с
индивидуален номер: ********, ИН на фискална памет: № ********.
В хода на проверката било констатирано, че дружеството е подало заявлението
за първоначална проверка на ЕСФП на дата 21.11.2019 г., със закъснение, а не в
законоустановения срок, а именно преди 10.10.2019 г., датата на регистрацията на
ЕСФП.
Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена
проверка № ***** г., съставен в присъствието на управителя на проверяваното
дружество, който го подписал без възражения. В протокола е посочено, че по повод
издадена фискална касова бележка, в НАП с входящ номер се извършиха корекции на
същата. В момента на проверката е отразена изготвената нова блок-схема заверена от
служителите на БИМ, НАП и задълженото лице. Приложена е БЛОК-СХЕМА, с дата
на издаване: 03.12.2019 г., на „А. М.“ ЕООД, ГСМ гр. Л., ул. „Р.“ № ** за електронната
система с фискална памет /ЕСФП/ тип DFS Q7S-KL ЦРУ FP-2000, SN ********, 173FS
От представеното Свидетелство за регистрация на фискално устройство от
10.10.2019 г. е видно, че фискалното устройство модел DFS Q7S-KL ЦРУ FP-2000
свързано с бензино /газо/ колонка е одобрено със свидетелство на БИМ № 173 FS/
28.05.2019 г. Сервизна фирма е „Е. Т." ЕООД с ЕИК *********, въз основа на сервизен
договор от 10.10.2019 г. Във свидетелството е посочено, че фискалното устройство е
регистрирано в приходната администрация с потвърждение № *******
На 12.12.2019 г. служителите на АП П. ГР. П. и В.М. П. извършили проверка и
съставили Протокол № 1211280, във връзка с уточняване и установяване на факти и
обстоятелства, установени при съвместната контролна дейност с органите на БИМ на
дата 03.12.2019 г., в който вписали констатацията, че електронната система с фискална
памет /ЕСФП/ на дружеството е одобрена и блок-схемата, заверена от контролните
органи.
При проверката били събрани като доказателства: Свидетелство за регистрация
на фискално устройство от 10.10.2019 г., собственост на „А. М.“ ЕООД; Заявление от
дата 13.10.2019 г.; Гаранционен договор за обслужване на електронни касови апарати с
фискална памет от 10.10.2019 г.; Фактура № ******** от 01.10.2019 г. с получател „А.
М.“ ЕООД, с наименование на стоката „Плащане на КСС ЕСФП и Фактура № ********
от 25.10.2019 г. с получател „А. М.“ ЕООД.
С оглед на тези свои констатации, на 12.12.2019 г. свидетелят П. ГР. П. съставил
АУАН № ***** г., в който е посочил като констатации, че на 03.12.2019 г. е извършена
проверка във връзка с подадено заявление с вх. № 000029-66178/ 21.11.2019 г. по описа
на ГД МИУ Ловеч на ведомствена бензиностанция ГСМ, находящ се в гр. Л., ул. „Й.
Й." № **, стопанисван от „А. М.“ ЕООД с ЕИК **********. В хода на съвместна
проверка с контролните органи на БИМ извършена съгласно чл. 16а, ал. 3 от Наредба
3
Н-18/ 2006 г. на МФ е установено, че задълженото лице като лице по чл. 3 от Наредба
№ Н-18/ 2006 г. на МФ не е изпълнило задължението си да подаде, преди
регистрацията на електронни системи с фискална памет /ЕСФП/, заявление за проверка
на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и публикуван на
интернет страницата на института. При проверката се установи, че в обекта -
ведомствена бензиностанция ГСМ е инсталирана ЕСФП „DATECS", DFS Q7S-KL FP-
2000 одобрено със свидетелство на БИМ № *** r., което към момента на проверката
03.12.2019 г. няма одобрена блок-схема за установената, инсталирана на 10.10.2019 г.,
регистрирана в НАП с № ******* и работеща ЕСФП с индивидуален номер: ********,
индивидуален номер на фискална памет: ********. След като актосъставителят
установил, че заявлението за първоначална проверка на ЕСФП е подадено 21.11.2019 г.
със закъснение, а не в законоустановения срок, а именно преди 10.10.2019 г., датата на
регистрацията на ЕСФП - е квалифицирал нарушение по чл. 16а, ал. 1 от Наредба Н-
18/ 13.12.2006 г. на МФ.
АУАН е съставен в присъствието за законен представител на дружеството-
жалбоподател, който го е разписал без възражения. Такива не са постъпили и
впоследствие.
Като е взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства
административнонаказващият орган /АНО/ е издал атакуваното наказателно
постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка с АУАН,
юридическото лице „А.“ ЕООД е санкционирано с имуществена санкция, на основание
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 16а, ал. 1 от Наредба
Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
приложените по административнонаказателната преписка писмени доказателства,
както и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетели.
По делото е разпитан както актосъставителят – свидетелят П. ГР. П., така и
свидетелите при съставянето на акта – ЛЮБ. КР. АНДР. и В.М. П.. Съдът кредитира
показанията и на тримата свидетели, като непротиворечиви и допълващи се. Като въз
основа на тях, както и на останалия писмен доказателствен материал, съдът приема за
установена гореизложената фактическа обстановка. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично неоснователна, по следните съображения:
АУАН, с който е образувано производството е съставен в срока по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН от компетентно за това лице съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 7,
ал. 1, т. 4 от ЗНАП, в присъствието на двама свидетели и нарушителя съобразно
изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и е подписан от тях в съответствие с чл. 43, ал. 1
от ЗАНН. При спазване на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН АУАН е връчен на законния
представител на едноличния търговец, срещу който е образувано административно –
наказателното производство. Същият е посочил, че няма възражения и не е представил
такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Настоящият състав намира, че АУАН съдържа
всички реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Индивидуализиран е съставителят му с
4
посочване на трите имена и длъжността. Отразена е датата на съставянето му. Посочен
е периодът, през който е извършено нарушението и фактите - елемент от състава му,
както и правните норми, които регламентират дължимото поведение.
Въз основа на АУАН, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, компетентният за това
орган съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, заповед № 2264 от 11.06.2018 г. и заповед №
ЗЦУ –ОПР-17 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, е издал
обжалваното наказателно постановление. Същото е в изискуемата писмена форма и
съдържа реквизитите по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Подписано е от издателя му.
Съдът не споделя възраженията изложени в жалбата за допуснати нарушения на
материалния и процесуален закон при съставянето на АУАН, съответно НП. АУАН и
НП съдържат задължителните реквизити - описание на нарушението и посочване на
разпоредбата от закона, която го въздига като такова. Първото изискване е изпълнено,
когато актосъставителят, респективно административно-наказващият орган е посочил
фактите, които дават основание да се направи извод за реализирано на определена дата
/период преди определена дата/ и място нарушение от определен вид. Отразени и
индивидуализирани са всички обстоятелства, съдържащи се в диспозицията на правна
норма предвиждаща задължение или забрана за конкретно поведение.
С оспорваното НП № ******** издадено на 03.01.2020 г. *ът на отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на НАП, на
основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, е наложил на дружеството „А. М.“ ЕООД гр. Л.
имуществена санкция в размер на 3 000 лева, за това, че като задълженото лице като
лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/ 2006 г. на МФ, не е изпълнило задължението си да
подаде, преди регистрацията на електронни системи с фискална памет /ЕСФП/,
заявление за проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и
публикуван на интернет страницата на института, както и че в обекта - ведомствена
бензиностанция ГСМ е инсталирана ЕСФП „DATECS", DFS Q7S-KL FP-2000 одобрено
със свидетелство на БИМ № *** r., което към момента на проверката 03.12.2019 г. няма
одобрена блок-схема за установената, инсталирана на 10.10.2019 г., регистрирана в
НАП с № ******* и работеща ЕСФП с индивидуален номер: ********, индивидуален
номер на фискална памет: ********.
Установеното нарушение е квалифицирано от наказващия орган като
неизпълнение на задължението по чл. 16а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
/ред. ДВ бр. 76 от 19.09.2017 г./, която наредба /Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г./ е
издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадена от министъра на финансите, преди регистрацията на ЕСФП лицата по чл. 3
подават заявление за първоначална проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от
неговия председател и публикуван на интернет страницата на института, за
извършване на проверка на място в обекта. Българският институт по метрология
препраща по електронен път заявлението в НАП, а по силата на чл. 16а, ал. 2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. заявлението по ал. 1 трябва да е придружено с блок-
схема на ЕСФП, съдържаща всички нейни компоненти /централно регистриращо
устройство, средства за измерване на разход, нивомерна измервателна система,
концентратор/преобразуващо устройство, както и всички допълнителни модули/ и
връзките между тях, както и местата на пломбиране.
5
Националната агенция за приходите препраща заявлението и блок-схемата в
БИМ. В § 31, ал. 2 от преходните разпоредби към Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. е предвидено, че в срок до един месец от
влизане в сила на тази наредба лицата по ал. 1 предоставят по електронен път в НАП
блок-схема по чл. 16а, ал. 2.
По силата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100
до 500 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лева, а според ал. 2 извън случаите по ал. 1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен
акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци,
в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите
по ал. 1. Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството - жалбоподател
административна санкция е обявено от закона за наказуемо.
От материално-правна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се
установяват по категоричен начин.
Доказан е фактът, че дружеството като лице по чл. 3, ал.2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. по силата на параграф 31, ал. 2 от ПР на същата наредба в едномесечен
срок от влизане в сила на изменението е следвало да предостави по електронен път в
НАП блок-схема на функциониращия ЕСФП в обект-бензиностанция ГСМ в гр. Л., ул.
„Р.“ № **. Това задължение дружеството е трябвало да изпълни до 10.10.2019 г. /преди
инсталирането на ЕСФП/, което то не е сторило. Описаните в АУАН и НП констатации
изцяло се потвърждават и от представените и приети по делото писмени доказателства,
както и от показанията на разпитания свидетел, преценени в тяхната взаимовръзка,
като следва да се има в предвид, че дори и самото дружество-жалбоподател не оспорва
факта на нарушението.
При така установените факти обаче съдът счита, че АНО не е приложил
правилната санкционна норма. Извършеното от жалбоподателя нарушение е било
подведено под нормата на чл. 185, ал. 2, изр. първо ЗДДС, съгласно която извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по
чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Второто
изречение на същата алинея гласи, че когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
В настоящия случай, в акта и в наказателното постановление не се твърди
установеното административно нарушение на чл. 118, ал. 4 ЗДДС, вр. с чл. 16а, ал. 1 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, да е довело до неотразяване на приходи. Ето
защо АНО неправилно е санкционирал жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр.
първо ЗДДС.
След като по делото не се установява, че жалбоподателят не е отразил приходи,
пък и подобни твърдения не се излагат от АНО, следва санкцията да се определи при
приложението на чл. 185, ал. 2, изр. последно, вр. с ал. 1 ЗДДС, в която за търговците
се предвижда наказание „имуществена санкция” в размер от 500 лв. до 2000 лв.
6
Допуснатото от АНО нарушение относно неправилното приложение на санкционната
норма, не води до отмяна на обжалваното наказателно постановление, а само до
неговото изменение в частта за размера на наложеното наказание.
При определяне на маловажните случаи при административните нарушения
съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се
съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която
разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Във връзка с изложеното съдът счита, че няма как приложение да намери чл. 28
от ЗАНН, тъй като макар и да са налице смекчаващи вината обстоятелства /липсата на
предходни нарушения/, то нарушението е такова, което засяга важни обществени
отношения, свързани с търговския оборот и надлежното отчитане на данъците.
Нарушения от посочения вид са предпоставка за ощетяване на фикса, поради което не
може да се приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът счита, че с оглед липсата на
данни за предходни нарушения извършени от жалбоподателя, наказанието следва да
бъде определено в предвидения в чл. 185, ал. 1 ЗДДС минимален размер от 500 лева.
Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се
измени, в частта, относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция” и
основанието, на което се налага, като размерът се намали от 3000 лева на 500 лева, а в
останалата част постановлението следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ******** издадено на 03.01.2020 г. от
Ж. И. А. – * на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно
управление на НАП, с което на „А. М.“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. Л., ул. „Й. Й. № **, представлявано от М. В. Г., на основание
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 16а, ал. 1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, като на основание чл.185, ал. 2, предл. последно, вр. ал. 1 от
ЗДДС НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 3000 лева на 500 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Ловеч в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
7
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
8