№ 9013
гр. С., 08.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20231110109470 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Сити Кеш“ ООД ,ЕИК : ********* за издаване на
заповед за изпълнение срещу Ф. Х. Ю.,ЕГН : ********** за вземане в размер на :
- сумата от 250 лв., представляваща главница по договор за заем ;
- възнаградителна лихва в размер на 16,88 лв..;
- договорна неустойка в размер на 102,12 лв. ,за периода 28.04.2022год. до 28.07.2022год. ;
- лихва за забава в размер на 22,40 лв. за периода 01.07.2022год. до 01.01.2023год.;
-неустойка за забава в размер на 36,90лв. начислена на 28.08.2022год. ;
-разходи за събиране на вземането в размер на 135лв. за периода от 06.06.2022год. до
01.01.2023год.
Заповед за изпълнение следва да се издаде за вземанията за главница,
договорна/възнаградителна лихва, обезщетение за забава,както и за разноските /частично/.
По отношение на претендираната сума в размер на 102,12лв. ,представляваща
вземане за неустойка по чл.6,2 от Договора , в случай на неизпълнение задължението по
чл.6.1 за предоставяне в срок от три дни,считано от датата на сключване на договора на
обезпечение ,съдът намира ,че съответната клауза в договора за потребителски кредит, с
която се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид
константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото
така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и
вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на
потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за
изпълнение не следва да се издава.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
1
Съдът приема, че искането за неустойка за забава в размер на 36,90лв. начислена
еднократно на 28.08.2022год. се основава на неравноправна клауза, за което съществува
обосновано предположение, тъй като при забавено изпълнение кредиторът има само право
на обезщетение за забава в размер на законната лихва, на основание чл. 33 от ЗПК.
Не следва да се издаде и заповед за изпълнение и в частта за разходите за събиранве
на вземането поради забава в плащането в размер на 135лв.
Съгласно Общите условия и Тарифата, на които се позовава заявителя, процесните
разходи за извънсъдебно събиране са свързани с разходите на заемодателя за изпращането
на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори и пр.
От съдържанието на цитираните по-горе клаузи от договора е видно, че посочените такси се
дължат и в случай, че заемодателят не извърши никакви разходи, а заплащането им не е
обвързано по никакъв начин от предоставянето на насрещни услуги, т.е. не се дължат за
реално извършени разходи, а по същество служат като обезщетение за вредите от забавата.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в посочените части,а така също
и в частта за разноските,съобразно отхвърлените вземания.
Заявителят е заплатил д.т. от 25лв. като не се дължи сумата от 12,16 лв. д.т. за
отхвърлената част от заявените вземания.На заявителя следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение от 50лв. от съда,съгласно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл.37 от
ЗПП,вр. чл.26 от НЗПП.Съобразно отхвърлената част от вземанията не се дължат разноски
за юрисконсултско възнаграждение от 24,32лв. или общо разноски в размер на 36,48лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Сити Кеш“ ООД ,ЕИК : ********* за издаване на
заповед за изпълнение срещу Ф. Х. Ю.,ЕГН : ********** в частта, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - договорна
неустойка в размер на 102,12 лв. ,за периода 28.04.2022год. до 28.07.2022год. ; -неустойка
за забава в размер на 36,90лв. начислена на 28.08.2022год. ;-разходи за събиране на
вземането в размер на 135лв. за периода от 06.06.2022год. до 01.01.2023год.,както и за
разноски в размер на 36,48лв.,съобразно отхвърлената част от вземането,от които 12,16лв.
– д.т. и 24,32лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2