Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 11.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното заседание на петнадесети март две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 733/2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С.И.Л. твърди, че като водач на велосипед
марка „Drag“,
модел „Grand Canuon“ е
пострадал от ПТП, реализирано на 03.07.2019 г., в гр. София, в следствие
противоправното поведение на водача на лек автомобил „Мазда”, с рег. № *******, който предприел
маневра за навлизане в насрещната лента за движение, в която се е движел
велосипеда. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” ответникът З. „А.” АД отговаря за
вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство.
Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания от
претърпените увреждания – счупване на лява ключица и фрактура на 3-то ребро в
ляво по параскупарната линия. Сочи, че от така
получените увреждания имал продължителни физически страдания през първия месец,
като възстановителния период продължил три месеца, през които било нарушено
нормалното протичане на ежедневието му, била ограничена социалната и делничната
му ангажираност, станал по-тревожен и бил нарушен сънят му. Счита, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от неимуществени
вреди възлиза на сумата в размер от 35 000,00 лева и претендира същите, както и
лихва за забава от датата на постановения отказ – 04.11.2019 г. Претендира разноски.
Ответникът З. „А.” АД оспорва иска.
Оспорва механизма на настъпване на произшествието, посочен в исковата
молба. Твърди, че произшествието е настъпило при условията на „случайно
деяние“. Твърди, че ищецът се е движел в нарушение на чл. 81, т.1 ЗДвП като е
допринесъл за настъпване на събитието, евентуално твърди, че ударът е настъпил
в лентата за движение на лекия автомобил, в която Л. внезапно е навлязъл. Оспорва и размерна на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно завишено. Твърди, че налични
при ищеца фактори във физиологичния и здравословния му статус са допринесли за
настъпване на вредите и са затруднили възстановителния процес. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е
да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда
по справедливост, при съобразяване на критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си, че произшествието е настъпило при условията на „случайно
деяние“ – че водачът не е могъл и/или не е бил длъжен да предвиди настъпването
на противоправния резултат и да го предотврати, евентуално да докаже
възражението си за съпричиняване – поведението на пострадалия, което е в
причинна връзка с вредоносния резултат.
Според показанията на свидетеля П.С. на
03.07.2019 г. около 13,00 ч. от х. Хемус посока Японския хотел отивали към
офиса на съпругата му на бул. Черни връх 33 Е. Като видял, че отсреща не идват
коли, тръгнал към захода за паркинга, но оттам излизал друг автомобил и той
спрял в самия заход, за да го изчака да излезе. В момента, в който двата
автомобила се били изравнили, той тръгнал да влиза в паркинга, но съпругата му
му казала да спре, тъй като в тях се е ударил колоездач. Слезли от колата и
видели млад мъж, който се бил свил до колата. Помогнали му да стане, качили го
в автомобила и го закарали в Пирогов. Свидетелят сочи, че чул глух удар отзад и
не видял велосипедиста, тъй като внеманието му било
насочено напред. Свидетелят сочи, че към момента на удара лекият му автомобил
от задната гума назад заемал платното за движение, както и че преди велосипедиста мисли, че видял жълт
автомобил да го заобикаля, тъй като се чудел защо колата излизаща от паркинга
чака и не излиза.
Според показанията на свидетеля Е.В.С. през
м. юли 2019 г. тя била пътник на задна дясна седалка на л.а. Мазда с СХ 5, управляван от съпруга й, когато се прибирали
от Центъра по посока офиса, който се намирал на бул. Черни връх № 33 Е.
Свидетелката сочи, че съпругът й направил ляв завой, за да подходи към
подземния паркинг на сградата, като видял, че от подземния паркинг излиза кола
и я изчакал, за да могат да влязат. Свидетелката сочи, че в този момент тя
видяла през дясното си стъкло, че минали две коли, които заобиколили, а след
тях приближавал колоездач, като очаквала, че и той ще заобиколи. Водачът на
автомобила, който излизал от паркинга също явно видял велосипедиста и спрял, за
да го изчака да мине и да не го блъсне. При следващото обръщане на главата на
свидетелката в дясно видяла колоездача, който се блъснал в дясната им гума.
През това време мъжът й изчаквал да излезе и друга кола от подземния паркинг,
след което понечил да потегли напред, но тя му казала да спре, тъй като
велосипедист се е ударил в дясната им гума и е паднал до нея, а мъжът й
очевидно до този момент не е разбрал. Двамата слезли, помогнали на колоездача
да седне на бордюра. Свидетелката сочи, че към момента на удара автомобилът бил
заел с половината си част дясната пътна лента за движение, като престоят му за
изчакване бил продължителен, тъй като две коли идващи от посоката на велосипеда
и преди него ги заобиколили, но самият велосипед леко
започнал да ги заобикаля, но не довършил тази маневра и се блъснал в тях.
Според заключението на приетата
автотехническа експертиза пътната маркировка за преминаване от дясната лента за
движение на лек автомобил Мазда по бул. Черни връх
към паркинга на сградата, намираща на са номер 33 Е е
двойна непрекъсната линия. Според експертизата, общото време на движение на
л.а. Мазда от навлизане в лентите за насрещното му
движение до момента на спирането му е 3,3 секунди. Вещото лице сочи, че от този
момент на възникване на опасността велосипедистът е имал възможност да спре и
предотврати удара ако се е движел със скорост под 50 км.ч. Според експертизата ако за момент на
възникване на опасността се възприеме моментът на спиране на л.а. Мазда и престоят му на пътното платно за изчакване пред
гаража, според показанията на свидетелката С., този период на престой е бил
продължителен и е бил над необходимата скорост за реакция на велосипедиста в
опасната му зона от 3 секунди, поради което той е имал възможност да спре и да
предотврати произшествието. Вещото лице сочи, че от наличните доказателства по
делото не може да се съди за скоростта на движение на велосипедиста.
За установяване механизма на ПТП и
проверка показанията на свидетелите в последното съдебно заседание са приети и
неоспорени веществени доказателства – снимки на ПТП, представени в хода на
досъдебното производство и доброволно предадени от С.И.Л.. На същите е видно,
че черен автомобил марка Мазда с предните си гуми е
застъпил, но не се е качил на тротоар пред вход за паркинг, от който излиза
друг светъл автомобил, както и се виждат вдлъбнатини в областта на задна броня
на л.а. Мазда, както и че той е спрял перпендикулярно
на бордюра и е от предна гума назад автомобилът е на пътното платно.
При съпоставка на тези веществени
доказателства с показанията на свидетелите Е. и П. С.се установява противоречи
на гласните доказателства с отразеното на веществените доказателства относно
разположението на лекия автомобил на пътното платно към момента на удара.
Според свидетеля С. той е бил спрял в захода към паркинга като от задната гума
назад автомобилът заемал платното за движение. Според показанията на
свидетелката С. половината от автомобила бил на пътното платно, а от снимковият
материал на местопроизшествието целият автомобил без предницата му, от предните
гуми назад е заел пътната лента, по която се е движел велосипедистът. При
констатиране това противоречие съдът не кредитира показанията на свидетелите С.относно
разположението на лекия автомобил на пътното платно към момента на ПТП. Предвид
липсата на кореспонденция между показанията на двамата свидетели П. и Е. С.относно
това колко време е бил престоят на автомобила при изчакване на излизащия
автомобил и констатираното противоречия относно разположението на лек автомобил
Мазда, както и предвид висящото досъдебно
производство, съдът намира, че не следва да кредитира и показанията на
свидетелката С. и досежно продължителността на престоя на л.а. Мазда на пътното платно.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, като и приетата експертиза съдът намира за установен следния
механизъм за настъпване на произшествието: На 03.07.2019 г. около 13.00 ч. л.а.
Мазда с рег. № *******, управляван от свидетеля П.С. ***
посока от Центъра към бул. „Джеймс Баучер“ и в района на № 33 Е предприема
неразрешена маневра преминаване през двойна непрекъсната линия с цел
преминаване на насрещното пътно платно и паркиране в подземен паркинг на
намиращата се на бул. „Черни връх“ № 33 Е сграда. Тъй като видял, че от подземния
паркинг излиза лек автомобил спрял за изчакване перпендикулярно на тротоара и
заемайки дясната пътна лента на движение по бул. „Черни връх“ посока Центъра,
като в задната му дясна част, в областта на задна броня, се ударил движещият се
в тази лента за движение велосипедист С.И.Л.. От събраните по делото
доказателства не се установява скоростта на движения на велосипедиста, от там
не може да бъде установена възможността му за своевременно спиране.
Съдът приема за неоснователно възражението
на ответника за наличие на „случайно деяние“, тъй като с предприемане на
неразрешена маневра, изразяваща се в напречно преминаване на лентата за
насрещно движение и установяване на лекия автомобил с почти цялата си дължина
на лентата за насрещно движение, което е с наклон, водачът на л.а. Мазда е бил длъжен и е следвало да предвиди настъпването на
противоправния резултат.
Според разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите
обезщетението може да се намали.
По прилагането на чл. 51, ал. 2 ГПК е
формирана постоянна практика - решение № 206 от 12.03.2010 г.
по т.д. № 35/09 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по
т.д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010 г.
по т.д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013 г. по т.д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014 г. по
т.д. № 1858/13 г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 от 24.07.2013 г. по
т.д. № 540/12 г. на ВКС, ТК, І т.о., според която, за да бъде
намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие
на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не
може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем.
От събраните по делото
доказателства не се доказа възражението на ответника за съпричиняване от страна
на велосипедиста, изразяващо се в нарушение на правилата за движение по
пътищата. Съдът намира, че с оглед внезапно възникналата опасност от навлезлия
в пътна лента на велосипедиста лек автомобил, в нарушение на забраната за това и неочакваното му спиране със заемане на почти
цялата дясна пътна лента, водачът на велосипеда е нямал възможност за
своевременно спиране, предвид и данните от автотехническата експертиза,
изготвени при механизъм, при който лекият автомобил е установен само с едната
си половина на пътното плато.
Не се установява
нарушение от страна на ищеца като велосипедист и на посоченото в отговора на
исковата молба правило на чл. 81, т.1 ЗДвП, установяващо забрана на водачите на
двуколесни превозни средства да се движат успоредно до други превозни средства.
За доказване характера
и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди са събрани гласни
доказателства чрез показанията на свидетеля М.Л., както и е приета медицинска
експертиза.
Според показанията на
свидетеля Л.тя е майка на ищеца. Свидетелката сочи, че видяла сина си в деня
след произшествието в дома му. Бил на легло, с болки в дишането и ръката, като
го боляло и цялото тяло от натъртвания, охлузвания и подутини. Не можел да спи,
като проблемите в съня му продължавали и към момента на депозиране на
показанията. Свидетелката сочи, че му била предложена операция на ключицата, но
тя била скъпа и за това било проведено конвенционално лечение, но ключицата
зараснала накриво. Свидетелката сочи, че ищецът не ходил на работа около три
месеца и половина, като през това време тя му помагала. Първите месеци оставала
при него да спи, а след това идвала от време на време вечер. Свидетелката сочи,
че синът й е активен спортист, като до инцидента се придвижвал само с колело и
ходел на фитнес. Към момента на депозиране на показанията не ходи на фитнес и
не кара колело, а пътува с метро. Л.сочи, че и към момента на депозиране на
показанията синът й има болки в ръката, не може да я вдига, да вдига тежко,
както и че е отчаян, тъй като смята, че никога няма да спортува както преди.
Според заключението на
приетата медицинска експертиза в следствие на произшествието ищецът получава
травми на лява ключица и на 3-то ребро в ляво по параскапулара
линия, като при нормално протичане на лечебния процес, възстановителният период
е около 2-3 месеца, като през първите 30 дни болките са с по-голям интензитет.
При личен преглед на ищеца е установено наличие на подутина в областта на
счупването на лява ключица, както и
ограничен обем на движението на лява раменна става. Според отговора на въпроса,
поставен от ответника, при ищеца не са налице придружаващи заболявания, които
да са могли да повлияят на продължителността или начина на протичане на
лечението, както и няма данни за настъпили усложнения през възстановителния
период.
От събраните по делото
доказателства съдът намира за недоказано при условията на пълно доказване и другото
възражение на ответника за съпричиняване, посочено бланкетно
в отговора на исковата молба като наличие на фактори от физиологичния и
здравния статус способствали за настъпване или удължили или затруднили възстановителния
период.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че
са налице основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият
размер за обезщетяване на претърпените от С.И.Л., болки и страдания в следствие
на ПТП е сумата от 25 000,00
лв. За да определи размера съдът отчита възрастта на пострадалия, който към
датата на произшествието е бил в активна
възраст,
работещ, активно спортуващ. Обстоятелството, че увреждането на здравето е
засегнало, както неговия горен ляв крайник, така и ребро, което е довело до
интензивни болки и неудобства през първия месец на оздравителния процес, че
общият оздравителен период е приключил за около три месеца, както и че е налице
остатъчно ограничение на движението на лявата ръка. Оздравителния процес е
откъснал ищеца от нормалния му начин на живот и спортни навици за дълго време и
с това е променил сериозно ежедневието му, като е наложил грижа за ищеца до
полага и неговата майка. Не се установява по делото ищецът да е претърпял
психологични вреди над обичайния стрес от претърпяването на такъв вид
произшествие. При определяне на обезщетението съдът взема предвид и икономическата
конюктура в страната към датата на деликта, както и
предвидените в закона лимити на отговорността на застрахователя.
Предвид изложеното предявеният иск за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 25 000,00 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ
в застрахователната сума, дължима от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ се включва и лихва за забава от датата на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице
пред застрахователя, а не и от момента на увреждането, като в този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа на
ВКС, т.д. № 2466/2018 г.
В настоящия случай се установява,
че ищецът е предявил застрахователната си претенция пред ответника на
09.08.2019 г., с оглед на което към датата, от която се претендира лихва за
забава – 04.11.2019 г. ответникът е изпаднал в забава.
По разноските:
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото
съразмерно с уважената част от иска в
размер на 307,00 лева /без включена заплатена държавна така, тъй като същата е
съразмерна на отхвърлената част от иска/.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Я.Д.Д. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с
чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената частта от исковете – в размер на 1128,57
лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 105,72 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса съразмерно с уважената част от иска в размер
на 1000,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
З. „А.”
АД, ЕИК: *******, да заплати на С.И.Л.,
ЕГН: **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 25 000,00 лв. представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 03.07.2019 г.
пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното
поведение на П.Г.С., като водач на лек автомобил „Мазда”,
с рег. № *******, неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило счупване
на лява ключица и фрактура на 3-то ребро в ляво по параскупарната
линия и преживян стрес, ведно със законната лихва от 04.11.2019 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 307,00 лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за горницата до пълния предявен
размер от 35 000,00 лева.
ОСЪЖДА
З. „А.” АД, ЕИК: ******* да
заплати на адв. адв. Я.Д.Д. на основание чл. 78, ал.1
от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената частта от исковете – в размер на 1128,57
лева.
ОСЪЖДА С.И.Л., ЕГН: ********** да заплати
на З. „А.”
АД, ЕИК: *******, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 105,72 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА
З. „А.” АД, ЕИК: ******* да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса съразмерно с уважената
част от иска в размер на 1000,00 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
СЪДИЯ: