№ 134
гр. Русе, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Балков
Членове:Милена Пейчева
Александър Иванов
при участието на секретаря Недялка Неделчева
в присъствието на прокурора Стилиян Грозданов Грозев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214500600668 по описа за 2021 година
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия Г. СТ. П. (чрез
защитника му адв.В.В.), против Присъда № 260069/01.07.2021год.,
постановена по НОХД № 2114/20г. по описа на Районен съд – Русе, с която П.
бил признат за виновен в това, че на 21.04.2019 год. в гр.Русе, причинил на Р.
КР. К. от гр.Русе средна телесна повреда, изразяваща се счупване на челюст
/счупване на лява ябълчна кост, наложило оперативна интервенция/, което
причинило трайно затрудняване на дъвченето, поради което и на основание
чл.129, ал.2 вр. ал. 1 и чл.54 от НК му е наложено аказание “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изтърпяване на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Също така, с гражданско - правна част, П. е осъден да заплати на К.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от
престъплението в размер на 12 000,00 лева, ведно със законната лихва
считано от датата на деликта — 21.04.2019г., до окончателното му
изплащане, като гражданският иск е отхвърлен за претенцията по размер над
25000 лева /до пълния предявен размер от 25 000 лева/, като неоснователен и
1
недоказан.
П. е осъден да заплати на К. обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в размер на 486.38 лв., ведно със законната лихва
считано от датата на деликта - 21.04.2019г. до окончателното му изплащане и
сумата ог 1450.00 лв. за направените разноски по делото.
Също така да заплати държавна такса в размер на 520 лева –
определена съобразно уважените искове в съответни размери, както и в полза
на ОДМВР – Русе и Районен съд - гр.Русе – разноски за наказателното
производство, съответен размер.
С въззивната жалба и с конкретни съображения в допълнението към
нея се твърди неправилност на присъдата, като на първо място се развиват
доводи, относими към необоснованост на атакувания акт – за несъответност
на приетата фактология от Районен съд – Русе, със следващото от
доказателствените източници, игнориране /необсъждане/ на тези в подкрепа
на тезата на подсъдимия, отделно – за съмненост по обстоятелства, свързани с
причиняване на твърдяната с обвинението телесна повреда по постр.П..
Твърди се необоснованост на извода, че не е налице основание за привеждане
на извършеното към института на чл.132 от НК и съответно приложимост на
тази разпоредба при ангажиране отговорността на подсъдимия.
На следващо място се твърди за допуснати съществени нарушения
на процесуални правила – сочи се, че с акатуваната присъда не са дадени
отговори на направените възражения по въпроси, попадащи в предмета на
делото, което обуславя оценка за „липса на мотиви“. В частност за
необсъждане на претенцията деянието да се квалифицира като такова по
чл.132 от НК в съответна хипотеза.
Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова – оправдателна от въззивната инстанция, а
алтернативно – да бъде отменена и делото върнато на Районен съд – Русе за
ново разглеждане, от друг състав на съда (предвид допуснати съществени
нарушения на процесуални правила), или (наведено в заседанието на
въззивната инстанция) присъдата да бъде изменена в гражданско-правната й
част, като бъде намален размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна и пледира за цялостно
2
потвърждаване на присъдата.
Доводите и исканията се поддържат в заседанието на въззивната
инстанция от защитника на жалбоподателя, както и последния, вкл. и се
развива допълнително алтернативно искане в посочения смисъл.
Гражданският ицец и частен обвинител К., лично, както и
повереника му (адв.И.Д. - преупълномощен), пледират за потвърждаване на
присъдата.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна и пледира за цялостно
потвърждаване на присъдата.
Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по
делото и наведените в жалбата доводи, след служебна проверка на присъдата
по реда чл.314, ал. 1 от НПК, констатира частична основателност на жалбата
(частично относно доводите, свързани с необоснованост, както и по
наведеното пред Окръжен съд – Русе алтернативно искане за намаляване
размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди от
деянието).
За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е
направил достатъчен с оглед изискванията на чл.305, ал.1 до 4, вр. с чл.14,
ал.1 от НПК, анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни
доказателства, както и доказателства от експертен порядък, въз основа на
които се установява в значителната й част, приетата от първата инстанция
фактическа обстановка и основно, че на процесните време и място в гр.Русе,
след първоначално устно развилият се конфликт между подсъдимия и св.К.,
последвало и сбиване между тях, при протичането на което, както е отчетено
в проверяваната присъда, подсъдимия нанесъл удар с юмрук в лявата част на
лицето, в областта на скулата на св.К., в което отношение в доказателствената
информация липсва противоречие, приетото по фактите се възприема от
въззивната инстанцзия и не е нужно само да се повтаря и тук. Наред с това
обаче, за разлика от районния съд, въззивната инстанция анализирайки
съдържанието на част от гласните доказателствени източници (показанията на
св.К., на св.Д. и обясненията на подсъдимия в тази им част), и в допълнение и
такъв от експертен порядък (СМЕ, отнасяща се до подсъдимия), приема за
даденост и наведеното чрез тях, за физическо въздействие в началото на
конфликта и от пострадалото лице срещу подсъдимия, така както се разкрива
3
от тази част от съвкупността, а именно – за нанесен удар с глава удар от
пострадалия към подсъдимия, непосредствено предходило, категорично
установеното въз основа на съвкупността (на практика вкл. и въз основа
обясненията на подсъдимия), физическо въздействие от подсъдимия срещу
пострадалия (нанесен удар по лявата част на лицето му), и довело да падане
на двамата на земята, където настъпило определеното като „боричкане“
между тях от съответните свидетели ангажирани по делото, явяващи се
очевидци на конкретни фрагменти от случилото се. Оценката за
недостоверност на показанията на св.К. и св.Д., както и обясненията на
подсъдимия в тази им част, е изведена на първо място с неприемлив подход за
априори неистинност на съдържанието на даден гласен източник, поради
известни обстоятелства (каквито в случая първата инстанция навела предвид
интимната близост и съжителство между К. и подсъдимия към момента на
събитието, и ангажирането на Д. в качеството на свидетел на късен етап от
наказателното производство, а не например в досъдебната фаза – което
поначало само предполага подобно съмнение, но не достатъчно такова да е
решаващо във вложения от районният съд, смикъл), а на второ място, без да
се даде качествена характеристика на тези източници. В последния аспект,
въззивната инстация констатира съответствието между тези три
доказателствени източника, в частта им по обсъждания факт (което изолирано
предпоставя достоверност на изложеното), а освен това на практика
неопровергаването му въз основа на друга част от събраната съвкупност. Това
не е даденост и въз основа показанията на св.Г. С., внимателния прочит на
които определя, че възприела лично случващото се, едва от момент на
„вкопчване“, докато участниците в описаното от нея сбиване били на земята,
и съответно възпроизвежда факта на нанасяне на удар от подсъдимия към
св.К., явно не в началото на развитие на конфликта и конкретно на отпочнали
взаимни насрещни физически действия на участниците в него, а в последващ
такъв. В този смисъл освен, че съдържанието на показянията й, не са в насока,
оправергаваща следващото от трите посочени гласни доказателствени
източници, всъщност ги потвърждават, разкривайки, че не нанасеният от
подсъдимия удар с юмрук по лицето на пострадалия, било иницииращото
действие, или поне във всеки случай първото такова по хронология на
развилата се взаимна физическа разправа. Предвид това, в изложения аспект
присъдата се явява частично необоснована, но доколкото приетото по
4
фактите, независимо от изложеното, както правилно е акцентирала и първата
инстанция, е налице доказаност конкретно и за нанесеният, именно по
описания от пострадалия начин удар от подсъдимия, причинил увреждането,
предмет на делото, въведен с обвинението, чиято характеристика по вид,
давност и съответствието на това, да е причинено именно по извеждащият се
от съвкупността начин, е изяснена безспорно и чрез изводите на приетата по
делото нарочна СМЕ, това не води да неправилност на проверявания акт, от
категорията да опорочи изхода по същество. Или изразено по друг начин,
конкретната отлика от приетото от първата инстанция по фактите
(обуславящо чатично необоснованост на проверявания акт) и сътоветно
частичната основателност на жалбата в тази насока, въз основа различната
оценка на въззивната инстанция по доказателствената стойност на посочените
гласни източници, не обуславя по същество извод за съмненост, която да
мотивира оправдаване на подсъдимите (както това се претендира по жалбата),
нито представлява нарушение от категорията на съществените, тъй като не е
налице липса на мотиви в дейността на първата инстанция по чл.305, ал.3,
изр.2 от НПК, а е налице само различна оценка на доказателствата по
конкретния въпрос за обстоятелства по делото, от страна на контролната
инстанция.
С проверяваната присъда е даден отговор на въпроса за евентуално
извършване на деянието в условията на чл.132 от НК, и съобразно него е
приета за неоснователна претенцията за преквалифициране по тази текст,
предвид което противно твърдяното по въззивната жалба, се явява
неоснователно и в този смисъл не е допуснато /поради липса на мотиви/
съществено нарушение на процесуални правила. В противовес на само
декларативно твърдяното от страна на подсъдимия за настъпване у него на
състояние от вида, визиран в чл.132 от НК, на база самото му поведение при
протичане на конфликта и обективно възприемано състояние от съответните
свидетели, разпитани по делото, както и експертните изводи на назначената и
приета нарочна експертиза по време на съдебното следствие, е правилна
оценката на първата инстанция да приеме за достоверен източник по тези
въпроси, именно втората част от доказателствената съвупност /включваща и
доказателства от експертен порядък, при липса на съмнение в правилността
на приетата Комплексна съдебно - психиагричтна и съдебно - психологична
експертиза/. В частност, установява се, че експертната дейност включила и
5
интервю от подсъдимия и съобразяване и на изложените в него твърдения,
съответно и на съдържанието на което, експертите заключили, че действията
на подсъдимия са били провокирани от предходно състояние на емоционален
дискомфорт и същият е бил в обикновено раздразнено състояние, а не в
такова, представляващо физиологичен или патологичен афект (стесняване на
съзнанието), което въззивната инстанция констатира, че съответства и на
установеното по фактите за поведението на всеки от двамата участници в
конфликта, съобразно предмета на делото. Косвено, правилността на
експертните изводи следва в допълнение и от самото съдържание на
обясненията на подсъдимия, като се съобрази същностната им част в това
отношение по хронология, а именно установената отлика по възпроизвеждане
на възприетото/ и спомена за негово конкретно физическо въздействие
/причинило съставомерната телесна повреда/ в двете фази на процеса. За
разлика от изложеното по време на досъдебното производство /където
подсъдимия посочил факта на нанесен удар по лицето на пострадалия/, в
съдебното следствие заявява твърдение за невъзможност да пресъздаде
подобно обстоятелство. Като меродавно, предвид съответствието и с
останалите източници по този въпрос /а и с макар събраните по-късно
експертни изводи на приетата в съдебното следствие комплексна експертиза/
следва да се отчете излолженото в досъдебното производство /събрано чрез
института по чл.279 НПК/, предпоставящо във всеки случай извод на волеви
акт, изключващ предприетата защитна теза за стесняване на съзнанието от
вида по чл.132 от НК, а не и обясненията в следствието в посочения
конкретизиращ смисъл за амнезия по случилото се в тази му част, очевидно
оставащо изолирано и правилно съдът не й гласувал доверие, приемайки я за
недостоверна.
Дейността по определяне на наказание и неговата индивидуализация
протекла при спазване на приложимите правила и съобразно обстоятелствата,
обосноваващи отмерването му по размер под средата и повече към минимума
на предведеното, поради което и солидаризирайки се изцяло с приетото от
първата инстанция, въззивната не намира основание за ревизиране на
присъдата в тази й, санкционна част, включително и относно преценката за
наличието на комулативно изискуемите предпоставки за приложения
институт по чл.66, ал.1 от НК, с минималновъзможн срок на изпитателния
срок /подобно ревизиране принципно е изключено и поради липса на протест
6
с такова недоволство/.
Основателна се явява алтернативно въведената претенция относно
присъдения размер на обезщетените /конкретно относно причинени на постр.
К., неимуществени вреди/ по разглеждания граждански иск, съвместно с
наказателното производство. В аспекта на критериите по чл.52 от ЗЗД,
коригирайки в нисходяща степен приетото за преживеният физически
дискомфорт (лечението и отшумяването на последиците в рамките на макс.
около 2 месеца, не вадхвърля обичайното за причиняване на телесна повреда
от такъв хакартер), а освен това и отчитайки предпоставящите настъпването
на увреждането по пострадалия, а въобще и на конфликтната ситуация,
неговото предхождащо, а и по време на конфликта, лично провокативно
поведение, с оглед съблюдаване отново принципа за определяне на обезвреда
по справедливост, въззивната инстанция приема за съответно тя, по
отношение на неимуществените вреди, причинени на пострадалия да се
изрази по стойност в размер на 8000 лева. В този смисъл, в гражданско -
правната част, присъдата следва да бъде изменена, съответно отхвърляне на
претенцията по него и за разликата в по - малко спрямо постановеното с
атакуваната присъда, и с коригиране на размера на дължимата държавна
такса съобразно него.
При извършената служебна проверка на присъдата, съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, както и
материално - правни, налагащи отмяна или изменение на атакувания съдебен
акт, извън посоченото в последния смисъл относно гражданско - правната
част на присъдата.
Мотивиран така и на основание чл.338 и чл.337, ал.3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260069/01.07.2021год., постановена по
НОХД № 2114/20г. по описа на Районен съд – Русе, в гражданско - правната й
7
част, като
НАМАЛЯВА размера на обезщетението за неимуществени
вреди, които следва подс.Г. СТ. П. да заплати на Р. КР. К. – от 12 000 лева, на
8000лв. /осем хиляди лева/ и ОТХВЪРЛЯ иска в частта му, с претенция
надвишаваща тази сума.
НАМАЛЯВА размера на дължимата държавна такса по
гражданския иск – от 520 лева, на 340 лева /триста и четиридесет лева/.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8