Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 140 11.01. 2018г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХ-ти граждански състав
На
шестнадесети ноември 2017 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: : ЗОЯ БОГДАНОВА
при
секретаря Каменка Кяйчева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело N13699 по описа за 2017год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК,образувано по предявени от “Състейнъбъл
бизнес Солюшънс” АД ЕИК ********* с адрес за кореспонденция и съобщения
гр.Варна бул.“Мария Луиза“№21 ет.2 против С.А.Ц. ЕГН********** *** обективно
съединени искове с правно осн чл. 143, ал.1, изр.1-во, вр. с чл. 146, ал.1
и чл. 143, ал.1, изр.2-ро, вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил договорното
си задължение по сключен на 27.05.2016
година между него и „Мобилтел“ ЕАД
договор за продажба на изплащане с № **********/ 27.05.2016 г. като не е из
платил стойността на закупено устройство
„ **************“. Твърди, че поради не плащане в срок на две месечни вноски,
договорът бил прекратен предсрочно на основание т.12 от него,поради неплащане
на две месечни вноски поради което не погасените вноски до края на срока на
договора в размер на 60,31лева станали предсрочно изискуеми на основание чл.
12, т. 3 от договора. Твърди, че на 07.12. 2017г. между „Мобилтел“ ЕАД и ищцовото дружество
„Състейнъбъл бизнес солю шънс“АД бил
сключен договор за поръчителство, по силата на който, ищецът се е задължил в
качеството си на поръчител да обезпечи задължението на абонати сключили с
„Мобилтел“ЕАД договори за продажба на изплащане. Твърди, че поради неплащане на
дължимите вноски от страна на
ответника по договора за
продажба на изплащане, на основание чл. 143 от ЗЗД и чл.2.2.4 от договора за поръчителство, ищецът уведомил
длъжника, че ще изпълни задължението му към „Мобилтел“ ЕАД. Уведомлението било
получено лично от длъжника, с писмо с обратна разписка на 17.01.2017 година.
Твърди, че поради липса на доброволно пла щане от страна на длъжника ищецът
заплатил на „Мобилтел“ ЕАД на 10.03.2017 година, сумата от 60,31 лева,
представляваща дължимите и изискуеми вноски
по договора за продажба на изплащане.Счита, че от 10.03.2017 година,
ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено плащане на
главницата, за пе риода 10.03.2017 година до 16.06.2017 година в размер на 1,94
лева. Твърди, че за така описаните суми се е снабдил със заповед за парично
задъл жение по чл.410 от ГПК по ч. гр.
дело № 8914/2017 г., по описа на ПРС, срещу която ответникът въз разил.Въз основа на изложеното, от съда
се иска да постанови решение,с което да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца гореописаните суми, предмет на издадената по ч. гр. д № 8914/2017
година, по описа на ПРС заповед аз изпъл нение по чл.410 от ГПК, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда -
19.06.2017 година, до окончателното й
запла щане.Претендира разноски.
Ответникът оспорва така предявения иск.Признава,че
сключил на 25.07. 2016 година с „Мобилтел“ ЕАД. договор за закупуване на
телефонен апарат Твърди че не е спазвал
погасителен план по месеци, а е заплатил наведнъж цялата сума н а„Мобилтел“ ЕАД
на 31.01.2017 година, за която прилага фискален
бон за сумата 92,81 лева и за сумата от 50,19 лева.Счита
исковата претенция за неоснователна, тъй като ищецът бил извършил плащането на
„Мобилтел“ ЕАД, без да го уведоми за
това.Твърди, че обратната разписка, е получена от А. С., който поел задължение за предаването й.Твърди, че
не живее на адреса, на който е изпратено уведомлението, а именно: ********, а
живее на друг адрес. Твърди също така, че не е в добри отношения с родителите
си, които живеели на адреса, в резултат на което, същите не му предали уведомле
нието. Отделно от това счита, че уведомлението не може да породи правно
действие,тъй като е подписано от лицето А. С., което към датата на изпра щането
му, не е бил надлежен представител на дружеството ищец.По изложените
съображения настоява за отхвърляне на исковете.Претендира разноски.
Съдът,като взе предвид събраните по
делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК , намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д.№8914 по описа на ПРС, в
полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК за сумите,предмет на настоящия иск срещу
която ответникът е възразил.Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от
предявяване на иск за установяване на вземането му. Същият е предявен в срока
по чл.415 ал.1 от ГПК и се явява допустим.
По същество:Няма спор по делото,а и видно
от представения доовор за про дажба на изплащане№********,сключен между
„Мобилтел“ ЕАД и ответника на 27.05.2016г ответникът е закупил мобилен апарат „ **************“
срещу
задължението да изплати цената му общо в размер на 155,99 лева на 23 вноски/ заедно с лихва в размер на 9,9
% годишно/ при първоначална вноска от 6,50 лева;
Твърди се
в исковата молба, че поради неплащане в срок на две месечни вноски, договорът
бил прекратен предсрочно на основание т.12.3 от него-поради неплащане на две
последователни месечни вноски и в
резултат на това непогасените вноски до края на срока на договора в размер на
60,31лева станали предсрочно изискуеми на основание чл. 12, т . 3 от договора.
Видно от
представения договор за поръчителство,сключен на 07.12.2017г. между „Мобилтел“ ЕАД и ищеца
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД последно посоченият се задължил в качеството си на поръчител да
обезпечи задължението на абонати,сключили с „Мобилтел“ЕАД договори за продажба
на изплащане. Поради неплащане на дължимите вноски от страна на ответника по договора
за продажба на изплащане, на основание
чл. 143 от ЗЗД и чл.2.2.4 от договора за
поръчителство, ищецът уведомил длъжника, че ще изпълни задължението му към
„Мобилтел“ ЕАД с уведомление,с което ответникът е поканен в срок до 17.02.2017г
да заплати към Мобилтел ЕАД задълженията си общо в размер на 143лв за което е
издадена фактура№********** от 27.05.2016г.
Уведомлението е изпратено до
ответника от ищеца поръчител за което последният е упълномощен от мобилния
оператор на основание т.1 от анекс към договора за поръчителство от 08.10.2015
г. Същото е връчено с писмо с
обратна разписка от 17.01.2017г на А. С. в качеството му на упълномощено
от ответника лице.Ответникът признава, че А. С. е негов ****,но твърди, че
същият не му предал съобщението, тъй
като двамата били във влошени отношения.Това обстоятелство е ирелевантно з
аредовността на връчването доколкото,за да получи уведомлението С. е бил
надлежно упълномощен от ответника и е представил пълномощно при получаване на
уведомлението съгласно изискването на чл.7 Наредба№4 за пощенските съобще
ния.Предвид на изложеното съдът приема, че уведомлението е редовно връчено на
упълномощен представител на ответника и причините за непредаването му на
ответника са ирелевантни .
Във връзка с оспорването на ответника,че
уведомлението,изпратено му от ищцовото дружество е подписано от А. С.,който към
м.януари е бил заличен и не е представлявал ищцовото дружество следва да се
посочи следното. Съгласно чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от
името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. По делото
няма данни за такова противо поставяне от страна на ищеца към датата на
узнаването-подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
19.06.2017г.,поради което съдът приема,че
ищецът е надлежно представляван и уведомлението е породило правно
действие..
Поради
липса на доброволно плащане от страна на длъжника ищецът заплатил на „Мобилтел“
ЕАД на 10.03.2017 година, сумата от 60,31 лева, представляваща дължимите и
изискуеми вноски по договора за продажба
на изплащане.Това обстоятелство се потвърждава от представеното на л.15 от
делото уведомление,с което Мобилтел ЕАД потвърждава,че е получил на 07.03.2017г
от ищеца в ка чеството му на поръчител
сумата от 60,31лв
Предвид на изложеното съдът намира, че
са налице предпоставките за ангажи ране
отговорността на ответника-налице е
изпълнено от поръчителя изискуе мо задължение
на ответника.Съгласно чл.143 от ЗЗД платилият поръчител може да иска от длъжника главницата,лихвите и
разноските,които е направил.
Ответникът,върху когото лежи
доказателствената тежест,не ангажира доказа телства да са изпълнил задълженията
си към платилия поръчител Предста вените от ответника
в тази връзка два фискални бона от 30.01.2017г удостоверяват извършени от
ответника плащания в размер на 92,81лв и в размер на 50,19 лв. Доколкото обаче
в представените документи като основание за плащане са вписани частични пла
щания по фактури с №*******/ 01.11.2016г и №******** /02.12.2016. то не би
могло да се приеме, че плащания
погасяват задълженията на ответника по процес ната фактура №******** от 27.05.2016г. поради което възра женията на ответника в
тази връзка се неоснователни.
Предвид на изложеното така предявеният иск за
установяване дължимост на вземането на ищеца по процесния договор за главница в
размер на 60,31лв е основателен и следва да се уважи
По акцесорната претенция за присъждане
на обезщетение за забавено плащане върху
главницата: Вземането на изпълнилия поръчител
е безсрочно и сле дователно длъжникът изпада в забава, след като бъдат
поканен от кредитора./чл.84 ал.2 от ЗЗД/ Видно от представеното
уведомление,получена с писмо с обратна раз писка на 07.01.2017г. ответникът е
поканен да заплати на ищеца на 17.02.2017г.
исковата сума.Следователно след изтичане на датата на която ответникът е
поканен да плати-17.02.17г. и при неплащане ответникътт е изпаднал в забава и дължи на ищеца
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху пре
тендираната главница.Нейният размер за претендирания период на забавата 10.03. 2017 година до 16.06.2017 година изчислен от съда посредством он
лайн програма възлиза на сумата от 2,15
лева.
Изложеното дотук налага извод за
основателност на предявените от ищеца искове за установяване дължимост на
сумите по издадената в негова полза заповед за изпълнение-главница и лихва за
забава.Върху главницата следва да се присъди законната лихва съгласно чл.422
ал.1 от ГПК от датата на подаване на заявлението-19.06.2017г. до окончателното
й заплащане. Ето защо предявенияте искове следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 385 лв разноски
в заповедното производство и сумата от 435 лв разноски за настоящото производство съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК
С оглед изложените мотиви, Съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.Ц. ЕГН********** ***, че
същият дължи на“Състейнъбъл бизнес Солюшънс” АД ЕИК ********* с адрес за
кореспонденция и съобщения гр.Варна бул.“Мария Луиза“№21 ет.2 сумата от 60,31 лева,
представляваща неплатен остатък от
вноски, дължими по договор за продажба на изплащане №**********/
27.05.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата,считано от 19.06.2017г.до
окончателото й заплащане, сумата от 1,94 лв, представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода 10.03.2017 година до
16.06.2017г.,за
които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №8914/2017г по описа на ПРС
ОСЪЖДА С.А.Ц. ЕГН********** ***, да
заплати на“Състейнъбъл бизнес Солю шънс” АД ЕИК ********* с адрес за
кореспонденция и съобщения гр.Варна бул.“Мария Луиза“№21 ет.2 сумата от 820лв.
представляваща разноски за заповедното и за настоящото производство
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия/п./З.Б.
Вярно с оригинала.
КК