Определение по дело №12532/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 30537
Дата: 1 ноември 2019 г. (в сила от 1 ноември 2019 г.)
Съдия: Радост Красимирова Бошнакова
Дело: 20191100112532
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 01.11.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в закрито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12532 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 от ГПК.

Образувано е по молба на О.б.б. АД, подадена във формуляр А на чл. 7, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, с искане за издаване на европейска заповед за плащане срещу Д.М.Г. и Т.Д.Г., двамата с адрес: гр. Бристъл, Обединено Кралство, *******, за сумата 2753.95 евро, представляваща просрочени вноски за главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 23.09.2008 г., заедно със законната лихва върху тази сума от подаване на молбата на 27.09.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата 3622.70 евро – договорна годишна лихва за периода от 01.05.2016 г. до 01.07.2019 г., и сумата 548.82 евро – обезщетение за забава по чл. 6 от посочения договор за кредит.

Съгласно чл. 625 от ГПК молбата за издаване на европейска заповед за плащане се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението, т.е. предвидена е изборна подсъдност за молителя на искането за издаване на европейската заповед за плащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. националната компетентност на сезирания съд се определя по правилата на Регламент (ЕО) № 44/2001 г., който е в сила до 10.01.2015 г., а след преустановяване на неговото действие по правилата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. В чл. 5, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 44/2001 г. е предвидена специална компетентност на съдилищата по мястото на изпълнение на задължение в случаите, когато последното произтича от договорно отношение между страните, като аналогична е и разпоредбата на чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. Тази специална компетентност, на която се позова и молителят в настоящото производство, е неприложима в случая и действието на разпоредбите, които я уреждат, се дерогират от разпоредбите на раздел 4 от Регламент (ЕО) 44/2001 г. и раздел 4 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., определящи компетентността на сезираните съдилища по отношение на дела, произтичащ от договор, сключен от лице — потребител, какъвто несъмнено съгласно вътрешното ни право и правото на Общността са ответниците по молбата за посочените в нея задължения за плащане на главница, лихви и обезщетение по процесния договор за кредит.

Съгласно чл. 15, пар. 1, б. „б“ във вр. с чл. 16, пар. 2 и чл. 59, пар. 1 от Регламент (ЕО) 44/2001 г. по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, ако се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки, компетентността е само на съдилищата на държавата-членка, където има местоживеене потребителят, когато делата са по иск на другата страна по договора, като местоживеенето на ответника по делото се определя съобразно вътрешното право на сезирания съд. Аналогични са и разпоредбите на чл. 17, пар. 1, б. „б“ във вр. с чл. 18, пар. 2 и чл. 62, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г.

В разглеждания случай съдът е сезиран с търговски спор, ответниците по който – физически лица, имат местоживеене в държава-членка - Обединеното Кралство, различна от държавата-членка на сезирания съд по арг. от чл. 3 от Регламент (ЕО) 1896/2006 г. Ответниците по молбата, от които се претендират вземанията за сумите, произтичащи от договора за предоставяне на ипотечен кредит, зает за закупуване на недвижим имот в страната и изплатим на вноски – 240 месечни анюитетни вноски в размер на 165.28 евро (т. 11 от договора за кредит), обаче имат качеството на потребители. Заетият по договора за кредит, по който ответниците по молбата са кредитополучатели, финансов ресурс несъмнено не е използван от тях за извличане на имуществени облаги като търговци или от упражнявана от тях професия, а за потребителски нужди - за закупуване на жилище в сграда, находяща се м. Караманджа, Пампорово, поради което те са „потребители на банкова услуга” съгласно дефинитивната разпоредба, уредена в пар. 13, т. 1 от ЗЗП, разпоредбите на който транспонират правото на Общността. След като ответниците имат качеството на потребители по процесния договор, а тяхното местоживеене съобразно разпоредбите на чл. 93 и 94 във вр. с чл. 89 от ЗГР, регламентиращи местоживеенето на лицата по вътрешното ни право, е на територията на Обединеното кралство, следва несъмненият извод, че сезираният с молбата съд няма компетентността по чл. 6 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 г., поради което същата следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения и на основание чл. 11, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 1896/2006 съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ молба на О.б.б. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** – Милениум център, за издаване на европейска заповед за плащане срещу Д.М.Г. и Т.Д.Г., двамата с адрес: гр. Бристъл, Обединено Кралство, *******.

ДА СЕ ИЗГОТВИ формуляр Г, изложен в приложение ІV на от Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, който заедно с препис с настоящото определение да се връчи на молителя.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: ___________

Р. Бошнакова