Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 11.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на единадесети
януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 5520 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,вр.чл.9,ал.1 ЗПК,
вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 544,76 лв. – главница, чл.422,
ал.1 ГПК, чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 107,45 лв. – договорна
лихва, чл.422, ал.1 ГПК, чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД
с цена на иска 22,68 такса оценка на досие, чл.422, ал.1 ГПК, чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД- с цена на иска 431,07 лева- такса
за услуга „кредит у дома“ и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 51,08 лв. –лихва за забава.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***, със
седалище и адрес на управление ***, офис- ***, представлявано от М.Д.Д.-***срещу
Р.Н.К., ЕГН **********,***, в която се
твърди, че на 19.05.2017 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ между „***“ ООД, ЕИК ***и „А.з.с.н.в.” ЕАД с ЕИК ***, по
силата на което вземането на „***“ ООД срещу Р.Н.К., произтичащо от договор за
потребителски кредит № ***/11.04.2015 г., е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Твърди, че договора за
потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди, че Длъжникът е
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с
Уведомително писмо от страна на „***“ ООД, изпратено с известие за доставяне,
което е получено лично от Р.Н.К..
Твърди, че на 11.04.2015 г. Р.Н.К. в качеството на Кредитополучател е
сключила договор за потребителски паричен
кредит № *** с „***“ ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Договорните разпоредби, които са
неразделна част от договора за потребителски кредит. Подписвайки Договорните
разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на договора
за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита,
както и че от страна на „***“ ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и
договорна информация относно условията на договора и стойността на всички
разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на
подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят
е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите
разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля. Твърди, че при
условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да
предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на
800,00 лева, като сумата твърди, че е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по
местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за
кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с
факта на подписване на договора за кредит. Твърди, че съгласно клаузите на
сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на
договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за
целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита.
Твърди, че така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали
съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 157,79 лв.
Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер
на 957,79 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 15,96 лв. Твърди, че първата погасителна вноска е платима на 20.04.2015
г., а последната погасителна вноска е с падеж: 6.06.2016 г. Твърди,че с
подписването на договора за кредит, Кредитополучателят е изразил съгласието си
да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 40,00 лв.
Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие е платима
при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде
включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя.
Така, таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в
размер на 0,67 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Твърди, че по избор на Кредитополучателят, Кредитодателят се е задължил да
предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка
на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране
на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в
договора услуга „Кредит у дома“. За предоставяната услуга, Кредитополучателят
се е задължил да заплати на Кредитодателя такса, която е в размер на 626,37 лв.
Подписвайки договора, Кредитополучателят е удостоверил, че разбира и се
съгласява, че услугата „Кредит у дома“ е допълнителна и се предоставя
единствено и само по негово желание срещу определена в договора за кредит
такса. Също така, с подписа си Кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че
30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на
допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето
на Кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на
Кредитодателя, направени за събиране на седмичните вноски в дома на
Кредитополучателя. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга
„Кредит у дома“ е платима при подписване на договора, но страните са постигнали
съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на
Кредитополучателя. Твърди, че така, таксата за услуга „Кредит у дома“ е
разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 10,44 лв., които са
платими на падежните дати на погасителните вноски. Твърди, че общата сума,
която Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя при сключване
на договора за кредит е в размер на 1624,20 лв., която включва: главница в
размер на 800,00 лв., договорна лихва в размер на 157,79 лв., такса за оценка
на досие в размер на 40,00 лв. и такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на
626,37 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е
платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 27,07
лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер на
15,96. лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 0,67 лв. и вноска по
такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 10,44 лв. Твърди, че подписвайки
договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата от кредита сума и да я върне ведно с
начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора, посредством
заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от
Кредитодателя кредитен консултант по местоживеето на Кредитополучателя.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 6.06.2016 г.
/дата на последна погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от
договора за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми. Твърди, че на
Кредитополучателят, от страна н. „А.з.с.н.в.“, в качеството на кредитор, е
начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната
лихва за забава, за периода от 19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до
датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което е 51,08 лв.
Твърди, че Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 518,20 лв., с
която са погасени, както следва: такса за услуга „Кредит у дома“: 195,30 лв.,
такса за оценка на досие: 17,32 лв., договорна лихва: 50,34 лв., главница:
255,24 лв. Моли да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца
следните суми: главница 544,76 лв., договорна лихва 107,45 лв., такса за оценка
на досие 22,68 лв., такса за услуга „Кредит у дома“: 431,07 лв. и обезщетение
за забава в размер на 51,08 лв. или сума в общ размер на 1157,04 лева, в едно
със законната лихва за забава от подаване на исковата молба. Претендира
направените деловодни разноски.
В
срокът по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от назначения особен представител на ответника по делото, в който взема становище, че
предявения иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че ищеца не е представил
доказателства, че кредита е преведен на ответника. Счита ,че така наречената
услуга „Кредит у дома” в размер на 626.37лв./Шестстотин двадесет и шест лева и
тридесет и седем стотинки / накърнява добрите нрави и счита, че съда следва да
я обяви за нищожна. Твърди, че не може да се договаря предоставяне на кредита в
дома на длъжника и да се договори такса почти равна на дължимия кредит. Тази
клауза нарушава добрите нрави и следва да бъде прогласена за нищожна. При
необявяване от страна на съда нищожността на услуга „Кредит у дома”, счита, че
претенцията за заплащане на тази такса е прекомерна с високи размери близка до
договорената главница и същата следва да бъде намалена до сума определена на
принципа за справедливост.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Установява се от Формуляр за кандидатстване за
кредит от 11.04.2015г., че Р.Н.К. е кандидатствала пред *** ООД за заем в
размер на 1000 лв., който да изплати за 60 седмици. Отбелязано е, че е заявила
ползването на услугата Кредит у дома.
Видно е от Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити от 11.04.2015г., че същия е
подписан от Р.Н.К. и в него са посочени параметрите на кредит в размер на 2500
лв., която сума е максимална. Посочени са възможния брой на погасителни вноски,
както и техния размер при примерната сума, лихвен процент в размер на 31,82 %,
ГПК 48 %. Посочено е, че услуга Кредит у дома не включена в ГПР, тъй като не е
задължителна за предоставяне на кредита, а е спомагателна и допълнителна
услуга, която се предоставя само по искане на клиента. От таксата за услугата
Кредит у дома 30 % е равностойността на разходите, свързани с организацията на
допълнителната услуга Кредит у дома на клиента и своевременната доставка на
заетата сума в брой до дома му, като тази сума се дължи от клиента при
подписването на договора за кредит, но е включен по равно в седмичните
погасителни вноски като улеснение за клиента. Останалата част от таксата за
услугата Кредит у дома, представлява
разходите по събирането на седмичините погасителни вноски у дома на клиента и
се дължи за договорения период, като също е включена поравно в седмичните
плащания.
Видно от договор за потребителски кредит № *** от 11.04.2015
г., сключен между „***“ ООД (кредитор) и Р.Н.К. (кредитополучател), по силата
на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 800,00
лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 60 седмични вноски,
първите 59 от които в размер на 27,07 лева, а последната 60-та вноска – в
размер на 27,03 лева. Страните са уговорили следните условия по сключения между
тях договор: фиксиран годишен лихвен процент – 31,82%; годишен процент на
разходите – 48,00%; общ размер на всички плащания – 1624,16 лева. Уговорена е
също такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 626,37 лева (чл. 25 от
договора), както и договорна лихва в размер на 157,79 лева и 40 лв. такса за
оценка на досие. Съгласно чл.27 от Договора, с подписване на този договор за
кредит, клиентът потвърждава, че е получил от Провидент пълния размер на
кредита, както е посочено на първа страница на кредита, в буква А.
Видно от Договор за прехвърляне на парични
задължения от 19.05.2017 г., сключен между „***“ ООД (цедент) и А.з.с.н.в. ЕАД
(цесионер), цедентът прехвърля на
цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, индивидуализирани в Приложение №
1, неразделна част от договора.
Съгласно Приложение № 1 към договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 19.05.2017 г. и потвърждение, издадено от „***“
ООД се установява, че вземането на „***“ ООД срещу ответника Р.Н.К., произтичащо
от процесния договор за потребителски кредит № *** от 11.04.2015 г., е
прехвърлено в полза н.А.з.с.н.в. ЕАД.
С пълномощно/л.27 от делото/ „***“ ООД е упълномощил А.з.с.н.в. ЕАД да уведоми от
името на „***“ ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са
цедирани, съгласно договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), както
и уведомително писмо, с което ***“ ООД уведомява чрез А.з.с.н.в. ЕАД ответника Р.Н.К.,
че задължението му по сключения договор за потребителски кредит № *** от
11.04.2015 г., е прехвърлено н. А.з.с.н.в. ЕАД. Видно от приложеното известие
за доставяне/л.31 от делото/ препис от уведомлението е връчен лично на
ответницата.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
Предявени са специални установителни искове, имащи
за предмет претендирани неудовлетворени притезателни права за плащане на
задължение, възникнало на основание на договор за кредит и прехвърлено на
основание договор за цесия, както и за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми, да
докаже съществуването на валиден договор за цесия, както и че за станалото
прехвърляне на вземането е уведомен длъжника по правилата на чл.99, ал.3 от ЗЗД; в негова тежест е да докаже основанието и размерът на претендираните суми..
Не се спори между страните, че вземането на „***“
ООД (кредитор) от Р.Н.К.
(кредитополучател), договор за
потребителски кредит № *** от 11.04.2015 г. е прехвърлено по силата на процесния
договор за цесия на ищеца по делото А.з.с.н.в. ЕАД и е надлежно съобщено на
ответницата на основание чл.99, ал.3 ЗЗД
чрез връчване на уведомление за това лично на ответницата.
Видно от договор за потребителски кредит № *** от
11.04.2015 г., сключен между „***“ ООД (кредитор) и Р.Н.К. (кредитополучател),
по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата
от 800,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 60 седмични
вноски, първите 59 от които в размер на 27,07 лева, а последната 60-та вноска –
в размер на 27,03 лева. Страните са уговорили следните условия по сключения
между тях договор: фиксиран годишен лихвен процент – 31,82%; годишен процент на
разходите – 48,00%; общ размер на всички плащания – 1624,16 лева. Уговорена е
също такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 626,37 лева (чл. 25 от
договора), както и договорна лихва в размер на 157,79 лева и 40 лв. такса за
оценка на досие. Съгласно чл.27 от Договора, с подписване на този договор за
кредит, клиентът потвърждава, че е получил от Провидент пълния размер на
кредита, както е посочено на първа страница на кредита, в буква А.
Съгласно императивните изисквания, въведени с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията
за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент
не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени
съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на
лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Следва да бъде обсъдено обстоятелството дали
уговореното в процесния договор относно размера на седмично плащане с
изключение на последното – 27,07 лв., последно плащане 27,03 лв., срока на договора – 60 седмици, падеж на
първото плащане 18.04.2015 г. и падеж на определен ден (събота) на всяка
следваща седмична погасителна вноска, обективира погасителен план по смисъла на
чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК.
От цитираното съдържание на договора следва
изводът, че в същото фигурира информация за съответните плащания и срокове за
това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде прието, че съответни
уговорки в договора по своята правна същност представляват погасителен план,
следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и срока за това, а
също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай липсва разбиване
по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част
то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва
информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за
главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Не става ясно как се
формира сумата от 27,07 лв., съставляваща размер на седмична погасителна вноска
с изключение на последната, съответно как се формира сумата от 27,03 лв. –
последна погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за кредитора, е
да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен заем, а и
на всяка една отделна погасителна вноска. Макар да се изяснява, че сумата от 1624,16
лв. е сбор от сумата от 800 лв. – главница по договора, сумата от 40 лв. –
такса за оценка на досие, 157,97 лв. – общ размер на фиксираната лихва и сумата
от 626,37 лв. – такса за услугата „кредит у дома“, не е посочено в стойността
на всяка една седмична вноска какъв е размерът на главницата, лихвите и
допълнителните разходи. Включително таксата „кредит у дома“ следва да бъде
отразена в погасителен план, тъй като съгласно чл. 25 от приложените към
договора за потребителски кредит „Договорни разпоредби“, същата се заплаща на
равни вноски през периода на действие на договора за кредит, а не се начислява
еднократно. Освен това не става ясно как се определя размерът на таксата
„кредит у дома“ в двете ѝ разновидности – за предоставяне кредита в брой
и за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя,
нито как се погасява тази такса с всяка седмична вноска.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният
договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл.
11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание –
липсва погасителен план, поради което е налице пълна недействителност
(нищожност) на договора – арг. чл. 22 ЗПК. Съгласно правилото на чл. 23 ГПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Само за пълнота на изложението може да се посочи,
че настоящият съдебен състав намира клаузите за дължими от ответника такси
„кредит у дома“ и такса за оценка на досие за нищожни на основание чл. 21, ал.
1 и 2 ЗПК. Съгласно клаузата на чл. 25 от договора потребителски кредит само 30
% от общия размер на таксите „кредит у дома“ е за компенсиране разходите на
кредитора, следователно останалата част по същество представлява печалба на
кредитора. По този начин така формулираната клауза заобикаля императивното
правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимално допустимият процент на разходите на
годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с
постановление на Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор
спорните такси не са включени в ГПР, а ако се добавят към тази величина
безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорката
за заплащането им се явява нищожна – арг. от 21, ал. 1 ЗПК.
Освен това не са ангажирани доказателства за
изпълнението на услугата „Кредит у дома“ от страна на ищеца, който по правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК следва чрез пълно и главно доказване да установи това
обстоятелство, за да обоснове възникването на задължението на ответника да
заплати нейната стойност.
По отношение на таксата за оценка на досие, която
по своята правна същност представлява дейност на кредитора по проучване
платежоспособността на кредитополучателя, съдът намира, че същата противоречи
на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Както бе изяснено по-горе, съгласно чл. 23 ЗПК в
настоящия случай с оглед недействителността на процесния договор за
потребителски кредит, ответникът следва да върне само чистата стойност на
кредита, без лихви или други разходи по кредита. Съдът приема за установено, съгласно т.27 от Договора, че ответницата по
делото е получила заемната сума в размер
на 800 лв. Тя не е ангажирала доказателства за плащане на сумата, но от ищеца
се признава, че ответницата е погасила сума от главницата по кредита в размер
на 255,24 лв. Видно, че крайния срок на договора за заем е настъпил, поради
което ответницата е останала задължен за главница в размер на 544,76 лева.
Мораторна лихва върху получената чиста стойност по кредита при недействителност
на договора за кредит се дължи от поканата по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в
процесния случай се явява исковата молба.
Следователно, предявеният иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240 ЗЗД се явява основателен за сумата
от 544,76 лв. лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
№ *** от 11.04.2015 г., поради което следва да бъде уважен в целия си предявен
размер.
Предявените искове за заплащане на сумата от 107,45
лв., представляваща договорна лихва за периода от 31.08.2015 г. до 06.06.2016г.,
сумата от 22,68 лв., представляваща такса за оценка на досие, дължима за
периода от 12.10.2015 г. до 06.06.2016 г., сумата от 431,43 лв., представляваща
такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя, начислена за периода от 24.08.2015 г. до 06.06.2016 г.,
както и сумата от 51,08 лв. обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г. до
30.03.2018 г., за които е издадена Заповед № 1448/02.04.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по ч.гр. д. № 2293/2018 г. по описа на Районен съд – Плевен
се явяват изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени в
предявените си размери.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в
общ размер от 35,31 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да плати на ищеца
направените деловодни разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение и депозит за
особен представител /225,00+100+160,00 лв./съразмерно с уважената част на
претенцията в размер на 225,00+100+160,00 лв.в размер на 228,35 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,вр.чл.9,ал.1 ЗПК, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на Р.Н.К., ЕГН **********,***, че дължи н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление ***, офис- ***, представлявано
от М.Д.Д.–***сумата от 544,76 лева, представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № *** от 11.04.2015 г., сключен между „***“ ООД
(кредитор) и Р.Н.К. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от
кредитора н.А.з.с.н.в. с договор за цесия от 19.05.2017г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 1448/02.04.2018г. по ч.гр.д.№ 2293/2018 по
описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от М.Д.Д.-***против
Р.Н.К.,
ЕГН **********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за признаване
за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 107,45 лева, представлаваща договорна лихва за периода от 31.08.2015г. до 06.06.2016г. Договор
за потребителски кредит № *** от 11.04.2015 г., сключен между „***“ ООД
(кредитор) и Р.Н.К. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от
кредитора н.А.з.с.н.в. с договор за цесия от 19.05.2017г, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 1448/02.04.2018г. по ч.гр.д.№2293/2018г. по
описа на РС-Плевен, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от М.Д.Д.-***против
Р.Н.К.,
ЕГН **********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за признаване
за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 22,68 лева, представлаваща такса за оценка на досие за
периода от 12.10.2015г. до 06.06.2016г. по Договор за потребителски кредит № ***
от 11.04.2015 г., сключен между „***“ ООД (кредитор) и Р.Н.К.
(кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора н.А.з.с.н.в.
с договор за цесия от 19.05.2017г, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение № 1448/02.04.2018г. по ч.гр.д.№2293/2018г. по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от М.Д.Д.-***против
Р.Н.К.,
ЕГН **********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за признаване
за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 431,07 лева, представлаваща такса Кредит у дома за
периода от 24.08.2015г. до 06.06.2016г. по Договор за потребителски кредит № ***
от 11.04.2015 г., сключен между „***“ ООД (кредитор) и Р.Н.К.
(кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора н.А.з.с.н.в.
с договор за цесия от 19.05.2017г, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение № 1448/02.04.2018г. по ч.гр.д.№2293/2018г. по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от М.Д.Д.-***против
Р.Н.К.,
ЕГН **********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответника по делото дължи на ищеца
сумата от 51,08 лева, представлаваща обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г.
до 30.03.2018г. по Договор за потребителски кредит № *** от 11.04.2015 г.,
сключен между „***“ ООД (кредитор) и Р.Н.К. (кредитополучател), вземането по
който е прехвърлено от кредитора н.А.з.с.н.в. с договор за цесия от 19.05.2017г,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 1448/02.04.2018г. по
ч.гр.д.№2293/2018г. по описа на РС-Плевен, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.Н.К.,
ЕГН **********,*** да плати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***, със седалище и
адрес на управление ***, офис- ***, представлявано от М.Д.Д.–***сумата от 35,31
лв. направени деловодни разноски по ч.гр.д.№2293/18 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.Н.К.,
ЕГН **********,*** да плати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***, със седалище и
адрес на управление ***, офис- ***, представлявано от М.Д.Д.–***сумата от
228,35 лв. направени деловодни разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: