Р Е Ш Е Н И Е
№ / ….2022 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. МАРИЯНА ШИРВАНЯН
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА и при участието на прокурора Александър
Атанасов, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д.
№ 2243 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ЗП В.М.М.,
чрез адв. П.Г., срещу Решение № 262099/28.06.2021 година, постановено по гр.д.№
18166/2019 година на Районен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на ЗП В.М.М.
срещу Заповед № РД-19-04-180/01.10.2019г. на Директора на ОД „Земеделие” Варна,
в частта й с която на основание чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ е разпределено ползването
на масивите в землището на гр.Д.Ч., общ.Д.Ч., обл.Варна за стопанската
2019/2020 г., по отношение на ЗП В.М.М.. С решението е осъден касатора да
заплати съдебни разноски на страните.
В касационната жалба се твърди, че
обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано, при допуснато нарушение
на съдопроизводствените правила, противоречащо на материалния закон. Твърди се
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при
постановяване на административния акт. Според жалбоподателя при изготвяне на
доклада и процесната заповед от административния орган не били изложени
фактически и правни основания относно спазване на изискванията по т. 1 и т. 2 на чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Развиват
се подробни съображения, сочещи допуснати нарушения на процедурата предвидена
в чл. 37в, ал.
3-5 от ЗСПЗЗ. Изложени са твърдения, че е налице смесване на процедурата по сключване
на доброволно и служебно споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ. Посочва, че с
оспорената заповед не става ясно защо на касатора са разпределени с оспорената
заповед точно толкова земеделски земи, при положение, че е заявил по-голям
размер. Твърди се, че предмет на разглеждане в производството пред Районен съд
Варна, както и пред касационната инстанция е не дали на ЗП В.М.М. са
разпределени повече или по-малко земеделски земи, а дали процедурата е
извършена законосъобразно. Касаторът посочва, че с декларацията по чл.70 от
ППЗСПЗЗ е заявил за ползване 2505.164 дка., докато с оспорената заповед са му
разпределени 2 347.261 дка., като не са изложени мотиви, защо са му
разпределени със 160 дка. по-малко. Навежда доводи, че регистъра по чл.74 от
ППЗСПЗЗ не включва всички имоти. Посочва, че
няма забрана имотите с НТП „овощна градина” не следва да се включват в
процедурата по комасация. Излага съображения, че решението е незаконосъобразно,
защото съдът се е позовал на заключението на вещото лице. Сочи, че за имотите с
НТП „овощна градина” също е следвало да се образуват масиви и да бъдат
разпределени със заповедта. В заключение се иска отмяна на атакуваното съдебно
решение и делото да се върне на Районен съд Варна. В условията на евентуалност
се иска да се отмени решението, както и заповедта, предмет на съдебен контрол
пред Районен съд Варна и присъждане на разноски.
Ответникът – Директорът на ОД „Земеделие”
Варна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата,
развива доводи в подкрепа на обжалваното решение, претендира разноски.
Заинтересованата страна „Мелница Чифлика”
ЕООД, чрез адв.К., е депозирала писмен отговор и в съдебно заседание оспорва
касационната жалба, претендира присъждане на съдебни разноски.
Заинтересованите страни „Агро Тем” ЕООД, И.С.С.,
И.Л.Я., ПГСС „И. Мичурин”, С.Л.Д., Ф.Г.В., Я.И.К., Й.Я.М., И.Я.И., не изразяват
становище по жалбата. Не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр.Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като обсъди законосъобразността на
решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по
делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл. 218 АПК, Административен съд- Варна установи:
Със заповед РД-19-04-180/01.10.2019г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна е извършено служебно
разпределение на масивите за ползване в землището на гр. Д.Ч., за стопанската
2019/2020г., като за ЗП В.М.площта на имотите ползвани на правно основание е
определена на 2347.261дка, а площта на имоти, ползвани на основание чл.37в,
ал.3, т.2 ЗСПЗЗ - на 218,849дка. От доказателствата по делото, Районният
съд е установил, че в Общинска служба по земеделие - Д.Ч., ЗП В.М.е депозирал
декларация по чл.69 от ППЗСПЗЗ с входящ № 385/31.07.2019г. и заявление по чл.70
от ППЗСПЗЗ с входящ № 384/31.07.2019г. за участието в процедурата за
разпределение на масивите за ползване за стопанската 2019/2020 година,
респективно за постигане и подписване на споразумение за разпределение на
масивите в землището на град Д.Ч.. Районният съд е установил, че земеделският
производител М. е допуснат да участва в споразумението с 2347.261 дка, от които
с НТП "ниви" са 2334.777дка. Общата обработваема площ в землището е
8626.702 дка, обработваемата площ на белите петна е 779.318 дка, следователно
още 212.047 дка от белите петна е следвало да му се разпределят. По заповед са
му разпределени още 218.848 дка от белите петна. Масивите за ползване
отговарят на изискванията на параграф 2ж от допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ
и чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
По делото е допусната съдебно-техническа
експертиза. От заключението на вещото лице е установено правилното изпълнение
на процедурата, приключила с издаване на обжалваната заповед. От заключението
разгледано в съвкупност с останалите писмени доказателства по делото става
ясно, че е правилен извода на районния съд и за материална законосъобразност на
заповедта. Заключението на вещото лице в случая е, че при извършеното служебно
разпределение имотите определени за ползване на дружеството касатор са
разпределени пропорционално и по отношение на него са спазени всички нормативни
изисквания. Посочено е в заключението, че разликата между
декларираните/заявени/ и допуснатите до участие в споразумението имоти, се
дължи на това, че части от някои декларирани/заявени/ имоти са необработваеми
земи, други са с различен начин на трайно ползване от „ниви”, както и дублиране
на имоти. За част от заявените от М. имоти, има подадени две заявления по
чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ – за наем и за пренаемане, като в Общинската служба няма
договор, въз основа на който е станало пренаемането на съответните имоти от М.. Вещото лице е посочило, че след анализ на
цифровата ортофотокарта, действаща за стопанската 2019/2020 г.,
заявените/декларирани по чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ от М. имоти, необработваема
част са 147.7 дка., както и че имоти, представляващи – изоставени ниви, овощни
градини и лозя, които не са с начин на трайно ползване „ниви” са 86.077 дка.
При така установената фактическа
обстановка, както и от заключението на вещото лице по назначената СТЕ,
решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в
предвидената по чл.59 от АПК и ЗСПЗЗ форма, при липса на допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. Изложени са мотиви, че са
спазени административнопроизводствените правила на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по издаване
на същата, като М. е упражнил правото си на защита, както пред административния
орган, така и пред съда. От представените доказателства, съдът е установил, че
са били налице предпоставки за изготвяне на проект за служебно разпределение на
масивите по чл.37в, ал.3 от ЗСПЗЗ. Направен е извод, че със служебното
разпределение на ЗП В.М.са разпределени 62.501 дка. в повече. За неоснователно
е прието възражението, че не е спазен принципа на чл.37в, ал.3, т.1 от ЗСПЗЗ,
като съдът се е позовал на заключението на СТЕ, според което на М. са
разпределени масивите, в които същият има най-голям дял собствена и/или наета
земеделска земя. За неоснователно е прието възражението, че М. е ощетен с около
180 дка., защото площта на разпределените му за ползване масиви, според
споразумението, надхвърля заявеното от него и признато от комисията по чл.37в
от ЗСПЗЗ.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изрично в оспорената заповед
административният орган се е позовал както на доклада на комисията, така и на
изготвения проект, които представляват в този смисъл неразделна част от заповедта
и които съдържат съответните приложения, в това число и опис на разпределените
масиви за ползване. Категорично е установено по делото, че проектът за
разпределение е за земеделските земи в землището на гр.Д.Ч., като изрично са
указани и номерата на масивите, които са включени в този проект, съгласно
Протокола на комисията от 12.09.2019 г. и Докладът на комисията по чл. 37в ал. 4 от ЗСПЗЗ. Съдебният контрол за законосъобразност се свежда до
предмета на заповедта и разпределеното с нея ползване на посочените масиви в
проекта за разпределение. В случая фактическите основания за издаването на акта
се съдържат в предшестващия го и издаден във връзка с него документ на помощен
орган, който административният орган е възприел, поради което липсата им в
самия административен акт не съставлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Настоящата касационна инстанция приема, че
заповедта е постановена при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Видно от събраните по делото писмени
доказателства, Директорът на ОД "Земеделие" Варна е назначил комисия
за сключване на споразумение по чл. 37в ал. 1 от ЗСПЗЗ, в
определения за това срок. По делото се установи по безспорен начин, че
ползвателите на земите в землището на гр.Д.Ч. не са достигнали до споразумение,
поради което назначената комисия по чл. 37в ал. 1 от ЗСПЗЗ правилно
и законосъобразно на основание ал. 3 от същата норма е съставила проект за служебно
разпределение на ползването на земите по масиви, подробно посочени в Доклада,
към който са приложени и данни за земите по чл. 37в ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, и
информация за дължимото рентно плащане. Според разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, право да участват в споразумението, както и в разпределението на
земеделските земи, имат само тези ползватели, чиито договори, от които те
черпят права, към 31.07.2019 г. са регистрирани в ОСЗ. В заключението на СТЕ,
прието от районния съд, вещото лице е установило, че за определени имоти в
масив 161, има подадени две заявления по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ от „Мелница
Чифлика” ЕООД и ЗП В. М., за наем и с „Мелница Чифлика” ЕООД за пренаемане от
22.07.2019 г. със ЗП „В.М.М.”, като в Общинска служба по земеделие Д.Ч. няма
договор, въз основа на който е станало пренаемането на имоти от М.. След като М.
не е регистрирал договора за пренаемане на въпросните имоти, то основателно не
са му били разпределени за ползване със служебното разпределение. В последното
по делото съдебно заседание пред Районен съд Варна, процесуалният представител
на М., е изразил становище, че оспорва експертизата, тъй като са изложени
факти, които не отговарят на действителността. В производството пред
административния орган, както и пред съда – Райноен съд Варна, не са
представени доказателства, че в срока по чл.70, ал.2 от ППЗСПЗЗ М. е
регистрирал договорите за пренаемане на имоти в ОСЗ Д.Ч.. Формално само се
излагат твърдения, че са му разпределени за ползване имоти, които са по-малко
като площ от заявените.
В касационната жалба, се твърди, че в
оспорената заповед липсва информация защо близо 160 дка. са
изключени/непризнати/ от ОД „Земеделие” Варна. Първо, следва да се отбележи, че
касаторът в производството пред съда не посочва конкретно за кои имоти оспорва
заповедта, а излага общи твърдения за незаконосъобразност на административния
акт, с което не може да се отговори конкретно на възражението му и да се
извърши проверка. Второ, в заключението на вещото лице по СТЕ, в т.8 е
посочено, че заявените/декларираните по чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ от М. имоти с
начин на трайно ползване – изоставени ниви, овощни градини, лозя, са 86.077
дка. Съгласно чл.37в, ал.2, изр. предпоследно в него/споразумението/ не могат
да се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им граници, както и
имоти с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади. Именно на М. не са били
признати за включване в служебното разпределение 86.077 дка., защото са с начин
на трайно ползване „изоставени ниви”. Цитираната разпоредба предвижда да бъдат
изключени от споразумението имоти с НТП – пасища, мери и ливади, в случая са
изключени имоти с НТП „изоставени ниви”. Съдът приема, че начинът на трайно
ползване на един имот – „изоставени ниви” не може да се включи в масивите за
ползване в доброволно споразумение или служебно разпределение, защото
процесните имоти представляват необработваеми земи. От страна на касатора липсва
конкретика за кои имоти точно оспорва, че неправилно са изключени, то съдът не
може да извърши проверка, действително с какъв начин на трайно ползване са,
съответно правилно ли са изключени от споразумението. Към тази площ, която е
изключена от заявените от касатора площи, вещото лице е установило в т.7 от
заключението, че заявени от М., но необработваеми площи са 147.7 дка., които
също попадат в изключението на чл.37в, ал.2, изр. предпоследно от ЗСПЗЗ. От
страна на касатора не са представени доказателства, с които да опровергае
констатациите на комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ и Заповедта на Директора на ОД
„Земеделие” Варна.
Неоснователно се твърди в касационната
жалба, че е налице смесване на процедурите по изготвяне на разпределението на
масивите за ползване – доброволно споразумение или служебно разпределение. Факт
е, че в мотивите на оспорената заповед са цитирани Доклад на Комиситяа и проект
на служебно разпределение, като в т.І е посочено, че се разпределят масивите на
ползване съгласно сключено споразумение. Това цитиране едновременно на факти,
че разпределението е служебно и след това, че е постигнато споразумение за
разпределение на масивите, не е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Първо, много ясно от доказателствата –
Доклад на Комисията от 27.09.2019 г. и проект на служебно разпределение от 27.09.2019г.
се разбира, че разпределението е извършено служебно, след като ползвателите не
са постигнали съгласие за доброволно споразумение. Второ, касаторът като
участник в доброволното споразумение, не е разписал същото, поради което се е
наложило да бъде извършено служебно разпределение, поради което той е запознат,
че с оспорената заповед е извършено служебно разпределение, поради което
възраженията в тази насока са неоснователни. Отделно от това, заседанията на
комисията са публични по реда на чл. 72б, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и жалбоподателят
е имал право да участва на заседанията, съответно да се запознае с липсата на
воля за доброволно споразумение.
Действително липсва забрана, че имотите с
НТП „овощна градина” не следва да се включват в процедурата по комасация. В
потвърждение на това твърдение е разпоредбата на чл.37в, ал.2, изр.
Предпоследно - в него/споразумението/ не могат да се включват имоти,
декларирани за обработване в реалните им граници, както и имоти с начин на
трайно ползване пасища, мери и ливади. От доказателствата по делото –
Декларации по чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ, се установява, че касаторът е заявил
участие в споразумението на 34 бр. имоти с НТП „овощна градина”, но е заявил,
че желае да участва в разпределението на масивите на ползване. Липсва обаче
ясно изразена воля от М. пред Комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ, че желае процесните
имоти с НТП „овощна градина” да бъдат включени в споразумението и че ще бъдат
ползвани, като овощна градина, а не като земеделска земя. Процесните имоти са
изключени от служебното разпределение на масивите за ползване за землището на
гр.Д.Ч., защото по НТП са „овощна градина”, а реално М. иска да бъдат ползвани,
като ниви.
Неоснователни са възраженията на касатора,
че комисията не е посочила законовия способ за разпределение на масивите,
съобразно чл. 37в ал. 3 от ЗСППЗ, поради което не ставало ясно как са формирани
масивите за ползване, което рефлектира и върху законосъобразността на заповедта
на административния орган. Според предписаното в закона, докладът, който
Комисията изготвя и представя следва да съдържа "разпределението на
масивите за ползване". С нормата на § 2ж от ДР на ЗСПЗЗ законодателят
е дал определение на понятието "Масив за ползване" по смисъла
на този закон, като "непрекъсната площ земеделска земя, ограничена от съществуващи
на терена трайни елементи, съгласно картата на възстановената собственост или
кадастралната карта, и/или цифровата орто фото карта, с еднакъв начин на трайно
ползване. Границите на масивите се определят по имотните граници на крайните
имоти. При необходимост се взема предвид актуалният начин на трайно ползване от
цифровата орто фото карта. В масивите за ползване не се включват имоти,
възстановени в съществуващи стари или възстановими граници". От това
определение следва извод, че не съществува идентичност между понятията масив от
Картата за възстановената собственост /КВС/ и "масив за ползване".
Според чл. 2, т. 3
от Наредба № 49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, картата на възстановената собственост служи за изработването на карта на
масивите за ползване на земеделските земи. Следователно за комисията няма
законоустановено задължение да съобразява масивите от КВС при формирането на
масивите за ползване. Задължителните характеристики, на които следва да
отговарят масивите за ползване са непрекъснатост на площта им, ограничаването
им от съществуващи на терена трайни елементи и определяне на границите им по
имотните граници на крайните имоти. Няма изискване границите им да се определят
по границите на масивите от КВС, нито забрана в масив за ползване да се
включват части от масивите по КВС. В правомощията на комисията е да формира масивите
за ползване по начин, отговарящ на законовите критерии, тъй като ако се
предоставят на ползвателя с най-голям дял цели масиви от КВС, няма гаранция, че
останалите за разпределение цели масиви по КВС биха отговаряли като количество
на критериите за непрекъснатост на площта, с което ще се накърни целта на
закона за насърчаване на уедрено ползване на земеделските земи и създаване на
масиви.
В Проект за разпределение от 27.09.2019 г.
на комисията е посочено, че границите на масивите за ползване са определени
чрез програмен продукт Cadis 6, одобрен и предоставен за целта от МЗХГ. Следва да се отбележи, че този
начин на разпределение на масивите за ползване, залегнал в посочения програмен
продукт, е с оглед уедреното ползване на земеделските земи.
В Проекта за разпределение е посочено, че
площите на имотите - "бели петна" по чл. 37в ал. 2 от ЗСППЗ са
разпределени при съобразяване с принципа за пропорционално разпределение на
земеделските земи, като границите на масивите за ползване, определени чрез
програмен продукт Cadis.
Правилен е извода на съда за
законосъобразно проведена процедура по създаване на масивите за ползване на
земеделските земи в землището на гр.Д.Ч. и законосъобразно изготвен проект за
разпределение на ползването на земите по масиви по реда на чл. 37в, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСПЗЗ, приет от
органа по чл. 37в, ал.
4 от ЗСПЗЗ въз основа на доклад от помощния орган. По същество възражението на
оспорващия пред районния съд се свежда до неправилно разпределение на масивите
за ползване между правоимащите лица. Твърденията са за разпределение на малко
на брой заявени имоти в разпределените за ползване масиви, респ. лишаване от
ползване на масиви със заявени имоти на годно правно основание. Правилен е
извода на ВРС за точно приложение на нормите по чл. 37в, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСПЗЗ във връзка
с целта и принципите на процедурата по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ за
разпределяне на масивите за ползване между всички собственици и/или ползватели.
Изискването по чл. 37в, ал.
3, т. 1 от ЗСПЗЗ се прилага при спазване на ограничението за
пропорционално разпределение на земеделските земи, включени в масивите,
предвидено в разпоредбата на чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, т. к. целта на закона е гарантиране законосъобразното разпределение на
ползването на земите, в случаите, при които не е налице споразумение между
собствениците и/или ползвателите. При служебно разпределение на ползването на
масивите основния принцип е за спазване на пропорцията по отношение на
доказаните права на всички собственици и/или ползватели на земеделски земи в
землището, регистрирани по чл. 37б от ЗСПЗЗ. В случая по делото, от приетата съдебно-техническа
експертиза съдът е установил, че разпределението на масивите е съобразено с
правата на М.. Установената разлика е в границите на минимално допустимата
грешка при разпределение на площите.
Неоснователно е възражението на касатора,
че в оспорената заповед веднъж е посочено, че са му предоставени за ползване
имоти по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ с площ 218.849 дка., за които дължимата
сума е 7 440.87 лв., като на стр.48 от заповедта му е определено задължение
в размер на 7 986.91 лв., което отговаря на 234.909 дка., каквито не са му
разпределени.
Видно от доказателствата представени пред
Районен съд Варна, на л.155-156, във връзка с отправено от касатора „Искане” –
л.154, е отговорено от Директора на ОД „Земеделие” Варна, след справка в
счетоводството на Дирекцията, че за определените на М. имоти по чл.37в, ал.3,
т.2 от ЗСПЗЗ сума за плащане от 7440.86 лв. е преведена от М., която е за
218.848 дка. за които е ползвател и платец. Посочено е в отговора, че на
13.03.2020 г. е получен превод за имоти по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ от ЗП И.С.
за сумата от 546.07 лв., която е за 16.061 дка. разпределени по Заповед от
01.10.2019 г. на В. М.. Безспорно от доказателствата се установява, че действително
въпросните 16.061 дка. са били разпределени със заповедта на касатора, но
реално са били заплатени от С., поради което не е налице твърдяното нарушение на
административнопроцесуалните правила. Касатора е уведомен лично за отговора на
ОД „Земеделие” Варна на 22.07.2020 г., видно от приложеното на л.157 от делото
на Районен съд Варна известие за доставяне.
На следващо място приетата от ВРС СТЕ не е оспорена от касатора М..
При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния
закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
При този изход на делото основателно се
явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане
за присъждане на разноски за настоящата инстанция. В тежест на касатора следва
да се възложат направените и претендирани от процесуалния представител на
ответника разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, което настоящата
инстанция определя в размер на 100/сто/лева, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПП, във вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на
правната помощ, като искането над тази сума следва да се
отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 262099/28.06.2021 година, постановено по гр.д. № 18166/2019
година на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА ЗП В.М.М., да заплати на Областна дирекция
"Земеделие" Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100/сто/ лева и отхвърля искането за разноски над тази сума.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1………… 2………..