РЕШЕНИЕ
№ 837
гр. Велико Търново, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110103067 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на , в която се излагат твърдения, че между
*и Г. К. П. е сключен Договор за потребителски кредит * от 18.03.2021г., съгласно който
кредиторът предоставил на ответника сумата от 12000 лв., а последният се задължил да я
върне заедно с начислените лихви и застрахователни премии по застраховка „Защита на
плащанията”, сключена с *, в общ размер на 23294,88 лв. в срок до 01.04.2028г. на 84
месечни погасителни вноски. Навеждат се твърдения, че кредиторът е изпълнил
задължението си по договора като на 18.03.2021г. превел посочената сума по банкова сметка
на кредитополучателя след приспадане на уговорената „такса ангажимент”. Изтъква се, че
съгласно договор за прехвърляне на търговско предприятие от 01.06.2023г., ищецът е станал
титуляр на вземанията, че длъжникът е просрочил плащането на дължимата месечна вноска
с падеж 01.07.2022г. и че с покана от 28.06.2023г. кредитът е обявен за предсрочно
изискуем. Твърди се, че в резултат от неизпълнението са останали дължими вземания от
11084 лв. за главница, 5356,24 лв. за възнаградителна лихва за периода от 01.07.2022г. до
01.04.2028г. и 1065,05 лв. за лихва за забава за периода от 01.08.2022г. до 19.06.2023г., и че
за тях е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1910/2023г., по описа
на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение. Изтъква се, че
претендираните суми са дължими, поради което се отправя искане до съда за постановяване
на решение, с което да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение както и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
1
оспорва основателността на исковите претенции. Изтъква се, че в резултат от влошаване на
здравословното си състояние през 2022г. е преустановил да изпълнява задълженията си по
договора за кредит и предвид настъпването на застрахователно събитие по сключената
застраховка „Защита на плащанията” с *, дължимите вноски към кредитора е следвало да се
платят от застрахователя. Навежда доводи, че договорът за кредит е неистински, че е
нищожен поради наличие на неравноправни клаузи и противоречие с изискванията на
Закона за потребителския кредит както и че не е уведомен за настъпване на предсрочната
изискуемост на задълженията по него. С оглед гореизложеното отправя искане за
отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на разноски.
Третото лице - помагач *, заема становище, че е отказало плащане на обезщетение на
ответника поради липса на доказателства за настъпване на застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по сключената застраховка „Защита на плащанията”.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 18.03.2021г. между *и ответника е сключен Договор за потребителски кредит *, съгласно
който банката се задължила да предостави на кредитополучателя по посочена от него
банкова сметка сумата от 12000 лв., която той да върне в срок до 01.04.2028г. на 84 месечни
погасителни вноски. Страните уговорили годишен процент на разходите от 17,15 % както и
фиксиран лихвен процент от 14,71 % при заплащане от ответника на „такса ангажимент” от
420 лв. За да обезпечи изпълнението на задължението по договора за кредит в случай на
смърт или увреждане на здравето, ответникът сключил застраховка „Защита на плащанията”
с *чрез посредничество на кредитора, като е уговорена застрахователна премия от 3900,96
лв., включена към погасителните вноски с размени по 277,32 лв. на месец. Страните
постигнали съгласие за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора
при неизпълнение на две или повече вноски, без да е необходимо уведомяване на
кредитополучателя. В деня на сключване на договора кредиторът превел по банкова сметка
на ответника сумата от 11580 лв. след удържане на „такса ангажимент”. Последвало
погасяване на вноските с падежи от 01.05.2021г. до 01.06.2022г., след което
кредитополучателят е приет за болнично лечение и преустановил плащанията. На
01.07.2022г. последният уведомил застрахователя за настъпване на застрахователно събитие
по застраховката „Защита на плащанията”, като в срока по чл. 108, ал. 2 от КЗ последвал
отказ изплащане на обезщетение поради липса на документи за доказване основателността и
размера на претенцията. С договор * ищецът придобил търговското предприятие на
първоначалния кредитор като на 30.06.2023г. поради наличие на предпоставки за
предсрочна изискуемост подал молба за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника
относно вземанията за главница и лихви по договора за кредит в общ размер на 17505,29 лв.
Последвало издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1910/2023г., по
2
описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение.
Заключението на допуснатата съдебна счетоводна експертиза потвърждава усвояването на
сумата по кредита чрез превод по банкова сметка на кредитополучателя като и че
последният е извършил плащания на дължимите вноски за периода от 01.05.2021г. до
01.06.2022г. Вещото лице е констатирало, че липсват плащания на погасителните вноски с
падежи след 01.07.2022г. като към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение са останали непогасени задължения по кредита от 11084 лв. за
главница, 5356,24 лв. за възнаградителна лихва за периода от 01.07.2022г. до 01.04.2028г. и
1068,81 лв. за лихва за забава за периода от 01.08.2022г. до 19.06.2023г. Поради оспорване
автентичността на договора за кредит в частта относно подписа за „клиент”, съдът е открил
производство по чл. 193 от ГПК. Предвид разпределената доказателствена тежест и по
искане на ответника е допуснато извършване на съдебнa графическa експертизa. В хода на
делото той е оттеглил искането си като оспорването на документа се явява недоказано.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е валидно заемно правоотношение, по което праводателят на ищеца е изпълнил
задължението си с превод по банкова сметка на ответника на сумата от 11580 лв., след
удържане на такса за определяне на фиксиран лихвен процент. Сделката е действителна тъй
като не са нарушени изискванията на чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/.
Същата е сключена в писмена форма и е подписана от кредитополучателя. Годишният
процент на разходите е изрично определен и не надвишава този по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Възнаградителната лихва от 14,71 % не надвишава трикратния размер на законната лихва,
който към момента на сключване на договора е 30 % . Ответникът предварително е запознат
от кредитора с условията на договора като уговорените лихви и такси са фиксирани за целия
период на изпълнение и не подлежат на изменение. Поради това и оспорените клаузи не са
неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. След 01.07.2022г. ответникът е преустановил
изпълнението на задължението да погасява дължимите месечни вноски и е изпаднал в
забава, в резултат на което на 01.08.2022г. са настъпили предпоставки за предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит, правата и задълженията по който валидно
са прехвърлени на ищеца с договора по чл. 15 от ТЗ. По делото липсват доказателства преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът да е уведомен за
обявяване на предсрочната изискуемост. Волеизявление на кредитора в тази насока, обаче е
обективирано в исковата молба, поради което последиците на предсрочната изискуемост са
настъпили от момента на връчването й на длъжника – 20.11.2023г. От този момент
последният дължи плащане само на непогасената част от главницата и обезщетение за
забава, но не и договорната лихва, включена в погасителните вноски с падежи от
01.12.2023г. до 01.04.2028г., защото с изявлението на кредитора по чл. 71 от ЗЗД
едностранно е изменено облигационното отношение като е прекратено ползването на
предоставената сумата за остатъка от първоначално определения срок.
Поради изложеното се достига до извод, че за ищеца е възникнало право съгласно чл. 79, ал.
1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да претендира от ответника плащане на сумите 11084 лв. за
3
главница, 2078,33 лв. за договорна лихва за периода от 01.07.2022г. до 19.11.2023г. и
1065,05 лв. за лихва за забава за периода от 01.08.2022г. до 19.06.2023г., за които е издадена
заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №1910/2023г., по описа на
Великотърновския районен съд, като предявените искове за посочените вземания са
основателни и следва да бъдат уважени, а претенцията за договорна лихва в частта за
разликата от 2078,33 лв. до 5356,24 лв. и за периода от 20.11.2023г. до 01.04.2028г. е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и за възнаграждения на вещо лице в общ размер на 2542,32 лв., както и
разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение от 1427,86 лв., направени в
производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело
№1910/2023г., по описа на Великотърновския районен съд. Възражението за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за исковото производство е
неоснователно тъй като същото не надвишава съществено размера по чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
отговаря на фактическата и правна сложност на делото, обусловена от предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 280,87
лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на Г. К. П. с ЕГН: ********** *, че дължи на *, сумите
от 11084 лв. /единадесет хиляди осемдесет и четири лева/ - главница, 2078,33 лв. /две хиляди
седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ - договорна лихва за периода от
01.07.2022г. до 19.11.2023г., 1065,05 лв. /хиляда шестдесет и пет лева и пет стотинки/ -
лихва за забава за периода от 01.08.2022г. до 19.06.2023г., представляващи задължения по
Договор за потребителски кредит *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.06.2023г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за
изпълнение №751 от 03.07.2023г. по частно гражданско дело №1910/2023г., по описа на
Великотърновския районен съд, като отхвърля предявения иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415
от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуването на вземането за
договорна лихва, в частта за разликата от 2078,33 лв. до 5356,24 лв. и за периода от
20.11.2023г. до 01.04.2028г.
Приема за недоказано, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 193 от ГПК, заявеното от
ответника Г. К. П. с ЕГН: **********, оспорване истинността на представения от ищеца*,
Договор за потребителски кредит *, че документът е неистински в частта относно
авторството на подписа за „клиент” на Г. К. П. с ЕГН: **********.
Осъжда Г. К. П. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 2542,32 лв. /две хиляди
4
петстотин четиридесет и два лева и тридесет и две стотинки/, представляваща направени по
делото разноски както и сумата от 1427,86 лв. /хиляда четиристотин двадесет и седем лева и
осемдесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело
№1910/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда *, да заплати на Г. К. П. с ЕГН: ********** *, сумата от 280,87 лв. /двеста и
осемдесет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач *.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №1910/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5