Решение по дело №109/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 55
Дата: 8 юли 2019 г. (в сила от 8 август 2019 г.)
Съдия: Татяна Генова Митева
Дело: 20184300900109
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 08.07.2019 година

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на седми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

при  секретаря       ГАЛИНА АВРАМОВА           като изслуша докладваното от  съдия МИТЕВА търг. дело № 109 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 и сл. от ТЗ.

Съдът е сезиран с искова молба подадена от „*****” АД – София, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град *****, представлявано заедно от Ф.Т.Д.Я.– изпълнителен директор и С.А.Г. – изпълнителен директор, чрез Е.Г. юрисконсулт в Дирекция „събиране на проблемни вземания”, съдебен адрес ***, пл. *****, против Д.О.К., ЕГН **********, адрес ***, с искане по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, да се признае за установено спрямо ответника съществуване изискуемо вземане в полза на банката за сумата от 54 170.81 лева, главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2017 година до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 5 136.17 лева договорна лихва за периода 28.07.2015 година до 24.04.2016 година; 8 444.65 лева – наказателна лихва за просрочие за периода от 28.07.2016 година до 23.03.2017 година, като бъде осъден длъжникът за заплати разноските по заповедното производство, а именно: 1 355.03 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 912.82 лева, както и заплатените в исковото производство държавни такси и юрисконсултско възнаграждение. Посочва, че на 07.08.2007 година „*****” АД – София е сключила с Д.О.К., ЕГН **********, Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот, по силата на който банката е предоставила на К. сумата от 57 600 лева по банкова сметка. *** на недвижим имот, собственост на кредитополучателя. Сумата по кредита следвало да се връща в размер на 360 равни месечни вноски, дължимо на 17 число на месеца, всяка в размер на 577.29 лева, представляващи сбор от главница, лихви, съответната част от годишна такса за управление и обслужване на кредита в срок до 17.07.2037 година. Съгласно чл. 5 от договора главницата се олихвява с годишна лихва в размер на 11.25%, като при забава на плащането на месечните погасителни Банката олихвява просрочената сума от главницата с наказателна лихва 5 пункта над договорната лихва. При предсрочна изискуемост на целия кредит, банката има право да начислява неустойка в размер на договорения лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта. с допълнително споразумение от 07.03.2013 година падежната дата на анюитетната вноска е определена на всяко 28 число от месеца. Тъй като кредитополучателят не е изпълнил надлежно задължението си да заплаща вноските в срок, на основание чл. 18 от Договора  поради неплащане на 9 броя погасителни вноски, дължими за периода от 28.07.2015 година до 24.04.2016 година, ОББ АД упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че са положили усилия да уведомят кредитополучателя на адреса, посочен в договора, чрез Писма с Уведомления за предсрочна изискуемост, но длъжникът не е намерен на посочения адрес.

Изпратена е и нотариална покана, връчена чрез залепване на уведомление по чл. 44 от ГПК.

Изтъкват, че на 27.03.2017 година са подяли заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, л.2 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 266/ 2017 година по описа на РС – Троян и издадена съответната заповед и изпълнителен лист. След получаването на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 412/ 2017 година по описа при ЧСИ И.Л., рег. № ***на КЧСИ с район на действие ОС – Ловеч. Видно от писмо № 4721/ 31.08.2018 година на ЧСИ И.Л. поканата за доброволно изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което с определение № 573/ 10.10.2018 година на РС – Троян на основание чл. 415,ал. 1, т.2 от ГПК на банката е указано да предяви иск за установяване на вземането. Направени са доказателствени искания.

На основание чл.367 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба, заедно с приложенията и с указания за възможността да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права. След проверка на постоянния и настоящ адрес, както и за наличието на трудов договор на основание чл. 47, ал.6 от ГПК на длъжникът е назначен особен представител.

Постъпил е отговор от особения представител, в който се оспорва настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, предвид липса на доказателства за уведомяването на длъжника. Посочва, че не е ясно претендираната главница какво включва само неиздължени вноски ли включва или и други суми. Счита договора за нищожен поради нарушение на чл. 33 от ЗПК, наличие на неравноправни клаузи  досежно уговорените лихви. Направени са доказателствени искания.

Постъпила е допълнителна искова молба от „*****” АД – София, в която се оспорват направените възражения, направени от особения представител на длъжника. Поддържат исковите претенции и излагат подробни съображения, относно уведомяването на длъжника за обявената предсрочна изискуемост, че размерът на предвидената лихва е далеч под предвидения минимум – пет пъти размера на законната лихва. изтъкват още, че са посочили коректно размера на главницата, договорната лихва и неустойката.   

В съдебно заседание за ищеца се явява юриск. адв. Е.Г., поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена, като бъде постановено решение, с което бъде признато за установено, че ответникът Д.К. дължи на ОББ претендираните с исковата молба суми. Счита, че от приложените писмени доказателства, признанието на дължимата главница от страна на ответника и заключението на вещото лице, се доказват твърденият им направени в исковата молба. Претендира присъждане на разноските по делото, за което представя списък с разноски.

Ответникът Д.О. Г.се представлява от служебно назначения представител адв. И.К. ***, която моли да бъде отхвърлена исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Действително са събрани доказателства и изслушана съдебно-икономическа експертиза, но счита, че признанието на ответника не е достатъчно за постановяване на осъдително решение. Счита, че ОББ следва да разгледа направеното предложение за споразумение и страните при пряка среща да установят вземането и задължението.

От събраните по делото доказателства; заключението на съдебно-икономическата експертиза, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:

           На 07.08.2007 година между "*****" АД - София, офис - Троян и Д.О.К., ЕГН **********,*** е сключен Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот в размер на 57600 лева за закупуване и ремонт на недвижим имот, подробно описан в договора. Крайният срок на издължаване на кредита е 17.07.2037 година. Уговорено е средствата да се осигурят по сметка IBAN: ***.08.2007 година - чл.1.1. Съгласно чл. 5.1 от договора главницата по кредита се олихвява ежемесечно с годишен лихвен процент 11.25 %. При забава на плащането на месечните анюитетни вноски по кредита, банката олихвява просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения в чл. 5.1 - чл. 6.1.

              Страните са постигнали съгласие при друго неизпълнение на клаузите по договора, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката да начислява неустойка в размер на договорения годишен лихвен процент по реда на чл.5.1 и наказателна надбавка в размер на 5 пункта – чл.6.2.

              Съгласно клаузите на договора кредитополучателят се задължил да върне кредита на 360 равни месечни анюитетни вноски в размер на 577.29 лева, включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване, считано от 17.08.2007 година на 17-то число на месеца.

              Предвидено било право на банката едностранно да променя размера на лихвения процент по договора, в зависимост размера на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия, за което уведомява Кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната или изнася информация за това в банковите салони, като в такива случаи не е необходимо да се подписва анекс. Съгласно чл. 5, ал.4 от Договора страните са се съгласили след изтичане на две години от усвояване на кредита, главницата по кредита да се олихвява с лихвен процент, валиден за кредитополучатели с доказани доходи при отпускане на кредита, при условия, че пред първите две години от усвояването му не е налице просрочие.  Към договора за кредит е подписан и погасителен план.

              Кредитът е обезпечен с договорна ипотека на недвижим имот, собственост на кредитополучателя находящ се в с. Д.д..

              С Допълнително споразумение № 1/ 07.03.2013 год. и изготвен към него погасителен план, страните са се съгласили, че остатъкът от дълга ще се изплаща на 28-мо число на месеца, считано от 28.03.2013 год., като крайният срок за издължаване на кредита не се променя.

С нотариална покана „ОББ” АД София е уведомила длъжника Д.О.К., че към 24.04.2016 година не са заплатени погасителни вноски, дължими по договора, считано от 28.04.2015 година, като общият брой от неплатени вноски с настъпил падеж е повече от две.

В поканата е посочено, че банката упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като общата сума на задълженията по Договора към 24.04.2016 година е в общ размер на 59 459.39 лева, от които 54 170.81 лева главница; 5 136.17 лева дължими договорни лихви за периода от 28.07.2015 година до 24.04.2016 година; 152.41 лева дължима наказателна лихва/ неустойка за периода от 28.07.2015 година до 24.04.2016 година. Длъжникът е уведомен и, че банката пристъпва към принудителното им събиране, което ще доведе до увеличаване на кредита. Съгласно отбелязването на Нотариуса, поканата е връчена, чрез залепване на уведомление на 13.12.2016 година.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че средствата по кредита в размер на 57 600 лева са изцяло усвоени на 09.08.2007 година. Последното плащане е извършено на 28.07.2015 година на договорна лихва в размер на 8.06 лева, като до тази дата са заплатени 95броя анюитетни вноски в размер на 54921.68 лева, от които 3 429.19 лева главница и 51 492.49 лева договорна лихва. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417, т.2 от ГПК - с вх. № 2273 от 27.03.2017 г. в PC - Троян кредитополучателят не е платил 9 броя анюитетни вноски в размер на 5156.23 лева.

Размерът на неплатената главница от датата на последно плащане на задължение по предоставения банков кредит - 28.07.2015 година до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 27.03.2017 година е общо 54170.81 лева в т.ч. 9 бр. падежирали погасителни вноски в размер на 406.12 лв. за периода от 28.07.2015 год. до 24.04.2016 г., датата на обявяване предсрочната изискуемост на кредита, и 53764.69 лева (57600.00 - 3429.19 - 406.12) след 24.04.2016 год. - остатъкът от непадежирали погасителни вноски.

Размерът на неплатената договорна лихва за периода от 28.07.2015 г. до 28.03.2016 год. включително е 4750.11 лева и от 28.03.2016 година до 24.04.2016 година, датата на предсрочната изискуемост е 456.25 лева, начислена върху остатъка от непадежирана главница 53764.69 лева за 26 дни при годишен лихвен процент 11.75 % определен съгласно чл.5/1/ и чл. 7/2/ от договора за кредит, или общо 5206.36 лева.

Размерът на неплатената наказателна лихва - общо обезщетение, начислена върху просрочените вноски за главница за периода от 28.07.2015 година до 23.03.2017 година - подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК е 8344.59 (5853.68 + 2490.91) лева, формиран по следния начин:

Експертът е посочил, че през целият период на олихвяване главницата по кредита банката е прилагала договорите лихвени проценти записани в членовете 5,6 и 7 на Договора за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 07.08.2007 год., т.е. договорените лихвени проценти не са променяни.

Съдът, като съобрази изложеното в исковата молба и доказателствата, представени към нея, счита е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК – да бъде установено по отношение на ответника Д.О.К., ЕГН **********, адрес ***, съществуване изискуемо вземане в полза на „*****” АД – София, произтичащо от Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 07.08.2007 година, както следва: сумата от 54 170.81 лева, главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2017 година до изплащане на вземането, сумата в размер на 5 136.17 лева договорна лихва за периода 28.07.2015 година до 24.04.2016 година; 8 444.65 лева –наказателна лихва за просрочие за периода от 28.07.2016 година до 23.03.2017 година, като бъде осъден длъжникът за заплати разноските по заповедното производство, а именно: 1 355.03 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 912.82 лева, както и заплатените в исковото производство държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.

Наличието на процесуална легитимация на ищеца се установява от служебна справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Така предявената претенция е допустима. По делото е приложено ч.гр.д. № 266/ 2017 г. по описа на РС-Троян, от което се установява, че в производството по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от сметка е  издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на ищеца срещу ответника в настоящото производство. С . Видно от писмо № 4721/ 31.08.2018 година на ЧСИ И.Л. поканата за доброволно изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което с определение № 573/ 10.10.2018 година на РС – Троян на основание чл. 415,ал. 1, т.2 от ГПК на банката е указано възможността за предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от връчването. Съобщението е получено на 23.10.2018 г., а искът е предявен на 20.11.2018 г., т.е. спазен е срокът по чл. 415, ал.1 от ГПК, поради което искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

От събраните по делото доказателствата по делото се установява, че между „*****” АД – София, като кредитор, от една страна и Д.О.К., ЕГН **********, адрес ***, като длъжник, е сключен Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот в размер на 57600 лева. Крайният срок на издължаване на кредита е 17.07.2037 година.Договорът е обезпечен с учредяване на договорна ипотека върху имот, собственост на К.. 

              С Допълнително споразумение № 1/ 07.03.2013 година е променена датата на погасяване на дълга - 28-мо число на месеца, считано от 28.03.2013 година, без промяна на крайния срок за издължаване на кредита.

От заключението на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът е усвоен на 09.08.2007 година. Общият размер на погасената главница е 3 429.19 лева, като размерът на непогасената главница от кредита към 27.03.2017 година (датата на подаване на заявлението) е общо 54170.81 лева. Първата непогасена вноска по главницата е от 28.07.2015 година, от която дата кредитополучателят е изпаднал в забава, като преди обявяване на кредита за изискуем не са платени девет анюитетни вноски. При условията на чл. 18 от Договора, вр. чл. 432 от ТЗ и чл. 60 от ЗКИ са настъпили предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като Банката е упражнила това право, чрез връчване на нотариална покана, като е посочила, че от 24.04.2016 година, са настъпили предпоставките за това.

Експертът е посочил, че размерът на неплатената договорна лихва е 5206.36 лева, начислена за периода от 28.07.2015 г. до 24.04.2016 година, датата на предсрочната изискуемост. Непогасена наказателна лихва по чл. 6, ал.1 от Договора начислена върху просрочената главница за периода от 28.07.2015 година до 23.03.2017 година е в размер на 8344.59 лева. През целия период на договора лихвените проценти на са променяни.

При тези съображения исковите претенции са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като се признае за установено по отношение на ответника Д.О.К., ЕГН **********, адрес ***, съществуване вземане на „*****” АД – София, произтичащо от                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 07.08.2007 година, както следва: сумата от 54 170.81 лева, главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2017 година до изплащане на вземането, сумата в размер на 5 136.17 лева договорна лихва за периода 28.07.2015 година до 24.04.2016 година; 8344.59 лева – наказателна лихва за просрочие за периода от 28.07.2016 година до 23.03.2017 година, , за които е издадена Заповед № 131/ 28.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по чгд № 266/ 2017 година по описа на Районен съд - гр.Троян. Искът в останалата част за сумата от 100.06 лева до пълния претендиран размер наказателна лихва, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

Следва да се изплати на адвокат И.К., определеното на основание чл. 47, ал.6, изр. второ от ГПК, вр. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 година за минималните адвокатски възнаграждения, възнаграждение, като особен представител на ответника Д.О.К., в размер на 1281 лева.

При този изход на процеса следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца разноските съразмерно уважената част от иска по заповедното производство: държавна такса в размер на 1 353.03 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 909,99 лева, заплатените в исковото производство: държавна такса - 1 353.03 лева, юрисконсултско възнаграждение – 300 лева, определено на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и възнаграждение за особения представител в размер на 1279.11 лева.

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                              Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1 от ГПК, по отношение на Д.О.К., ЕГН **********, адрес ***, съществуване вземане на „*****” АД – София, произтичащо от                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 07.08.2007 година, както следва: сумата от 54 170.81 (петдесет и четири хиляди сто и седемдесет 0.81) лева, главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2017 година до изплащане на вземането, сумата в размер на 5 136.17 (пет хиляди сто тридесет и шест 0.17) лева договорна лихва за периода 28.07.2015 година до 24.04.2016 година; 8344.59 (осем хиляди триста четиридесет и четири 0.59) лева – наказателна лихва за просрочие за периода от 28.07.2016 година до 23.03.2017 година, за които е издадена Заповед № 131/ 28.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по чгд № 266/ 2017 година по описа на Районен съд - гр.Троян. Искът в останалата част за сумата от 100.06 (сто 0.06) лева до пълния претендиран размер наказателна лихва от 8 444.65 лева, като неоснователен и недоказан отхвърля.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК Д.О.К., ЕГН **********, адрес ***, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, да заплати на „*****” АД – София, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град *****, представлявано заедно от Ф.Т.Д.Я.– изпълнителен директор и С.А.Г. – изпълнителен директор,  разноски по делото съразмерно уважената част на иска, както следва: по заповедното производство: държавна такса в размер на 1 353.03 (хиляда триста петдесет и три 0.03) лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 909,99 (хиляда деветстотин и девет 0.99) лева, в исковото производство държавна такса - 1 353.03 (хиляда триста петдесет и три 0.03) лева, юрисконсултско възнаграждение – 300 (триста) лева, както и определеното на основание чл. 47, ал.6, изр. второ от ГПК, вр. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 година за минималните адвокатски възнаграждения, възнаграждение за особения представител в размер на 1279.11 (хиляда двеста седемдесет и девет 0.11) лева.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на основание чл. 47, ал.6 от ГПК на адвокат И.К., Адвокатска колеги – Лаовуеч, вписан под № 1002 в Националния регистър за правна помощ, възнаграждение в размер на 1 281 (хиляда двеста осемдесет и един) лева.

 Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

                                          

                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: