№ 191
гр. Велико Търново , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20214100500308 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 2600009 от 04.02.2021 година по гр.д. № 974/2020 година
по описа на РС – Г е признато за незаконно уволнението на М. Д. М. заемаща
длъжността „***“ в МБАЛ „***“ ЕООД гр. Г, извършено на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 от КТ със Заповед № 356/29.05.2020 година на управителя на
МБАЛ „***“ ЕООД гр. Г и е отменена посочената заповед. М.М. е
възстановена на заеманата до уволнението работа. Със същото решение
МБАЛ „***“ ЕООД е осъдена да заплати на М.М. сумата от 5106,00 лв. –
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, ведно със
законната лихва от 20.07.2020 година до окончателното плащане. Със същото
решение в полза на ищцата за присъдени разноски в размер на 1036 лв., както
и такива в полза на РС – Г – ДТ в размер на 304,24 лв., 80 лв. възнаграждение
за вещо лице.
Против това решение в неговата цялост е подадена въззивна жалба от
МБАЛ „***“ гр. Г с оплаквания за неговата незаконосъобразностно поради
1
неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на
фактическите изводи. Неправилно и в противоречие с доказателствата
районният съд е приел, че не е налице съкращение в щата за заеманата от
ищцата длъжност. Не приема извода на първоинстанционния съд, че е било
налице задължение за извършване на подбор по реда на чл. 329 от КТ и той не
е извършен. В жалбата са изложени аргументи в подкрепа на горната теза.
Моли въззивния съд да разгледа жалбата и след като обсъди доказателствата
по делото да бъде постановено решение, с което това на районния съд да бъде
отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба, подаден от адв. Х.В. –
пълномощник на ищцата М. Д. М.. Оспорва жалбата като неоснователна както
и направените в нея възражения. Излага подробни доводи, целящи да оборят
възраженията в жалбата за допуснати нарушения на материалния закон при
постановяване на решението. Намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно и обосновано, постановено в резултат на обсъждане на
всички доказателства и направени правилни фактически констатации и
правни изводи. Моли въззивния съд да постанови решение с което да остави
без уважение въззивната жалба и да потвърди атакуваното решение на РС – Г
по гр. д. № 974/2020 година.
В съдебно заседание:
Жалбоподателят се представлява от юрисконсулт К – поддържа
въззивната жалба и изложените в нея оплаквания. Излага аргументи за това,
че представлявания от него жалбоподател в качеството си на работодател е
извършил реално съкращение в щата, при което не е бил длъжен да извършва
подбор по чл. 329 от КТ. Твърди, че се извършва съкращение на всички
щатни бройки за длъжността „***“ в педиатричното отделение на МБАЛ
„***“ Г.
Ответникът по жалбата се представлява от адв. Л. В хода на устните
състезания излага подробно своите съображения защо приема атакуваното
решение за правилно и законосъобразно. Поддържа отговора на въззивната
жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила
обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски и пред
въззивната инстанция.
2
Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция взе предвид
наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалбата, обсъди
доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК и като прецени по реда на чл.
235, ал. 1 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно
легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, поради което
съдът я намира за допустима и следва да ги разгледа по същество.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той
се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта - в обжалваната му част. Решението, предмет на въззивната
проверка, е постановено от надлежен орган и законен състав, при спазване на
изискванията са форма и съдържание.
Решението е допустимо – съдът се е произнесъл по спорното право и в
рамките така както е въведено то в исковата молба.
Извършвайки проверка на обжалваното решение по реда на чл. 271, ал.
1 от ГПК по същество, съобразно правомощията на възизвната инстанция
съгласно чл. 269 от ГПК, съдът намира решението за правилно и
законосъобразно.
Съображенията за това са следните:
В исковата си молба ищцата М. Д. М. твърди, че е бил трудово
правоотношение с ответника МБАЛ „*** - Г“ ЕООД по силата на сключен
трудов договор и е изпълнявал длъжността „***“. Последно е заемала
длъжността „*** в Отделение по педиатрия“ при ответника. Със заповед №
356/26.05.2020 година на Управителят на МБАЛ „*** – Г“ ЕООД ИИ
трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2
от КТ, поради съкращение в щата. Преди връчване на заповедта било връчено
предизвестие № 310 от 26.05.2020 година, с което била уведомена, че поради
съкращение в щата трудовото правоотношение ще бъде прекратено на
основание чл. 326, ал.1 вр. чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ като поради неспазено
предизвестие ще й бъде заплатено обезщетение. Ищцата оспорва уволнението
3
като твърди, че не е налице основание за това – липсва реално съкращение в
щата, тъй като общата щатна численост за длъжността „***“ е останала
същата. Навежда твърдения, че незаконосъобразността на уволнението
произтича и от неизвършването на подбор съгласно чл. 329 от КТ. На работа
били останали лица с по-ниска квалификация и такива, които не работят по-
добре. С оглед на тези твърдения е отправено е искане да бъде постановено
решение, с което да се признае уволнението за незаконно и да бъде отменено.
След отмяната ищцата иска възстановяване на заеманата до уволнението
работа. Изложени са твърдения, че след прекратяване на трудовото
правоотношение е останала без работа и е претърпяла вреди от това. Отправя
искане да и бъде присъдено обезщетение в размер на 5106 лв., съставляващо
размерът на брутното трудово възнаграждение за период от шест месеца.
Обезщетението се претендира ведно със законната лихва от датата на
предявяването на иска до окончателното плащане. Претендира и разноските
по делото.
Ответникът оспорва основателността на предявените искове. В
отговора на исковата молба излага твърдения за извършено реално
съкращение на щата като изцяло се ликвидирала длъжността „*** в отделение
по педиатрия“. Аргументира липсата на задължение за извършване на подбор
с обстоятелството, че за това структурно звено /отделение по педиатрия,
което имало своя самостоятелна структура с началник и главна сестра/ на
лечебното заведение изцяло е ликвидирана длъжността „***“ и няма лица
измежду които да бъде извършен подбор. Извършеното съкращение на
длъжността „*** в отделение по педиатрия“ било продиктувано от
въведеното с решение на Народното събрание извънредно положение от м.
март 2020 година и наложилото се преструктуриране с оглед изискванията за
ограничаване риска от заразяване с КОВИД 19. Такова съкращение било
извършено и в други отделения. С оглед това отправя искане към съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на
разноски по делото.
При горните твърдения, правилно първоинстанционният съд е
квалифицирал предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – за признаване
уволнението за незаконно и неговата отмяна; чл. 344, ал.1, т. 2 – за
възстановяване на заеманата до уволнението работа и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
4
чл. 225, ал. 1 от КТ – за обезщетение за времето през което е останала без
работа поради незаконно уволнение, но за не повече от шест месеца, имащи
за предмет спорно преобразуващо право на признаване уволнението за
незаконно и неговата отмяна, възстановяване на ищеца на заеманата до
уволнението работа, както и притезателното право за заплащане на
обезщетение, поради оставане без работа вследствие на това уволнение.
Установените от първата инстанция основни факти по делото относно
съществуването на трудово правоотношение между страните, възникнало от
трудов договор и длъжността, която е заемала ищцата М. и нейното
съдържание като права и задължения; размерът на получаваното месечно
трудово възнаграждение; прекратяването на това правоотношение
едностранно от работодателя с предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 2
от КТ – поради съкращение в щата; датата и факта на връчване на
предизвестието и на заповедта за прекратяване на трудовия договор, както и
това, че не е спазен срокът на предизвестието не се спорят от страните по
настоящото въззивно производство. Безспорно е обстоятелството, че
ответникът като лечебно заведение – многопрофилна болница за активно
лечение - има повече от две отделения, които имат относително
самостоятелност и свое ръководство, но тяхната щатна численост се определя
и утвърждава от Управителя на „С – Г“ ЕООД. Първоинстанционният съд в
пълнота и въз основа на събраните по делото доказателства безпротиворечиво
е установил и останалите факти, относими към предмета на делото, свързани
с действията на работодателя по прекратяване на трудовото правоотношение
със ответника по жалбата – ищеца по делото. Въззивният съд изцяло
възприема всички фактически констатации, изложени в мотивите на
обжалваното решение и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях и не
намира за целесъобразно да ги излага повторно.
Спорно в случая се явява правната оценка на безспорно установените
по делото правно значими факти относно това дали в предприятието на
ответника е извършено реално съкращение в щата дало основание да бъде
прекратено трудовото правоотношение с ищцата М., налице ли са били
предпоставките за извършване на подбор, бил ли е длъжен ответникът по иска
– жалбоподател в настоящото производство да го извърши и извършил ли е
такъв.
5
Предвид установената фактическа обстановка, възприета от съда като
безспорна, се налагат следните правни изводи:
Предявените искове по чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КК са
допустими.
Разгледани по същество съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ – за признаване
уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото
е извършено при спазване изискването за форма и съдържание – с
едностранно писмено предизвестие връчено на работника по надлежен ред, в
което е посочено основанието, на което се извършва. Това волеизявление е
достигнало своя адресат и е породило своето правно действие. Ищцата го е
оспорила пред съда неговата законосъобразност с твърдения, че не е налице
реално съкращение в щата и не е извършен подбор съгласно чл. 329 от КТ. В
този случай в тежест на ответника – работодателя е да докаже, че
законосъобразно е упражнил своето субективно потестативно право на
посоченото основание да прекрати трудовото правоотношение с ищцата.
Именно това не е сторено в настоящото производство. От представените
писмени доказателства, свързани с утвърждаване на новото щатно разписание
в предприятието на ответника – лист 41 от гр.д. № 974/2020г. по описа на РС
– Г, не може да се направи извод, че е извършено реално съкращение в щата.
Вярно е, че в отделение по педиатрия и отделение по акушерство и
гинекология са премахнати всичките по пет щатни бройки за длъжността ***
в съответното отделение. Такава длъжност е закрита и в ОФРМ. В раздел
„обслужващ персонал“ щатните бройки за длъжността „***“ от 26 стават
37,75 бройки. В случая е очевидно, че числеността на щатните длъжности ***
за лечебното заведение, ответник по иска – жалбоподател във въззивното
производство, не са намалели, а са запазили своята численост. Тук
настоящата въззивна инстанция изцяло споделя правните изводи на
първоинстанционния съд относно акта с който е извършено това тъй наречено
съкращение в щата и не намира за необходимо да ги преповтаря, само следва
да се отбележи, че действително от представения документ не става ясно това
какъв акт е – самото щатно разписание за длъжностите в предприятието, акта
6
на управляващият и представляващият лечебното заведение, с който той
утвърждава новото щатно разписание. Но дори и да се приеме, че това са
валидни действия, чрез които е утвърдено ново щатно разписание, то
анализът му не дава основание да се направи извод, че е извършено реално
съкращение в щата относно длъжността „***“, която независимо от това в кое
отделение са били разпределени тези щатни длъжности имат едно и също
съдържание на трудовата функция. Съгласно доктрината и съдебната
практика „щатът представлява разписанието, таблицата, списъкът на наетата
работна сила по общ брой на работниците и служителите и тяхното
разпределение съобразно вътрешното разделение на труда в предприятието и
неговите отделни звена. В случая отделните звена се явяват отделенията,
които макар и относително самостоятелни с оглед медицинските
специалности, са част от общото и разпределените в него длъжности „***“ не
се различават като трудова функция – като съдържание на трудовите
задължения. Няма реално съкращение в щата, а е налице фиктивно такова,
когато съответната трудова функция реално не се съкращава, т. е . не се
премахва, а само се променя нейното наименование, без да се изменя
характера на извършваната работа. Именно това е сторено в настоящия
случай. Длъжността в предприятието се е запазила, макар и извън
определеното й преди това структурно звено, обособено е ново такова и е
сменено наименованието, но като трудови задължения и като численост –
щатни бройки, тя се е запазила. Не могат да бъдат възприети за основателни
възраженията на жалбоподателя – ответник по иска МБАЛ „*** – Г“ ЕООД,
изразени чрез процесуалния представител, насочени към обосноваване
наличие на реално съкращение в щата. Последните противоречат на
обективната действителност. Не може да бъде споделено твърдението, че не
били назначавани нови служители. Това не е основание да се приеме, че е
налице съкращение в щата, след като щатната численост за длъжността „***“
не е намалена в ответното предприятие.
След като съдът приема, че не е било налице реално съкращение в
щата, то безпредметно остава да бъде обсъждано дали работодателят е
извършил подбор. Макар че и това не е налице. Липсват каквито и да било
доказателства, че жалбоподателят е извършвал каквито и да било действия в
тази насока. Уволнението – едностранното прекратяване на трудовото
7
правоотношение от страна на работодателя с предизвестие, извършено със
Заповед № 356 от 29.05.2020 година се явява по начало опорочено, поради
липсата на основание за това – липсата на реално съкращение в щата.
Съобразно изложените мотиви предявеният иск по чл. 344, ал.1, т. 1 от
КТ се явява основателен до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен
извод е достигнал и първоинстанционният съд.
Положителната санкция по отношение на главния иск по чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ, след като ищецът е предявил искане да бъде възстановен на
заеманата до уволнението работа, води до уважаването и на иска по чл. 344,
ал. 1 ,т. 2 от КТ в каквато насока се е произнесъл и първоинстанционният съд.
По отношение на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за
присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ също е налице основание
за уважаването му в размера до който е сторил това Районен съд – Г.
Категорично се установява и страните не спорят, че за периода от 01.06.2020.
до 01.0.2021г. ищцата – ответник по жалбата е останала без работа, поради
процесното уволнение и е претърпял вреди от това, изразяващи се в
лишаването й от правото да получи договореното трудово възнаграждение в
неговия брутен размер. Размерът на това обезщетение правилно е установен
от първоинстанционният съд, а именно 5106 лв. въз основа на месечното
брутно трудово в размер на 851 лв. Ищцата е доказала по несъмнен начин
чрез представяне на писмени доказателства, че е останала без работа и това е
следствие именно от незаконното уволнение. Същата е регистрирана в Бюро
по труда като безработна.
Предвид гореизложеното и съвпадението на крайните изводи и на
двете инстанции относно основателността на предявените искове, окръжният
съд приема, че въззивната жалба на С – Г“ ЕООД ЕИК *** против решение №
260009 от 04.02.2021 година на Районен съд – Г, постановено по гр.д. №
974/2020г. по описа на ВТРС е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Обжалваното решение е обосновано, правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК жалбоподателят - ответникът по
иска следва да бъде осъден да заплати в полза на ответникът по жалбата –
8
ищцата по иска сумата от 1036 лв., представляваща направените разноски във
въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на делото за жалбоподателят не възниква право на
разноски.
Водим от изложените съображения и на основание на основание чл.
271, ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 260009 от 04.02.2021 година,
постановено по гр. дело № 974/2020 год. на Районен съд – Г.
ОСЪЖДА МБАЛ „*** – Г“ ЕООД, ЕИК *** гр. Г, „О“ № ***
представлявано от Управителя ИИ ДА ЗАПАЛТИ на М. Д. М., ЕГН
********** с адрес гр. Д, ул. „В“ № 3 сумата от 1036,00 лв. /хиляда тридесет
и шест лева/ - представляваща направени във въззвиното производство
разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от 25.05.2021 година .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9