РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Бургас , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Кирил Г. Стоянов
Секретар:Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кирил Г. Стоянов Гражданско дело №
20202100102252 по описа за 2020 година
Делото е образувано по исковата молба на В. Г. Й. и А.К.Р.- Й. , съпрузи , и
двамата от гр.С. против В. Г. Ч. от гр.С.. Претендира се осъждането на
ответника да заплати на ищците сумата от 24 820.15 евро – частичен иск от
36 820.15 евро. Ищците сочат, че на 15.04.2009 г. са сключили предварителен
договор с ответника за покупката на недвижим имот – апартамент №31,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67800.503.31.1.30 с административен адрес – гр.Созопол, ул.М. ет.5 ап.31
находящ се в жилищна сграда в УПИ VІ -1443 в местността М. за сумата от
49600 евро като сумата уговорено да бъде заплатена по следния начин -
първа вноска от 19 987 европлатени в брой на продавача при подписване на
договора , втора вноска в размер на 8 491.50 евро – платима до 26.08.2009 г.,
трета вноска в размер на 8 341.65 евро, платима до 30.08.2009 г. , четвъртата
вноска в размер на 12 780 евро се твърди , че е платена в брой на
пълномощника на ответника – А.И. , за което последният е издал разписка от
21.10.2009 г. На 22.10.2009 г. е сключен окончателния договор – обективиран
в нот. акт №**, нот.д.№**/20** г. на нотариус Бинка Кирова , рег.№290. На
17.10.2014 г. ответникът Ч. е входирал искова молба пред РС – Бургас за
прогласяване нищожността на сделката, да бъде осъден ищеца Й. да предаде
1
владението на имота и да бъде осъден същия да заплати обезщетение за
ползването от 22.10.2009 г. до завеждане на иска , алтернативно – за три
години назад, считано от предявяване на иска. Образувано е било
производството по гр.д.№7374/2014 г. на РС – Бургас. Първоинстанционният
съд е разделил производствата по трите иска като е отделил производството
за нищожност по чл.26 от ЗЗД в отделно производство и го е изпратил по
подсъдност на ОС - Бургас , а исковете по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД са
останали в производството по гр.д.№7374/14 г. на РС. По това дело
ответникът Й. е предявил насрещен осъдителен иск за сумата от 12 000 евро –
като частичен от 36 820.15 евро – платени по предварителния договор за
покупката на процесния апартамент.
В производството пред окръжния съд по чл.26 от ЗЗД с влязло в сила
решение№123/14.04.2016 г. по гр.д.№106/2015 г. е било признато за
установено , че договорът за покупко-продажба на процесния имот –
апартамент №31, обективиран в нот. акт **, нот.д.№***/20** г. е
недействителен по отношение на В. Ч.. При това налично решение и
предявения ревандикационен иск за ищците се поравжа правния интерес от
предявяване на иск за връщане на платената по сделката цена. В случая като
покана за връщане на цената следва да се има предявения насрещен
частичен иск за заплащане на сумата от 12 000 евро. В този смисъл е и
трайно установената съдебна практика – страната се позовава на решения на
ВКС. От момента на получаване на препис от насрещния иск ответника Ч. е
уведомен за претенцията на ищците Й.и за връщане на платената сума. Моли
се за осъждането на ответника В. Ч. да заплати на ищците Й.и сумата в размер
на 24 820.15 евро – като частичен иск от цялата сума от 36 820.15 евро,
заплатена като продажна цена по предварителен договор от 15.04.2009 г.
Претендират се разноските по делото.Приложени са писмени доказателства
по опис в дванадесет пункта , както и са направени искания по
доказателствата – за снабдяване с писмени доказателства от „Банка Пиреос
България“АД и от нотариус Мариана Кадънкова. Пред съда представител на
страната не се явява.Исковата претенция се поддържа пред съда от
процесуалния представител на ищците – адвокат Петкова , както и се
представят писмени доказателства, поискани с исковата молба. По същество
се претендира уважаване на исковата претенция.
2
С депозираното по чл.131 от ГПК становище – отговор на исковата молба
от страна на В. Г. Ч. на първо място е направено възражение за подсъдността
като е поискано делото да се изпрати от СГС в ОС – Бургас по правилата на
местната подсъдностт с оглед постоянния и настоящ адрес на ответника.
Предявената претенция се оспорва като неоснователна и недоказана. Сочи се
, че производство със същия предмет се разглежда в ОС – Бургас – въззивно
гр.д.№1032/20 г. – образувано съгласно указанията на ВКС с решение №01 от
11.05.2020 г. по гр.д.№289/2019 г.
Процесуалният представител е депозирал допълнително становище от
името на ответника Ч. на на 22.07.2020 г., депозирано пред СГС. Предявения
иск се преценя като допустим , но неоснователен. Според страната плащане
по процесната сделка не се доказва. Позовава се на решението на ВКС ,
според което по същата се установява заплащане само в размер на 19 987
евро като над тази сума плащане не се доказва. Представеното пълномощно
на пълномощника А.И. е с краен срок – 10.10.2009 г. , а твърденията са за
извършено плащане на 21.10.2009 г. , което не ангажира ответника. Твърди се
, че ответникът не е получил дължимите суми по договора и ищците би
следвало да си търсят парите от лицата , на които са ги изплащали. Според
нотариалния акт за покупко-продажба по сделката е платена сумата от 25 000
лв. и неясно защо ищците търсят суми по предварителен договор , а не по
нотариален акт. При това сумата според съдържанието на нотариалния акт е
получена от пълномощника А.И. , който е действал без представителна власт.
Ответникът твърди , че не е получил нито лев от сумата , описана в
нотариалния акт , че не е имало отчетна сделка между пълномощник –
упълномощител, тъй като въпросното упълномощаване е било с краен срок –
10.10.2009 г. , а сделката е била на 22.10.2009 г. – следователно липсва
съгласие от страна на продавача за осъществяване на сделката и затова
законосъобразно с решение №123 по гр.д.№106/2015 г. сделката е била
обявена за недействителна по отношение на В.Ч.. Страната е приложила към
становището си – изпълнителен лист, покана, протокол по изп.д.№587/2018 г.,
протокол за принудително отнемане на недвижим имот- въвод във владение
по изп.д.№587/2018 г. Предявената претенция се оспорва изцяло и се
претендират разноските по делото. Пред съда становището на ответната
страна се поддържа от процесуалния представител на страната – адвокат
3
Китанов.
След преценка на събраните по делото доказателства, Бургаският
окръжен съд установява следното:
Ищците са съпрузи , чийто брак е сключен през 1985 г. На 15.04.2009 г.
видно от приложения по делото / по описа на СГС/ - л.10 предварителен
договор същите са закупили от ответника Ч. чрез пълномощника му А.И.
недвижим имот – апартамент с №31 с площ по скица 71.70 кв.м , находящ се
на V жилищен етаж , който имот е с идентификатор 67800.503.31.1.30 с
административен адрес на имота – гр.Созопол, ул.М. , ет.5 ап.31 като е
приложено и пълномощното на А.И. – заверено от нотариус Мариана
Кадънкова на 01.04.2009 г. и според съдържанието на което пълномощното е
срочно – валидност на предоставените права – до 10.10.2009 г. По силата на
това пълномощно ответникът Ч. е овластил в качеството си на собственик
на имоти – в т.ч. и процесния апартамент с №31 да го представлява пред
нотариус във връзка с продажбата на посочените имоти по нотариален ред на
лица и за цени , каквито намери за добре и да получава суми при продажбата
на описаните в пълномощното имоти. Плащането на имота е договорено в
раздел ІІ – Цена и начин на плащане : пълната цена възлиза на сумата от
49600 евро като е уговорено да бъде заплатена на части по следния начин -
първа вноска от 19 987 евро при подписване на договора , втора вноска в
размер на 8 491.50 евро – платима до 26.08.2009 г., трета вноска в размер на 8
341.65 евро, платима до 30.08.2009 г. и четвъртата вноска в размер на 12 780
евро - при сключване на окончателния договор. В договора е посочено , че
към момента на сключването му сградата е извършена до степен „груб
строеж“ като продавачът се е задължил в срок до 22.10.2009 г. да изпълни в
пълен обем и с необходимото качество със собствени средства и труд
описаните в договора СМР и довършителни работи.
С нотариален акт №** , нот. дело №*** от **.10.20** г. В. Ч. чрез
пълномощника си А.И. е прехвърлил собствеността на ищеца Й. процесния
апартамент №31 с посочена степен на завършеност 63% за цена в размер на
25 000 лв. , която според съдържанието на нотариалния акт пълномощникът
на продавача е заявил , че е получил изцяло и в брой към момента на
сключването на окончателния договор, обективиран в съответния нотариален
4
акт.
Впоследствие по заведен от В. Ч. иск против пълномощника А.И. и
купувача В. Й. при условията на пасивно субективно съединяване е
предявена претенция за прогласяване на основание чл.42 ал.2 от ЗЗД
нищожност на сделката , обективирана в нотариален акт №37/2009 г. и за
осъждането на ответника Й. да му предаде владението върху процесния
апартамент с №31 , както и да му заплати на основание чл.59 от ЗЗД
обезщетение за ползването на имота за периода от 22.10.2009 г. до
предявяване на иска в размер на 3600 лв., увеличен по реда на чл.214 от ГПК
– в размер на 6290 лв. Производството по така предявените искове е било
разделено като иска за нищожност , квалифициран по чл.26 ал.1 от ЗЗД от
съда е бил изпратен за разглеждане на Окръжен съд – Бургас. Съответно – с
решение №123 от 14.04.2016 г. , постановено по гр.д.№106/2015 г. на ОС –
Бургас , влязло в сила на 26.05.2016 г. е признато за установено о отношение
на В. Ч., А.И. и В. Й. , че договорът за покупко-продажба на апартамент
№31 , обективиран в нот. акт №** , нот.дело №*** от 20** г. е
недействителен по отношение на ищеца Ч. като сключен от пълномощник
без представителна власт. На 11.10.2016 г. В. Й. и съпругата му А. Й.а ,
конституирана допълнително като ответник са предявили против В.Ч.
насрещен иск за връщане на платената от тях сума по предварителния
договор в размер на 12 000 евро – частичен иск от цялото вземане в размер
на 36 820.15 евро , както и за сумата от 24 500 лв. – представляваща
увеличената стойност на имота в резултат на извършени от тях подобрения.
С отговора на исковата молба е направено и искане за признаване на право на
задържане на имота до заплащане на подобренията. С решение №1 от
11.05.2020 г. постановено по гр.д.№289/2019 г. на ВКС по повод насрещната
претенция на В. и А. Й.и е прието , че претенцията им за връщане на сумата
от 12 000 евро е основателна. Съдът е посочил , че отразеното в
предварителния договор че в деня на подписването купувачът е заплатил
първа вноска в размер на 19 987 евро има характер на разписка. Сумата е
получена от лице , което към този момент има качеството на пълномощник на
продавача съгласно учредената с пълномощното от 01.04.2009 г.
представителна власт за сключване на договори за продажба и за получаване
на суми по тях. По аргумент на чл.36 ал.2 от ЗЗД правата и задълженията
5
възникват в правната сфера на представляваното лице , тъй като то , а не
пълномощникът е страна по сделката , затова и след разваляне на сделката –
предварителния договор връщането на платената от купувача цена се дължи
от представлявания, независимо от това дали пълномощникът е изпълнил
задължението си да му предаде платената от купувача сума. Последното
обстоятелство е релевантно за вътрешните отношения между представляван
и представител , които са без значение за правните последици на сключената
от пълномощника сделка. Върховният касационен съд освен това е направил
и извода , че Й. не е доказал плащане по предварителния договор на суми за
разликата над 19 987 евро: - не се установява твърдението задължението за
плащане на втората и третата вноска на продавача да е било изпълнено от
трето лице. Констатира се , че по делото са представени два броя вносни
бележки , видно от които на 26.08.2009 г. и на 28.08.2009 г. лицето И. К. В. е
превел по посочената в предварителния договор сметка на В. Ч. съответно
сумите от 8 491.50 евро и 8 341.50 евро. Като основание за превода в
първата бележка е посочено „захранване“ , а във втората – „вноска по
кредит“. Така посочените основания не могат да се свържат с погасяване на
задължението на купувача по предварителния договор. Представената
разписка , издадена на 21.10.2009 г. от А.И. , в която е посочено , че тези две
плащания имат погасителен ефект по отношение задължението на В. Й. по
предварителния договор не може да бъде противопоставена и не обвързва
ответника Ч. по насрещния иск и продавач по предварителния договор, тъй
като към този момент издалият разписката няма качеството на негов
пълномощник – учредената му представителна власт е прекратена след
изтичане на посочения в пълномощното срок – 10.10.2009 г.
Пред съда ищците чрез процесуалния си представител ангажират
писмени доказателства - удостоверение от нотариус Мариана Кадънкова –
находящо се на л.21 по делото , от което е видно , че действително
пълномощното, предоставено от ответника Ч. на А.И. е срочно – до
10.10.2009 г. , както и писмо от „Юробанк България“АД – като
правоприменик на „Банка Пиреос България“АД , от което е видно , че
банкова сметка с IBAN – BG28PIRB************** e с титуляр В. Г. Ч..
Исковата претенция е допустима – ищците имат правен интерес да
претендират връщане на получената от продавача по предварителния договор
6
сума, за която твърдят че е платена от тях.
По основателността на претенцията съдът съобрази следното:
Безспорно установено е по делото , че между страните е сключена сделка
– покупко-продажба на недвижим имот – апартамент, оформена надлежно с
нотариален акт №**, нот.дело №***/20** г. на нотариус Бинка Кирова от
22.10.2009 г. за цена при степен на завършеност 63% в размер на 25 000 лв.,
която според съдържанието на нотариалния акт е получена от пълномощника
на продавача изцяло и в брой при сключване на окончателния договор. Също
така не се спори , че при осъществяване на тази сделка продавачът В. Ч. е бил
представляван от А.И.. Безспорно е и , че с влязло в сила решение №123 от
14.04.2016 г. по гр.д.№106/2015 г. на ОС – Бургас е установено че
въпросният договор за покупко-продажба , обективиран с нотариален акт
№**/**.10.20** г. на нотариус Б.Кирова е признат за недействителен по
отношение на В. Ч., А.И. и В. Й. , тъй като договорът е сключен от
пълномощник без представителна власт.
Ищцовата страна твърди , че договореностите й с ответника за
заплащането на процесния имот са били част от стойността да бъде
заплатена при сключването на предварителния договор на 15.04.2009 г. –
първа вноска в размер на 19 987.00 евро. Втора вноска в размер на 8 491.50
евро следва да се заплати до 26.08.2009 г., трета вноска в размер на 8 341.65
евро – до 30.08.2009 г. и четвъртата вноска – от 12 780 евро – при
сключването на окончателния договор – нотариалния акт. Както и в Решение
№1/11.05.2020 г. е упоменато със сключването на предварителния договор е
била платена първата вноска в размер на 19 987 евро като отразеното в
договора за плащането в случая има характер на разписка. Сумата е получена
от лицето А.И. – което към този момент има качеството на пълномощник на
продавача въз основа на учредената представителна власт от 01.04.2009 г. да
сключва договори за продажба на недвижими имоти и да получава плащане
на суми по тях. Възраженията на ответника Ч. за липса на отчетна сделка в
случая са неоснователни , тъй като по аргумент на чл.36 ал.2 от ЗЗД правата
и задълженията възникват в правната сфера на представляваното лице, тъй
като то, а не пълномощникът е страна по сделката затова платената цена се
дължи от представляваното лице, независимо от това дали пълномощникът е
7
изпълнил задължението си да му предаде платената от купувача сума. Това
обстоятелство е релевантно за вътрешните отношения между представител и
представляван , но са без значение за правните последици на сключената от
пълномощника сделка. Затова плащането на сумата както и ВКС е приел в
акта си , приложен по делото – Решение №1/11.05.2020 г. по гр.д.№289/2019 г.
от 19 987 евро като първа вноска по предварителния договор следва да бъде
прието за доказано, респ. – за подлежащо на връщане на основание чл.55 ал.1
изр. последно от ЗЗД.
За следващите плащания ищцовата страна е представила вносни бележки,
от които е видно , че на 26.08.2009 г. и на 28.08.2009 г. лицето И. К. В. е
превел на посочения в предварителния договор сметка на В. Ч. съответно
сумите от 8 491.50 евро и 8 341.50 евро.Като основание за превода в първата
бележка е посочено „захранване“ , а във втората – „вноска по кредит“.
Записаното в нотариалния акт от 22.10.2009 г. , както и представената
разписка/ находяща се на л.19 по делото/ , издадена на 21.20.2009 г. от А. Т.
И. за които се сочи , че имат погасителен ефект по отношение задълженията
на В. Й. по предварителния договор не може да послужи като доказателство
за извършено валидно плащане , както и не обвързва страните, тъй като към
този момент издалият разписката – А.И. няма качеството на представител на
продавача, респ. – неговата представителна власт е прекратена след
изтичането на посочения в пълномощното срок – 10.10.2009 г.От така
представените доказателства не може да бъде обоснован извод за извършени
безспорни плащания с основания – плащане на цена по договор за покупко-
продажба на апартамент 31 разположен на петия етаж в жилищната сграда ,
построена в УПИ VІ-1443, м.М. в гр.Созопол сключен между продавача В. Ч.
и купувача В. Й.. Макар и да са налице платежни документи за извършени
плащания от И.В. по сметка на В. Ч. , както и декларираното от А.И. в
разписката от 21.10.2009 г. то по отношение на първите две вносни бележки
не се установява основание – плащане на цена по договор за покупко-
продажба , а декларираното в разписката от А.И. е от лице , което няма
представителни права за действия от името и за сметка на продавача –
ответник В. Ч.. Новопредставените в настоящото производство пред съда
справка – удостоверение от нотариус Кадънкова относно правата на
упълномощеното лице А.И. от упълномощителя В. Ч. / находящ се на л.21 по
8
делото/ отново потвърждават , че пълномощното е срочно – с краен срок – до
10.10.2009 г. Банковото удостоверение / находящо се на л.37 по делото/
потвърждаващо, че номера на банковата сметка по която са преведени сумите
от И.В. на 26.08.2009 г. и на 28.09.2009 г. е на В. Ч. не променя обаче
основанието за извършените плащания. Тези новопредставени документи от
ищцовата страна не променят констатациите и изводите на съда.
Ето защо – както и ВКС е приел в своето решение за безспорно доказано
може да се приеме плащането на сумата в размер на 19 987 евро – при
подписване на предварителния договор на 15.04.2009 г. Останалите суми не
са доказани за платени. При положение , че по производството по гр.д.
№7374/2014 г. на РС – Бургас , по което е предявен насрещен иск против В. Ч.
за сумата от 12 000 евро и с решението си ВКС е уважил тази претенция като
е осъдил В. Ч. да заплати на В. Г. Й. сумата от 12 000 евро , то основателна и
доказана се явява претенцията на В. Й. и А. Й.а за заплащане на сумата от
7 987 евро. В останалата част по гореизложените съображения исковата
претенция на В. Й. и А. Й.а се явява недоказана и неоснователна. При това
положение предявения иск следва да се уважи за сумата от 7 987 евро като
ответника Ч. бъде осъден да заплати на ищците тази сума , като в останалата
част – над сумата от 7 987 евро до претендираната сума от 24 820.15 евро /
като частичен иск от 36 820.15 евро / претенцията бъде отхвърлена като
недоказана и неоснователна.
Съобразно уважения размер на претенцията на основание чл.78 ал.1 от
ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени и направените от тях
разноски. Такива се установяват в общ размер на 4 321 лв. – платена
държавна такса, възнаграждение за адвокат. Съобразно уважената част от
претенцията в полза на ищците следва да се присъдят разноски в размер на
1 400 лв.
Съразмерно на отхвърлената част в полза на ответника следва също да се
присъдят направените от него разноски. Такива се установяват в общ размер
на 2500 лв. , следователно разноски следва да се присъдят в размер на 1700
лв.
9
По гореизложеното и на основание чл.55 ал.1 изр. последно от ЗЗД
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. Ч., ЕГН – ********** от село И. , столична община,
ул.“С. С. К. и М.“№** да заплати на В. Г. Й. и А.К.Р.- Й., и двамата от гр.С.,
ул.“С.“№** вх.* ет.* ап.* сумата от 7 987 / седем хиляди деветстотин
осемдесет и седем/ евро – платена сума по договор за покупко-продажба на
недвижим имот на отпаднало основание като претенцията над този размер до
предявения в размер на 24 820.15 евро / като частичен иск от 36 820.15 евро/ -
ОТХВЪРЛЯ като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА В. Г. Ч. да заплати на В. Г. Й. и А.К.Р.- Й. сумата в размер на
1400 / хиляда и четиристотин/ лв. – направени по делото разноски – заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Г. Й. и А.К.Р.- Й. да заплатят на В. Г. Ч. сумата от 1700 /
хиляда и седемстотин/ лева – направени по делото разноски – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10