Р Е Ш Е Н И Е №850
ПЛОВДИВ 03.07.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ –ІІ гр.с-в, в публичното заседание на дванадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря МАЯ КРУШЕВА разгледа докладваното от Съдията Чакалова гр.д. 1801 по описа за 2014 година и констатира следното:
Предявени са евентуално съединени искове от Д.Т.К.-Р., ЕГН **********,*** против Д.О.Т., ЕГН ********** *** с правна квалификация чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на 19.05.2009 г. между страните е сключен следният договор – Д.Т. предоставя на Д.К.- Р. в заем сумата от 33 075 евро, като тя се е задължила да върне получената в заем сума на 30.06.2009 г., ведно с лихва в размер на 2 352 евро, съставляващи 5% месечна лихва върху заетата сума или общо за връщане се дължи 35 427 евро. Ищецът твърди, че посоченият договор е сключен при следните обстоятелства: на 01.08.2008 г. ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 21 000 евро с месечна лихва от 5%, т.е. дължимата сума за връщане е 23 175 евро. В последствие получената в заем сума се увеличава с дължимата лихва за всеки период и се формира като главница при всеки следващ договор – от 03.11.2008 г. – задължението нараства на 24 225 евро, до 19.12.2008 г. – задължението нараства на 26 105 евро, до 19.03.2009 г. – задължението нараства на 30 000 евро и до 30.06.2009 г. задължението възлиза на 35 247 евро. Размерът се формира като към първоначално получения заем от 21 000 евро, се прибавят дължимите лихви и върху дължимите лихви отново се начисляват такива. За задължението си ищецът е издавал записи на заповед и са сключени два договора за заем – първият от 20.03.2009 г. и вторият – от 19.05.2009 г. Твърди се, че с посочения договор се уговарят клаузи в противоречие с императивни законови норми, уреждащи договарянето на лихва, а именно чл.9 и 10 ЗЗД и чл.18 ал.1 от Наредбата за дейността на заложните къщи, които забраняват начисляването на лихва върху изтеклите лихви. Твърди се, че процесният договор е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, тъй като се предвижда заплащане на лихва в размер многократно надвишаващ пазарните условия за периода 01.08.2008 г. – 28.12.2009 г.
Твърди се също, че Договорът за заем от 19.05.2009 г. е нищожен поради липса на предмет за сумата над 21 000 евро до 33 075 евро, тъй като ищцата е получила в заем сумата 21 000 евро, а разликата от 14 427 евро съставлява натрупване на лихва за различните периоди, която лихва се включва в главницата и върху нея отново се начислява лихва, т.е. ищцата не е получила сума от 33 075 евро, която се иска от ответника да върне, а е получила сумата 21 000 евро и тази сума, като главница, дължи.
Ето защо се иска да се постанови решение, с което да се обяви за нищожен Договорът от 19.05.2009 г. за разликата над 21 000 евро до 35 427 евро /за частта от 14 427 евро/ поради противоречие с добрите нрави; в случай, че Съдът не уважи така предявения иск да се постанови решение, с което да се прогласи за нищожен Договорът от 19.05.2009 г. за разликата над 21 000 евро до 35 427 евро /за частта от 14 427 евро/ поради противоречие със Закона и в случай, че Съдът не уважи така предявения иск да се постанови решение, с което да се прогласи за нищожен Договорът от 19.05.2009 г. за разликата над 21 000 евро до 35 427 евро /за частта от 14 427 евро/ поради невъзможен предмет. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се дава следното становище: твърди се, че със Запис на заповед от 01.08.2008 г. с падеж 06.10.2008 г. ищецът се е задължил да заплати на ответника сумата 23 175 евро. Поради неизпълнение на това задължение със Запис на заповед от 06.10.2008 г. ищецът се е задължил да плати на ответника на 03.11.2008 г. сумата 24 225 евро. Поради неизпълнение на това задължение със Запис на заповед от 03.11.2008 г. ищецът се е задължил да плати на ответника на 19.12.2008 г. сума в размер 26 105 евро. Поради неизпълнение на това задължение със Запис на заповед от 19.12.2008 г. ищецът се е задължил да плати на ответника на 19.03.2009 г. 30 000 евро. Поради неизпълнение на това задължение със Запис на заповед от 20.03.2009 г. ищецът се е задължил да плати на ответника на 19.05.2009 г. сумата 33 075 евро, като отношенията между страните са уредени с Договор за заем от 20.03.2009 г. Поради неизпълнение на задължението на ищеца със Запис на заповед от 19.05.2009 г. ищецът се е задължил да заплати на ответника 35 427 евро, като в тази връзка е сключен и оспорваният Договор за заем от 19.05.2009 г. В тази връзка ответникът твърди, че по всеки запис на заповед сделката е различна, а не съставлява едно и също задължение, като поради неизпълнение на предходното задължение за плащане, главницата се формира от получената сума и изтеклата лихва.
Предвид доказателствата Съдът намира за установено:
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 01.08.2008 г. ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 21 000 евро с месечна лихва от 5%, т.е. дължимата сума за връщане е 23 175 евро.
Със Запис на Заповед от 06.10.2008 г. с падеж 03.11.2008 Д.К. – Р. се задължава да върне на Т. сумата от 24 255 евро.
Със Запис на Заповед от 03.11.2008 г., с падеж 19.12.2008, Д.К. – Р. се задължава да върне на Т. сумата от 26 105 евро.
Със Запис на Заповед от 19.12.2008 г., с падеж 19.03.2009, Д.К. – Р. се задължава да върне на Т. сумата от 30 000 евро.
Със Запис на Заповед от 20.03.2009 г., с падеж 19.05.2009, Д.К. – Р. се задължава да върне на Т. сумата от 33 075 евро.
С Договор за заем от 19.05.2009 г. страните са се споразумели, че Д.Т. предоставя на Д.К.- Р. в заем сумата от 33 075 евро, като тя се е задължила да върне получената в заем сума на 30.06.2009 г., ведно с лихва в размер на 2 352 евро, съставляващи 5% месечна лихва върху заетата сума или общо за връщане се дължи 35 427 евро.
По исковете за прогласяване нищожността на
Договор за заем от 19.05.2009 г. поради противоречие с добрите нрави и поради
противоречие със Закона:
Страните не спорят относно обстоятелството, че задължението на Д.К. – Р. в размер от 35 427 евро е формирано като към първоначално получения заем от 21 000 евро се прибавя уговорената възнаградителна лихва за съответния период и така формираната обща сума съставлява главница при следващия заем, което се повтаря при сключените между страните договори за заем, включително и при атакувания договор. Възражението на ищеца е, че с посочения договор се уговарят клаузи в противоречие с императивни законови норми, уреждащи договарянето на лихва, а именно чл.9 и 10 ЗЗД и чл.18 ал.1 от Наредбата за дейността на заложните къщи, които забраняват начисляването на лихва върху изтеклите лихви.
Съдът не споделя това становище на ищеца по следните причини:
Вярно е, че
първоначално на 01.08.2008 г. ищецът е получил в заем сумата от 21 000
евро, която се е задължил да върне на 06.10.2008 г. с уговорена възнаградителна
лихва от 5% месечно, като общата дължима сума е 23 175 евро; доколкото
ищецът не изпълнява задължението си да върне в уговорения срок получената в
заем сума и възнаградителна лихва, страните се уговарят сборът от заеманата
сума и възнаградителна лихва да съставлява главница по нов договор за заем с
нов падеж и заплащане на възнаградителна лихва, което се повтаря до сключването
на атакувания договор.
При така
установеното Съдът приема, че всеки последващ договор за заем между страните по
делото, обективиран със запис на заповед или договор за заем, съставлява
новиране на предходното задължение по смисъла на чл.107 ЗЗД, тъй като при всяко
следващо споразумение страните уговарят погасяване на едно задължение
/предходното съществуващо задължение/, като се поема ново задължение на негово
място. Макар в текста на договорите за заем и записите на заповед да не е
направено такова изрично изявление, доколкото не се спори между страните
относно посоченото обстоятелство, а именно, че волята на страните е да
преуредят съществуващо вече правоотношение по различен начин – нов размер на
задължението, нов срок за погасяване, Съдът счита, че Договор от 19.05.2009 г.
е договор за новация, с който страните са постигнали съгласие да се погасят
задълженията на ищеца по Договор за заем от 20.03.2009 г., като същевременно се
поемат нови задължения – дължи се главница в размер на 33 075 евро и
възнаградителна лихва от 5% месечно. Ето защо не може да се приеме, че
дължимата главница е 21 000 евро, а разликата до 33 075 евро
съставлява лихва и не се дължи с оглед забраната по чл.10, ал.3 ЗЗД, доколкото
разликата от 12 075 евро съставлява изтекли лихви, които са прибавяни към
главницата и отново са олихвявани. Напротив, главницата по Договор за заем от
19.05.2009 г. е 33 075 евро, като страните са уговорили възнаградителна
лихва в размер на 5% месечно.
Другият спорен по делото въпрос е за валидността на договора за заем в
частта му за уговорената възнаградителна лихва,
като ищецът твърди, че е нищожен поради противоречието му с добрите нрави с
оглед размера на възнаградителната лихва.
В
случая е видно от съдържанието на договора, че страните са уговорили
заплащането на възнаградителна лихва /5%
месечно/, каквато е допустима съобразно разпоредбата на чл.240,
ал.2 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 10, ал.2 ЗЗД лихви могат да се уговарят
до размер, определен от Министерския съвет. От друга страна Законът - чл. 9 ЗЗД
- определя, че страните имат свобода на договарянето, но дотолкова, доколкото
съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на
Закона и на добрите нрави. Именно добрите нрави определят максималния размер,
до който може да се уговаря възнаградителна лихва.
Според разпоредбата на чл.10,
ал.2 ЗЗД лихви могат да се уговорят до размер, определен от Министерския
съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този
размер. Към настоящия момент обаче не съществува законов регламент за
максимален размер на договорната лихва. С ПМС № 72 от 08.04.1994 г.,
обнародван ДВ бр.ЗЗ/19.04.94 г. , отменен ДВ 42/05.06.2012 г., за определяне на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута се определя
годишен размер на законната лихва за просрочени задължения в левове - в размер
на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 10
пункта, а в конвертируема валута - тримесечният либор за съответния вид валута
плюс 10 пункта, като според ал.2 от същото ПМС дневният размер на законната
лихва за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер,
определен в ал.1.
Д
околкото законодателят не е регламентирал императивно максимален размер на договорната лихва, каквато е допустима, се приема, че няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД.
В тази връзка в съдебната практика се налага становището, че страните, макар и да могат да договарят и над установения размер на законната лихва, тяхната автономия при договарянето е ограничена от правилата на морала и добрите нрави, които представляват критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Трайната съдебна практика приема, че възнаградителна лихва между физически лица в размер два пъти над законната – при обезпечен с ипотека заем, и в размер три пъти над законната – при необезпечен заем, е в противоречие с добрите нрави.
Предвид приетото от съдебното практика следва да се прецени дали уговореният в случая размер на възнаградителна лихва превишава трикратния размер на законната лихва, което ще съставлява противоречие с добрите нрави. В случая договорът за заем е със срок от 19.05.2009 г. до 30.06.2009 г. /43 дни/ и за срока на договора се уговаря 5% лихва месечно, т.е. спрямо срока на Договор от 19.05.2009 г. не е налице трикратно надвишаване на законната лихва.
Предвид изложеното Съдът приема, че не се установява противоречие на уговорената между страните по Договор за заем от 19.05.2009 г. възнаградителна лихва с добрите нрави, т.е. да надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Следва да се
отбележи, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредбата за
дейността на заложните къщи, тъй като не се установи ответникът да осъществява
дейност на заложна къща.
По иска за
установяване нищожност на Договор за заем от 19.05.2009 г. поради липса на
предмет за разликата над 21 000 до
35 427 евро:
Становището на ищеца, е че договорът е нищожен поради липса на предмет, тъй като той е получил в заем сумата от 21 000 евро и в този размер дължи връщане, поради което разликата над 21 000 евро до пълния размер на посочената като главница за връщане в договора 35 427 евро / 14427 евро/ не е предмет за връщане като главница.
По смисъла на чл.26,
ал.2, пр.1 ЗЗД невъзможен е предметът на договор, когато към момента на
сключването му такъв изобщо липсва, т.е.
предметът е изначално невъзможен или към момента на сключване на
договора вече не съществува по обективни и/или субективни причини.
Разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД предвижда като основание за нищожност не липсата на предмет, а невъзможен предмет.
Предметът на дадена сделка това е обектът на правоотношението. Невъзможност на предмета по смисъла на чл.26, ал. 2, предл.1 ЗЗД ще е налице само, ако при сключването на договора предметът е неосъществим по субективни или обективни причини. Невъзможността може да е фактическа или правна и следва да е пълна, за да има нищожност на сделката.
Предмет на оспорвания договор са парични средства, които към момента на сключване на договора, както и към момента на изпълнение съществуват в гражданския оборот; възражението на ищеца за нищожност на договора с посочените аргументи не касае предмета на договора /паричните средства/, а размерът и основанието на задължението, което е различно от предмет на договора.
Ето защо искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Разноски не се претендират и такива не се присъждат.
Предвид установеното Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявените от Д.Т.К.-Р., ЕГН **********,*** против Д.О.Т., ЕГН ********** *** искове за:
-прогласяване нищожността на Договор от 19.05.2009 г. в частта от 21 000 евро до 35 427 евро /за частта от 14 427 евро/ поради противоречие с императивни норма на Закона – чл.10 ЗЗД поради начисляването на лихва върху изтекли лихви
-прогласяване нищожността на Договор от 19.05.2009 г. в частта, с която се определя размерът на дължимата възнаградителна лихва - в частта от 21 000 евро до 35 427 евро /за 14 427 евро/ поради противоречие с добрите нрави като многократно надвишаваща пазарните условия
-прогласяване
нищожността на Договор от 19.05.2009 г. в частта за
разликата над 21 000 до 35 427
евро поради липса на предмет
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
СЪДИЯ: