РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
гр. Пловдив, 01.06. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IІ отделение, ХII състав, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
разгледа докладваното от Председателя ч. адм. дело № 1067 по описа за 2020
год. и взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 41, ал. 3 във връзка чл. 127ж, ал.
1 от ДОПК.
Оспорват се действия на органи по
приходите по извършване на фискален
контрол върху стоки с висок фискален
риск, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 180601544762_6 от 04.05.2020 г., издаден от Н.М.С., на длъжност инспектор по приходите,
и М.Й.Р., на длъжност инспектор по приходите,
с месторабота Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, потвърдени
с решение № 168/13.05.2020г.
от Директора на
ТД на НАП –Пловдив.
Жалбоподателят, „САНДО ФУУДС“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. Скутаре, община Марица, област Пловдив, ул. „Христо Ботев“ №39,
представлявано от М.М.П., чрез адв.
Е. Т., с жалба вх.№ 6642/21.05.2020г., допълнена и уточнена с молба вх.№ 7066/28.05.2020г.,
счита, че обжалваните действия са незаконосъобразни, предприети в противоречие
с принципите по ДОПК и в несъответствие с целта на закона и моли да се отменят.
Твърди, че органите по приходите не са мотивирали оспорените действия, за да се
приеме безспорното наличие на данни, че последващо
разпореждане на стоката ще доведе до
невъзможно или затруднено събиране на дължимите данъци. Сочи се, че дружеството-жалбоподател
няма данъчни задължения, както и че не е установено невнасяне на такива
задължения или наличието на ревизионно производство или на административнонаказателно
за нарушаване на данъчното и осигурително законодателство. Навеждат се доводи,
че са необосновани изводите на органите по приходите по отношение на мотивите,
че са налице предпоставки за обезпечение на доказателства, тъй като дружествата
„САНДО ФУУДС‘ ЕООД и „ФЛОРАНА“ ЕООД са
свързани лица по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК. В тази връзка към жалбата е
приложено постановление за налагане на обезпечителни мерки по отношение на „ФЛОРАНА“
ЕООД, като се твърди, че е недопустимо дружеството-жалбоподател да обезпечава
доказателства, които са „достатъчно обезпечени“. Излагат се и съображения, че в
хипотезата на чл. 121а, ал.2 от ДОПК се дължи обезпечаване на задължения за
данъци, произтичащи от конкретна доставка, като се счита, че производството
касае само данъчни задължения, които биха били с основания в конкретната
доставка. Претендират се разноски.
Ответната страна –
директор на ТД на НАП-Пловдив с писмено становище от процесуален представител
оспорва жалбата и претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на
представените доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА,
като подадена в срока по чл. 41, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл.127ж от ДОПК.
Същата е подадена от лице с правен интерес, срещу неблагоприятен за него
административен акт, след изчерпан административен ред за обжалване.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от приложената административна преписка е, че
на 04.05.2020 г. в
централен склад на Билла България, органи по приходите при Главна Дирекция
"Фискален Контрол" при ЦУ на НАП, са извършили фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, резултатите от която проверка са обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск № 180601544762_2 от 04.05.2020 г.
Предмет на проверката са били стоките, превозвани
с МПС марка Volvo, рег. № СА
**** ТА, като същата е осъществена в присъствието на водача Н.И.К.и Е.А.Д., в
качеството му на упълномощено лице. В хода на същата органите по приходите са
извършили действия по идентификация по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Наредба №
Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол
върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република
България и изискванията към фискалните контролни пунктове /наричана по-долу
само Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г./, като от придружаващите стоката превозни
документи са снети данни за получателя, превозвача, за доставчика, за вида и
количеството на стоката, мястото на получаване, датата и часа на разтоварване.
При проверката на основание чл.127б, ал. 3 от ДОПК, респ. чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г., на транспортното
средство е поставено техническо средство за контрол № 0232092 от 04.05.2020г.
На 04.05.2020
г. в присъствието на представляващия “САНДО ФУУДС” ЕООД – М.П. и водача на
превозното средство Н.И.К., е констатирано, че транспортното средство е
пристигнало на мястото на разтоварване/получаване в декларираните от водача
час, дата и място. В хода на проверката е установено, че поставеното техническо
средство за контрол на транспортното средство е с ненарушена цялост и същото е
отстранено. Тези действия са обективирани в Протокол
за отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол № 180601544762_5 от
04.05.2020 г.
На същата дата - 04.05.2020
г. е осъществена и проверка по смисъла на чл. 18, ал. 6 от Наредба № Н-2 от
30.01.2014 г. от служители на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на
04.05.2020 г., на място на разтоварване/получаване на стока с висок фискален
риск, находящо се в село Скутаре, ул. „Христо Ботев“
№ 39, при която е констатирано, че „САНДО ФУУДС" ЕООД е получател на стока-
Банани пресни – 3482,88 кг., представляващи стока с висок фискален риск по
списъка на стоките с висок фискален риск, утвърден със заповедта по чл. 127а
ал. 7 от ДОПК на министъра на финансите.
Осъществени са
действия по установяване съответствието между вида и количеството на стоките,
съобразно данните от превозните документи и фактически установените такива на
място при разтоварването. При разтоварването е констатирано съответствие между
декларираното и установеното количество стока. За тези действия е съставен
Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180601544762_6 от 04.05.2020 г., предмет на
обжалване в настоящото производство.
От страна на органите
по приходите са предприети действия по обезпечаване на доказателства по реда на
чл. 121а, ал. 3 във връзка с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, като за целта е съставен процесния
протокол, с който е определено обезпечение в размер на 1786,72 лева -
представляващо 30 % от пазарната стойност на стоката, изчислена в размер на 5955,72
лв.
Стоката е оставена на
отговорно пазене от М.П.-представляващ „САНДО ФУУДС“ ЕООД, в обект на
дружеството-жалбоподател. Съставен е Приемо-предавателен
протокол за стоки № 180601544762_8 от 04.05.2020 г.
От страна на
дружеството по сметка на ТД НАП Пловдив е направен превод за обезпечение в
размер на 1786,72 лв. в полза на ТД на НАП Пловдив, покриващо така определения
размер, след което на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК е премахната забраната
за разпореждане с обезпечената стока, за което е съставен Протокол № 180601544762_10
от 05.05.2020 г.
В срока по чл. 41, ал. 1 във вр.
с чл. 127ж от ДОПК жалбоподателят е оспорил по административен ред процесните действията на органите по приходите, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск № 180601544762_6 от 04.05.2020 г.
С Решение № 168 от 13.05.2020 г. Директорът на ТД на
НАП гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на „САНДО ФУУДС“ ЕООД. За да постанови този
резултат, решаващият орган изцяло е възприел констатациите, съдържащи се в
цитираните по-горе протоколи и е посочил още, че в хода анализа е установено, че дружеството-жалбоподател не
е декларирало ДМА и търговски обекти, разполага с 2 лица на трудов договор.
Посочено в решението е също, че дружеството не
притежава дълготрайни материални активи-недвижими имоти, които да обезпечават
евентуалното събиране на данъчните задължения, които биха били възникнали след
реализация на стоките.
В Решението на Директора на ТД на НАП е описано, че
дружествата „САНДО ФУУДС“ ЕООД и „ФЛОРАНА“ ЕООД са свързани лица по смисъла на
§1, т. 3 от ДР на ДОПК.
Посочено е също, че в периода 23.10.2008 г.-28.01.2012
г. М.П. е била собственик на „ФЛОРА ТРЕЙД“ ЕООД, за което дружеството е установено, че е със задължения с особено големи размери към
бюджета, които са възникнали в периода на управлението на лицето.
В заключение е посочено, че може да се направи извод,
че „ФЛОРАНА“ ЕООД придобива стоки с висок фискален риск чрез свързаното си лице
„САНДО ФУУДС“ ЕООД с цел избягване
налагането на обезпечителни мерки.
Прието е, че предвид участието на едни и същи лица и в
двете дружества, както и участието на настоящия управител на жалбоподателя в
ръководството на фирма, през който период са възникнали задължения в особено
големи размери, може да се направи извод, че при последващото
разпореждане със стоките, предмет на ВОП от страна на „САНДО ФУУДС“ ЕООД,
събирането на дължими данъци ще е невъзможно или затруднено поради липсата на
собствени активи, установен капитал в размер на 100 лв., много кратък период на
търговска дейност не позволяващ натрупването на парични ресурси и изграденото
поведение на управляващия го.
Това са били основанията да се приеме, че безспорно е
установено наличието на хипотезите на чл. 121а, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК за
обезпечаване на доказателствата.
Обжалваните действия са предприети по реда на чл.
121а, ал. 3 от ДОПК от материално компетентни органи на приходната
администрация при осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск (уреден в Глава Петнадесета от ДОПК).
За да издадат
обжалвания административен акт органите по приходите са приели, че предвид
установени обстоятелства в информационните масиви на НАП по отношение на
дружеството, даващи основание за предприемане на действия по обезпечаване на
доказателства, са предприети посочените действия. Прието е, че такива основания
са наличие на данни за участия на собствениците в дружества със задължения в
особено големи размери, съмнения за участия в сделки със свързани лица с цел
избягване на осъществяване на контрол от Главна дирекция „Фискален контрол“. Формиран е извод, че по този начин ще се
затрудни събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при реализацията на
стоката, ще бъде невъзможно или значително затруднено, и е налице необходимост
от предоставяне на обезпечение, с което ще се гарантира събираемостта на
дължимите данъци, които ще възникнат след последващо
разпореждане със стоката.
Съгласно разпоредбата
на чл. 121а, ал. 1 от ДОПК при извършване на фискален контрол върху движението
на стоки с висок фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния
изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото
на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха
възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката,
в изрично изброените в ал. 1 и ал. 2 хипотези.
Наред с това си
правомощие, при наличието на посочените хипотези, органът по приходите,
съгласно чл.121а, ал. 3 от ДОПК, предприема и действия по чл. 40 от ДОПК за
обезпечаване на доказателства, със срок на действие до 72 часа без разрешение
на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. В този случай
забраната за разпореждане по чл.13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава своето
действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или
безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по – малък
от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след
заплащане на разноските по изземването и съхранението й.
В хипотезата на чл.
121а, ал. 3 от ДОПК, органът по приходите действа в условията на оперативна
самостоятелност, поради което отправянето на предложение за налагане на
предварителни обезпечителни мерки от публичен изпълнител, зависи от неговата
преценка. Тълкуването на нормата, обаче, налага извод, че не така стои въпросът
с мерките за обезпечаване на доказателства, в който случай органът по приходите
действа в условията на обвързана компетентности е задължен да обезпечи
съответните доказателства, включително веществени такива, при наличието на
предпоставките по чл. 121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
В конкретния случай
се касае за хипотезата на обезпечаване на доказателства, която е уредена в чл.
121а, ал. 3 във връзка с чл. 41 от ДОПК.
Съдът намира, че действията
на органите по приходите са осъществени в противоречие с чл. 121а, ал. 3 вр.
ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Препращането по чл. 121а, ал. 3 ДОПК към условията по ал. 1
и ал. 2 очертава кръга на възможните хипотези, при които се допуска прилагането
на мерки за обезпечаване на доказателствата – нарушаване целостта на
техническите средства за контрол, неспазване на забраната по чл. 13, ал. 3, т.
4, несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката
вид и/или количество на стоката, неявяване на водача на транспортното средство
или на получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването
й (ал.1), както и когато органът по приходите установи, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни (ал.2).
В случая нито едно от
тези условия не е налице с оглед на констатациите за явяване водача на
транспортното средство и на получателя на стоката на мястото на
получаването/разтоварването й, ненарушена цялост на техническите средства за
контрол и за съответствие между посоченото в документите и установеното при
проверката вид и/или количество на стоката. Органът по приходите е мотивирал
предприемането на действия за обезпечаване на доказателства с твърдението, че
при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни, но този извод не е подкрепен с
фактически констатации и конкретни мотиви по отношение на дружеството и
данъците, дължими при разпореждане с проверяваната стока, основаващи се на
събрани от органите по приходите относими доказателства.
Изложеното в оспорения
протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства № 180601544762_6 от 04.05.2020 г. съдържа само волеизявлението
на органите по приходите за налагане на обезпечението, но не и мотиви защо то е
предприето. Не се установява въз основа
на какви конкретни данни органите по приходите са приели, че са налице
предпоставките на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, за да предприемат действия по обезпечаване
на доказателствата.
Съдът намира, че
липсват изложени конкретни съображения относно конкретната доставка, както и
мотиви защо се приема от приходната администрация, че при последващо
разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни, доколкото в хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК,
органът по приходите е длъжен да изследва, установи и посочи конкретните
обстоятелства, водещи до този извод.
Неизлагането на
всички относими факти във връзка с формирането на извода за прилагане на чл.
121а, ал. 2 от ДОПК, водят до немотивиране на акта, което от своя страна
представлява съществено нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, във връзка с §
2 от ДР на ДОПК.
В решението на
директора на ТД на НАП гр. Пловдив, са изложени мотиви във връзка с наличието
на хипотезата на чл.121а, ал. 2 вр. с ал.3 от ДОПК. Всички констатации на
решаващия орган в тази насока са твърде общи, не са подкрепени с никакви
доказателства, което води и до невъзможност същите да бъдат обсъдени.
Нормата на чл.121а,
ал. 2 от ДОПК изисква конкретно установяване от органа по приходите, а не само
предположения, на точни факти, последица от проявлението или липсата, на които
е състояние, при което след разпореждане със стоката, несъмнено събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
На второ място съдът
намира за голословни твърденията, че дружеството не притежава дълготрайни
материални активи-недвижими имоти, които да обезпечат евентуалното събиране на
данъчни задължения, които биха били възникнали след реализация на стоките. В
случая дори не е посочено събирането на кои точно данъци ще бъде невъзможно или
значително ще бъде затруднено. Не е ясно какви са тези данъчни задължения,
които ще бъдат дължими, на какво законово основание, кога ще настъпи техния
падеж, а и липсват всякакви данни за техен предполагаем размер, както това се
прави в производството по чл. 121 от ДОПК. Вярно е, че няма изрично нормативно
изискване за това, но винаги, когато се обезпечават бъдещи задължения, по реда
на чл. 121 или чл. 121а от ДОПК, следва да са налице дори предварителни данни
за основанието и размера на задължението, без да става дума за неговата
ликвидност или безспорност. Тези изисквания следва да се спазват с оглед
зачитането на основните правни принципи в административния процес,
регламентирани в Глава първа на ДОПК. Нито в протокола за обезпечаване на
доказателствата обаче, нито в решението на органа по чл. 41, ал. 1 от ДОПК се
съдържат данни за това.
Само въз основа на
данни за „свързани лица“ – „САНДО ФУУДС и „ФЛОРАНА“ ЕООД, или обстоятелството,
че управителят на дружеството-жалбоподател е бил собственик на „ФЛОРА ТРЕЙД“
ЕООД, което дружество има непогасени
публични задължения, не може да следва извод, че жалбоподателят ще осъществява
сделки, чиято цел е отклонение от данъчно облагане. Още повече може да се
приеме, че спрямо всички лица, осъществявали търговска дейност с данъчни длъжници, или свързани с тях лица, които нарушават
счетоводното и/или данъчно законодателство, автоматично ще се прилагат разпоредбите на чл.
121а от ДОПК, без да се изясни дали в конкретния случай поведението на субекта
ще доведе до отклонение от данъчно облагане /в случая до посочената в чл. 121,
ал. 2, от ДОПК хипотеза/.
В съставените актове
липсват каквито и да са данни за какво е предназначена стоката – за продажба на
вътрешния пазар, преработка, ВОД или износ; кои са лицата получатели и дали те
могат да извършат с нея действия на преработка/продажба; тези лица дължат ли
данъци, имат ли имущество, други задължения, каква дейност осъществяват, т. е.
все факти, от които може да се направи извод за това кой е платец по едно
данъчно задължение или негов носител, както и да се направи обосновано
предположение/каквото изисква законът/ дали това лице има обективна възможност
да погаси това задължение.
В тази връзка следва
да се има предвид, че мерките по чл. 121а от ДОПК представляват предварително
обезпечаване при фискален контрол, поради което тези мерки целят да обезпечат
задължения, които все още не са възникнали и съществуващи, а са
"вземанията за данъци, които биха възникнали" - т. е. все още не са
възникнали. Нито протокола, обективиращ тези
действия, нито потвърдителното решение обаче сочат
подобни бъдещи данъчни задължения на дружеството - жалбоподател. Мотивите в
обжалвания акт за констатацията, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на публичните вземания ще бъде невъзможно
или ще бъде затруднено значително, не са обосновани с доказателства.
Пряка
причинно-следствена връзка между броя на наетите по трудово правоотношение в
дружеството лица и невъзможността или прекомерните затруднения за събиране на
публичните задължения на дружеството не са установени и съдът не може да изведе.
Най-сетне, според чл.
121а, ал. 3 от ДОПК, обезпечението се определя в размер 30 на сто от пазарната
стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и
съхранението й. В закона липсва изрична разпоредба за начина на определяне на
пазарната стойност на стоката и органа и/или лицето, което я определя.
Несъмнено е, че
обезпечението, а следователно и пазарната стойност на стоките, трябва да бъде
определено още в протокола/акта, с който е постановено временното изземването
на стоката и налагане на обезпечителните мерки.
Последният се съставя
от органите по приходите и съответно, същите са компетентни да определят и пазарната
стойност на стоките, при липса на разпоредба в противен смисъл.
В тази насока, трябва
да се поясни и това, че НАРЕДБА № Н-9 от 14.08.2006 г., не изисква пазарната
цена във всички случаи да бъде определяна от независим лицензиран оценител
и/или вещо лице (арг. от чл. 64 и чл. 65 от
Наредбата). Напротив - допуска се само по преценка на органите по приходите да
бъдат ползвани такива оценки.
Според § 1, т. 8 от
ДР на ДОПК - "Пазарна цена" е сумата без данъка върху добавената
стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или
сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
Съответно в §1, т. 10
от ДР на ДОПК са описани конкретните методи, посредством които може да се
определя "пазарната цена", когато това е необходимо във връзка с
приложението на конкретни разпоредби на процесуалния кодекс. Първо посочен
между тях е "методът на сравнимите неконтролирани цени между независими
търговци" и той именно, според твърдението на Директора на ТД на НАП Пловдив
е бил приложен в конкретния казус при определяне на размера на обезпечението за
освобождаване на процесните стоки.
Според чл. 18, ал. 1
от НАРЕДБА № Н-9 от 14.08.2006 г. методът на сравнимите неконтролирани цени
съпоставя цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за
продукти или услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при
съпоставими условия.
Явно е, че съобразно
цитираната нормативна разпоредба, определянето на пазарната цена на една стока
към конкретен момент във всички случаи трябва да бъде извършено при сравняване
на цените и условията на точно определени, конкретни сделки извършени между
независими търговци, т.е. трети за жалбоподателя и съконтрагентите
му лица.
За да бъде приложен
този метод и съответно да се определи пазарната цена на процесните
стоки, безусловно необходимо е било, органа по приходите да констатира данни за
конкретно извършени продажби в същия период и със същите стоки между независими
търговци и да съотнесе стойностите по тях с процесните такива, като ги коригира с оглед критериите
посочени в чл. 20 от Наредбата.
В процесния
протокол за извършена проверка е посочено само, че "...експертният
резултат е получен след съпоставяне на цената за стоките по контролираната
сделка с цената за стоки по съпоставими неконтролирана сделка, осъществени при
съпоставими условия", както и че информацията е предоставена от стоковите
борси и тържища.
Липсата на данни за
определяне размера на дължимото от жалбоподателя обезпечение в съответствие с
нормативно установения за това ред, без съмнение нарушава правата и законоустановените интереси на същия в хода на
административната процедура.
Поради това съдът
намира, че обжалваните действия на органи по приходите не се явяват да са в
изпълнение на разпоредбата на чл. 121а, ал. 3, във връзка с ал. 2 от ДОПК, а
мярката е несъразмерна с преследваната от закона цел.
Предприемането на
действието по обезпечение на доказателствата в хода на упражняван фискален
контрол следва да бъде обосновано с установена по един категоричен начин
констатация на органа по приходите за наличие на хипотеза на чл.121а, ал. 2 от ДОПК, каквото в случая не е направено.
По изложените
съображения съдът намира, че предприетите действия на органи по приходите следва
да се отменят.
При този резултат
ответникът следва да бъде осъден за заплати на жалбоподателя разноски за водене
на делото, които се констатираха в размер общо на 450,00 лв. внесена държавна
такса - 50,00 лв., и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв., съгласно представен списък.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по оспорване на
„САНДО ФУУДС“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Скутаре, община Марица, област Пловдив, ул. „Христо
Ботев“ №39, действия на органи
по приходите по извършване на
фискален контрол върху стоки с висок
фискален риск, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 180601544762_6 от 04.05.2020 г., издаден от Н.М.С., на длъжност инспектор по приходите,
и М.Й.Р., на длъжност инспектор по приходите,
с месторабота Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, потвърдени
с решение № 168/13.05.2020г.
от Директора на
ТД на НАП –Пловдив.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати
на „САНДО ФУУДС“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с.
Скутаре, община Марица, област Пловдив, ул. „Христо Ботев“ №39, сумата от 400,00
/четиристотин/ лв., разноски по делото.
Определението
е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: