Решение по дело №196/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно – процесуален кодекс /АПК/, образувано по жалба от Директора на АДФИ [населено място], чрез пълномощник и процесуален представител гл. юрисконсулт Д. М., срещу Решение №10/24.02.2025 г. по АНД №242/2024 г. по описа на Районен съд град Велики П..

В жалбата се сочи, че постановеното решение от въззивния съд е необосновано и неправилно. Касаторът счита, че въззивният съд не е изложил конкретни собствени мотиви въз основа на установената по делото фактическа обстановка, което води до липса на мотиви в атакуваното решение. Според касатора решението противоречи и материалния закон, като се излагат подробни доводи, че санкционираното лице е осъществило от обективен и субективен характер административното нарушение, тъй като предметът на обществената поръчка налага обособяването и на отделни позиции и с това необосновано е ограничено участието на стопанските субекти в обществената поръчка и не е съобразено с предмета и сложността на поръчката. С оглед на това и на сочените основания касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното Решение на РС [населено място] и да постанови друго такова по съществото на спора, с което да потвърди Наказателно постановление №11-01-429/08.08.2024 г. на Директора на АДФИ [населено място] и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна Б. М. М., редовно призован, не се явява лично. За него се явява адв. Г. Г., редовно упълномощен, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли Решението на РС [населено място] да бъде оставено в сила, тъй като е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде потвърдено Решението на Районен съд град Велики П. като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи от фактическа страна следното:

С атакуваното решение Районен съд град Велики Преслав е отменил НП №11-01-429/08.08.2024 г. на Директора на АДФИ [населено място], с което на основание чл.247 ал.1 във вр. с чл.259 и чл.261 ал.2 от ЗОП на ответната страна Б. М. М., в качеството му на зам. кмет на О. В. и упълномощено лице по чл.7 ал.1 от ЗОП, е наложена глоба за нарушение на чл.2 ал.2 във вр. с чл.46 ал.1 от ЗОП в размера на 10 00.00 лв., а именно за това че на 11.11.2022 г. в [населено място], като заместник кмет на Община Върбица, в качеството си на упълномощено лице по чл.7 ал.1 от ЗОП, с решение за откриване на процедура, е одобрил обявление за оповестяване откриването на процедура и документация за обществена поръчка /ОП/ с предмет „Доставка чрез покупка на хранителни продукти в натурален и консервиран вид, с транспорт на изпълнителя, за нуждитне на Домашен социален патронаж на територията на община Върбица, финансирана по Оперативна програма за храни и основно материално подпомагане 2021 – 2027 г., съфинансирана от Европейски социален фонд плюс /ПХОМП ЕСФ+/ операция G05SFPR003-1.001 „Топъл обяд““, като е обединил хранителни продукти с различен вид и естество, без да раздели обществената поръчка и същото не е съобразено с предмета и сложността на поръчката.

Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение №11-01-429/18.04.2024 г. от длъжностно лице при АДФИ.

За да постанови този правен резултат, решаващият съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и процесното НП е издадено от компетентен орган. Решаващият съд обаче е приел, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗОП, като е изложил съображения както за обективния, така и за субективния елемент на нарушението. Прието е, че в случая макара да е налице ограничаване на свободната конкуренция, същото се явява обективно обосновано и нормативно допустимо, с оглед предмета на поръчката – доставка на хранителни продукти. Посочил е, че в тази хипотеза разделянето на поръчката на обособени позиции би създало риск от нееднаквото и ненавременно доставяне на хранителни продукти, което поради неделимото предназначение на стоките – за приготвяне на топъл обяд на лицата в неравностойно положение, би довело до невъзможност за изпълнение на програмата. Изложил е и подробни аргументи, че не е налице и ограничаване на конкуренцията. Приел е също, че не е налице виновно поведение на санкционираното лице, поради което липсва умисъл за извършеното нарушение.

На първо место следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните, а същите са правилно установени от решаващия съд.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на решаващия съд по отношение липсата на нарушение на чл.2 ал.2 във вр. с чл.46 ал.1 от ЗОП, тъй като те са в съответствие със събраните по делото доказателства и с материалния закон.

Неоснователно се явява възражението на касатора, че решаващият съд не бил формирал свои правни изводи. Противно на това твърдение, настоящият касационен състав констатира, с оглед мотивите на атакуваното решение, че съдът е изложил конкретни съображения както за обективния, така и за субективния елемент на нарушението. Изрично е извел извода, че санкционираното лице не е извършило нарушение на чл.2 ал.2 от ЗОП като не е разделило обществената поръчка на обособени позиции, тъй като това обособяване би създало риск от нееднаквото и ненавременно доставяне на хранителни продукти, което поради неделимото предназначение на стоките – за приготвяне на топъл обяд на лицата в неравностойно положение, би довело до невъзможност за изпълнение на програмата, както и е прието, че не е налице и ограничаване на конкуренцията. Дали цитираната съдебна практика е относима към предмета на делото не води до липса на мотиви, включително и позоваване на част от възраженията в жалбата.

Неоснователно се явява и възражението на касатора, че решението на районния съд не е съобразено със закона.

Освен изложените мотиви от решаващият съд, следва да бъде добавено и следното:

Административно-наказващият орган е приел, че с неразделянето на процесната обществена поръчка на обособени позиции, възложителят необосновано е ограничил участието на стопанските субекти в обществената поръчка. Този извод на административно-наказващия орган е необоснован. Както в НП е посочено, което се потвърждава и от приложените по делото доказателства, обществената поръчка е била обявена и възложена чрез провеждане на открита процедура по чл.18 ал.1 т.1 от ЗОП, която по смисъла на чл.18 ал.2 от ЗОП е процедура, при която всички заинтересовани лица могат да подадат оферта. В настоящата хипотеза са разгледани и са били допуснати до класиране двама участника – „А.-Маркет“ ЕООД и „Братя Великови“ ООД, като е класиран на първо място и определен за изпълнител участника „А.-Маркет“ ЕООД, поради което е необоснован извода, че конкуренцията е била ограничена, посредством включване на условия или изисквания, които необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка.

Неправилен е и извода на административно-наказващият орган, че необособяването на позиции по процесната поръчка не е съобразено с предмета и сложността на обществената поръчка.

Съгласно разпоредбата на чл.46 ал.1 от ЗОП, при подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява възможността за разделянето й на обособени позиции. Когато реши, че не е целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в решението за откриване на процедурата възложителят посочва причините за това. Законодателното разрешение сочи за предоставено право на възложителя да вземе решение при оперативна самостоятелност за това дали да раздели или не възлаганата поръчка на обособени позиции. В Раздел I. т.5 от документацията за обществената поръчка, съобразно техническата спецификация на поръчката, са посочени конкретни, точни и ясни причини, поради които от възложителя не е извършено разделяне на обществената поръчка на обособени позиции, противно на твърдението на наказващият орган, че мотивите били бланкетни. Тези мотиви касационната инстанция счита за достатъчни да обосноват решение по целесъобразност, което е предвидено с разпоредбата на чл.46 ал.1 от ЗОП. Тази преценка следва да е съобразена със спецификата на възлаганите дейности, на осигуреното финансиране, както и с това ограничило ли е решението на възложителя конкуренцията между стопански субекти в обществената поръчка, без да са съобразени предметът, стойността, сложността, количеството или обемът на обществената поръчка. С оглед изричното посочване в Раздел I. т.5 от документацията за обществената поръчка като мотиви за неразделяне, че дейностите които следва да се извършат в настоящата поръчка са систематично свързани и че разделянето на обществената поръчка на обособени позиции ще затрудни възложителя по отношение процеса по възлагане и контрол на дейностите, е в съответствие с предмета, обема и финансирането на поръчката.

С оглед на изложеното до тук изводът на административно-наказващия орган, че мотивите на възложителя за неразделяне на поръчката на обособени позиции са недостатъчни и че не индикират спазване разпоредбата на чл.46 ал.1 от ЗОП, се явява необоснован, както и изводите му в насока за съставомерност на вмененото нарушение по чл.2 ал.2 от ЗОП и за ограничаване на конкуренцията поради неразделяне на обособени позиции на възложената обществена поръчка. При това положение, отменяйки наказателното постановление, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба се явява неоснователна.

Независимо от изхода на делото, разноски не следва да бъдат присъдени, тъй като ответната страна не претендира такива.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

Оставя в сила Решение №10 от 24.02.2025 г., постановено по АНД №242/2024 г. на Районен съд град Велики Преслав.

Разноски не се присъждат.

Решението е окончателно.