РЕШЕНИЕ №191
гр. Враца, 26.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в
публично заседание на 09.05.2022 г., през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, без присъствие на прокурор,
като разгледа докладваното от съдия Г. адм. дело № 153 по описа на АдмС –
Враца за 2022г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във
връзка с чл.68 ал.6 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по ЖАЛБА на А.Г.А.
***, чрез адвокат М.М. от ВАК, със служебен /съдебен/ адрес гр. София, ул.“Цар
Асен“ № 1 ет.2, против ЗАПОВЕД №
3286з-637/22.02.2022 г. на Директора на ГД “Национална полиция“, гл.комисар В.К.,
с която е отказано снемане на полицейска регистрация № 14713/05.11.2012г.
извършена в РУ към ОД на МВР Велико Търново.
С писмо вх. № 777/11.03.2022
г. в съда е постъпила преписката от ответника, ведно с всички относими към
издаването на оспорената заповед писмени доказателства.
Твърди се в жалбата, че
заповедта е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Оспорва се
компетентността на органа издал заповедта и се сочи, че са налице основания за
заличаване на полицейската регистрация, тъй като е настъпила реабилитация.
Излага се, че разпоредбата на чл.68 ал.1 и ал.5 пр.2-ро от ЗМВР противоречат на
разпоредби на Конституцията, че чл.25
ал.3 и чл.25а от ЗМВР не отговарят на императивни изисквания за обработка на
чувствителни лични данни съгласно чл.9 от Регламент 2016/679 и чл.10 от
Директива 2016/680 и чл.68 ал.1-3 от ЗМВР противоречи пряко на чл.10 ал.4 ал.1
б.“а“ и б „в“, чл.8 ал.1 и ал.2 от Директива 2016/680. По така изложените
съображения, моли оспорената заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание,
жалбоподателят А.А. се явява лично, както и с пълномощник – адв. Е.Б. от
АК-Благоевград, като поддържа жалбата и не ангажира нови доказателства. В
писмени бележки от адв. Д.М. се иска отмяна на заповедта поради липса на
мотиви.
Ответникът по жалбата -
Директор на Главна дирекция "Национална полиция", не изпраща представител
в съдебно заседание, но изразява становище по основателността на жалбата в
писмени бележки, чрез пълномощник – гл.юрисконсулт Р.С., в които излага
съображения, че заповедта е издадена при спазване на материално-правните и
процесуални норми, и от компетентно длъжностно лице. Иска се оставяне на
жалбата без уважение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената по
делото справка за съдимост /л.21-22/ и Протокол /л.25-29/ жалбоподателя А.А. е
бил осъждан със Споразумение № 325/20.11.2012 г. по НОХД № 2072/2012 г. по
описа на РС Велико Търново, за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, с наказание
„Пробация“ за срок от 6 месеца и „лишаване от право“ да управлява МПС, също за
срок от 6 месеца. Споразумението е влязло в сила на 20.11.2012г. Наказанието
„Пробация“ е изтърпял за времето от 29.11.2012г. до 29.05.2013г. Отбелязано е в
бюлетина, че същия е реабилитиран по давност на осн. чл.88А от НК. НОХд №
2072/2012г. на РС В.Търново е образувано въз основа на внесен обв.акт по ДП №
ЗМ-1226/2012г. по описа на РУ В.Търново /л.18/.
С молба вх. рег. №
228000-15301/16.11.2021 г. подадена до Началника на 04 РУ на СДВР /л.15/, жалбоподателя
А.А. *** сочи, че по повод извършено престъпление има направена полицейска
регистрация – предоставени доброволно лични данни, снимки и отпечатъци, и иска заличаване на тези лични данни от база
данни на МВР, тъй като е реабилитиран, няма след това никакви противообществени
прояви, поправил се е и желае да продължи развитието си, но тази регистрация се
явява пречка.
По така направеното искане е
извършена проверка, като с Предложение рег. №366р-2833/04.02.2021 г. преписката
заедно със събраните в хода на проверката материали е била изпратена по
компетентност на ОДМВР София с мнение за отказ от снемане на полицейска
регистрация, изготвено от Директора на ОДМВР-Велико Търново. Видно от становището
в предложението е, че не са налице основанията за снемане на полицейска
регистрация № 14713/05.11.2012 г. на РУ – В.Търново, по ДП ЗМ 1226/2012г. на
РУ-В.Търново, предвид отсъствието на основанията по чл. 68, ал. 6
от ЗМВР. Така
комплектувана преписката е била изпратена на Директор на ГД "НП"-
София.
Със Заповед №
3286з-637/22.02.2022г. Директорът на Главна дирекция "Национална
полиция" при МВР е отказал снемането на полицейска регистрация №
14713/05.11.2012 г. на РУ – В.Търново извършена по отношение на жалбоподателя.
Административният орган е мотивирал заповедта с липсата на предпоставките на чл. 68, ал. 6
от ЗМВР, доколкото прекратяването
на делото при сключване на споразумение и настъпила реабилитация, не са сред
лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, в законоустановения
срок /заповедта е връчена на 24.02.2022г., а жалбата е депозирана на
07.03.2022г./, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
същата е изцяло НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно изричната разпоредба
на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени в жалбата. Той е длъжен, въз основа на
представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на
оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 168 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия текст,
при наличие на съответните предпоставки за това, съдът обявява нищожността на
акта, дори да липсва искане в тази посока.
Съдът счита, че оспореният в
настоящото производство администра-тивен акт е издаден от компетентен орган, в
рамките на предоставените му правомощия, в установената писмена форма по чл. 68, ал. 6
от ЗМВР и съдържа
както фактическите, така и правните основания, послужили за неговото издаване.
Съгласно чл. 68, ал. 6, вр. чл. 29, ал. 1 от ЗМВР, полицейската регистрация се снема
въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи, като
администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица.Така
изрично предвидената делегация е приложена със Заповед № 8121з-267/10.03.2015
г. на Министъра на вътрешните работи /л.36/, с която на основание чл. 68, ал. 6, вр. чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР са оправомощени Директорът и
Заместник-директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да
издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. В
тази насока неоснователно се явява твърдението, че заповедта е издадена от
некомпетентен орган.
При издаване на оспорения
административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Изпълнено е изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредбата за
реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, като е изготвено предложение от
структурата, извършила полицейската регистрация, с изразени мотиви за отказ за
снемането й и приложен комплект от документи от извършената проверка по
преписката.
Настоящият съдебен състав
счита, че оспорената заповед е постановена в съответствие с приложимите
материално-правни норми. Законовите предпоставки за снемане на полицейска
регистрация са регламентирани изчерпателно в разпоредбата на чл. 68, ал. 6
от ЗМВР, като те са:
1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното
производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; 3. наказателното производство е
приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е
починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите
наследници.
В процесния случай безспорно
по делото е установено, че по отношение на жалбоподателя не е налице нито едно
от цитираните законови основания. От събраните по делото доказателства по
несъмнен начин бе установено, че Ал.А. има извършена полицейска регистрация в
РУ при ОД на МВР – В.Търново за
престъпление, за което е признат за виновен с влязла в сила съдебен акт, имащ
силата на присъда - протоколно Определение № 325/20.11.2012 г. по НОХД №
2072/2012 г. по описа на РС Велико Търново.
Не е спорно между страните и
обстоятелството, че по отношение на жалбоподателя е налице основание за реабилитация
по цитираното осъждане. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НК, реабилитацията заличава осъждането и
отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане,
освен ако в някое отношение със закон е установено противното. В процесния
случай "противното" по смисъла на цитираната норма се явява нормата на чл. 68, ал. 6
от ЗМВР. Целта на
реабилитацията, като институт на наказателното право и на полицейската
регистрация, като правен институт на административното право, са различни,
поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане на
полицейска регистрация. Това е така, защото полицейската регистрация е
последица не от осъждането на лицето с влязла в сила съдебен акт, а от факта на
извършване на деянието. Независимо от това дали е налице реабилитация по право,
съдебна реабилитация или т. нар. "абсолютна реабилитация" по давност
по смисъла на чл. 88а от НК, то такова основание за снемане на
полицейска регистрация не е предвидено в разпо-редбата
на чл. 68, ал. 6
от ЗМВР. В тази
връзка следва да се има предвид, че хипотезите, при които се снема полицейска
регистрация, са лимитативно изброени и административният орган действа при условията
на обвързана компетентност, като е задължен да се съобразява с установените с чл. 68, ал. 6
от ЗМВР материално-правни
предпоставки. Същността на полицейската регистрация е вид обработване на лични
данни на лицата, която се осъществява при условията на ЗМВР и без тяхното
съгласие. Полицейската регистрация помага на полицейските органи да извършват
дейностите, посочени в чл. 67 от ЗМВР, като данните от нея се използват
само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани
със защитата на националната сигурност и обществения ред. С оглед на това
разпоредбата на чл. 68, ал. 6
от ЗМВР е специална,
като това обуславя както приоритета на тази разпоредба пред общите разпоредби,
регламентиращи обработката на лични данни, така и невъзможността да бъде
извършено снемане на полицейска регистрация на основания, различни от сочените
в цитираната законова норма.
Полицейските органи
обработват лични данни с оглед противо-действието на престъпленията и
полицейската регистрация се извършва на лица, привлечени като обвиняеми за
умишлени престъпления от общ характер, за каквото е бил обвиняем и осъден с
влязла в сила съдебен акт жалбоподателят А.. Предвид целите на обработката на
личните данни не е била налице и хипотезата на чл. 45 от Закона за защита на личните
данни, а именно да е
отпаднала целта за обработването им, тъй като за целите на противодействието на
престъпността продължават да се обработват лични данни на лица с влезли в сила
осъдителни присъди за умишлени престъпления, независимо от настъпилата
реабилитация.
В българския ЗМВР
не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския
парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., относно защитата на физическите лица
във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на
предотвратяването, разслед-ването, разкриването или наказателното преследване
на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на
такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно която следва да бъдат
установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен
преглед. В цитираната разпоредба на директивата не е посочено какви следва да
бъдат тези срокове. Липсата на подобен срок в българското законодателство обаче
не е основание за отмяна на всеки административен акт за отказ за снемане на
регистрация.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя, свързани с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във
връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива
данни и за отмяна на Директива 95/46 ЕО(ОРЗД). Съгласно ОРЗД (19) защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването,
разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или
изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от заплахи за
обществената сигурност и тяхното предотвратяване, както и свободното движение
на такива данни, са предмет на специален правен инструмент на Съюза и
настоящият регламент не се прилага за дейности по обработване на лични данни за
такива цели.
Предотвратяването и
разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения
ред са определени от законодателя като ценности, чиято защита обуславя
правомерност на обработването на личните данни на лицата за извършени от тях
престъпления, за които са наказани с влязла в сила присъда и след
реабилитирането им.
Предвид изложеното, съдът
приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в
съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото и
съобразявайки разпоредбите чл. 143, ал. 4 от АПК, своевременно направеното искане от
ответната страна за присъждане на направените разноски, следва да бъде уважено.
Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ,
намира, че в полза на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР следва да се
присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.А. ***, против ЗАПОВЕД
№ 3286з-637/22.02.2022 г. на Директора на ГД “Национална полиция“, с която е
отказано снемане на полицейска регистрация № 14713/05.11.2012г. извършена в РУ
към ОД на МВР Велико Търново.
ОСЪЖДА А.Г.А. с
ЕГН ********** *** да заплати на ГД
„Национална полиция“ - МВР сума в размер на 100 /сто/ лева, разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез Адм. Съд –
Враца, пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – София, в 14 /четиринадесет/ - дневен
срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати
препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: