О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../………….. 2019 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, проведено на 10 април 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно
гражданско дело № 600 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по частна жалба на С.Б.Л. чрез адвокат К.К. против определение
№ 997 от 21.01.2019
г., постановено по гражданско дело № 18302
по описа за 2018 г. на двадесет и четвърти състав на Районен съд
– Варна, с което е прекратено производството
по делото на основание член 5 от Конвенцията за компетентността, приложимото
право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на деца /обнародвана в “Държавен вестник“ брой 15 от 16.02.2007 г., в сила от 01.02.2007 г./.
В жалбата се излага, че така постановеното определение е незаконосъобразно
и неправилно, като се излагат следните съображения: не е налице споразумение
между родителите по отношение на детето Елиза в Швейцария, като не е предявен и
иск пред съд в тази държава, което означава, че не е оспорена компетентността
на българския съд; при евентуално произнасяне на съд в Швейцария със съдебно
решение, с което да бъде уважена претенцията на бащата за споделено
родителство, което не се признава от българското законодателство, то това
решение ще противоречи на националното ни право; в ГПК не се съдържат
разпоредби, касаещи признаване и допускане на изпълнение на решения на държави,
различни от държавите-членки на Европейския съюз и разпоредбите на член 621 и
следващи от ГПК не могат да се прилагат по аналогия.
Иска се отмяна на така обжалваното определение и връщане
на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, евентуално
делото да бъде спряно до изясняване на обстоятелствата, свързани със завеждане
на иск, респективно произнасяне на съда в Швейцария по претенцията на бащата за
споделено родителство.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на
основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по искова
молба от С.Б.Л. срещу И.Г.К. с правно основание член 127, алинея 2
от Семейния кодекс /СК/ за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на детето Елиза Иванова К., родено на *** ***, Кралство Белгия, на молителката;
определяне местоживеенето на детето при неговата майка в град Лозана,
Конфедерация Швейцария, определяне режим на личен контакт на детето с неговия
баща и осъждане на последния да заплаща в полза на детето месечна издръжка в
размер на 127,50 лева, считано от датата на влизане в сила на съдебното
решение.
С.Л. излага, че от фактическото съжителство с ответника
на 31.03.2016 г. в град Брюксел, Кралство Белгия, се е родило детето Елиза,
което е с двойно гражданство – българско и белгийско. От раждането му до
фактическата раздяла между родителите, настъпила през 2017 г., детето било
отглеждано в град Брюксел/Белгия, а от 26.08.2017 г. – в град Лозана/Швейцария,
където живее и понастоящем със своята майка и баба по майчина линия. Сочи се,
че ответникът също живее в Швейцария – град Обердорф. В уточняваща молба от
18.01.2019 г. молителката излага, че ответникът е отнесъл въпроса за
родителските права пред медиатор към съда в Лозана, настоявайки за постигане на
споразумение за съвместно упражняване на родителските права, което тя
категорично е отхвърлила.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че
е налице международен елемент по възникналия между страните спор относно
родителската отговорност по отношение на роденото от съвместното съжителство на
страните дете, поради което и допустимостта на образуваното производството пред
българския съд следва да бъде преценена съобразно правилата на Кодекса за
международното частно право и Конвенцията за компетентността, приложимото
право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на деца, тъй като и България, и Швейцария са
страни по цитираната конвенция.
Съгласно член 1, алинея 1, буква „а“ от Конвенцията на
първо място следва да се определи държавата, чиито органи имат компетентност да
вземат мерки, насочени към закрила личността или имуществото на детето. В
случая, доколкото се иска за предоставяне упражняването на родителските права
по отношение на детето Елиза Иванова К., родено на *** г., определяне
местоживеенето на детето и режим на
личен контакт на детето с неговия баща, то на основание член 3, буква „а“ и
буква „б“ от Конвенцията, то искът попада в приложното й поле.
Член 5, алинея 1 от Конвенцията предвижда, че съдебните
или административните органи на договарящата държава, в която детето има
обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на
личността или имуществото на детето. В настоящия случай
между страните не е спорно, че от месец август 2017 г. страните по делото -
родители на детето Елиза, както и самото дете, живеят в Конфедерация Швейцария,
тоест детето има обичайно местопребиваване в Швейцария, тъй като това е
мястото, където то е интегрирана в социална и семейна среда и където се намира
към настоящия момент.
Изключенията, предвидени в член 9 и член 10 от
Конвенцията, за упражняване на компетентност от българския съд не са налице. И
в двете хипотези е необходимо българският съд да прецени, че има
повече възможности в конкретния случай да съобрази как най-добре
да се защити висшият интерес на детето. Настоящият състав на съда намира, че в
разглеждания случай основният фокус е върху детето с оглед защита на интересите
му, поради което и спорните въпроси следва да бъдат разрешени от съда в
Конфедерация Швейцария, тъй като както детето, така и родителите живеят там. По
този начин съдът ще може да прецени всички обстоятелства, имащи релевантност
към спора – в какви условия живее всеки един от родителите и какви са
възпитателските качества на всеки един от тях, каква е емоционалната връзка с
детето на всеки един от родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
Елиза, социалното обкръжение, материалните възможности и други, както и да
събере доказателства за тях и да изслуша родителите лично в съдебно заседание.
Изложеното води до извод, че българският съд не е
компетентен да разгледа предявените искове.
С оглед гореизложеното и на основание член 278 от
Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 997 от 21.01.2019
г., постановено по гражданско дело № 18302
по описа за 2018 г. на двадесет и четвърти състав на Районен съд
– Варна, с което е прекратено производството по делото на
основание член 5 от Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на деца.
Определението може да бъде обжалвано
по реда на член 274, алинея 3 във връзка с член 280 и следващи от ГПК с
касационна частна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.