Р Е Ш
Е Н И Е № 267
гр. Пловдив, 26.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на пети февруари, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря
Елена Димова, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2276 по описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е
сезиран с жалба с вх.№28655/02.10.2019г. депозирана от МБАЛ Свети Мина –
Пловдив ЕООД, с ЕИК *********, представлявана от управителя д-р Г.А.С. против Решение №3121 от
22.07.2019г. постановено по гр.д.№2753/2019г. по описа на ПРС, единадесети гр.с,
с което се отхвърля предявеният от МБАЛ Свети Мина – Пловдив ЕООД с ЕИК
********* против М.А.М. с ЕГН ********** иск за признаване за установено в отношенията
между страните и на основание член 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с член с чл.
207, ал. 1, т. 1 от КТ, че М.А.М. с ЕГН ********** дължи на МБАЛ Свети Мина – Пловдив ЕООД с ЕИК
********* сумата от 2280,63 лева,
представляваща имуществени вреди за работодателя, настъпили в резултат на
отчетническа дейност на ответницата М., изразяваща се в неподаване до НОИ на
данни за лицето Е. А. Я., касаещи
документ - Приложение № 10 към НОИ и за която вреда е съставен
ревизионен акт за начет от 11.09.2018г. от ТП на НОИ- Пловдив, за която сума е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
16410/2018г. на ПРС, ІV гр.с., като недоказан и неоснователен. С постановеният
съдебен акт в полза на М.А.М. са присъдени разноски в размер на 400.00 лева, платено адвокатско
възнаграждение. Решението се обжалва изцяло, като неправилно, необосновано,
постановено при неправилно тълкуване на
събраните доказателства, в нарушение на
материалния закон по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се настоящата инстанция да отмени първоинстанционният
акт, като вместо това постанови друг, с който
да уважи предявения иск като
основателен.
Въззиваемата М.А.М. с ЕГН **********, чрез процесуалния
представител адв. Н. П. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди
първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски
пред настоящата инстанция.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата са подадена
в законния срок,
от страна имаща правен интерес да
обжалва, поради което се явява процесуално допустима и като такава
следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.207 ал.1 КТ предявен от МБАЛ Свети Мина – Пловдив ЕООД с ЕИК *********
против М.А.М. с ЕГН ********** за признаване за установено в
отношенията между страните дължимостта на сумата от 2280,63 лева, за която сума е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
16410/2018г. на ПРС, ІV гр.с. Доколкото длъжникът е възразил срещу издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, за ищеца е
налице
правен интерес от търсената защита.
В исковата молба
се навеждат твърдения, че в периода от
30.09.2010 г. до 15.05.2017г., ответницата е работила при ищеца на длъжността
„***“, която длъжност била отчетническа,
като в резултат на неподаване до НОИ на данни за лицето Е. А. Я., касаещи документ - Приложение № 10 към НОИ, с което е
нарушила разпоредбите на НПОПДОО, причинила имуществена вреда на работодателя в
размер на 3226,85 лева. За тази вредата
бил съставен ревизионен акт за начет от 11.09.2018г. от ТП на НОИ- Пловдив за
сумата от 3290 лева, като лечебното заведение било глобено да заплати
горепосочената сума, в резултат на
неправомерно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете.
Със заповед на работодателя, ответницата била поканена да заплати процесната сума, съответстваща на трикратния
размер на уговореното трудово възнаграждение, която заповед й била връчена при
отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели.
Ответницата оспорва иска, възразява, че не е материално отговорно лице, тъй като заеманата
от нея длъжност не е отчетническа,
поради което и не носи отговорност за
вреди.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове,
като е приел, че доколкото работодателят не е представил длъжностна
характеристика за заеманата от
ответницата длъжност, за да може съдът да извърши надлежна преценка относно
обстоятелството дали се касае за длъжност, която да е свързана с отчетническа,
материалноотговорна длъжност или да касае фактическо изпълнение на отчетническа
функция, следва да се приеме, че не е доказана първата от необходимите за
ангажиране на имуществена отговорност на ответницата предпоставка – да
притежава качеството на отчетник, поради което е приел иска за неоснователен.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК, съдът
намира,
че същото е
валидно и допустимо.
Предвид
горното и на основание
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на
решението единствено по
изложените във възззивната
жалба доводи.
След като съдът прецени събраните пред въззивната инстанция писмени доказателства
– инвентаризационен опис на малотрайни и малоценни предмети, доклад за годишна инвентаризация и декларация изхождаща от въззиваемата, както и събраните такива пред първата инстанция,
направи следните правни изводи:
Безспорно е, че между
страните съществува ТПО, както и че ищцата заема длъжността „***“. Няма спор и че на лечебното заведение е съставен ревизионен акт за начет №
РА-5-15-00456328/11.-09-2018г., с който при извършената
ревизия от служители на НОИ, лечебното заведение е било начетено със сумата
от 3290,05 лева, поради неправомерно изплатени от НОИ парични обезщетения за
временна неработоспособност, поради общо заболяване и за отглеждане на малко
дете на служителя Е. А. Я..
Установено е, че със Заповед за налагане на ограничена
имуществена отговорност № ОА-87 от 27.09.2018г., на ищцата е било наредено да заплати исковата
сума в 14-дневен срок от връчването й. Заповедта е връчена на последната при
условията на отказ на 27.09.2018г.
Спорът се свежда до това, дали ответницата има качеството
на отчетник.
Разпоредбата
на
чл. 207 КТ урежда специален деликтен
състав, при който вината, противоправността и причинната връзка
се предполагат. За успешно провеждане
на иска - ищецът следва да
установи единствено трудовата функция на ответника и наличието на
вреда.
Не
може обаче, да
се търси отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ от лице, което не се
явява отчетник по отношение на имуществото на работодател - търговско дружество, доколкото законът предвижда осъществяване на пълна имуществена отговорност само
по отношение на материално-отговорни лица, които имат качеството на отчетник.
Необходимо е между тези лица и дружеството да съществуват трудови
правоотношения, част от съдържанието на които да с а задълженията на работника да борави с ценности на
работодателя, да ги приема, съхранява и отчита. Лице, което не е в трудови
правоотношения с дружеството или което е негов работник или служител, но няма
задължението да борави с имуществото му, не може да бъде
подведено към пълна имуществена отговорност за вреди. Въпросът може ли да бъде установено
изпълнението на отчетнически функции без те да са включени в трудовия договор,
длъжностната характеристика или друг писмен документ е намерил разрешение в трайно установената съдебна практика, в която е прието, че при определяне на
качеството "материално-отговорно лице" следва да се
изхожда не от наименованието на длъжността / в какъвто смисъл са наведените
възражения/, а от възложените от работодателя трудови
функции и доколко трудовите задължения на работника са свързани с събиране,
съхраняване, разходване или отчитане на материални ценности.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства
в конкретният случай, не би могъл обаче да бъде направен обоснован извод, че
при осъществяване на трудовите си функции на длъжността „***“, на ответницата е
било възложено и тя е приел да изпълнява дейности свързани
със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални
ценности, предвид на което да се приеме,
че последната носи отговорност за
причинени на работодателя вреди.
Дори
ответницата да е упражнявала непосредствен контрол върху други работници с отчетнически функции, последната пак
не носи отговорност за вреди по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ.
Съвкупната преценка на събраните доказателства обосновава
извода, че доколкото пълната
имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ за вреда, е
приложима
само за отчетници, а в конкретният случай не се доказа при
условията на пълно и главно доказване, че на
ответницата са възложени отчетническите
трудови функции, то предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и
законосъобразни изводи, поради което решението следва да бъде потвърдено, а жалбата
като неоснователна - оставена без
уважение.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат
разноски, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на
400.00лв.
С оглед гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3121 от 22.07.2019г. постановено по гр.д.№2753/2019г.
по описа на ПРС, единадесети гр.с
ОСЪЖДА МБАЛ Свети Мина –
Пловдив ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя д-р Г.А.С. да заплати на М.А.М. с ЕГН ********** *** направени по делото разноски в размер на 400.00лв/ четиристотин лева/.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: