№ 49
Силистра,
13.05.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, в открито заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора
Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Виолета Александрова
2. Добринка Стоева
при секретаря Мирена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова
в.гр.д. № 98 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Въззивно
производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба на Г.Ш.С.,
ЕГН **********, срещу решение № 17/30.01.2019 г., постановено по гр.д. №
447/2017 г. по описа на Дуловски районен съд, с което е отхвърлен иска му да се
признае за установено по отношение на „Грифон Пауър“ АД гр. Ловеч, ЕИК
*********, че е собственик на урегулирано празно дворно място с площ 5 600
кв.м., пл. № 53, парцел I, кв.38 по регулационния план на с. Окорш, Община
Дулово, одобрен със Заповед № РД-09-251/07.08.1997 г., при граници и съседи: от
две страни улици, УПИ VI-52, УПИ VIII-48 и УПИ VII-54, като е присъдил на
дружеството 150 лв. разноски по делото, с искане за отмяна и уважаване на
предявения иск, претендира разноски.
Ответникът по жалбата „Грифон Пауър“ АД гр. Ловеч
„Диел“ чрез процесуален представител моли решението да бъде
потвърдено.
Въззивният
съд, като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните в двете
инстанции и оплакванията във въззивната жалба, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима.
Иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
С искова
молба от 10.12.2015 г. ищецът е предявил установителен иск за собственост срещу
Община-Дулово за два имота, описани по регулационния план на с. Окорш. След
процедура за изправяне нередовности на исковата молба, първоинстанционният съд
по своя инициатива (служебно) конституира втори ответник – първоначално
„Петрол“ АД, след това по правоприемство „Грифон Пауър“ АД гр. Ловеч. С
Определение № 399/11.09.2017 г. по образуваното гр.д. № 774/2015 г. е „разделен
предявения иск“ за разглеждане в отделно производство иска на Г.Ш.С. срещу
„Грифон Пауър“ АД за процесния имот в гр. № 447/2017 г. Докладчикът по
новообразуваното дело с Определение № 500/15.11.2017 г. приема, че предмет на
установителен иск за собственост е урегулирано празно дворно място с площ
5 600 кв.м., пл. № 53, парцел I, кв.38 по регулационния план на с. Окорш,
Община Дулово, одобрен със Заповед № РД-09-251/07.08.1997 г., при граници и
съседи: от две страни улици, УПИ VI-52, УПИ VIII-48 и УПИ VII-54 без изясняване
какво е искането на ищеца.
В хода по
същество пред районния съд ищецът заявява: „Във връзка със заключението на
вещото лице и исковата молба, моля съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че съм владелец по давностно владение на основание чл.79
от ЗС, както и да направи необходимото да се отрази тази промяна в картния
материал и в документите, които са отредени като собственост за владението на
тези имоти“.
Първоначалната
искова молба преди разделяне на производствата е последвана от две допълнения и
едно уточнение, които сочат объркване и затруднение на ищеца да посочи надлежен
ответник и точен предмет на иска. В молба от 02.03.2016 г. (лист 31) той
заявява, че в представените от него писмени доказателства (акт за държавна собственост,
нотариален акт, скици и удостоверения) е допусната явна фактическа грешка. Тя
се отнася за местоположението на обект „бензиностанция“ на ответника, което е в
пл. № 54, но е отразено в пл. № 53.
Пред
въззивната инстанция процесуалният представител на ищеца-жалбоподател заяви, че
е искът срещу дружеството-ответник е предявен „със съдействието на съда“ за
имот „на запад от бензиностанцията с пл. № 53“. След това уточни, че
бензиностанцията на ответника се намира в имот пл.№ 54, но предмет на иска е имот
пл. № 53, защото за него ответникът притежава нотариален акт. Няма искане за
отмяна на нотариалния акт и исковата претенция не включва бензиностанцията.
Същевременно заявява, че по другото дело (първоначално образуваното гр.д. №
774/2015 г.) установителният иск за собственост срещу Община-Дулово за имот
пл.№ 54 е отхвърлен с влязло в сила решение, а в този имот е построена
бензиностанцията на ответника, предмет на нотариалния акт.
Очевидно
твърдението за давностно владение на ищеца е за имот пл. № 53 срещу ответник,
който владее и би следвало да се легитимира като собственик на имот пл. № 54, в
който е построена бензиностанцията, каквато е констатацията на вещото лице в
неоспореното и прието от съда заключение на съдебно-техническата експертиза.
Ответникът
приема иска за допустим, но го оспорва по основание. В хода на прозводството и
по същество пред първата инстанция не се задълбочава по твърдяната явна
фактическа грешка и счита, че дори неговият имот да е друг, ищецът не е доказал
давностно владение върху процесния имот.
Твърдяната
от ищеца-жалбоподател „явна фактическа грешка“ изисква последователни
констатации и разсъждения. Първият документ за обсъждане, представен от ищеца и
ползван от вещото лице (лист 38 и 134) е частично копие от регулационния план
на с. Окорш, одобрен със Заповед Заповед № РД-09-251/07.08.1997 г. От него
става ясно, че парцел VII, пл. № 54 в кв.38 е отреден за бензиностанция, която
е построена през 1990 г., видно от Акт № 1451/10.04.1991 г. за държавна
собственост, в който е описана само бензиностанцията с площ 56 кв.м.,
„предоставена за оперативно управление“ с протокол от 15.03.1990 г. на
тогавашната ДФ „Петрол“ гр. София. Не е ясно кога е извършено допълнителното
вписване в цитирания АДС на земя от 6 020 кв.м., върху която е построена
бензиностанцията и която също се предоставя за оперативно управление вече на
преобразуваната ДФ „Петрол“ в „Петрол“ АД (не се спори, че имотът е апортиран и
е част от капитала на ответника „Грифон Пауър“ АД). Добавената в АДС земя не е
описана по регулационен план. Констативният нотариален акт № 4/11.01.2001 г.
(лист 34) на „Петрол“ АД е издаден по описание на Скица № 658/19.12.2000 г.,
която не е представена по делото, но на лист 36 от делото е приложена друга,
издадена служебно на 01.02.1995 г. скица, съгласно която имот пл. № 53 е
общински. Следва да се предполага, че служител от общинската администрация,
изготвяйки скица през 2000 г. за нотариалния акт, е допуснал техническа грешка
при изчертаването и описанието на имота на „Петрол“ АД – вместо пл. № 54 е
записан пл.№ 53, не са отразени парцелите, респективно VII и I в кв.38.
Доказателство за грешката е разписен лист (нечетливо копие и обратно е приложен
на гърба на лист 44 от делото), където
имот № 53, парцел I в кв.38 е записан „общински“ с последваща добавка
„Петрол“ АД съобразно нотариалния акт от 2001 г. Причина за допуснатата грешка вероятно е и
безобразното състояние на регулационния план със зачерквания и дописвания,
констатирани от вещото лице и приложени към заключението. Тази грешка е
пренесена в последващите Заповед № 25/19.01.2001 г. на Областен управител за
отписване на имота от актовите книги за държавна собственост, издадените скици,
удостоверения за данъчни оценки и др.
За да бъде
отразявана в имот пл. № 53 безспорно построената в имот пл.№ 54 бензиностанция,
възможностите за грешка са: промяна в регулационния план – не е изменян,
кадастрална грешка – няма нова кадастрална карта по ЗКИР, явна фактическа
грешка по смисъла на чл.32, ал.1, т.4 от ЗТСУ (отм.) или чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ – не е проведена процедура от заинтересована страна, а и няма твърдения
през 1990 г. ДФ „Петрол“ да е построила бензиностанцията в грешен парцел в
отклонение на строителни книжа. Следователно грешката е техническа и следва да
бъде изправена служебно при изготвяне на кадастрална карта, а междувременно
кметът на общината да разпореди издаване на точни скици от администрацията,
съответно да бъде поправен нотариалния акт и да бъде променена данъчната основа
на двата имота. За процесния спор е важно обстоятелството, че по регулационен
план имотът на ответника не е процесния.
Тъй като
техническата грешка не засяга основния предмет на правото на собственост на
ответника – бензиностанция, следва да се приеме, че ответникът е легитимиран
собственик и на прилежащия терен – парцел VII, пл. № 54 в кв.38, а не на парцел
I, пл. № 53 в кв.38. Въпреки непрецизното изложение на фактическите основания
от ищеца, те са в противоречие с петитума.
Предвид
изложеното процесуално недопустимо служебно конституиране на ответник, иск
срещу ненадлежна ответна страна и липса на правен интерес, предявеният иск се
явява недопустим.
Следователно
на основание чл.270, ал.3, хипотеза първа от ГПК обжалваното решение следва да
се обезсили и производството по делото да се прекрати.
Въззивната
жалба по същество е неоснователна и на жалбоподателя не следва да се прсъждат
разноски, а ответникът по жалбата не претендира разноски.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 17/30.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 447/2017 г. по описа на Дуловски районен съд, като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.