Р
Е Ш Е
Н И Е № 38
гр.
Кюстендил, 24.02.2020
г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
участие на секретаря Любка Николова, като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. д. №323 по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се
произнесе взе предвид :
А.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща чрез пълномощника адв. М.К. ***, обжалва с въззивна жалба Решение
№283 от 03.04.2019 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.
№404 по описа на съда за 2016 г.
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт КнРС е обявил за относително
недействителна спрямо Р.Ц.Х., с ЕГН**********, с адрес ***, извършената от И.В.И.,
с ЕГН **********, с адрес ***, и В.В.И., с ЕГН **********, с адрес ***, в полза
на А.С.К., с ЕГН **********, с адрес ***, разпоредителна сделка за
покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №***, том І, рег. №81, дело №7/2016г. по описа на нотариус М.
М., по силата на която е бил прехвърлен самостоятелният обект в сграда с
идентификатор 41112.500.613.1.2 по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-96/18.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с прилежащи
части: мазе със стая в южната част на сутеренния етаж, 1/4 ид. ч. от общите
части на сградата, и 1/4 ид. ч. от таван - в западната част и надтаванското
пространство, ведно с припадащата се на обекта 1/4 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 41112.500.613.
С
решението първоинстанционният съд е допуснал е извършване на съдебна делба на
следните недвижими имоти:
-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.500.613.1.2 по КККР,
одобрени със Заповед №РД-18-96/18.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК;
няма издадена заповед за изменение н КККР, с адрес на имота гр. Кюстендил, ул.
„*** № ***, ет. 1, намиращ се в сграда № 1,
разположена в поземелен имот с идентификатор 41112.500.613; предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент; нива на обекта: 1; без данни в
документа за собственост за площ; ведно с прилежащи части: мазе със стая в
южната част на сутеренния етаж, 1/4 ид. ч. от общите части на сградата, и 1/4
ид. ч. от таван - в западната част и надтаванското пространство; няма стар
идентификатор, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж
41112.500.613.1.1, под обекта – няма, над обекта 41112.500.613.1.3, ведно с
припадащата се на обекта 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
41112.500.613; и
-
сграда с идентификатор 41112.500.613.4 по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-96/18.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, няма издадена заповед
за изменение н КККР, с адрес на имота гр. Кюстендил, ул. „19-ти февруари“ № 33,
разположена в поземлен имот с идентификатор 41112.500.613, с площ от 13 кв. м,
брой етажи - 1, с предназначение: хангар, депо, гараж. стар идентификатор –
няма; номер по предходен план: няма,
между
съделителите: Р.Ц.Х., И.В.И.,и В.В.И., при права:
За Р.Ц.Х.,–
2/4 ид.ч. (две четвърти идеални части);
За И.В.И.,– ¼ ид. ч. (една четвърт идеална част);
За В.В.И.,–
¼ ид. ч. (една четвърт идеална част).
Решението
на районния съд се обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата
неправилност. Иска се отмяната му и постановяване на решение, по силата на
което да бъдат отхвърлени предявените искове.
Счита
се, че предявеният иск с правно основание чл.76 от ЗН е неоснователен и
недоказан от страна на ищцата Р.Х.. Сочи се, че в съдебно заседание, проведено
на 28.04.2017 г., съдът е извършил доклад на основание чл. 145, ал. З, изр. 2
във вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК, като по отношение на иска по чл. 76 от ЗН е
указал на ищцата Р. Ц. Х., че следва да докаже, че в наследствената маса са
включени повече от един имот, т.е че наследственото имущество е с обем по -
широк от предмета на договора за покупко -продажба , обективиран в Нотариален
акт № ***,
том I, рег. № 81, дело № 7/2016 г. по описа на Нотариус М. М.. Твърди се, че
това задължение не е изпълнено от ищцата и тя в хода на производството не е
ангажирала доказателства по отношение на обстоятелството колко наследствени
имота са придобили по наследство от общите им наследодатели с другите двама
ответници В.И. и И.И..
С въззивната
жалба се поставя въпросът в този случай дали се касае за иск по чл.76 ЗН или за
иск по чл.212 ЗЗД, при които един или няколко от наследниците, както е в
случая, продадат единствения наследствен имот. Сочи се, че актът на
разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е непротивопоставим по
отношение на останалите сънаследници, доколкото с разпоредената вещ не се
изчерпва наследството и не се касае до хипотеза за разпореждане по чл. 212 ЗЗД,
или е налице хипотеза на извършени разпореждания от всички сънаследници със
сънаследствения им дял, или разпореждането е между тях. Сочи се, че за да се
извърши делбата между действителните съсобственици, ако е заявен искът по чл.
76 ЗН, като главна надлежна страна в процеса следва да участва сънаследника -
прехвърлител. Приобретателят по сделката също има качеството на главна страна
/ответник/ и необходим другар по иска за прогласяване на относителната
недействителност. Твърди се, че сънаследниците, упражнили иска си по чл. 76 ЗН,
целят по отношение на тях да бъде прогласена недействителността на акта на
разпореждане със сънаследствената вещ и връщането на същата в делбената маса.
Приема се, че между страните по сделката актът на разпореждане е валиден, но не
прехвърля права, ако искът по чл. 76 ЗН се уважи
В
конкретния случай,обаче, се поддържа,че се касае до продажба на наследство.
Изтъква се, че въпросът е обуславящ за изхода на правния спор, тъй като може да
се направи и извод, че разпоредителната сделка има характер на продажба на
наследство - чл.212 ЗЗД. Приема се, че тези изводи са в съответствие с
практиката на ВКС - както с ТР № 72/1985 г. на ОСГК на ВС, което в тази част не
е изгубило сила, така и с т.1 на ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на
ОСГК на ВКС. Цитира се съдебна практика на ВКС, сочеща, че когато
наследствената маса се състои само от един имот, разпоредбата на чл. 76 ЗН не
намира приложение. Приема се, че разпоредителната сделка е действителна,
валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени от тях правни
последици и има действие спрямо третите лица.
Счита се и, че възприетото становище, че уредената от закона
недействителност на чл. 76 ЗН е относителна недействителност по право, налага
да бъдат обявени за загубили сила т. 1, т.2 - предложение последно и т. 4 на Т.
р. 72/1985 на ОСГК на ВС. По изложените съображения се приема, че е недопустимо
да бъде включена в иска за делба и сграда с идентификатор № 41112.500.613.4 -
представляваща гараж, която по силата на нотариалния акт за покупко - породажба
е продадена на въззивницата, независимо, че не е описана с идентификатор, по
предявения иск от В.И., тъй като той не притежава вещни права върху нея, тъй
като вещно-транслативния ефект от разпоредителната сделка по отношение на него
е настъпил с волеизявлението му за продажба, обективирано в Нотариален акт № *** ,
том I, рег. № 81, дело № 7/2016 г. по описа на Нотариус М.М..
Обобщава се, че предявения иск с правно
основание чл. 76 от ЗН е неоснователен и недоказан от страна на ищцата в
производството и следва да бъде отхвърлен като такъв. Приема се, че предвид
обстоятелството, че искът по чл. 76 от ЗН е недоказан и неоснователен, то искът
за делба с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 69 от ЗН,
във вр. с чл. 34 от ЗС, следва да бъде отхвърлен и да не бъде допусната съдебна
делба по отношение на процесния имот между ищцата и другите двама ответника,
тъй като правото на собственост върху процесния имот се притежава в пълен обем
от въззивницата по силата на Нотариален акт № ***, том I, рег. № 81, дело № 7/2016 г. по
описа на Нотариус М. М..
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна –Р.Ц.Х., чрез пълномощниците адв. Р.А. и
адв. С.К., чрез който се възразява срещу релевираните от жалбоподателя доводи.
По същество се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират
се разноски.
Изтъква се, че въведеното с въззивната жалба
възражение, че в процесния казус се касае за продажба на наследство, е изцяло
неоснователно и невярно. Сочи се, че по делото е доказано по безспорен и
категоричен начин, че с имота, с който са се
разпоредили сънаследниците В. и И. И., не се изчерпва наследството,
оставено от общите наследодатели на страните по иска за делба и не се касае до
хипотеза на разпореждане с цялото наследство по чл. 212 от ЗЗД.
За
изцяло неоснователно се приема и възражението, касаещо сграда с идентификатор
41112.500.613.4, представляваща гараж, като се излагат подробни доводи в тази
насока. Твърди се, че признание за правото на собственост върху гаража, като
самостоятелен обект, не се съдържа изрично в констативния нотариален акт на
нотариус М.М.. Счита се, че при това
положение, дори да се приеме, че с нотариален акт № ***, том I, рег. № 81, нот. дело № 7 от
2016 г. на М.М. е прехвърлено право на собственост върху гаража, то същото е в
размер на 1/4 ид.ч., а не върху целия гараж, като самостоятелен обект.
За
неправилно и незаконосъобразно се приема и твърдението на въззивницата, че
поради неоснователност и недоказаност на иска по чл.76 ЗН, следва да бъде
отхвърлен и иска за делба между Р.Х. и В. и И. И.. Твърди се, че в случая, от
събраните по делото доказателства несъмнено е установено, че В. и И. И.не са
придобили по давност собствените на Р.Х. 2/4 ид.ч. от правото на собственост
върху процесните недвижими имоти. Приема се, че В. и И. И. не са могли да
прехвърлят на А.К. тези идеални части. Счита се, че дори да се приеме, че
претенцията по чл.76 ЗН е неоснователна, то делбата следва да бъде допусната
между Р.Х. и А.К., при равни права, а не тази претенция да бъде отхвърлена.
Изтъква се, че след като с първоинстанционното решение е установено, че
титулярите по констативния нотариален акт № ***/*** г., т.е. В. и И. И., не са носители на
признатите с акта права, то последицата е отмяна на издадения констативен
нотариален акт. В този смисъл се визира императивната норма на чл.537, ал.2,
изр. 2 ГПК. Моли се този порок да бъде отстранен от настоящата инстанция.
Кюстендилският
окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена
в срок и от надлежна страна.
Въз
основа събраните доказателства, съдът намира за установено следното:
Видно
от Удостоверение за наследници № АУ1679287/2016 г., въззиваемите Р. Х., И.И. и В.И. са наследници на Ц. И. И.
починал на 27.08.1995 г. , и В. И.И. починала на 28.08.2002 г., като Р.Х. е
тяхна дъщеря, а И.И. и В.И. са техни внуци – синове на дъщеря им А.И. починала
на 03.07.1999 г.
Посочените
наследодатели Ц. И. И.и В.Ив.И. са сключили граждански брак на 22.02.1959 г., срвн.
Акт за женитба № 4 – на л. 68 от делото на КнРС.
Видно
от Нотариален акт № ***/*** г. Ц. И. е придобил правото на собственост – чрез
покупко-продажба - на ¼ ид.ч. от парцел II, имот с планоснмачен номер
195, в кв. 56 по плана на гр. Кюстендил, целият с площ от 410 кв. м., при
съседи: улица „***, Г.В.,
Г.С., С.И. и А.В., ведно с половината от първия партерен етаж от къщата,
построена в парцела, която половина се състои от стая, кухня и хол в
североизточната част на постройката, както и мазето със стая в южната част на
сутерена, ведно с ¼ ид.ч от общите части на сградата, от целия таван – в
западната част и надтаванския простор от тази покрита, но недовършена двуетажна
жилищна сграда.
С
Нотариален акт за собственост на недвижим имот №***, том І, рег. №80, дело №6/2016г. по
описа на нотариус М.М., И.И. и В.И. са били признати за собственици на 1/2 ид.
ч. от 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 41112.500.613, ведно с всички
приращения и подобрения в имота, включително гаражи и стопански постройки, и на
1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.500.613.1.2, с
прилежащи части: мазе със стая в южната част на сутеренния етаж, 1/4 ид. ч. от
общите части на сградата, и 1/4 ид. ч. от таван - в западната част и
надтаванското пространство.
С
договор за покупко-продажба , обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №***,
том І, рег. №81, дело №7/2016г. по описа на нотариус М.М. от 13.01.2015 г., И.И.
и В.И. са продали на А.С.К. 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
41112.500.613, ведно с всички приращения и подобрения в имота, включително
гаражи и стопански постройки, както и изцяло самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 41112.500.613.1.2, с прилежащи части: мазе със стая в южната част
на сутеренния етаж, 1/4 ид. ч. от общите части на сградата, и 1/4 ид. част от
таван - в западната част и надтаванското пространство.
Страните
не спорят, че сграда с идентификатор 41112.500.613.4 по КККР, построена в
процесния имот, е с площ от
По повод визираните нотариални производства
по сигнал на Р.Х. до КРП е образувана преписка № 528/2016
г., като с Постановление от 17.03.2016 г. наказателното производство,
образувано против И.И. и В.И., е прекратено .
Същевременно
, спрямо свидетелите на обстоятелствената проверка по постановление от
13.01.2016г.на Нотариус М.М.-л.145 от делото на КнРС, въз основа на която И.И. и В.И. били признати
за собственици и извън притежаваните от тях по наследство права /по нот.акт №***,т.1,рег.№80,д.№6/2016г./ , са били
образувани наказателни производства и свидетелите по обстоятелствената проверка
/срвн. цитираното постановление от 13.01.2016г./ са били признати за виновни в
извършване на престъпление по чл.290 НК –за устно съзнателно потвърждаване на
неистина- неоспорване собствеността на делбения имот- срвн. Протокол
№55/24.04.2019г.по НОХД №2343/2017г.на РС-Кюстендил – спрямо Е.Н. И.и Б. .Г. Н./,
както и протокол №121/02.07.2018г.по
НОХД №1096/2018г.на КнРС – спрямо Д. Г.С..
В първоинстанционното производство са събрани
гласни доказателства, от които се установява, че въззиваемите И.И. и В.И. не са
установили трайно и необезпокоявано владение, демонстрирано в отношенията
спрямо тяхната леля – въззиваемата Р.Х., за период до издаване на Нотариален
акт за собственост на недвижим имот №***, том І, рег. №80, дело №6/2016г.- в тази насока са
показанията на свид.Ц.З.,Г. Х. , К.Г. като не се опровергават и от показанията
на разпитаните в това производство като свидетели Д.С. и Е.И./срвн.протокол от
с.з.на 17.11.2017г./.
Приложени
са Скица № 15-111626-10.03.2016 г., Скица № 15-17341-17.01.2017 г., Схема №
15-111630-10.03.2016 г., Схема № 15-357744-05.06.2018 г., Скица №
15-357739-05.06.2018 г., Скица № 15-357754-05.06.2018 г., издадени от АГКК, по
отношение на процесните имоти, които отразяват актуалния им статут.
Освен
това, представени са и Декларации по чл.14 ЗМДТ, в които са вписани и други
съсобствени по наследство недвижими имоти между съделителите – въззиваеми, а
именно такива в с.Смоличино , община Невестино- жилищна сграда и терен извън
строителните граници- срвн.декларация вх.№********** от 12.12.2016г.-л.97 и
сл.от делото на КнРС, придобити от тримата съделители по наследствено
правоприемство от наследодателката В.И.
– вписана като съсобственик на този недвижим имот в приложение №2,
вх.№0310-140/11.03.1998г.-л.101 от делото на КнРС. В тази връзка е представен и
нотариален акт №168,том втори, дело №789/1988г./л.104 от делото на КнРС/, от
който е видно, че наследодателката В.И.е придобила от своята майка недвижимите
имоти в с.Смоличино – в съсобственост с брат си. Тези документи не са оспорени,
поради което следва да бъде зачетена материалната им доказателствена сила.
При
горната фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
Касае
се за делба между сънаследници – въззиваемите Р.Х., И. и В. И., като – предвид
наличие на разпоредителна сделка на двама от тях в полза на трето по отношение
наследяването лице-А.К., е предявен срещу нея в качеството й на приобретател и
срещу прехвърлителите по сделката /сънаследниците/ В. и И. И. и иск по чл.76 от ЗН, съединен с иска за делба.
Съобразно
задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на
ВКС по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК легитимирани да се позоват на относителната
недействителност по чл. 76 от ЗН
на акта на разпореждане на сънаследник/сънаследници , изцяло или отчасти, с
отделна наследствена вещ (права върху вещи), са само сънаследниците, които не
са се разпоредили със своя дял –т.е.в случая такава е въззиваемата Р.Х..
Претенцията
може да бъде заявена в първата фаза на производството за делба, доколкото
нейното уважаване е пряко свързано с въпроса кои лица следва да участват като
съделители. Основната функция на разпоредбата на чл. 76 ЗН
е да защити определени лица, а именно сънаследници, от разпоредителни действия на
други сънаследници с наследствено имущество, така че да обезпечи ликвидиране на
съсобствеността, породена от наследяване, само между лицата, които имат
качеството на наследници.
Въззивницата не е страна в делбения процес, а само по иска
по чл. 76 ЗН,
решението по който ще установи със сила на пресъдено нещо спрямо нея и страните
в делбата относителната недействителност спрямо тях на договорите за
разпореждане с идеална част от наследствените имоти, предмет на делбата. Изключение
от недействителността по чл. 76 ЗН
е хипотезата , при която ако
наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ /предмет, имот/, то актът
на разпореждане с идеалната част, съответстваща на наследствения дял,
съставлява акт на разпореждане с наследството - чл. 212 ЗЗД.
Доколкото
обектите, предмет на делба, са придобити общо от наследодателите Ц.и В. И./възмездна
сделка и строеж в закупен терен по време на брака им/ , то при наличие на
наследяване на съответните идеални части
от страна на съделителите В. и И. И. /внуци на посочените общи
наследодатели/ и на други обекти – земя и сграда в с.Смоличино, общ.Невестино, в съсобственост със съделителката Р.Х., с
които идеални части не е налице разпореждане, извършено с нотариален акт № ***, том.1,рег.№81,д.№7/2016г.- в полза на
въззивницата А.С.К., то не е налице хипотезата на чл.212 ЗЗД .
От
друга страна, не е установена изтекла придобивна давност в полза на
съделителите В. и И. Иванови по отношение притежаваната от Р.Х. идеална част от
делбените обекти , следователно спрямо нея не може да настъпи за собствените й
идеални части вещно-прехвърлителния ефект на покупко-продажбата с приобретател А.К..
Искът
за съдебна делба, макар и конститутивен, е иск за защита правото на
собственост, поради което е допустимо в делбения процес да бъде заявявано и
искане по чл. 537, ал.
2 ГПК -Решение № 147 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4332/2017
г., I г. о., ГК, каквото е заявено с исковата молба, но първоинстанционният съд
е пропуснал да постанови изричен диспозитив. Непълнота на съдебното решение по
смисъла на чл. 250 ГПК
е налице когато съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет - по част от
спорното право /когато е делимо/, по някой от съединените искове или по
допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет .Ето защо, касае се за
непълнота на решението, която е могла да бъде коригирана по реда на чл. 250 от ГПК.Такава процедура по искане на страните не е била проведена,
поради което въззивният съд не следва да се произнася по направените искания в такава насока от въззиваемата Х. /срвн.по отношение посочения процесуален ред-
Решение № 499 от 1.05.2017 г. на САС по в. гр. д. № 5487/2016 г./.
При оспорване на правата, удостоверени с такъв
нотариален акт, обаче, той не се ползва с материална доказателствена сила
относно констатациите на нотариуса за принадлежността на право на собственост
на прехвърлителя- както в случая- по отношение на визирания констативен
нотариален акт по обстоятелна проверка №7,т.1,рег.80д.№6/2016г.
Освен
това е налице хипотезата на чл.76 ЗН за притежаваната по наследство от
сънаследниците В. и И. И. ½
ид.част , с която последните също са се
разпоредили в полза на въззивницата К.
.Ето защо, тази претенция правилно е била уважена. При относителната
недействителност договорът не страда от пороци, но законът изрично постановява,
че по отношение на определена категория лица, той не поражда правно действие.
При уважаването на иск или възражение на сънаследник по чл. 76 ЗН
сделката не поражда правно действие по отношение на сънаследниците, последиците
на акта на разпореждане не се зачитат и имотът се връща в наследството. Тъй
като последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията на
сънаследниците, поради това не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или
части от нея сънаследник е носител на правото на собственост на
сънаследствената вещ и делбата следва да се извърши с неговото участие. Ако във
втората фаза, при извършване на делбата, разпоредената сънаследствена вещ не се
падне нему в дял, то ще следва, че в отношенията между прехвърлител и
приобретател актът на разпореждане, макар и действителен, не може да прехвърли
права. Прехвърлителят сънаследник отговаря спрямо приобретателя по реда на чл. 189 и сл. ЗЗД.
На
следващо място, правата на съделителите Р.Х., В.И. и И.И. се определят
съобразно чл.5,ал.1, респ.чл.10,ал.1 от ЗН , като последните двама притежават
равни права по отношение дела на своята майка , т.е.квотите са, за Р.Х. -1/2
ид.част/или както е посочено в решението на КнРС- 2/4 /
от обектите, допуснати до делба, и за В. и И. И. – общо ½ ид.ч.-
респ.по ¼ ид.част за всеки от тях, при които е допусната и делбата.
По
изложените съображения, атакуваното решение е изцяло правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Предвид
обстоятелството, че въззивницата е страна по исковата претенция но чл.76 ЗН, то
за присъждане на разноски в полза на въззиваемата Х. следва да се изходи от
фактическата и правна сложност, извършените процесуални действия, както и от
цената на този иск /в установен от първоинстанционния съд размер 3057,67лв./,
при което с оглед направеното пред въззивния съд искане по чл.78,ал.5 от ГПК от
въззивната страна , КнОС намира, че адвокатското
възнаграждение, което се дължи за настоящата инстанция, следва да бъде
определено в размер на 600лв., съобразно което и списъка по чл.80 ГПК ще бъдат присъдени на въззиваемата Х. разноски за въззивното производство по реда
на чл.81 ГПК .
Воден
от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №283 от 03.04.2019 г., постановено по
гр.дело №404/2016г. на Районен съд – Кюстендил .
ОСЪЖДА
А.С.К., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Р.Ц.Х., с ЕГН**********, с
адрес ***, разноски в размер на 605лв./шестстотин и пет лева/ за въззивната
инстанция.
Настоящото
решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му .
Председател:
Членове:1.
2.