№ 2240
гр. с., 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110165359 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от /фирма/ срещу /фирма/, с която са
предявени обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 945,72 лева,
представляваща незаплатен остатък от регресно вземане за изплатено обезщетение по
застраховка „Каско“, полица №***********, за вреди, причинени на лек автомобил
„БМВ 116“, рег. № **********, в резултат на настъпило на 27.01.2016 г. ПТП, ведно
със законната лихва от 23.03.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума,
както и сумата от 288,19 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната
главница, начислена за периода от 23.03.2018 г. до 22.03.2021 г., за които на 15.09.2021
г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 16400/2021 г.
по описа на СРС, 47-ми състав.
В исковата молба се твърди, че на 27.01.2016 г. в с. **********, община
**********, обл. ******, на излизане от населеното място в посока с. С., Г.Т., като
водач на автобус „МАН“, рег. № ********, притежаващ задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, реализирал
ПТП по негова вина, като при потегляне и завиване в обратна посока ударил
паркирания лек автомобил „БМВ 116“, рег. № **********, застрахован по
1
имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество с полица № 0***********.
В следствие настъпилото ПТП на автомобила, за когото имало сключена застраховка
„Каско”, били причинени вреди (деформирана предна лява врата, повреди на заден ляв
панел, броня, странично огледало и др.), заведени при ищеца под щета № ***********.
След извършен оглед и оценка на щетите, на 24.03.2016 г. било платено
застрахователно обезщетение в размер на 5541,30 лева на извършилия ремонта
доверен сервиз, като след извършена сравнителна експертиза ищцовото дружество
преценило, че регресното вземане срещу застрахователя на виновния водач следвало да
бъде поддържано до сумата от 3730,81 лева, с включени ликвидационни разноски в
размер на 15,00 лева. Ищецът предявил регресната си претенция до този размер към
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, но
ответникът заплатил само част от същото в размер на 2785,09 лева, поради което по
заявление на /фирма/ била издадена заповед за изпълнение за незаплатения остатък от
обезщетението, срещу която ответната страна подала възражение по чл. 414 ГПК. Ето
защо ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове за установяване дължимостта на остатъка от дължимото регресно
обезщетение и начислената върху него лихва за забава. Претендира направените по
делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника /фирма/ за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който предявените искове се
оспорват по основание и размер. Ответникът не оспорва описания в исковата молба
механизъм на настъпване на процесното ПТП и наличието на причинно-следствена
връзка между твърдените щети и процесното произшествие. Сочи, обаче, че
претендираното обезщетение не съответствало на действителните стойности за
единица труд, както и на средните пазарни цени за части и труд към датата на
настъпване на процесния инцидент. Твърди още, че в представената калкулация за
извършени възстановително-ремонтни дейности били вписани завишени количества на
вложените труд и материали. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на исковите
претенции. Претендират се направените от ответника разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено между страните, че ответникът дължи на
2
ищеца сумата от 945,72 лева, представляваща незаплатен остатък от регресно вземане
за изплатено обезщетение по застраховка „Каско“, полица № ***********, за вреди,
причинени на лек автомобил „БМВ 116“, рег. № **********, в резултат на настъпило
на 27.01.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва от 23.03.2021 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, както и сумата от 288,19 лева, представляваща лихва за
забава върху претендираната главница, начислена за периода от 23.03.2018 г. до
22.03.2021 г., за които на 15.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. №16400/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав.
Съобразно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо
към застрахователя по "Гражданска отговорност". За да възникне регресното
притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу
застрахователя, обезпечил деликтната отговорност на причинилото вредите физическо
лице (делинквент), е необходимо да са осъществени следните предпоставки: 1/
действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца-
застраховател; 2/ възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно
(деликтно) основание срещу причинителя на вредата; 3/ застрахователят по
имуществената застраховка да е изплатил застрахователно обезщетение за
причинените на увреденото лице вреди; 4/ към момента на настъпване на вредата
(осъществяването на процесния деликт – ПТП) между делинквента и ответника-
застраховател да съществува действително застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Не са спорни между страните и се установяват от събрания доказателствен
материал обстоятелствата, че към датата на настъпване на процесното застрахователно
събитие са съществували валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключен от ответното дружество в качеството му на
застраховател, по отношение на автобус „МАН“, рег. № ********, и валидна
имуществена застраховка „Каско“, сключена от ищеца в качеството му на
застраховател, по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил „БМВ
116“ с рег. № **********. Като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване с
доклада по делото са отделени и обстоятелствата относно възникването на процесното
застрахователното събитие, механизма на настъпването му, вида и характера на
причинените с него вреди, причинно-следствената връзка между ПТП-то и
причинените вреди. Безспорни между страните са и обстоятелства, с оглед
релевираните в отговора на исковата молба възражения, са и обстоятелствата относно
3
изплащането от ищцовото дружество на обезщетение по сключената имуществена
застраховка в размер на 5541,30 лева и изплащането от ответника в полза на ищеца на
регресно застрахователно обезщетение в размер на 2785,09 лева.
Както бе посочено, в настоящото производство се установява, а и не е спорно
между страните, че в полза на /фирма/, като застраховател по валидно сключена и
действаща към датата на процесното ПТП имуществена застраховка „Каско“, е
възникнало регресно право по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, в изпълнение на което
ответникът /фирма/, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновното за произшествие лице, е изплатило на ищеца сума в размер на 2785,09 лева.
Със заплащането на тази сума ответникът е признал осъществяването на всички
юридически факти, обуславящи възникването на спорното регресно право, по начина,
твърдян в исковата молба, а извънсъдебното признание на факти е едно от най-
достоверните и безспорни доказателства в гражданския процес, които, преценени в
съвкупност с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния
спор, предмет на делото, съгласно чл. 175 ГПК. Нещо повече – в конкретния случай
ответното дружество не е оспорило и в хода на съдебното производство механизма на
процесното ПТП, причинно-следствената връзка между същото и причинените на лек
автомобил марка „БМВ 116“, рег. № **********, щети, валидно възникналото
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ спрямо този
автомобил, както и заплащането от страна на ищеца на застрахователно обезщетение в
изпълнение на договорните му задължения по имуществената застраховка.
Спорен по делото е единствено въпросът относно размера на застрахователното
обезщетение, изплатено от ищеца в резултат на процесното пътно произшествие.
Съгласно изслушаното по делото и неоспорено от страните заключение по съдебната
авто-техническа експертиза, стойността на така причинените щети възлиза на сумата
от 4459,68 лева, определена по средни пазарни цени, и на сумата от 5541,30 лв,
определа по цени на фирмен сервиз.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен
ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
обезщетението по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване
на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката
към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в този смисъл – Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д.
4
№ 156/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І
ТО, Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; Решение №
209/30.01.2012 г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, Решение № 235/27.12.2013 г.
по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия
КЗ).
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените
вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка
"Каско", тъй като плащането на недължимо обезщетение не може да се
противопостави на ответника, и не повече от размера на действително платената сума.
Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв
размер е възникнал регресният дълг.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: В случай че е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката
(официален фирмен сервиз), следващото се застрахователно обезщетение е това, за
стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и
която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури. При
липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест ако автомобилът е бил
пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в
официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база
средната пазарна цена, тоест изхожда се от възстановителната стойност на
имуществото.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че размерът на регресното
обезщетение в разглеждания казус следва да бъде определен по средни пазарни цени
към датата на настъпване на процесното ПТП, предвид факта, че към този момент
увреденият автомобил е бил в експлоатация 3 години, 3 месеца и 22 дни. Съгласно
заключението на изслушаната авто-техническа експертиза, този размер възлиза на
сумата от 4459,68 лева. Доколкото същата надвишава пълния размер на
претендираното от ищеца регресно обезщетение (3730,81 лева), налага се изводът, че
разликата между така претендираното обезщетение и заплатената извънсъдебно от
ответника част от него (2785,09 лева), възлизаща на сумата от 945,72 лева, е дължима
от ответното дружество на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, което от своя страна води до
извод за основателност на предявения в настоящото производство главен иск.
Основателен се явява и предявеният акцесорен иск за заплащане на мораторна
лихва върху претендираната главница. Не е спорно между страните, че ищецът е
изпратил покана до ответника за заплащане на регресно обезщетение в размер на
изплатената на него сума по имуществената застраховка, ведно с ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лева, а в изпълнение на същата ответното дружество е
5
заплатило само част от претендираното вземане. Поради тази причина са налице
предпоставките за осъждане на ответното дружество да заплати лихва за забава в
размер от 288,19 лева, начислена за периода 23.03.2018 г. до 22.03.2021 г. върху
незаплатения остатък от регресното вземане.
С оглед изхода на спора, разноските, сторени от ищеца в хода на
производството, следва да бъдат понесени от ответника, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. За исковото производство същите възлизат на сумата от общо 350,00 лева за
внесен депозит за съдебна експертиза, заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, а за заповедното производство – в общ размер на 100,00 лева за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсулските възнаграждения
са определени от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, след съобразяване действителната
фактическа и правна сложност на спора и релевираното от ответника възражение за
прекомерност.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ЗАД /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. с., ул. /адрес/ дължи на /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. с., /адрес/ сумата от 945,72 лева, представляваща незаплатен
остатък от регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка “Каско”, полица
№ ***********, за вреди, причинени на лек автомобил „БМВ 116“, рег. № **********,
в резултат на настъпило на 27.01.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва от
23.03.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от
288,19 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната главница,
начислена за периода от 23.03.2018 г. до 22.03.2021 г., за които на 15.09.2021 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №16400/2021 г. по
описа на СРС, 47-ми състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД /фирма/, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. с., ул. /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. с., /адрес/ сумата от 350,00 лева,
представляваща сторени от ищеца разноски в хода на исковото производство, и сумата
от 100,00 лева, представляваща сторени от ищеца разноски в хода на заповедното
производство.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7