№ 19830
гр. София, 13.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110133874 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
С молба с вх. № ********* адв. ***********, в качеството на процесуален
представител на ищеца ********** е поискал изменение на постановеното по
настоящото дело Решение № ********* в частта му за разноските, като на адв.
*********** бъде присъдено адвокатско възнаграждение в исковото производство в
размер на още 100 лв., предвид обстоятелството че адвокатът е регистриран по ДДС е в
тази връзка следва да начисли и внесе 20 % ДДС, а за обезпечителното производство
още 280 лв., представляваща разликата от определеното и присъдено възнаграждение в
размер на 200 лв. до минималния размер, предвиден в НМРАВ с включен ДДС.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
При определяне размера на адвокатското възнаграждение на процесуалният
представител на ищеца за предоставена от негова страна безплатна правна помощ,
съдът не е съобразил представените по делото доказателства за регистрация на
адвоката по ДДС. В този смисъл и по арг. от §2а от НМРАВ при определяне на
адвокатското възнаграждение към същото следва да бъде прибавено и дължимото от
адвоката ДДС. Ето защо към определеното адвокатско възнаграждение на адв.
*********** за исковото производство в размер на 500 лв. следва да се прибави и
сумата от 100 лв., представляваща 20 % дължимо от адвоката ДДС.
По отношение на определеното от съда адвокатско възнаграждение за
обезпечително производство, съдът не споделя доводите на молителя, че същото
следва да бъде в размер на 480 лв. В този смисъл съдът е изложил подробни мотиви за
определяне на адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство в размер на
200 лв. и това, защото обезпечителното производство не се отличава с фактическа и
правна сложност, изчерпва се с подаване на молба за обезпечение на иска, която е с
идентично съдържание с последваща искова молба. В допълнение следва да се посочи,
че с Решение на СЕС по съединени дела C 427/16 и C 428/16 е прието, че е налице
нарушение на член 101 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, когато държава
1
членка налага или благоприятства сключването на споразумения, противоречащи на
член 101 ДФЕС, или подпомага действието на такива споразумения, или лишава
собствената си правна уредба от характера на държавни мерки, като предоставя на
частни оператори отговорността по вземане на решения за намеса от икономически
интерес (решение от 21 септември 2016 г., Etablissements Fr. Colruyt, C 221/15,
EU:C:2016:704, т. 44 и цитираната съдебна практика). Това не е така в случаите, когато
тарифите се определят при спазване на установени със закон критерии от обществен
интерес и публичните органи не делегират правомощията си за одобряване или
определяне на тарифите на частни икономически оператори, дори и представителите
на икономическите оператори да не са малцинство в предлагащия тези тарифи комитет
(вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., API и др., C 184/13—C 187/13, C
194/13, C 195/13 и C 208/13, EU:C:2014:2147, т. 31). Тарифа, определена от
професионална организация, може все пак да има характер на държавна мярка, по-
специално когато членовете на тази организация са независими от съответните
икономически оператори експерти и когато са длъжни по закон да определят тарифите,
като отчитат не само интересите на предприятията или на сдруженията на предприятия
от посочилия ги сектор, но и общия интерес и интересите на предприятията от другите
сектори или на ползвателите на въпросните услуги (решение от 4 септември 2014 г.,
API и др., C‑184/13—C‑187/13, C‑194/13, C‑195/13 и C‑208/13, EU:C:2014:2147, т. 34 и
цитираната съдебна практика). Прието е също така, че за да се гарантира, че членовете
на професионална организация наистина действат при зачитане на общия интерес,
критериите за този интерес трябва да бъдат определени със закон достатъчно точно и
да е налице ефективен контрол и правомощия на държавата за вземане на решения като
последна инстанция (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., API и др.,
C‑184/13—C‑187/13, C‑194/13, C‑195/13 и C‑208/13, EU:C:2014:2147, т. 41). Предвид
установената липса на точни критерии, които биха могли да гарантират, че
определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските
възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес и
единствената възможност за държавна намеса по отношение на Наредбата от ВАС,
СЕС заключава, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство
срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер,
определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните
условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни
цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за
да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.
В светлината на горното решение и предвид конкретните данни в настоящото
производство, съдът намира, че тази уредба, в това число задължението за адвоката,
респективно съда да присъди минимално адвокатско възнаграждение, за производство,
процесуалните действия, по което се изчерпват с подаване на молба за обезпечение на
бъдещ иск, в размер като този за същинското производство, е типичен пример, в който
Наредбата не се преследват легитимни цели и определеният минимален размер не е
обоснован от никакви обективни критерии, като в случая материалния интерес изобщо
не обосновава минимален размер на адвокатското възнаграждение, такъв какъвто е
определен за исковото производство.
2
Основателни се явяват обаче доводите на процесуалния представител на ищеца,
че при определяне на адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ в обезпечителното производство следва да се вземе предвид регистрацията по
ДДС на адвоката, поради което молбата за изменение на решението в тази част се явява
основателна, като към определеното възнаграждение в размер на 200 лв. за
обезпечителното производство следва да се прибави дължимото ДДС в размер на 40
лв.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК Решение № ********* в частта му
за разноските, постановено по гр.д. №33874/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в, в частта
за разноските, като:
ОСЪЖДА ********, ЕГН ********** да заплати на адв. ***********, САК,
личен № *******, с адрес на кантората: *********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
Закона за адвокатурата сумата от още 100 лв. – адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ищеца в исковото производство и още 40,00
лв. - адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца в
обезпечителното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3