РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Ямбол, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20212330102430 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД против Н.А.Ю.. с ЕГН **********.
С исковата молба се твърди, че ищеца в качеството си краен снабдител е продавал ел.
енергия при публично известните Общи условия, действащи през процесния период, като по
силата на чл.7, т.1 от същите ищецът е поел задължение да снабдява с ел. енергия обект на
потребление на ответницата, находящ се в гр. С., ул. „***, с ИТН ***. За Н.А.Ю.. е бил
открит кл. номер ***. Твърди се, че в изпълнение на задължението по Общите условия
ищцовото дружество доставило на обекта на ответницата за периода 23.10.2020г. до
22.01.2021г. електроенергия на обща стойност 410,84 лв. Твърди се, че е налице забава в
заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължи законна лихва в общ размер на
19,56 лв. за периода от 11.12.2020 г. до 22.06.2021 г.Ищецът сочи още, че е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред ЯРС, по което е
образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на ***РС, и предвид обстоятелството, че длъжникът е
бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК по същество ищецът обосновава правният си
интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Претендира се от съда на изложените основания да постанови решение, с което да
признае за установено съществуването на вземания на ищеца към ответницата, а именно:
410,84 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя ел.
енергия за периода 23.10.2020 г. до 22.01.2021 г., както и обезщетение за забавено плащане
на главницата в размер на законната лихва за периода от 11.12.2020 г. до 22.06.2021 г. в
размер на 19,56 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
1
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.06.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който се оспорват
изцяло предявените от ищеца искове както по основание, така и по размер. Оспорват се
фактическите твърдения изложени в ИМ. Поддържа се, че соченият от ищеца адрес в гр. С.,
ул. „***“ е напълно непознат и неизвестен на ответницата, тъй като до този момент същата
не е живяла там и не е ползвала ел. енергия в това място. Твърди се на следващо място, че
ответницата не е нито собственик на този имот, нито наемател и никога не е живяла в него.
Твърди се, че същата не е откривала партида с клиентски № индивидуализиращ като ИТН,
никога не е подписвала договор и подавала дори онлайн или по друг начин сключване на
договор за продажба на ел. енергия и не се е съгласявала и задължавала да заплаща свое
задължение свързано със снабдяване на ел. енергия. На следващо място се сочи, че
посочените имена Н.А.И. са различни, неправилни и грешни от действителните, които били
Н.А.Ю.. Въвеждат се възражения, че може би се касае за друго лице и друг потребител.
Сочи се, че адресът на който живее ответницата е друг в гр.Я., където живеела под наем в
имот ***.
Иска се от съда да отхвърли изцяло предявените от ищеца искове, като неоснователни,
недопустими и недоказани, както по основание, така и по размер. Претендират се разноски
по делото.
В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, в качеството н процесуален
представител по пълномощие се явява адв. А.А. от АК С. чрез когото в хода на делото по
същество се поддържа, че в базата данни на ищцовото дружество ответника е заявил
желание да ползва ел. енергия, поради което на адреса посочен от нея е доставена същата.
Иска се от съда да уважи исковите претенции. Прави се искане адвокатския хонорар на
другата страна да бъде приравнен към минималния, с оглед производството. Представя се
списък на разноските.
В съдебно заседание за ответницата, редовно призована, се явява в качеството на
процесуален представител по пълномощие адв. И.К. от АК Я. чрез когото в хода на делото
по същество се поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява
твърдяната от ищеца фактическа обстановка. Иска се от съда да отхвърли исковата
претенция като недоказана по безспорен и категоричен начин. Претендират се разноски.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по ч. гр. дело № *** год. по описа на ***РС, пред съда е било
депозирано Заявление по чл.410 ГПК от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД против
Н.А.И. с ЕГН **********, за сумата от 410,84 лева – главница и сумата от 19.56 лева –
обезщетение за забава за периода 11.12.2020 год. – 22.06.2021 год., както и за законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда, до пълното
2
и изплащане. Заявителят посочил, че претендирането вземане за главница представлява
стойността на електрическата енергия, доставена за периода от 23.10.2020 год. до 22.01.2021
год. по партидата на Н.А.И., с клиентски номер № ***, отнасяща се за обект на
потребление: гр.С., ул.“***, ИТН: ***.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. за
претендираните по заявлението суми срещу лицето Н.А.Ю.. с ЕГН ********** /ответник в
настоящото исково производство/.
В установения от закона месечен срок пред заповедния съд е било депозирано
възражение по чл.414а ГПК и чл.414 ГПК от Н.А.Ю.. с ЕГН **********, в което същата
сочи, че от двадесет години не живее в този имот. Къщата била оставена на децата на
нейния *** Ю., а в последствие те я били продали на други хора, но без да бъде прехвърлена
на новите собственици. Направен бил само махленски договор.
С оглед депозираните възражения, заповедният съд е указал на заявителя „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, че в едномесечен срок може да предяви иск за
установяване съществуването на претендираните вземания.
С оглед дадените указания и в законово определения срок заявителя „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД е предявил иск против Н.А.Ю.. с ЕГН ********** за установяване
съществуване на вземанията си, предмет на разглеждане в настоящото производство.
По делото от ищеца е представена издадена от него фактура № *** с получател Н.А.И.
с адрес: гр.С., ул.“***, с клиентски номер № *** и място на потребление ИТН: ***, за
потребена ел. енергия за отчетен период: 23.12.2020 год. – 22.01.2021 год., на обща стойност
– 410,84 лева.
По делото от страна ищеца е представено удостоверение за декларирани данни от
което се установява, че ответницата Н.А.Ю.. не е декларирала движимо и недвижимо
имущество пред Община С..
От ответницата по делото е представена Заповед на *** на община Я. № *** год. за
настаняване в *** имот, от което е видно, че същата, заедно с нейния *** е настанена ***
имот на територията на гр.Я..
От ответницата по делото е представена и Договор № *** год., сключен между
ответницата в качеството на наемател и община Я. в качеството на наемодател, по силата на
който наемодателя е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване жилищен
имот – *** на територията на гр.Я..
По искане на ответницата по делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в
качеството на свидетел, лицето Ф.Х.Х. /***/, видно от които на свидетелката не и е известно
ответницата да е живяла в гр.С.. От около двадесет години живеела на квартира в гр.Я..
Ответницата била от гр.Р. и когато се оженила дошли да живеят в гр.Я..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
3
Претендираните от ищеца права са с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съдът намира предявените искове за процесуално допустими – предявени от
легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като
срещу заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е постъпило
възражение от длъжника при условията по чл.414 ГПК.
По основателността:
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи следните
кумулативни предпоставки: наличие на облигационно правоотношение с ответницата по
валидно сключен договор за доставка на електрическа енергия при общи условия; реално
доставяне на електрическа енергия от ищеца през посочения в исковата молба период и
стойността на доставената електрическа енергия в претендирания в исковата молба размер.
По делото не се спори, че ищецът е предоставял електрическа енергия в периода
23.12.2020 год. – 22.01.2021 год., на обща стойност – 410,84 лева, за обект с измервателна
точка ИТН: *** и адрес: гр.С., ул.“***.
По същество спорно между страните е дали ответницата има качеството на потребител
на ел. енергия за процесния период с клиентски номер № *** и място на потребление ИТН:
***, на адрес: гр.С., ул.“***.
Съгласно § 1, т. 27б, т. 27в и т. 27г от ДР на ЗЕ, „Клиент“ е клиент на едро или краен
клиент на енергия или природен газ, включително предприятие за природен газ, което
купува природен газ; „Клиент на едро“ е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа енергия с цел препродажба, както и физическо или юридическо лице,
различно от оператор на газопреносна и газоразпределителна мрежа, което купува природен
газ с цел препродажба, а „Краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или
природен газ за собствено ползване.
От друга страна съгласно чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД /представени по
делото/ одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 год.
клиент/потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имот /има се предвид вещно право на ползване по арг. на чл.6,
ал.2 ОУ/, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН
България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си, като в чл. 6, ал. 2 от Общите условия е уточнено,
че правата и задълженията на клиента/потребителя може да се упражняват и от друго лице
при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е
заявил своето изрично писмено съгласие пред ЕВН ЕС или пред нотариус с нотариална
заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот за
определен срок.
В настоящият случай не бе установено по делото ответницата Н.А.Ю.. да е собственик
4
или ползвател на присъединения към електроразпределителната мрежа на ищеца“ЕВН
България Електроразпределение” АД имот находящ се гр.С., ул.“***. Не бе установено и че
тя да е „друго лице“ по смисъла чл.6, ал.2 ОУ на ищеца. Ето защо съдът намери, че в случая
ответницата няма качеството на „краен клиент“ за процесния обект на потребление на
ел.енергия.
Наред с горното следва да се посочи, че съгласно нормата на чл.425 ГПК заповедното
производство, продължение на което е настоящото исково производство, е строго формално,
поради което съвпадението на посочения в заявлението единен граждански номер не
доказва идентичност на длъжника по заявлението Н.А.И. с лицето Н.А.Ю.., за което се
отнася същия ЕГН. В този смисъл е и Определение № *** год. на ВКС, ТК, II-ро отделение,
постановено по ч.т.дело № 893/2010 год.
В този смисъл съвпадението на ЕГН на лицето Н.А.И., за което ищеца твърди, че
фигурира в базата данни на дружеството, че желае да ползва енергия за обекта и което
всъщност е получател на издадената от ищеца фактура № ***, не доказва само по себе си
идентичност с ответницата Н.А.Ю... А и дори да се касае за едно и също лице, както вече бе
посочено по-горе ответницата няма качеството на „краен потребител“ за процесния обект на
потребление, поради което и евентуалното и вписване в базата данни на дружеството като
такъв е било в несъответствие с общите условия на дружество-ищец.
Поради извода на съда, че ответницата Н.А.Ю.. няма качеството на потребител на
електрическа енергия за процесния имот, следва предявявания иск за главница и
обусловения от него иск за обезщетение за забава да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Следва да се отхвърли и акцесорното искане за законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
23.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
При този изход на делото ответницата има право на сторените от нея разноски в
заповедното и исковото производство. Ответницата не е представила доказателства за
сторени от нея разноски в заповедното производство. Представила е доказателства за
заплатено от нея адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, за процесуално
представителство и защита в настоящото исково производство, поради което и на основание
чл.78, ал.3 ГПК следва ищеца да бъде осъден да заплати на ответницата разноски в размер
на 350 лева.
Съдът намира направеното по същество от ищеца възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение за неоснователно.
Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение за
своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента, и този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък
от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., в
5
конкретния случай предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение е 300
лева.
При това положение и като съпоставя двете величини – на минималното предвидено
в Наредба №1/2004 год. и на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че
последното не надхвърля значително стойността на правните усилия, необходими за защита
интересите на ответницата, и не се явява прекомерно съобразно правната и фактическата
сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37 против Н.А.Ю.. с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Я., ж.к. „***“ № ***, искове, с които на
основание чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, се иска да бъде признато за
установено, че съществува вземане на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД към Н.А.Ю..,
както следва: 410,84 лева, представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя - гр.С., ул.“***, електрическа енергия за периода от 23.10.2020 год. до
22.01.2021 год. и 19,56 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на
главницата, за периода от 11.12.2020 год. до 22.06.2021 год., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда – 23.06.2021 год., до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ЕВН България Електроснабдяване ЕАД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37 ДА
ЗАПЛАТИ на Н.А.Ю.. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Я., ж.к. „***“ №
***, сумата от 350,00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6