Р Е Ш Е Н И Е
№ 106 10.04.2020 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдия Атанас
Атанасов в.гр.д. № 1005 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на Г.А.Г. от
гр.С., чрез адв.Г.Г. ***, против решение №
1549/13.11.2019 г., постановено по гр.д. № 3255/2019 г. по описа на
Старозагорски районен съд.
Наведени
са твърдения, че обжалваното решение е неправилно,
поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Изложени
са оплаквания, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е направил опит последователно да анализира
съдържанието на оспорената пред него заповед и да изложи доводи за наличието на
визираните в нея дисциплинарни нарушения, за които ищецът е санкциониран.
Сочи се, че изводите на съда за визираните в заповедта
нарушения по т.I и т.II от същата са неправилни и
постановени в разрез с фактите и доказателствата по делото.
Правилни се твърди да са фактическите и правни доводи на
първоинстанционния съд само досежно липсата на данни и доказателства за
извършени от ищеца нарушения, визирани в точка III от обжалваната заповед.
Изложени са подробни доводи срещу обжалваното решение.
Сочи се, че тъй като в хода на съдебния процес не са се
доказали твърдeните за извършени от ищеца дисциплинарни нарушения, то
преценката на първоинстанционния съд за
прилагане на разпоредбата на чл.190, ал.1, т.3 от КТ е неправилна и
противоречи на конкретните факти по случая.
Претендира се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, като бъдат уважени изцяло
предявените от жалбоподателя искове.
Претендира се присъждане на разноските направени и пред двете съдебни
инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Районен съд – С., представляван от Ж.Д.П. – Административен ръководител
– Председател на съда, чрез адв.Надежда П. - САК, с който моли да бъде оставена
без уважение жалбата против горепосоченото решение по гр. дело.№3255/2019 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора, като бъде потвърдено същото, като правилно
и законосъобразно.
В откритото съдебно заседание въззивникът се представлява
от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването
й, както и за присъждането на разноски.
Въззиваемият не се представлява от законен или
процесуален представител.
След запознаване твърденията и възраженията на
страните, въз основа на събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
редовна и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок
за обжалване.
В рамките на
правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, а по същество частично неправилно, по следните
съображения:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от Г.А.Г. срещу С.ски районен съд, с която са
предявени искове за признаване на дисциплинарното му уволнение за незаконно и
неговата отмяна, възстановяването му на заеманата допреди уволнението длъжност
„призовкар, той и огняр“ и присъждането на обезщетение за оставането му без
работа в резултат на уволнението в размер на 5 997,60 лв.
В хода на
производството е било допуснато изменение на иска за присъждане на обезщетение
за оставане без работа чрез намаляването му по размер, като същият е бил предявен
за сумата от 5 437,60 лв., а производството за разликата до пълния
предявен размер е било прекратено поради оттегляне от иска.
Ищецът е изложил
твърдения, че е бил в трудово правоотношение със С.ски районен съд, по силата
на което е заемал длъжността „призовкар, той и огняр“, считано до 04.01.2018 г.
когато работодателят е прекратил едностраннно трудовото правоотношение с
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Оспорил е законността
на наложеното му дисциплинарно наказание с възраженията, че не са били налице
фактическите и правни основания за налагането му.
В законоустановения
срок С.ски районен съд /СРС/ е подал отговор на исковата молба, с който е
оспорил исковете като неоснователни.
Изложил е доводи, че
извършените от Г.Г. тежки нарушения на трудовата дисциплина са били надлежно
установени, а наложеното му наказание е съответно на нарушенията, като при
налагането му е била спазена предвидената процедура, а заповедта за налагане на
наказанието отговаря на законовите изисквания за съдържание.
По
делото е установено, че Г.А.Г. е работил по трудово правоотношение със С.ски
районен съд, по силата на което, считано от 01.05.2017 г. е заемал длъжността
„призовкар, той и огняр", а допреди това е заемал длъжността „работник
поддръжка сграда-огняр“ и е съвместявал частично функцията на „призовкар“.
Със
заповед № 6/04.01.2019 г. на председателя на СРС на Г.Г. е било наложено
дисциплинарно наказание “уволнение”, като е било прекратено трудовото му
правоотношение на основание чл.330, ал.1, т.6 КТ.
В заповедта
за уволнение в три основни пункта са описани извършени от Г. дисциплинарни
нарушения, които са определени от работодателя като „тежки нарушения на
трудовата дисциплина” по смисъла на
чл.190, ал.1, т.3 и т.4 КТ, вр. с чл.187, ал.1, т.3, т.7 и т.8, вр. с
т.10 КТ.
В п.I от заповедта
са посочени случаи, в които работодателят е приел, че Г. не е изпълнил
задълженията си за своевременно връчване на съдебни книжа – призовка до
обвиняемия по АНД № 466/2018 г., покана за доброволно изпълнение до длъжника по
изп. дело № 174/2018 г. и съобщение за налагане на запор до длъжника изп. дело
№ 101/2018 г., с което е станал причина за забавяне на производствата по тези
дела.
По отношение
връчването на призовка по АНД № 466/2018 г. работодателят е приел, че на
04.09.2018 г. и 19.09.2018 г. Г. не е посетил адреса на адресата, а е
документирал в призовката неверни обстоятелства, като нередовното призоваване
на обвиняемия е станало причина за отлагането на насроченото на 25.09.2018 г.
съдебно заседание.
Евентуално е
приел, че дори да е посетил адресите с личния си автомобил, Г. не е изпълнил
задължението си да уведоми за това административния секретар на съда.
По отношение
връчването на покана за доброволно изпълнение до длъжника по изп. дело №
174/2018 г. и съобщение за налагане на запор до длъжника изп. дело № 101/2018
г. в заповедта е прието, че поканата е била предадена на Г. на 14.09.2018 г.,
не е връчена от него преди излизането му в платен годишен отпуск на 25.09.2018
г., и е върната по делото, връчена на 06.11.2018 г., а съобщението за наложен
запор е било предадено на Г. на17.09.2018 г., не е връчено от него преди
излизането му в платен годишен отпуск на 25.09.2018 г., и е върнато по делото,
връчено на 11.11.2018 г.
За
установяването на посочените нарушения е представен доклад от 05.11.2018 г. на
Комисия, назначена със заповед № 424/23.10.2018 г. на председателя на СРС.
В този доклад
се сочи, че по АНД № 466/2018 г. по описа на СРС на 31.08.2018 година
е издадена призовка за обвиняемия А.Д.А., с адрес на връчване: ***, който
адрес, съгласно разпределението на районите за връчване на съдебни книжа, попада
в района на призовкаря Г.А.Г. в ***, гр.
С.. Призовката, издадена на 31.08.2018 г., за обвиняемия А.Д.А., е върната в
цялост, с отбелязване от призовкаря Г.Г.: „Адреса е посетен на 04.09.2018 г. и
13.09.2018 г., и лицето не е открито. По данни на Д.А.А.живущ на адреса, такова
лице не живее там“. Призовката е върната в деловодството на 14.09.2018 г.
Съдията - докладчик по делото Добринка Кирева е разпоредила на съдебните
деловодители в наказателно деловодство да проведат телефонен разговор с
обвиняемия А.А.на посочения в досъдебното производство телефонен номер. В
проведения разговор същият е заявил, че в момента живее на адрес ***, след
което на 17.09.2018 г. съдебният деловодител е издал нова призовка до
обвиняемия А.Д.А. с адрес на връчване: ***, който адрес, съгласно
разпределението на районите за връчване на съдебни книжа, отново попада в
района на призовкаря Г.Г. в ***, гр. С..
Призовката, издадена на 17.09.2018 г., е върната отново в цялост, с отбелязване
от призовкаря Г.Г.: „Адреса е посетен на 19.09.2018 г. и лицето не е открито,
не е открито лице, желаещо да получи документа“. Насроченото на 25.09.2018 г.
открито съдебно заседание е отложено поради нередовно призоваване на обвиняемия
по АНД № 466/2018 г. по описа на СРС. В същия доклад е отразено, че след справка
в счетоводството на съда е установено, че служебният автомобил на СРС, който се
използва за връчване на съдебни книжа в *** и ***, е използван за връчване на
съдебни книжа от Г.А.Г. само на 13.09.2018 г., но не и на 04.09.2018 г. и на
19.09.2018 г., на които дати призовкарят е посочил, че е посетил адреси в ***“.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
ползването на служебния автомобил от призовкарите става след предварително
попълване на докладна, като докладна за ползване Г. е попълнил само за
13.09.2018 г., но не и за 04.09.2018 г.
и 19.09.2018 г.
От показанията на свидетелката Д.Д.К.– съдия докладчик по АНД № 466/2018 г.,
се установява, че делото съдебното заседание по делото на 25.09.2018 г. е било
отложено поради невръчване на призовки обвиняемия, и че това е дало повод на
свидетелката да подаде докладна по случая.
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка М. Г.Р. – призовкар в СРС, се
установява, че ***“ попада в района на Г.Г. и е отдалечен на около 5-6 км. от
гр.С., поради което винаги призовкарите ходят до там с автомобил. Свидетелката
сочи, че преди да се издаде заповед за ползване на служебния автомобил, когато
е замествала Г., е ходила до квартала с личен автомобил. Сочи, че се случва да връчва служебни книжа с
личния си автомобил, както и че Г. е
ползвал при връчването велосипед. Заявява, че не й е известно дали през есента
на 2018 г. той е ходил да връчва книжа в ***“. Посочва също така, че когато единият призовкар
излиза в отпуск, другият следва да го замества и да връчва книжата и в неговия
район. Книжата се оставяли на помощно шкафче до бюрото на призовкаря, като при
излизането на Г. в отпуск на 25.09.2018 г. имало оставени книжа на помощното му
шкафче.Преди да излезе в отпуск той не й бил предал спешни за връчване книжа.
От
показанията на свидетелката Е.П.Д. –
административен секретар на СРС се установява, че през 2018 г. не е била
уведомявана от Г.Г., че ползва личен автомобил за връчване на съдебни книжа в ***“.
От
представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „призовкар, той и огняр“ от 30.03.2018 г. се
установява, че връчването на призовките и съдебните книжа следва
да става в седемдневен срок от получаването им
/т.2.2 от длъжностната характеристика/.
От представената
справка за отпуските се установява, че със заповед от 18.09.2018 г. на
председателя на СРС е било разрешено ползването от Г.А.Г. на платен годишен
отпуск, считано от 25.09.2018 г., като със заповед на председателя на СРС от
05.10.2018 г. ползването на отпуска е било прекъснато, считано от същата дата.
При така
установените факти въззивният съд също както и първоинстанционният съд намира
за недоказано твърдението на работодателя, че 04.09.2018 г. и на 19.09.2018 г. Г.Г.
не е посетил адреса за връчване на призовки по АНД
№ 466/2018 г.,
респ., че е отразил неверни обстоятелства в разписките за връчване на
призовките.
В тази насока
не са представени доказателства, които по категоричен и безспорен начин да изключват
твърденията му, че е посетил ***“ с личното си превозно
средство и действително да е констатирал отразените в разписките обстоятелства.
Въззивният съд
намира, че Г. не е извършил и посоченото в заповедта за уволнение евентуално
нарушение, изразяващо се в неуведомяване на административния секретар на 04.09.2018 г. и на 19.09.2018 г. за посещението в ***“ съобразно заповед №
47/26.01.2017 г. на председателя на СРС.
От съдържанието
на посочената заповед е видно, че на Г. е било наредено при напускане на
сградата на съда извън случаите по т.2 и т.3 от
заповедта /получаване
на служебната поща и разнасяне на служебната поща /изходяща кореспонденция/, да
уведомява административния секретар.
В случая следва
да се има предвид, че заповед № 47/26.01.2017 г. на председателя на СРС е била
издадена, когато Г.А.Г. все още е заемал длъжността „работник
поддръжка сграда-огняр“ и е съвместявал частично функцията на „призовкар“, като
в тази връзка с нея работодателят е регламентирал начина и времето на
изпълнение на допълнително възложената му функция.
Тази
заповед не е била съобразена с настъпилото след издаването й изменение в
трудовата функция на Г. с преназначаването му на длъжността „призовкар, той и
огняр“, считано от 01.05.2017 г. и поради това следва в тази и част да се счита
за мълчаливо отменена.
Това
е така, т.к. основното задължение на призовкаря е свързано с връчване на
съдебните книжа, което по правило се извършва извън сградата на съда, и изцяло
в противоречие с изпълнението на това задължение би било да се изисква от
призовкарите да уведомяват административния секретар на съда всеки път, когато предприемат
действия по изпълнението на основните си трудови задължения.
Такова
съобразяване на заповедта с присъщите на длъжността „призовкар“ функции
работодателят е извършил впоследствие със заповед № 427/24.10.2018 г. от чието
съдържание се вижда, че задължението за уведомяване на административния
секретар не е единствено за Г.Г., а за призовкарите, и то не важи в случаите,
когато те връчват съдебни книжа по адреси.
Ето защо според
настоящия съдебен състав с неизпълнението на произтичащото от заповед №
47/26.01.2017 г. задължение за уведомяване Г.Г. не е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.7 от КТ.
Досежно
приетото от работодателя нарушение, свързано с несвоевременно връчване на
книжата по двете изпълнителни дела, което е довело до забавяне на
производствата по същите, въззивният съд приема, че такова не е било извършено
от Г.Г..
Установено е по
делото, че поканата за доброволно изпълнение е била предадена на Г. на 14.09.2018
г., а съобщението за наложен запор - на 17.09.2018 г.
Видно от
календара за месец септември 2018 г. датите 22-ри, 23-ти и 24-ти са били
почивни, а към 21.09.2018 г. е бил изтекъл предвидения в т.2.2 от длъжностната
характеристика седемдневен срок единствено по отношение на получената покана за
доброволно изпълнение.
Работодателят
обаче не е ангажирал доказателства, а негова е доказателствената тежест, за
установяване на факта, че невръчването на поканата до 21.09.2018 г. се дължи на
виновно неизпълнение на задълженията на Г., а не на обективните обстоятелства,
свързани с процеса на връчване на съдебни книжа.
В тази връзка
следва да се има предвид, че след излизането на Г. в отпуск задължение за
връчване на книжата по заместване е имал другия призовкар – М. Р., за която не
се твърди да е извършвала действия по връчването на съобщенията.
Следващото
нарушение, описано в п.II на
уволнителната заповед, се отнася до неизпълнение на заповед № 452/ 12.11.2018 г.
на председателя на СРС и на дадено в тази връзка устно разпореждане от
административния секретар на съда.
С посочената
заповед е наредено през отоплителния сезон 2018/2019 г. отоплението в СРС да
става чрез парната инсталация на съда, на газ, като отоплението да започне на
13.11.2018 г.
Със същата заповед
е възложено на Г.Г. да отговаря за включването, изключването и безопасността на
парната инсталация, радиатори проводящи
тръби, като в тази връзка да изпълнява устните разпореждания на
административния секретар на съда, респ. на длъжностното лице, което го
замества.
С докладна от
08.11.2019 г., адресирана до председателя на СРС, Г.Г. е уведомил работодателя
си, че поради настъпването на отоплителния сезон е необходимо да се направи
преглед и да се издаде документ за експлоатация на газопреносната инсталация,
газовите котли и прилежащата им арматура.
С разпореждане от
12.11.2018 г. председателя на СРС е разпоредил докладната да се сведе до
знанието на главния счетоводител и административния секретар за стартиране на
отоплителния сезон на 13.11.2018 г. и извършване на необходимите в тази връзка
действия.
Видно от протокол от 13.11.2018 г. на
Комисия, назначена със заповед № 453/13.11.2018 г., след извършена проверка е установено,
че на 13.11.2018 г. около 09:00 часа парната инсталация за отоплението на съда
не е била включена от Г.А.Г. - призовкар, той и огняр, независимо от издадената
Заповед № 452/ 12.11.2018 г. на председателя на СPC и устно разпореждане от Е.Д.-
административен секретар, дадено на Г. на същата дата - 12.11.2018 г. Устното
обяснение на Г., дадено пред Комисията на 13.11.2018 г. относно неизпълнението
на заповедта било, че нямало документ, че парната инсталация е годна за
експлоатация от фирмата - доставчик на газ. При това обяснение Т.П.Н.— главен
счетоводител се свързала с фирмата - доставчик на газ, която изпратила свои
представители, които в присъствието на Г.Г. включили парната инсталация и
връчили на последния протокол за годност на парната инсталация. Според тях
такъв не бил необходим, не се изисквал и не се изисква от други потребители на
газ, освен в случая - от Г.Г.. Подобен документ не е бил издаван и представен и
през предходния отоплителен сезон - 2017/2018 г. В писмено обяснение от
15.11.2018 г. Г. признал, че сутринта на 13.11.2018 г. не е
включил парната инсталация, но е уточнил, че не го е сторил, тъй като липсвал
протокол за безопасна експлоатация.
От показанията
на свидетелката Е.П.Д. се установява, че включването на отоплителната
инсталация в сградата на СРС става ръчно в началото на отоплителния сезон. На 12.11.2018 г. била извършена проверка на инсталацията от
фирмата, отговаряща за подаването на газ, като нейните представители уведомили
свидетелката, че Г. не е на работното си място и не могат да се свържат с него, тъй като не
отговаря на телефона си. След като проверката приключила и свидетелката била
уведомена, че може да бъде стартиран отоплителният сезон, била издадена за това
заповед от председателя на съда. По служебния телефон свидетелката Д. уведомила
Г., че проверката е извършена и започва подаването на газ, както и че на 13.11.2018
г. Г. трябва да включи отоплителната система. На 13.11.2018 г. сутринта
свидетелката констатирала, че парната инсталация не работи, а при проведен разговор
по телефона Г. й казал, че няма да я включи, тъй като нямало някакъв документ,
за който не споменал предния ден. Били извикани представители на обслужващата
фирма, които отново извършили проверка в присъствието на Г.Г. и съставили
протокол.
От показанията
на свидетеля Д.Г.М.се установява, че към м.ноември 2018 г. е бил служител на „С.
газ“. Сочи, че на 12.11.2018 г. е изпратил двама специалисти, които извършили
проверка в СРС във връзка с началото на отоплителния сезон. По начало протокол
за това действие не се съставял, но в случая бил поискан от Г. и бил съставен
от свидетеля на 13.11.2018 г., когато и бил предаден на Г.. Според свидетеля
проверката на 12.11.2018 г. е била извършена в присъствието на Г.Г. и при нея служителите на „С. газ“
пуснали инсталацията да работи, а по
нататъшната й работа се осигурявала от устройство, което се включва
автоматично.
При така
установените обстоятелства въззивният съд намира, че на 13.11.2018 г. Г.Г. не е
нарушил заповед № 452/12.11.2018 г. на председателя на СPC, за която му е било съобщено от административния секретар на
съда на 12.11.2018 г.
Налице е
съществено противоречие между събраните по почин на работодателя доказателства
относно извършените във връзка с пускането на отоплителната система на СРС
действия.
Според
показанията на административният секретар на съда представители на обслужващата
фирма са извършили две проверки на инсталацията - първо на 12.11.2018 г., а в
последствие и на 13.11.2018 г., т.к. Г. не я бил пуснал.
Според
показанията на представителя на обслужващата фирма служителите на „С. газ“ са
извършили само една проверка на системата на 12.11.2018 г., при която са я
пуснали в действие, а единствено исканият от Г. протокол за годност за
експлоатация е бил издаден на 13.11.2018 г.
При съпоставяне
на показанията на двамата свидетели следва да се приеме, че служители на „С.
газ“ са извършили проверка на отоплителната инсталация на съда само на
12.11.2018 г., в присъствието на Г.Г., като при тази проверка са пуснали
инсталацията в действие.
Доколкото
по-нататъшната работа на отоплителната система след пускането й се е осигурявала
автоматично, то логичният извод е, че на 13.11.2018 г. парната инсталация е
следвало да работи и Г. не е имал задължение да я пуска отново.
В случай, че се
приеме на 13.11.2018 г. сутринта парната инсталация на съдебната сграда да не е
функционирала, то тогава следва твърдяната от свидетеля М. проверка, извършена
в присъствието на Г. от служителите на „С. газ“, при която те са я пуснали да
работи, да се е осъществила не на 12.11.2018 г., а на 13.11.2018 г., когато е
бил издаден и констативния протокол, който е бил предаден на въззивника.
Поради
наличието на посоченото противоречие въззивният съд приема, че работодателят не
е изпълнил задължението си да докаже при условията на пълно доказване
извършването на твърдяното дисциплинарно нарушение.
В тази връзка
следва да се има предвид, че поведението на Г.А.Г. е било изцяло съобразено с
нормативните изисквания за безопасната експлоатация на газовата отоплителна
инсталация, уредени в Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и
техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени
въглеводородни газове /НУБЕТНГСИВВГ/.
В чл.114, ал.2
т.2 от НУБЕТНГСИВВГ е предвидено, че ползвателят, ръководителят на
предприятието и обслужващият персонал са длъжни да не допускат
експлоатацията на газовите съоръжения и инсталации, когато не им е извършен технически преглед съгласно чл.194,
ал.1, 4 и 5.
Съгласно чл.194, ал.1 т.2 от НУБЕТНГСИВВГ периодични прегледи най-малко веднъж на година се
извършват на газовите уреди от органите на технически надзор, а съгласно
чл.198, ал.1 органите за технически надзор записват резултатите от извършените
технически прегледи в ревизионните книги чрез попълване на ревизионен акт.
По делото няма спор, че Г.Г. е лицето,
което следва да съблюдава за безопасната експлоатация на отоплителната система
в СРС, поради което същият правилно е подал докладна до председателя на съда с
искане за проверка от страна на компетентния орган за технически надзор на
годността на системата и прилежащите й котли и арматури за безопасна
експлоатация, както и основателно е настоявал за извършената проверка да бъде
представен документ.
Обстоятелствата дали и как представителите
на фирмата-орган за технически надзор са изпълнявали законосъобразно своите
задължения по извършването на проверки и съставяне на необходимата във връзка с
това документация не могат да обосноват незаконосъобразност на отказът на Г. да
допусне ескплоатация на отоплителната система без представянето на ревизионен
акт за извършен периодичен преглед на газовите уреди.
Третата
група нарушения, описани в п.III от уволнителната заповед, са свързани с това,
че Г.Г. не е изпълнил задълженията си относно връчване на съдебните книжа по
реда на чл.47 от ГПК и е удостоверил неверни обстоятелства в разписките от
върнатите уведомления по изп. дело № 137/2014 г., изп. дело № 183/2018 г. и
изп. дело № 162/2017 г., трите по описа на СИС при СРС.
Работодателят
е приел за установено от извършената проверка, че уведомления по трите дела не
са били залепени от призовкаря Г. по установения от закона ред, а призовкарят е
отразил във върнатите разписки неверни обстоятелства.
С
протокол от 20.12.2018 година на Комисия, назначена със
заповед № 529/ 13.12.2018 г. на председателя на СРС, за резултатите от
извършената проверка на дейността на призовкарите, относно обстоятелствата,
изложени в докладна № 16548/ 30.11.2018 г. от Владислав Линев - държавен
съдебен изпълнител при Районен съд – С., е констатирано следното: 1. По изп. дело № 13 7/2014 г. по описа на СИС при PC — С. е изпратено съобщение с изх.№ 8335/26.10.2018 г.
до длъжника ЕТ „ДЖИ ПИ ЕЙ СПЕД - Галина Атанасова“, с адрес гр. С., ул. “Христо
Ботев“ № 66. Същото е върнато в СИС на 02.11.2018 г., невръчено, с отбелязване
от призовкаря Г.А.Г., че „На посочения адрес няма офис на фирмата“. Разпоредено
е от ДСИ съдебните книжа да бъдат връчени по реда на чл.47 от ГПК - чрез
залепване на уведомление. Предаденото за залепване уведомление с изх.№ 8594/
05.11.2018 г. е върнато в СИС на 12.11.2018 г. с отбелязване от призовкаря Г.Г.,
че на 10.11.2018 г. уведомлението е залепено: „на врата и лицето не е открито,
залепено е уведомление“. Разписка от второ уведомление с изх.№ 8595/ 05.11.2018
г. е върнато в СИС на 12.11.2018 г. с отбелязване от призовкаря Г.Г., че на
10.11.2018 г. е залепено уведомлението „на пощ. кутия и лицето не е открито,
залепено е уведомление. На 15.11.2018 г. в СИС при РС-С. се явява Г.П.А., в
качеството си на едноличен търговец ЕТ „ДЖИ ПИ ЕЙ СПЕД - Галина Атанасова“,
длъжник по изп. дело № 137/2014 г. по описа на СИС при РС-С.. Същата е предала
на ДСИ отрязъците от уж залепените уведомления с изх.№ 8594/05.11.2018 г. и
изх.№ 8595/ 05.11.2018 г., като е заявила, че ги е получила от неин роднина, на
когото са били оставени от призовкаря. За предаването, респ. приемане на
уведомленията е съставен протокол, в който е отразено от ДСИ, че върху
върнатите отрязъци от уведомления липсват белези за тяхното залепване, нито
тяхната цялост е нарушена; 2. По изп. дело № 183/2018 г. е изпратена ПДИ с
изх.№ 7829/ 10.10.2018 г. до длъжника М.В.С.на посочения по делото адрес, а
именно: ***. На 05.11.2018 г. съдебните книжа са върнати в цялост, с
отбелязване от призовкаря Г.А.Г.: „Адреса е посетен на 04.11.2018 г. По данни
на В.С.лицето не живее там”. Разпоредено е на 06.11.2018 г., на основание
чл.47, ал.1 от ГПК, залепване на уведомление на адрес: гр. С., ***. Разписка от
уведомление с изх.№ 8613/06.11.2018 г. е върнато на 09.11.2018 г. в СИС с
отбелязване от призовкаря Г.Г., че „Лицето не е открито, залепено уведомление
на врата“. Разписка от второ уведомление с изх.№ 8614/ 06.11.2018г. е върната
на 09.11.2018г. в СИС при СРС с отбелязване от връчителя Г.Г., че „Лицето не е
открито, залепено уведомление на пощ.кутия“. Длъжникът М.С.не се е явил в
канцеларията на съда в двуседмичния срок от залепването, за да получи съдебните
книжа. На 04.12.2018 г. длъжникът М.С.се е явил в СИС при СРС, след като от
работната му заплата са удържани суми, съобразно наложения запор върху
трудовото му възнаграждение. Посочил е пред ДСИ, че едва тогава е разбрал, че
срещу него е заведено изпълнително производство, както и че на адреса му не е
имало залепено уведомление. Този факт, че длъжникът не е знаел, че срещу него
има образувано производство е заявен и в негова молба с вх.№ 16941/ 06.12.2018 г.;
3. По
изп. дело № 162/2017 г. е изпратено съобщение с изх.№ 5657/ 04.12.2017 г. за
наложена обезпечителна мярка до длъжника В.К.С.на адрес: ***. Същото е върнато
в цялост в СИС при СРС на 21.12.2017 г., с отбелязване от призовкаря Г.Г.:
„Адреса е посетен на 19.12.2017 г. и лицето не е открито. Пребивавало е като
квартирант. По данни на съседка, нежелаеща да даде името си, от месец май не
живее там “. Разпоредено е от ДСИ залепване на уведомления, като разписка от
уведомление с изх.№ 6091/22.12.2017 г. е върната, с отбелязване от призовкаря Г.Г.,
че е залепено на 03.01.2018 г. „На входната врата”, а разписка от уведомление с
изх.№ 6090/ 22.12.2017 г. е върната, с отбелязване от призовкаря Г.Г., че е
залепено на 03.01.2018 г. „На входната врата”. На основание чл.47, ал.3 от ГПК
е разпоредено от ДСИ да се извърши справка за адресната регистрация и
месторабота на длъжника, като от справката от 07.12.2017 г. е установено, че
постоянният и настоящият адрес на длъжника В.С.съвпадат с тези в уведомленията и във вече изпратеното
съобщение за наложена обезпечителна мярка с изх.№ 6088/ 22.12.2017 г. С
разпореждане от 07.02.2018 г. ДСИ е приел уведомлението да се счита за редовно
връчено на 17.01.2018 г. На длъжника е назначен особен
представител на 01.03.2018 г. с определено възнаграждение в размер на 100,00
лв. На 18.04.2018 г. длъжникът В.С.се е явила лично в СИС при СРС, което е
удостоверено в протокол от 18.04.2018 г., като е заявила, че на адреса й не е
било залепвано уведомление, че тя периодично пребивава в гр. С., а на адреса има
лица, които да получават съдебните книжа, за което тя да бъде своевременно
уведомявана, и е посочила телефонен номер.
Отразените
в протокола на комисията обстоятелства, въз основа на които работодателят е
приел, че Г.Г. е удостоверил неверни
обстоятелства в разписките от върнатите уведомления по изп. дело № 137/2014 г., изп. дело № 183/2018 г. и изп. дело № 162/2017 г., трите по описа на СИС при СРС, се
потвърждават от показанията на разпитания по делото свидетел В.П.Л.– държавен
съдебен изпълнител в СИС при СРС.
От
показанията на разпитания по почин на Г.Г. свидетел В.И.С.обаче се установява,
че през м.октомври на неговия адрес гр. С., ***, на пощенската
кутия на входната врата е било залепено уведомление от съда за сина му М.С..
Уведомлението било залепено с книжно тиксо, свидетелят го отлепил и го
изхвърлил, защото синът му не живеел там от 7-8 години. На връщане от работа Г.,
който му бил съсед, забелязал, че уведомлението липсва и го попитал къде е. Свидетелят му обяснил, че
не желаел да му се лепят уведомления по кутията, тъй като не искал да има нищо
общо със сина си.
От
показанията на свидетелите М. Р. и Е.Д.се установява, че призовкарите в СРС
изпозват хартиено тиксо за залепване на уведомленията.
При
тези обстоятелства въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд за
недоказаност на твърдението на работодателя, че Г.Г. е отразил неверни
обстоятелства относно залепването на уведомление по изп. дело № 183/2018 г. по описа на СИС при СРС, т.к. показанията на свидетеля В.С.изцяло го
опровергават.
Споделя
също така и изводите на първоинстанционния съд, че по отношение на
уведомленията за другите две изпълнителни дела работодателят не е провел пълно
доказване на относимите факти.
С
оглед на това следва, че работодателят не е доказал Г.А.Г. да е извършил нарушенията по т.III от заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Като
взе предвид всички изложени съображения настоящият съдебен състав намира, че по
делото не е установено Г.А.Г. да е извършил нарушенията на трудовата
дисциплина, послужили като основание за налагането на същия на дисциплинарно
наказание „уволнение“, послужило като основание за прекратяване на трудовото му
правоотношение, поради което същото следва да бъде признато за незаконно и на това основание да бъде отменено.
Уважаването
на главния иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ предпоставя основателносттта на иска
за възстановяване на заеманата от Г.Г. допреди уволнението му длъжност
„призовкар, той и огняр“, който също следва да бъде уважен, като въззивникът
следва да бъде възстановен на посочената длъжност.
Искът
за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ съдът намира за частично
основателен.
Видно
от представените по делото доказателства считано от 09.01.2019 г. Г.Г. е
сключил трудов договор с ЕТ „Ели – Елена Господинова“, с трудово възнаграждение
в размер на 560,00 лв., като това трудово правоотношение е било прекратено
считано от 09.02.2019 г.
В
последствие Г. се е регистрирал в Дирекция „Бюро по труда“ и до 04.07.2019 г. не е сключвал нов трудов договор.
В
съдебната практика е утвърдено разбирането, че ако в рамките на шестмесечния период след незаконното уволнение,
работникът или служителят е постъпил на работа при нов работодател по трудов
договор за неопределено време, обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ се дължи за периода от уволнението до постъпването на
новата работа, а след постъпването, ако тази работа е по-ниско платена се дължи
обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ до
изтичане на шестмесечния срок.
В този случай, работодателят, прекратил
незаконно трудовото правоотношение, не дължи обезщетение след постъпване на
работника на новата работа, независимо дали новото трудово правоотношение е
прекратено в рамките на шестмесечния срок след незаконното уволнение.
Повторното оставане без работа няма връзка
с незаконното уволнение - причинната връзка между незаконното уволнение и
оставането без работа е прекъсната, поради което искът за обезщетение се явява
неоснователен.
Предвид тези съображения следва да се приеме,
че Г.Г. има право на обезщетение за оставането си без работа в следствие на
незаконното уволнение за периода 04.01.2019 г. – 08.01.2019 г., а за периода
09.01.2019 г. – 09.02.2019 г. има право на обезщетение за разликата в заплатата
си.
За
времето от 09.02.2019 г. до 04.07.2019 г. Г.Г. няма право на обезщетение за
оставането си без работа, т.к. прекратяването на трудовото му правоотношение с
ЕТ „Ели – Елена Господинова“ няма връзка с незаконното му уволнение и
оставането му без работа за последващия период до изтичането на шестмесечния
срок не е последица от това незаконно уволнение.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза /ССЕ/ среднодневното брутно трудово възнаграждение на Г.А.Г. за
последния пълен отработен преди уволнението му месец е в размер на 55,53 лв.,
поради което за периода 04.01.2019 г. – 08.01.2019 г. той има право на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 277,65 лв., а за периода
09.01.2019 г. – 09.02.2019 г. следва да му се присъди обезщетение по чл.225,
ал.2 от КТ за разликата между брутните му трудови възнаграждения при двамата
работодатели, която съгласно заключенията на първоначалната и допълнителната
ССЕ е 439,60 лв. / 999,60 лв. – БТВ по правоотношението със С.ски районен съд и
560,00 лв. – БТВ при правоотношението с ЕТ „Ели – Елена Господинова“/.
С
оглед на това искът по чл.344, ал.1 т.3 от КТ се явява основателен до размера
на сумата от 717,25 лв. до която следва да се уважи, а за разликата до пълния
предявен размер от 5 437,60 лв. искът се явява неоснователен и подлежащ на отхвърляне.
По
всички изложени мотиви въззивният съд намира, че жалбата на Г.А.Г. срещу
обжалваното първоинстационно решение е частично основателна, поради което то
следва да бъде частично отменено и вместо него да бъде постановено ново, с
което предявените от въззивника искове за признаване на уволнението му за
незаконно и неговата отмяна и възстановяване на заеманата допреди уволнението
му длъжност бъдат уважени, а искът за присъждане на обезщетение за оставането
му без работа вследствие на незаконното му уволнение бъде уважен частично до
размера на 717,25 лв.
Първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в частта му, в която е отхвърлен предявения
иск за присъждане на обезщетение за оставането на Г.Г. без работа вследствие на
незаконното му уволнение за разликата над 717,25 лв. до пълния му предявен
размер от 5 437,60 лв.
Относно разноските
и държавните такси:
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът Г.Г. има право на
разноски за двете съдебни инстанции по съразмерност на уважената част от
исковете.
Представени
са доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв. за
първоинстанционното производство и 500,00 лв. за въззивното производство, като
в договорите за правна защита и съдействие и представените списъци на
разноските липсва отразяване каква сума е заплатена по всеки един от обективно
съединените искове.
При това
положение съдът приема, че за всеки от трите обективно съединени иска Г.Г. е
заплатил по 1/3 от заплатените адвокатски възнаграждения, поради което като
разноски следва да му бъдат присъдени сумите съответно от 568,01 лв. –платено
адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция и от 354,01 лв. –
платено адвокатско възнаграждение за въззивната съдебна инстанция.
С.ски
районен съд следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметката на Старозагорски окръжен съд държавни такси върху уважените
искове в общ размер от 88,69 лв. / по 30,00 лв. за исковете по чл.344, ал.1 т.1
и т.2 и 28,69 лв. за иска по чл.344, ал.1 т.3 от КТ/, както и 16,90 лв. –
разноски по съразмерност на уважената част от иска чл.344, ал.1 т.3 от КТ за
платено възнаграждение за вещо лице.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.ІІІ – то от ГПК Старозагорски окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1549/13.11.2019 г., постановено по гр.д. № 3255/2019 г. по
описа на Старозагорски районен съд в частта му, в която са отхвърлени като
неоснователни предявените от Г.А.Г., ЕГН – ********** *** против С.ски районен
съд, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Георги
Бенковски“ № 12, представляван от законния си представител Ж.Д.П. – административен
ръководител-председател, искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за
признаване на уволнението му, извършено на основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ
поради налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед №
6/04.01.2019 г. за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на заеманата
от него допреди уволнението му длъжност „призовкар, той и огняр“ и за
присъждане на на обезщетение за оставането му без работа вследствие на
уволнението до размера на сумата от 717,25 лв. /седемстотин и
седемнадесет лева и двадесет и пет ст./, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на предявяване на иска – 01.03.2019 г. до окончателното й
изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ
уволнението на Г.А.Г., ЕГН – ********** ***, извършено на
основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ поради налагането на дисциплинарно наказание
„уволнение“ със заповед № 6/04.01.2019 г. на административния
ръководител-председател на С.ски районен съд за незаконно и го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1 т.2 от КТ Г.А.Г., ЕГН – ********** *** на
заеманата от него допреди незаконното му уволнение длъжност „призовкар, той и
огняр“ в С.ски районен съд.
ОСЪЖДА на
основание чл.344, ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ С.ски районен съд, ЕИК
№ *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Георги Бенковски“
№ 12, представляван от законния си представител Ж.Д.П. – административен
ръководител-председател да заплати
на Г.А.Г., ЕГН – ********** *** сумата от общо 717,25 лв. /седемстотин и
седемнадесет лева и двадесет и пет ст./, представляваща
обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение за
периода 04.01.2019 г. – 08.01.2019 г. и обезщетение,
представляващо разлика във възнаграждението за периода 09.01.2019 г. -
09.02.2019 г. през който е работил на по-ниско платена работа, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване
на иска – 01.03.2019 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1549/13.11.2019 г., постановено по гр.д. № 3255/2019 г. по
описа на Старозагорски районен съд в частта му, в която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от Г.А.Г., ЕГН – ********** *** против С.ски районен
съд, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Георги
Бенковски“ № 12, представляван от законния си представител Ж.Д.П. –
административен ръководител-председател иск по чл.344, ал.1 т.3 от КТ вр.
чл.225, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа
вследствие на незаконното му уволнение за периода от 09.02.2019 г. до
04.07.2019 г., представляващо разликата за размера над 717,25 лв. /седемстотин и седемнадесет лева и
двадесет и пет ст./ до пълния предявен размер от 5 437,60 лв. /пет хиляди
четиристотин тридесет и седем лева и шестдесет ст./, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 01.03.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.ски районен съд, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул. „Георги Бенковски“ № 12, представляван от законния си представител Ж.Д.П.
– административен ръководител-председател да заплати на Г.А.Г., ЕГН – ********** *** сумата
от 354,01 лв./триста петдесет и четири лева и
една ст./ - съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция по
съразмерност и от 568,01 лв. /петстотин
шестдесет и осем лева и една ст./ - съдебно-деловодни разноски пред първата
съдебна инстанция по съразмерност.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК С.ски районен съд, ЕИК № *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Георги Бенковски“ № 12,
представляван от законния си представител Ж.Д.П. – административен
ръководител-председател да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметката на Старозагорски окръжен съд държавна такса върху уважените
искове в общ размер от 88,69 лв. /осемдесет и
осем лева и шестдесет и девет ст./, както и 16,90 лв. /шестнадесет лева и деветдесет ст./ – разноски по
съразмерност за платено възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.