№ 571
гр. Плевен, 01.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Частно наказателно дело
№ 20214430202058 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 243 ал. ІV от НПК.
Първоинстанционният съд е сезиран със жалба по реда на чл. 243 ал. ІV
от НПК от АН. М. Б. и В.В.П. (със съгласието на своята *** и законен
представител АН. М. Б.) в качеството на пострадали, чрез повереника им адв.
С.Й. от САК, против постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен от
04.10.2021г, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 286/2021г. по описа на РП-Плевен, водено срещу В.Д.П. за
престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Молят съда да постанови определение, с което да отмени
постановлението на Районна прокуратура - Плевен и върне делото за
извършване на последващи процесуални действия. Навежда доводи, че
изводите на прокурора за наличие на предпоставките на чл.9 ал.2 от НК са
незаконосъобразни. Предвид изложеното в жалбата е направено искане, на
основание чл. 243, ал.8 от НПК определението на Районен съд - гр. Плевен да
бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора, със задължителни
указания относно прилагането на закона.
Съдът, като съобрази наведените в жалбата правни и фактически доводи
1
и събраните по дознанието доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 243 ал. ІІІ от НПК, допустима е,
разгледана по същество е основателна.
Наказателното производство е образувано на 02.02.2021година, за
това, че през периода м.юни 2020г. - м.февруари 2021г. в гр.Плевен, като
осъден с Решение № 2519/2019г., в сила от 19.Г272019г. по гр.д. №
3592/2013г. по описа на PC Плевен да издържа низходящи – В.В.П., род.на
***. и М.В.П.,
родена ***. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
две или повече месечни вноски - престъпление по чл.183, ал.1 НК.
В хода на досъдебното производство е установена следната фактическа
обстановка:
АН. М. Б. и В.Д.П. живеели съвместно, като сключили граждански брак.
По време на съжителството им се родили две деца - непълнолетната В.В.П.,
родена на ***. и малолетната М.В.П., родена на ***.
Впоследствие двамата съпрузи решили да се разделят и с решение
№1346/29.07.2013г. по гр.д. № 3592/2013г. по описа на PC-Плевен, влязло в
сила на 29.07.2013г. брака между А.Б. и В.П. бил прекратен по взаимно
съгласие. Родителските права върху родените по време на брака деца се
предоставили на ***.
С решение № 2519/19.12.2019г. по гр.д. №3592/2013г. е допусната
поправка на явна фактическа грешка в решение №1346/2013г., като В.П. бил
осъден да изплаща ежемесечна издръжка на децата си В.П. и М.П. в размер на
1000лв. общо за двете деца. Това решение е влязло в сила на 19.12.2019г.
След развода АН. М. Б. и В.Д.П. продължили да живеят в едно
домакинство до месец септември 2017г., когато П се изнесъл от квартирата,
която обитавали.
След влизане на решението в сила – 19.19.2019г., от месец юни 2020г.
до месец ноември 2020г. В.П. не изплащал месечните вноски за издръжка на
децата, поради което на 15.01.2021 г. *** АН. М. Б. депозирала жалба в РП-
Плевен.
С Определение по гр.д. № 6874/2020г. по описа на PC Плевен е
одобрена постигната спогодба между страните, с която се изменя размерът на
2
присъдената с решение от 29.07.2013г. по гр.дело №3592/2013г. по описа на
Плевенски районен съд, поправено с решение от 19.12.2019г., издръжка, като
същата става 200лв. за всяко от децата. Съдебният акт е влязъл в сила на
13.03.2021 г.
В хода на разследването в качеството на свидетели са разпитани лицата
АН. М. Б., В.В.П. и А. П. М.. По делото била изискана и приложена съответна
документация удостоверяваща гореизложените факти и обстоятелства.
От всички събрани доказателства безспорно е установено, че В.П. не е
изплащал дължима издръжка за децата си за повече от два месеца, в който
смисъл деянието се субсумира под нормата на чл.183 ал.1 от НК. От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че след фактическата
раздяла с А.Б., П е продължавал да полага грижи за двете си деца, като през
периода месец юни 2020г. - месец октомври 2020г. дъщерите му са били при
него и той им е купувал облекло, обувки, велосипед и други вещи, от които са
имали нужда двете деца, платил е ортодонтски услуги и летен лагер на по-
голямата си *** В.П..
При така приетото за установено от фактическа страна прокурорът е
направил правен извод, че макар В.Д.П. да е осъществил с деянието си
престъпление по чл. 183 НК от обективна и субективна страна, то в случая
следва да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК поради
малозначителност на деянието.
С постановление за прекратяване на досъдебното производство от
04.10.2021г Районна прокуратура Плевен е прекратила досъдебно
производство №286/2021г.
Съгласно разпоредбата на чл.243 ал.3 от НПК постановлението за
прекратяване на наказателното производство може да се обжалва пред
съответния първоинстанционен съд в 7дневен срок от получаването на
преписа от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници или ощетеното
юридическо лице. Кръгът на лицата, които имат право да обжалват
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство е изчерпателно изброен – обвиняемия, пострадалия или
неговите наследници или ощетеното юридическо лице, и този кръг от лица не
може да бъде разширяван от съда. В този смисъл е константната и
непротиворечива практика на ВКС на РБ, като например Решение
3
№536/22.11.2002г по н.д. №432/2002г, ІІІн.о. и Решение №301 от 29.05.2003г
по н.д.№87/2003г, Ін.о.. В производството по чл.243 ал.4 и сл. от НПК съдът
проверява правилността на постановлението на прокурора само ако бъде
сезиран от лицата посочени в този текст. Тези лица са изчерпателно изброени
и кръгът им не може да се разширява. Както бе посочено по-горе това са –
обвиняемият, по отношение на когото наказателното производство е
прекратено, пострадалият и ощетеното юридическо лице, които в съдебната
фаза на процеса могат да се конституират като граждански ищци. Само за тях
при прекратяване на наказателното производство не съществува друга
възможност да защитят правата си освен чрез обжалване постановлението на
прокурора. Затова съдът проверява правилността на прекратяването, като
преценява спазени ли са техните права.
В конкретния случай малолетната М.В. П. и непълнолетната В.В.П. са
пострадали лица по смисъла на чл.243 ал.3 вр.чл.74 от НПК, поради което
имат право на жалба срещу постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство за престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Съображенията на съда за този извод са, че заплащането на дължима
издръжка е винаги конкретно правоотношение и неизпълнението му уврежда
лицето, притежаващо правото да получи необходимите за съществуването му
средства.
Съдът приема, че Постановлението на РП - Плевен за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство №286/2021г. по
описа на РП-Плевен, провеждано за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, е
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.
В постановлението на РП-Плевен като основание за прекратяване на
наказателното производство е посочена нормата на чл.24 ал.1 т.1 НПК, като
не става ясно кое предложение на цитираната разпоредба се прилага: по
предложение 1 - „деянието не е извършено“ или по предложение 2 - деянието
„не съставлява престъпление“. В този смисъл не става ясно при прилагането
на чл.9 ал.2 НК кое предложение има предвид прокурор - според изписаното
липсва обществена опасност, като в същото време е налице, но е
незначителна, тъй като разпоредбата предполага или престъплението,
„поради своята малозначителност не е общественоопасно“, т.е. обществената
опасност изобщо липсва, или „неговата обществена опасност е явно
4
незначителна“ и с извършването му не могат да бъдат засегнати защитените
от нормата обществени отношения. Съобразно чл.183 ал.1 от НК който, като е
осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра,
съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни
вноски се наказва с лищаване от свобода до една година или с пробация.
Независимо от категоричността на разпоредбата на чл.183 ал.1 НК
прокурорът дава твърде разширително, дори различно тълкуване на нормата,
като приема, че в конкретния случай полагането на грижи за двете деца „
ежемесечно за по няколко дни “ (вероятно по време на постановените със
съдебното решение лични отношения между родител и деца два уикенда в
месеца) и закупуването на вещи могат да заместят дълга по неплатените 6
месечни вноски. Според съда това становище на прокурора е
незаконосъобразно и необосновано, като противоречащо на законовите
правила и константната съдебната практика. Полагането на грижи и
закупуването на вещи за децата може да е основателен аргумент единствено в
случай, че е налице съгласие между даващата и получаващата страна
издръжката да бъде престирана в натура. По делото липсват доказателства да
е постигнато такова споразумение между В.П. и А.Б.. При липса на
споразумение между родителите за престиране на дължимата издръжка в
натура, за да се приеме, че В.П. е изпълнил задължението си за издръжка и че
правото на децата да получават такава е погасено чрез предоставяне в натура,
следва да са установени кумулативно наличието на две предпоставки: децата
да са живели само при *** и последният да им е осигурявал необходимите
средства за издръжка, в който смисъл е константната съдебна практика, като
например Решение № 134/25.06.2012г. по ГД №90/2011г., IV ГО на ВКС.
Липсва и съдебно решение, с което съдът да е приел за установено, че
задължението на В.П. към децата му е погасено чрез издължаване в натура.
Незаконосъобразни са изводите на прокурора, че била от значение и
продължителността на инкриминирания период - 4 месеца (вероятно
преценена като кратка), тъй като са в разрез с разпоредбата на чл.183 ал. 1 НК
за неплащане на 2 или повече вноски за издръжка на децата (освен това
инкриминираният период е от 6, а не от 4 месеца, както е посочено).
Поради изложеното съдът приема, че липсват обстоятелства, които
категорично да обосновават явната незначителност на инкриминираното
деяние. Инкриминираната от обвинителната власт дейност демонстрира
5
типичната за този вид посегателства обществена опасност и обосновава
използване и приемливост на санкционните средства на наказателното право,
поради което тази дейност следва да бъде определена като престъпна, с
произтичащите от това последици, в това число търсенето и реализирането на
наказателна отговорност за В.Д.П..
Постановлението на РП-Плевен за прекратяване на наказателното
производство не е издадено при преценка на всички доказателствата при
проведеното разследване, в съответствие с разпоредбите на процесуалния
закон за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства
по делото.
При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита,
че така депозираната по реда на чл.243 ал.ІV от НПК от АН. М. Б. и В.В.П.
(със съгласието на своята *** и законен представител АН. М. Б.) в качеството
на пострадали, чрез повереника им адв. С.Й. от САК, жалба против
постановление на Районна прокуратура – Плевен от 04.10.2021година, с което
е прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№286/2021г. по описа на РП-Плевен, образувано и водено за престъпление по
чл.183 ал.1 от НК, е ОСНОВАТЕЛНА и постановлението следва да бъде
отменено и делото върнато на РП-Плевен за последващи процесуални
действия.
Водим от горното и на основание чл. 243 ал.ІV НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление на Районна прокуратура – Плевен от
04.10.2021година, с което е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство №286/2021г. по описа на РП-Плевен, образувано и
водено за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.
ВРЪЩА делото на РП-Плевен за последващи процесуални действия.
Определението може да се обжалва и протестира в 7 дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6