Мотиви към
присъда №260001/21.01.2021
година по ВНОХД №391/2020 година по описа на Апелативен съд Варна:
Предмет на въззивна проверка е
правилността на присъда №26004/30.09.2020 година, постановена от състав на
Окръжен съд-Шумен по НОХД №397/2019 година, с която:
- подсъдимата З.Й. е призната за виновна и осъдена за
престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.1 вр. чл.201 от НК и при
приложението на чл.54 от НК ѝ е наложено наказание от три години лишаване
от свобода и три години лишаване от право да упражнява търговска дейност,
приложен е чл.66, ал.1 от НК;
- подсъдимият Й.Й. е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл.220, ал.1 от НК, наложено му е наказание от една година и
шест месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години;
-разноските са възложени на осъдените.
Първоинстанционната присъда се атакува с въззивна
жалба по чл.318, ал.6 от НПК, съдържаща оплакване за нарушение на материалния
закон. Мотивирано се твърди, че подсъдимите не биха могли да са субекти на
инкриминираните престъпления, т.к. не са формирали собствена воля по вменените
им във вина разпоредителни сделки. Сезиращият акт заявява интерес от въззивна
намеса по чл.336, ал.1, т.3 от НПК.
В срока по чл.320, ал.4 от НПК, към въззвината жалба
са направени подробни допълнителни писмени изложения.
По съществото на делото, пледоарията на адв.Н. не се
отклонява от основната линия на защита. С позоваване на вътрешно устройствени актове
за „Лида“АД и релевантни норми от ТЗ, защитникът мотивира позицията си, че
подсъдимите не могат да носят наказателна отговорност за валидни решения и
действия на колективен управителен орган. Счита, че обвинението е опровергано
по категоричен начин от множество писмени и гласни доказателства и кореспондиращи
им съдебни експертизи, т.е. налице е основание за отмяна на обжалваната присъда
и постановяване на нова, с която З.Й. и Й.Й. бъдат изцяло оправдани по
повдигнатите им обвинения.
Въззивният прокурор противопоставя становище за
правилност на проверявания съдебен акт, подчертавайки че управителният орган на
„Лида“АД е формиран на семеен принцип, подсъдимите
сами вземат решения, сами си ги изпълняват, прикривайки се зад колективната
отговорност. Определя обвиненията за „минималистични“ предвид установената по
делото фактология.
В последната дума, подс.Й. заявява, че със съпруга си винаги
са работили при спазване на законите и вътрешните правила за управление на
акционерното дружество, разплатили са всички задължения към външни кредитори.
Желае да бъде оправдана. Сходна е позицията на подс.Й., който не намира логика
при положение, че семейно притежават около 71% от акциите на „Лида“АД, да има
други хора в борда. Моли да бъде оправдан.
Варненският апелативен съд, след като се запозна с подадената
въззивна жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно
провери изцяло на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК правилността на
присъдата, намери за установено следното:
Съдебното следствие в първата инстанция е проведено по
диференцирания ред на чл.371, т.1 от НПК. Процедурата е предизвикана с изрично
съгласие на защитника и подсъдимите да не се разпитват св.св.Алиосман,
Георгиев, Аврамов и Станчева, а през подробно мотивираните определения на ОС-Шумен
(т.1, л.123-л.124 от НОХД) се проследява изпълнение на задължението по чл.372,
ал.1 от НПК и изчерпателност на съдебния контрол по чл.372, ал.3 от НПК.
Показанията на посочените свидетели са надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност и са законосъобразен източник на гласни доказателства.
В пределите на очертания от прокуратурата предмет на
наказателното производство, доказателственият процес е изчерпен от
контролираната инстанция. Настоящият въззивен състав възприема в по-голямата
част изложените от окръжния съд фактически положения, а именно:
„Лида“АД е регистрирано с решение на ОС-Шумен от
18.11.1997 година по ф.д.№1178, има седалище и адрес на управление в гр.Шумен.
Търговското предприятие е специализирано в производство и търговия с
безалкохолни напитки, продължавайки да ползва заетата до 1997 година пазарна
ниша от „Кооперация „Лида“ (заличена).
АД-во е учредено при едностепенна система на
управление, чрез тричленен съвет на директорите (по-нататък в мотивите се чете
СД). В периода 2013 година – 2015 година негови членове били подсъдимите Й., Й.
и св.Стоянка Добрева (майка на подс.Й.). Дружеството се представлявало от
двамата подсъдими заедно и поотделно, а подс.Й. била и изпълнителен директор. З.Й.
и Й.Й. притежавали 70.43% от акциите на
дружеството.
В периода от 15.12.1997 година до 28.12.1998 година, „Лида“АД
закупило ДМА от Кооперация „Лида“.
Друга част от собствеността на кооперацията (земя и
сгради в поземлен имот с идентификатор 83510.669.42) била придобита от
член-кооператори, които по-късно станали акционери в новорегистрираното
„Лида“АД.
АД-во притежавало 337/15553 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 83510.669.42, целият с площ 15553 кв.м, а в годините от 2002 до
2004 година от физически лица изкупило ид.ч. в собствеността на четирите сгради
в този имот: производствена сграда от 1027.20 кв.м. застроена площ с
идентификатор 83510.669.42.4, склад за готова продукция (ново сиропно) от 1036
кв.м. с идентификатор 83510.669.42.6, склад за готова продукция от 864 кв.м. с
идентификатор 83510.669.42.5 и склад за готова продукция от 1036 кв.м.
застроена площ с идентификатор 83510.669.42.7.
В самостоятелна собственост „Лида“АД разполагало с
битова сграда с идентификатор 83510.669.42.3. със застроена площ от 720 кв.м.,
сграда с идентификатор 83510.669.42.9 със застроена площ от 308кв.м. и сграда с
идентификатор 83510.669.42.10, със застроена площ 29 кв.м. Последните две
сгради съставлявали столова със застроена площ 332 кв.м..
За да осъществява производствената си дейност,
„Лида“АД наело от физическите лица-съсобственици техните идеални части от
гореописаните производствена сграда и три склада.
От края на 2011 година наемното правоотношение било
съпътствано с искане за увеличаване на наема, а липсата на споразумение и
паричното неизпълнение от страна на „Лида“АД, постепенно задълбочили проблема.
В хронологичен план се случили множество събития, довели до прекратяване на производствената
дейност на предприятието от 01.12.2014 година.
Условно, началото на тези събития се сложило с общо
събрание на съсобствениците от 18.11.2012 година, предявило парични претенции
към „Лида“АД. По-късно, на 30.03.2012 г. същото общо събрание излязло с решение
да прекрати взаимоотношенията с АД-во, поради неплащане на дължимите наеми, за
което ръководството на стопанския субект узнало в края на месец май 2012 година.
Близо година по-късно, на 25.04.2013 г. се провело
ново общо събрание на съсобствениците, завършило с решение за увеличаване на
наема, за търсене на старите задължения, а в случай на отказ от страна на
„Лида“АД да погаси дълга си, се предвидила инициатива за възстановяване на
владението.
На 15.05.2013 година ОС на акционерите на „Лида“АД
отнесло печалбата за 2012 година във фонд
„Допълнителни резерви за обновяване и реконструиране на производството".
Кворумът бил осигурен от подсъдимите и св.Пенев със своите 25 732 акции,
решението за разпределение на печалбата било единодушно.
На 19.06.2013 г. ръководството на „Лида“АД било
уведомено за волята на съсобствениците да прекратят едностранно договора за
наем, да заведат дела във връзка с неплатени наеми и желанието им дружеството
да освободи тяхната собственост. Липсата на споразумение сложила началото на искове
срещу акционерното дружество.
На 01.07.2013 година „Лида“АД, действайки чрез СД,
продало на „Йове“ЕООД (собственик на капитала е подс.Й.) за сумата от 11000
лева без ДДС следните свои машини и съоръжения:
- цистерна за въглероден двуокис с инвентарен №403 и
извършени подобрения, отнасящи се към посочения актив, с инвентарен № 4031;
- автоматична линия за бутилиране – бутилки от 0.250
мл. производителност – 24 000 бутилки на час, с инвентарен №432 и извършени
подобрения, отнасящи се към посочения актив с инвентарен № 4321;
- миялна машина за бутилки с инвентарен №4152 и
извършени подобрения, отнасящи се към посочения актив, с инвентарен № 41521;
- резервоар за сироп – 8000 литра – 2 бр. с инвентарен
№411;
- резервоар за сироп – 4000 литра с инвентарен №413;
- автоматична линия за бутилиране – бутилки от 1.0
литра, производителност 6000 бутилки на час, с инвентарен № 466;
- пълначно-затварачен блок с инвентарен № 4146;
- бутилираща линия с инвентарен № 4153;
- персонален компютър НР 6735S FU374ES с инвентарен №
6179;
- хладилен компресор COPE с инвентарен №4034.
На 03.07.2013 година за продажбата била издадена
фактура № ********** на стойност 13 200 лева с ДДС.
На 04.07.2013 г. се сключило споразумение за
прихващане на задължения: сумата 13 200 лева се приспаднала от задълженията на
„Лида“ АД към „Йове“ ЕООД, възлизащи на 36 701.47 лева, т.е. след извършеното
прихващане АД-во дължало на едноличното дружество още 23 501.47 лева.
Пак на тази дата (04.07.2013 година) се сключил
безсрочен договор за наем за продадените на 01.07.2013 година машини и
съоръжения, позволяващи на „Лида“АД да
работи с тях срещу символичен наем от 100 лева месечно.
На 15.05.2014 г. се провело ОС на акционерите на „Лида“
АД, на което отново единодушно печалбата за 2013 г. била отнесена във фонд
„Допълнителни резерви за модернизация".
На 20.06.2014 г. СД на „Лида“АД решил да поднови
договор за овърдрафт с „ОББ“ АД. Дружеството имало предходен заем, частично
погасен с лични средства на подс.Й. в размер на 15000лв, оформени като заем към
„Лида“АД с договор от 22.08.2014 година. Новият овърдрафт от 18.09.2014 година
за сумата от 55000лв, се обезпечил с ипотека върху недвижим имот, самостоятелна
собственост на „Лида“ АД – сграда за обществено хранене и столова, заедно с 337/15553
ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 83510.669.42, целият с площ 15553 кв.
м.
На 05.11.2014 година, след решение на СД по протокол
№50/01.08.2014 година, сградите и земята, обезпечаващи заема към „ОББ“АД, били
продадени за сумата от 60 000 лева на св.Г., с която задължението на „Лида“АД
към банката било погасено.
На 01.08.2014 г. „Йове“ ЕООД продало на „Лида“ АД
закупената през 2013 година бутилираща линия с инвентарен № 4153 на покупната
цена от 1000 лева.
От своя страна, на 05.08.2014 година АД-во,
представлявано от изпълнителния директор подс.Й., продало линията на „Амата“
ООД за сумата 7 306 лева с ДДС. Съгласно договор №1/05.08.2014 година купувачът
опростил задължения на продавача на стойност 11894 лева с ДДС, а заплащането на
стойността на фактурата се извършило в натура - с пластмасови бутилки, което
оформило стойност на бутилиращата линия от 19 200 лева с ДДС.
През втората половина на 2014 г. заведените дела срещу
„Лида“АД от съсобствениците-наемодатели започнали да приключват, а издадените
обезпечителни заповеди се насочили към битова
сграда, самостоятелна собственост на дружеството.
На 01.11.2014 г. между „Лида“ АД и „Йове“ ЕООД се
сключил договор за доверително финансово обслужване на акционерното дружество,
съгласно който била разкрита доверителна сметка в „ОББ“ АД с титуляр „Йове“
ЕООД. Тази сметка се използвала за банково обслужване на АД-во. На 05.11.2014
г. по нея св.Г. превел сума за покупката на недвижимата собственост.
На 24.11.2014 година ОС на акционерите взело решение да
се освободят наетите сгради и да се предприеме разпореждане с машините и съоръженията в тях.
На 22.12.2014 година между „Лида“АД и „Йове“ЕООС се
сключил договор за заем в размер на 40 000 лева.
След решението за освобождаване на сградите, с фактури
№№1541/11.12.2014 г. и 1542/16.12.2014 г. „Йове“ ЕООД върнало на „Лида“ АД
хладилен компресор и резервоари по 8 000 литра на продажната им цена по договор
от 01.07.2013 година, които били продадени от АД-во за скрап, съответно за 809
лева и за 14 760 лева.
В периода 13.12.2014 година - 11.06.2015 година „Лида“
АД продало на „Метарекс“ ООД различни вещи на обща стойност 29 054.18 лева,
платени по доверителната сметка на АД-то.
От своя страна „Йове“ ЕООД продало за скрап на „Метарекс“
ООД машините и съоръжения, закупени от „Лида“ АД на 01.07.2013 година, за което
се издали следните фактури (за сравнение в таблицата по-долу е посочена и
цената от 01.07.2013 година):
|
№на
фактура
|
Предмет
|
Цена
на „Метарекс“ ООД
|
Цена
по договор от 01.07.2013 година
|
|
1546/26.12.14
г
|
резервоар
за сироп 4 000 литра
|
4
910.40 лева
|
500
лева
|
|
1555/07.01.15
г.
|
пълначно-затварачен
блок
|
9
198.48 лева
|
2
500 лева
|
|
1561/19.01.15
г.
|
линия
за бутилиране № 4321
|
10
695.70 лева
|
2
000 лева
|
|
1568/06.02.15
г
|
линия
за бутилиране № 466
|
10
185.12 лева
|
700
лева
|
|
1571/23.02.15
г.
|
миялна
машина
|
10
011.26 лева
|
600
лева
|
|
1574/16.03.15
г.
|
цистерна
въглероден двуокис
|
8
069.64 лева
|
1
800 лева
|
След приспадане на ДДС от продажната цена, „Йове“ ЕООД
получило 44 225.50 лева при цена по договор от 01.07.2013 година от 8 100 лева,
което прави разлика от 36 125.50 лева.
На 20.03.2015 г. на съсобствениците бил предаден
недвижим имот, представляващ УПИ ІХ в кв. 367 по плана на гр. Шумен, ведно с
построените в него сгради. Задълженията на акционерното дружество към
съсобствениците на този имот били в размер на 75 640.21 лв. Изпълнението се
насочило към т.нар. битова сграда, самостоятелна собственост на „Лида“ АД,
описана на 22.01.2015 година, три пъти безуспешно предлагана на публична продан
с намаляване на цената от 225750 лв до 90000лв. Накрая, търгът от 19.05.2016 година
приключил с продажба за 117 100 лева и пълно удовлетворяване на взискателите.
Независимо от прекратяването на производствената и
търговска дейност на АД-во, след 01.12.2014 година то продължило да съществува
като търговски субект и съответно да формира разходи за ел. енергия, охрана,
данъци, закъснели разплащания по стари сделки. За обслужването на паричните
задължения се ползвала доверителната сметка с титуляр „Йове“ ЕООД.
На 02.11.2015 година св. Г. направил оферта на
„Лида“АД да закупи собствеността му (земя и сгради в съсобственост с физически
лица) за сумата от 40 000 лв.
На 06.11.2015 г. подсъдимите З.Й. и Й.Й. дарили на св.
Г. лични идеални части в съсобствените недвижимости и веднага след това продали
останалите си идеални части на същото лице.
На 19.11.2015 г. се провело заседание на СД на „Лида“
АД, на което се обсъдила офертата от 02.11.2015 година. Протокол №54 от същата
дата удостоверява решението на СД за приемане на офертата по предмет и цена.
На 27.11.2015 г. и в изпълнение на решение на СД от
19.11.2015 година (нотариален акт № 155, т. ХІV, рег. № 9054, д. № 1762/2015 г.),
подс. Й. като представляващ „Лида“АД, продал за сумата от 40000 лева на св. Г. недвижими
имоти, собственост на АД-во за сумата от 40 000 лева, както следва:
-0.3246 ид.ч. от имот с идентификатор 83510.669.42 по
кадастралната карта на гр. Шумен, с административен адрес – Промишлена зона,
Урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за хранително-вкусова
промишленост, с площ по кадастрална скица от 15 552кв.м.;
-0.1389 от следните сгради, построени в поземления
имот:
а) производствена сграда с идентификатор
83510.669.42.4, със застроена площ от 1394кв.м.;
б) склад готова продукция с идентификатор
83510.669.42.5, със застроена площ от 938кв.м.;
в) склад готова продукция-ново сиропно с идентификатор
83510.669.42.6, със застроена площ от 588кв.м.;
г) склад готова продукция-експедиция с идентификатор
83510.669.42.7, със застроена площ от 824кв.м.;
-постройка на допълващо застрояване (портал) с
идентификатор № 83510.669.42.8, със застроена площ от 67кв.м.;
-промишлена сграда (зарядно ел.кари станция) с
идентификатор № 83510.669.11, със застроена площ от 53кв.м.;
-промишлена сграда (топлообменна станция) с
идентификатор № 83510.669.42.15, със
застроена площ от 133кв.м.;
-промишлена сграда (помпена станция) с идентификатор №
83510.669.42.16, със застроена площ от 55кв.м.;
-промишлена сграда(помпена станция) с идентификатор №
83510.669.42.17, със застроена площ от 45кв.м.
Купувачът превел сумата по доверителната сметка на АД,
която след това била насочена към подс. Й. за погасяване на задължение на АД-во
към него.
Горната фактическа обстановка се извлича от
обясненията на подсъдимите, от показанията на разпитаните в съдебното следствие
свидетели Пенев, Капралов, Станчев, Г., Добрева, Тодоров, Цолова (показанията
от ДП са прочетени със съгласие на страните), от приобщените показания на
св.св.Алиосман, Георгиев, Аврамов, Станчева, от множество писмени
доказателства, заключения на ССч, СИЕ, СОЕ експертизи.
Подсъдимите дават подробни обяснения за икономическото
състояние на „Лида“АД и стопанската необходимост от инкриминираните сделки с
машини, съоръжения и недвижима собственост. Версията им бе подложена на
внимателна проверка, съобразно чл.107, ал.5 от НПК, като проведеният собствен
доказателствен анализ от настоящия състав по съставомерните обстоятелства, сочи
следното:
I.Относно „Лида“АД:
Сведения за регистрацията на дружеството се черпят от
съдебно решение (т.2, л.421 от НОХД). Според
устав (т.3, л.44 ДП) общото събрание включва всички акционери с право на глас,
приема решения с мнозинство от представените на заседанието акции (чл.44, ал.1
от Устава – т.3, л.64 ДП). СД на „Лида“АД е тричленен (чл.48, ал.1 от Устава,
решение т.2, л.421 от НОХД) и съобразно чл.244, ал.1 от ТЗ, той е органът на
управление и представителство на АД-во.
В инкриминирания период членове на СД са двамата
подсъдими и св.Стоянка Добрева (т.2, л.428 от НОХД). Подс.Й. притежавала 54004
акции, подс.Й. -51638 акции (т.1, л.л.138, 195, 165, 222 ДП) от общо 150000
поименни акции с номинал от 1 лев, с което двамата имали мажоритарен дял от 70.43%
в капитала на дружеството, съответно решаващ глас в ОС и в СД.
В мотивите си, окръжният съд подлага на критика
подобна търговска конструкция, считайки че същата лишава миноритарните акционери
от възможност да се противопоставят на решенията на мнозинството.
След внимателно обмисляне, въззивният състав не прие
горните доводи, т.к. същите са в явно противоречие със закона. По
устройствената си същност, акционерното дружество е типично капиталово
дружество, в което личното участие на акционерите няма никакво значение, важно
е само имущественото им участие в предприятието. Капиталът на АД е разделен на
акции и всяка дава право на един глас в общото събрание на акционерите. В
съответствие с чл.227, ал.2 и чл.230, ал.1 от ТЗ, уставът на „Лида“АД предвижда
кворум за провеждане на общото събрание при представителство на поне половината
от капитала, а решения се взимат с мнозинство от представените на заседанието
акции. Иначе казано, законът допуска мажоритарните акционери да контролират
дейността на целия стопански субект – хипотеза, която покрива изцяло ситуацията
на подсъдимите Йорданови. Защитата на акционерите срещу решенията на ОС е по
исков ред. Съобразно ТР 1-2002-ОСГК, всяко порочно решение на ОС е отменяемо
чрез иск по чл.74 от ТЗ, чийто предмет е единствено законосъобразността на
решението, а не неговата целесъобразност (Р102-1997-1т.о., Р 270-2005-1 т.о.).
Делото съдържа доказателства, че след инкриминиарния период от това
потестативно право се възползвали св.Пенев и други акционери (т.1, л.232 ДП).
Неконтролиращият интерес не позволява на собствениците
да участват в управлението на ЮЛ, например да избират членове на СД, ето защо
напълно законно е подсъдимите като мажоритарни акционери да учредят СД
съобразно интересите си, стига да не нарушават изрична забрана на ТЗ и/или
дружествена забрана. Става въпрос за отрицателните предпоставки в чл.234, ал.1,
изр.1 и ал.2 от ТЗ и чл.49 от Устава на „Лида“АД, които не са налице нито за
подсъдимите Йорданови, нито за св.Добрева. На база на нормативния и уставния
регламент следва, че наличието на семейна връзка между членовете на СД на
„Лида“АД е напълно ирелевантно.
Компетентността на ОС на акционерите не се разпростира
върху оперативното управление на дружествената дейност. Що се касае до решенията
на СД, след като същите са взети в съответствие с чл.244 от ТЗ, с чл.50, ал.1
от Устава, с приетите правила за работа на колективния управителен орган и не
са отменени, то те пораждат съответните правни последици.
ТЗ не лимитира оперативното управление на ЮЛ. Обвинителната
власт възлага на СД задължение да взема „безпристрастни решения за опазване на
обществения интерес“ (стр.9 от ОА, втори абзац), явяващо се в разрез със закона
и логиката на търговския оборот.
Въз основа на чл.50, ал.1 от Устава, СД приел правила
за работата си (т.1, л.174 от НОХД), от които съществени за предмета на
доказване са нормираните в Раздел II, чл.8,
ал.ал.1 и 2 изисквания за разпореждане с имущество. Тук хипотезите са две –
първата касае продажба на активи и движими вещи от СД, за които не е необходимо
предварително решение на управителния орган. Само в негова компетентност е
преценката дали да сключи сделките с такъв предмет на разпореждане, спазвайки
законовото ограничение по чл.236 от ТЗ. В този случай представителството на ЮЛ
ще се осъществи в условието на чл.244, ал.1 от ТЗ, т.е. от тричленния СД на
„Лида“АД.
Втората хипотеза по чл.8, ал.1 от Правилата е по отношение
на недвижимостите и тя предвижда различен по-сложен фактически състав – изрично
решение на СД и представителство или в условието на чл.244, ал.1 от ТЗ, т.е. от
колективния орган, или от органния представител в ситуацията по чл.235, ал.2 от ТЗ.
Според чл.51, ал.1 от Устава, управлението на
дружеството се осъществява от изпълнителен директор, а органното представителство
(чл.51, ал.2) от един или повече овластени членове на СД. Считано от 15.04.2002
година (т.2, л.423 НОХД) подс.Й. е вписана като изпълнителен директор, а след решение
на ШОС от 20.06.2003 година по т.д.№1178/97г. (т.2, л.425 от НОХД), органното представителство
е възложено на двама членове на СД – на подсъдимите З.Й. и Й.Й., овластени да
действат заедно и поотделно.
Съобразно чл.28, ал.1 от Правилата, изпълнителният
директор на „Лида“АД няма никакви правомощия/задължения към очертаните в чл.8
от Правилата разпоредителни сделки.
Собствеността на „Лида“АД над инкриминираното
имущество е еднозначно установена (т.1, л. 294, 297 от НОХД, т.1, л.230 ДП). Протокол №3/03.12.1997 година и съответстващият му
инвентарен опис имат отношение към началния момент на експлоатация на машините
и съоръженията в производствената дейност на дружеството (касае оценителните
експертизи на ДМА).
По делото е безспорно, че сградите, собственост на
АД-во не осигурявали достатъчен терен за разполагане на производствените
мощности (т.2, л.492 гръб и л.314 от НОХД). Недостигът се компенсирал на
20.11.2002 година, когато ОС на съсобствениците от ПИ XIX в кв.367 по плана на гр.Шумен взело решение да
предостави на „Лида“АД за ползване недвижимата си собственост срещу задължение
на дружеството да заплаща обезщетение в размер на по 0.64лв/кв.м. за застроена
площ и 0.16лв/кв.м. за незастроена земя (т.2, л.69 ДП).
Необосновано окръжният съд приел, че след 2008 година
„Лида“АД спряла да плаща задълженията си по този договор, подценявайки
опровергаващите писмени доказателства (напр. справка т.1, л.281 от НОХД; изпълнителни листи,
съдържащи се в т.3 от ДП, доказващи задължения от и след края на 2010 година),
както и обясненията на подс.Й.. В пряка кореспонденция с тази доказателствена
група е и заключението на СИЕ (т.8, л.32 ДП), което не установява задължения на
„Лида“АД за наем през 2012 година и 2013 година. Причината се изяснява от
заповед№9/28.11.2012 година и счетоводна справка (л.л.36, 37 от ВНОХД), също и
от обясненията на подс.Й..
С оглед изложеното, упреците към подсъдимите за
решенията на ОС на „Лида“АД по разпределение на печалбата за 2012 година и 2013
година към резервен фонд за модернизация, са лишени от основание. Апропо, пряко
отношение към решенията има и св.Пенев, с чиито акции за разпределението са
гласували около 88% от капитала на „Лида“АД. Вече бе споменато, че целесъоразността
на решенията на ОС на акционерите не подлежи и на съдебна преценка,
следователно волята на ЮЛ следва да бъде зачетена такава, каквато е оповестена.
Не може да има спор, че взаимоотношенията по договора
за наем от 20.11.2002 година и съсобствеността като цяло, затруднявали работата
на „Лида“АД. Освен обясненията на подсъдимите, в тази насока са и следните
писмени доказателства:
-покана до дружеството да плати по-висока наемна цена,
за която ОС на съсобствениците взело решение на 18.11.2011 година (т.10, л.3
ДП). Това решение било оспорено от дружеството (т.10, л.4 ДП), включително „Лида“АД
завела и гр.д. №4359/2011 година за делба на съсобственост, което приключило с
решение за допускането ѝ едва през 2017 година (т.1, л.216 от НОХД);
-на 30.03.2012 година ОС на съсобствениците отправило
едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, гласувала се също инициатива
за търсене на нов наемател или евентуална продажба по данъчна оценка при
интерес на пазара на недвижими имоти (т.10, л.7 ДП). Решението достигнало до
ръководството на „Лида“АД в края на м.май 2012 (т.3, л.л.60, 62 ДП);
-на 25.04.2013 година последвало ново ОС на
съсобствениците, което увеличило наема, поискало изплащане на старите
задължения към тях, а в случай на отказ, събранието гласувало да се води дело
за връщане на владението (т.3, л.л.57, 59 ДП). Решението се узнало от
ръководството „Лида“АД на 19.06.2013 година (т.3, л.55 ДП). Липсата на споразумение
между страните довело до искови претенции срещу ЮЛ.
Според обосновано кредитираната от окръжния съд СИЕ
(т.8, л.32 ДП), финансовото състояние на „Лида“АД започнало постепенно да се
влошава в периода 2012-2015 година.
Дружеството търсило стопански решения и чрез отразеното
в СИЕ (т.8, л.38 ДП) следва, че намерило такива към 31.12.2013 година и
31.07.2014 година, реализирайки печалби. След този период финансовият резултат
на стопанския субект е отрицателен.
Пряко отношение към тези печалби има договор за наем
от 04.07.2013 година (т.3, л.115 ДП), доказващ че предприятието продължило да
експлоатира производствения си капацитет.
Подсъдимите твърдят, че оздравителен ефект имал
договор за овърдрафт. Инициативата за последния датира от 20.06.2014 година,
когато СД предприел действия по подновяване на договор за овърдрафт с ТБ
„ОББ“АД (т.3, л.128 ДП). Този договор се сключил на 18.09.2014 година (т.10,
л.70 ДП) и няма отношение към констатираната печалба на АД-во към края на месец
юли 2014 година.Той бил обезпечен с ипотека на недвижим имот, собственост на
„Лида“АД. Връзка с обсъжданите фактически положения имат също: протокол
№50/01.08.2014 година на СД (т.3, л.129 ДП), НА №119/2014г. (т.1, л.85 ДП),
молба за заличаване на ипотека (т.1, л.105 от ДП), показания на св.св.Г. (т.2,
л.312 НОХД, т.1, л.36 ДП) и Елиза Цолова (т.2, л.316 гръб НОХД, т.1, л.43 ДП).
В доказателствената група се забелязва привидна конфронтация
между протокол №50/01.08.2014 година и показанията на св.Цолова относно момента
на възникването на интерес у АД-во да се разпореди със своя недвижима
собственост. Съпоставката помежду им дава основание на настоящия съд да
кредитира изцяло показанията на свидетелката, приемайки че „Лида“АД предлагало
на пазара за недвижими имоти своите промишлени сгради 2-3 години преди
реализиране на сделката със св.Г. на 05.11.2014 година. Ако този факт се
съпостави с решенията на ОС на съсобствениците от 2011 година и 2012 година,
може уверено да се твърди, че приблизително в същия период за ЮЛ възниква
интерес от ликвидиране на сградната собственост (показания на св.Цолова: „..Другата оферта изобщо не съм я продавала,
беше друга голяма сграда, но абсолютно никакъв интерес нямаше към нея и не сме
я оферирали много, водили сме клиенти, но без интерес…“ , т.1, л.44 ДП).
Пак по пътя на анализа, следва, че отразеното в
протокол №50/01.08.2014 година решение
за продажба на столова от 332кв.м. и
ид.ч. от земята за цена от 60 000 лева е последващо на оферирането на
недвижимата собственост, взето е след провеждане на преговори между „Лида“АД и
св.Г.. За убедителността на извода свидетелства вписаната цена на сделката в
нотариален акт №119/2014 година, която съвпада с протоколираната.
От края на м.септември 2014 година датират обезпечителни
заповеди (т.1, л.108, л.109 и др. от ДП), даващи възможност на кредиторите на
„Лида“АД по договор за наем от 2002 година да осигурят удовлетворяване на
вземанията си. Процедурата по обезпечение на бъдещ иск възпрепятства
възможността длъжникът да се разпореди с имуществото си преждевременно или да
създаде пречки на кредитора да удовлетвори вземането си в хода на процеса или
преди това, като за целта се прилагат обезпечителни мерки. Ето защо, сключеният
на 01.11.2014 година между „Лида“АД и „Йове“ЕООД договор за доверително
финансово обслужване на АД-во (т.2, л.122 ДП) е в пряка връзка със стартиралото
обезпечително производство срещу АД-во. Чрез него се избягва възможността за
принудителни действия към наличности по сметки на АД-во. Този договор
необосновано е критикуван от първоинстанционния съд, без да се съобрази, че същият
не противоречи на закона – чл.280 и сл. от ЗЗД.
Движението по въпросната доверителна сметка е предмет
на изследване от ССчЕ (т.8, л.3 от ДП), като чрез заключението, относимите
платежни документи и банкови извлечения, се установява безспорно, че известно
време преди (има се предвид плащането на 05.11.2014 година от св.Г.) и след
образуването на изп.д.№20148760400963 на 22.12.2014 година, цялото финансово
обслужване на „Лида“АД преминавало през тази
сметка.
Все в аспекта на взаимоотношенията „Лида“АД-„Йове“ЕООД,
следва да се има предвид, че съпружеската връзка и участието на подс.Й. в СД,
открива хипотезата на §1, ал.2 и ал.1, т.1 от ТЗ. Прокуратурата не сочи факти в
насока на рестрикцията по чл.236, ал.2, т.3 от ТЗ, поради което следва да се
приеме, че сделките между свързаните дружества не противоречат на закона и
устава.
Няма и не може да има спор с оглед заключението на
СИЕ(т.8, л.32 ДП), че подсъдимите са кредитирали дружеството. Без значение е
дали са го извършвали в лично или в търговско качество (за подс.Й.), т.к.
натрупаните задължения са пасив за „Лида“АД. Ирелевантно е и ползването на
доверителната сметка за целите на титуляра „Йове“ЕООД, доколкото свързаността
между подсъдимите по см. на цитираната норма от ТЗ е безспорен факт.
Решението на ОС на „Лида“АД от 24.11.2014 година (т.3,
л.162 ДП) е пряка последица от волята на съсобствениците за увеличение на
наемната цена и по-късно за прекратяване на договора за наем, които лишават
предприятието от възможност за производствена дейност (СИЕ, т.8, л.45 ДП).
Въпросното решение на ОС на акционерите не касае
предприемане на ликвидация на дружеството. Не се твърди и свръхзадлъжнялост,
поради което няма основание за обсъждане на хипотеза по чл.607а от ТЗ.
Самото обвинение приема, че след прекратяване на производствената
дейност, дружеството продължило да има разходи. През заключението на ССчЕ (т.8,
л.3 ДП), кореспондиращите му платежни документи (т.12 ДП) и обяснения на
подсъдимите, фактическото положение следва да се счита за безспорно установено.
Според СИЕ (т.8 ДП) след 31.12.2014 година „Лида“АД било на загуба, което
затруднявало покриването на задълженията. На 22.01.2015 година по вече
посоченото изпълнително дело бил извършен опис на битова сграда, собственост на
АД-во.
В тази обща секция за анализ, въззивният състав ще
включи и сделката от 06.11.2014 година (т.1, л.135 ДП), която няма данни да е
атакувана с иск по чл.33, ал.2 от ЗС. По пътя на съпоставката между писмени
доказателства (т.1, л.85, л.118 и л.135 ДП) се разкрива нежеланието на
подсъдимите да предложат собствеността си по чл.33 от ЗС на останалите
собственици (имат се предвид четирите сгради, т.к. със сделката от 05.11.2014г.
св.Г. станал съсобственик на земята), поради което същите се възползвали от
възможността да сключат два последователни договора със св.Г.. С ТР 5-2012-ОСГК
се изяснява, че в подобни случаи няма заобикаляне на закона.
Заключението на ССчЕ (т.9 ДП) позволява навлизането в
още по-голяма дълбочина в икономическото състояние на стопанския субект към
момента на двете инкриминирани сделки, въз основа на което въззивният състав
приема, че:
1.Към 30.06.2013 година „Лида“АД било на загуба с 1000
лева, поддържало отрицателни коефициенти за рентабилност и ликвидност,
следователно не можело да покрива задълженията си с налични краткотрайни
активи;
2.Към 31.10.2015 година дружеството било на загуба,
т.к. нямало нетни приходи от продажба, разполагало с отрицателни показатели за
рентабилност и ликвидност, не можело да покрива текущите си задължения с
наличните краткотрайни активи.
Съобразно експертните становища, икономическият
ефект от сделката от 01.07.2013 година е печалба за „Лида“АД в размер на 845.60
лева и намаляване на задължение към доставчици с 13200лв, а тази от 27.11.2015
година води до загуба за стопанския субект от 3130.57лв и погасяване на
задължения към други кредитори в размер на 40000 лева.
Каква е целта на тези сделки?
Относно продажбата на ДМА подсъдимите дават подробни
обяснения в съдебното следствие, чиято достоверност необосновано е отхвърлена
от първоинстанционния съд.
Проведената съпоставка между волята на съсобствениците
(т.10,л.3-9 ДП), обяснения на Й.: „…Съветът
на директорите на „Лида“АД продава и машините и съоръженията на дружеството, за
да не бъдат запорирани и да може да работи…“ (т.2, л.493 от НОХД), показанията
на св.Цолова, изпълнителни листи (т.3, л.л. 7, 10, 12, 16, 19, 25 и др. ДП),
заключенията на СИЕ и ССчЕ (т.8 и т.9 от ДП), сочи следното:
Считано от края на 2010 година, „Лида“АД имало
неизпълнени парични задължения (позоваването е на най-ранната дата измежду
изпълнителните титули). С оглед решенията на ОС на съсобствениците от 18.11.2012
година и от 30.03.2012 година съществувала потенциална заплаха за увеличаване
на разходите за наем, за осъждане на дружеството за неплатените наеми, включително
и за едностранно прекратяване на наемното правоотношение, с което практически
производствената дейност на предприятието би била преустановена. По-нагоре в
тези мотиви бе посочено, че въпросните решения породили интерес от продажба на
собствени сгради на АД-во, а преценени в съвкупност потенциалните
неблагоприятни последици сочат, че целта била да не се допусне принудително
изпълнение върху недвижима собственост на дружеството. До получаване на
уведомлението от 19.06.2013 година, ръководството на АД-во използвало различни
прийоми за отлагане на проблема (оспорване на решението от 18.11.2011 година,
завеждане на дело за делба), но след тази дата предстоели съдебни процедури (т.10,
л.9 ДП). В хронологичен план, ответната реакция е договорът от 01.07.2013
година, който преценен от гледна точка на предходните събития, утвърждава
пряката цел да се избегне принудително изпълнение върху машините и
съоръженията.
Изводът се подложи на преценка и чрез заключението на
СИЕ (т.8, л.32 ДП), според което продажбата на ДМА води до печалба спрямо
балансовата стойност със сумата от 845.50 лева и незначително намаляване на
задълженията на дружеството към „Йове“ЕООД. Очевидно, в тези параметри
договорът няма реален икономически
ефект. Като се отиде по-нататък, т.е. като се вземат предвид споразумението за
прихващане на задължения от 04.07.2013 година (т.3, л.112 ДП), въз основа на
което няма реално движение на парични потоци между страните и договор за наем
от същата дата, следва че с инкриминирания контракт дружеството целяло освен да
осуети предстоящи принудителни действия спрямо ДМА, и да продължи да функционира.
Към този извод няма никакво отношение извършеното от
ОС на „Лида“АД разпореждане с печалбата за 2012 година и 2013 година чрез
отнасянето ѝ към резервен фонд на дружеството, т.к. счетоводно то все още
не е имало задължения към физически лица-наемодатели .
На практика сделката от 01.07.2013 година не се
отразила по никакъв начин на производствената дейност на „Лида“АД, което
продължило да ползва отчуждените машини и съоръжения и според заключението на
СИЕ (т.8 ДП) към 31.12.2013 година и 31.07.2014 година, реализирало печалба.
В делото не се съдържат сведения кредиторите на
„Лида“АД да са се възползвали от възможността по чл.135 от ЗЗД, т.е. сделката
от 01.07.2013 година породила правни последици по отношение на всички лица.
Продажбата от 27.11.2015 година е осъществена в различна
икономическа ситуация – дружеството няма производствена дейност, формира
разходи за поддръжка на сградите и други оперативни разходи (ССчЕ т.8, л.3 ДП),
към 31.10.2015 година е на загуба, има задължения в размер на 132000лв и
краткосрочни активи на стойност 105000 лева – амбалаж 100000лв и вземания
5000лв, т.е. за покриване на задълженията било необходимо да продава
дълготрайни и краткотрайни активи (СИЕ т.8, л.43ДП).
Дотук въззивният състав изчерпва доказателствения си
анализ, който отговаря на важни въпроси относно фирмената структура на „Лида“АД
и решенията на дружествените органи, за икономическото състояние на стопанския
субект в инкриминирания период и конкретно за целта на процесните сделки. Всички
тези обстоятелства са от съществено значение за деятелността на подсъдимите
лица, преценена за несъставомерна със следните съображения:
II.Относно подс.З.Й.:
По отношение на подсъдимата в качеството ѝ на
член на СД и представляващ „Лида“АД, ОП-Шумен повдигнала обвинение за съставно
престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 вр. чл.201 от НК, което
включва две деяния – присвояване на ДМА, връчени ѝ за пазене и управление
и улесняващо престъпление по чл.220, ал.1 от НК, изразяващо се в съзнателно
сключване на неизгодна сделка на 01.07.2013 година със същите ДМА, собственост на
акционерното дружество.
Според ППлВС 3-1970, улесняващото престъпление създава
благоприятни условия за извършване на самото присвояване, като това
престъпление трябва да съществува самостоятелно, независимо от присвояването,
да се изразява в друга дейност, отделно от разпоредителните действия, с които
се извършва присвояването. Между улесняващото престъпление и присвояването е
необходимо да съществува обективна и субективна връзка, като първото да е
извършено с цел да улесни второто. Възможно е да се осъществи преди или
едновременно с присвояването.
По тълкувателен път с ППлВС 7-1976 се изяснява, че изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 220 от НК съставлява сключване на неизгодна
сделка, от която е последвала значителна вреда за предприятието или
организацията, които деецът представлява. Неизгодна е онази сделка, която
изобщо не е било необходимо да се сключва или макар и да е била необходима, е
могло да бъде сключена при по-изгодни условия, преценени както в икономически,
така и в юридически аспект към момента на нейното реализиране.
За обективната съставомерност е изискуема и значителна
вреда, изразяваща се в реално намаляване на активите или увеличаване на
пасивите на предприятието и/или причинени други загуби. Престъплението е
резултатно и е довършено с настъпване на вредоносния резултат, т.е. с
настъпването на значителната вреда.
Субект на престъплението може да бъде само длъжностно
лице, което в кръга на службата си е оправомощено да сключва сделки от името на
стопанския субект, който представлява. Престъплението е умишлено.
Припомнянето на горните положения по приложението на
материалния закон не е самоцелно, а необходимо, за да се илюстрира как въведената
с обвинителния акт конструкция на обвинението за улесняващото престъпление, се
отклонява от особения му субект и субективна страна, и от някои обективни признаци
на състава по чл.220 от НК.
На първо място обвинението е лишено от факти относно авторството
и субективната страна (вж. стр.3 от ОА, втори абзац „..Според договора, акционерното дружество продало на „Йове“ЕООД…“ ).
Сделката от 01.07.2013 година е сключена от СД на
„Лида“АД в съответствие с чл.244, ал.1, от ТЗ, чл.48, ал.1 от Устава и чл.8,
ал.2 от Правилата за работа на СД на дружеството. Волеобразуването и
волеизявлението са на колективния орган, подсъдимата не е действала като овластен
представител. В предходната част от мотивите въззивният състав отрази
становището си, че решенията на СД са валидно взети, съответно те пораждат
целените правни последици в сферата на търговския оборот.
В мотивите си първоинстанционният съд се е ангажирал с
неверни съображения по субекта на улесняващото престъпление, които следва да
бъдат подложени на критика веднъж поради извършения препис на ОА (сравнението е
между последен абзац, стр.10 и първи абзац, стр.11, т.1, НОХД и последен абзац,
стр.30, първи абзац, стр.31 от мотивите), и втори път с оглед противоречието на
заетата позиция със закона и вътрешните правила за функциониране на СД на
„Лида“АД. По конкретната сделка без предварително решение, самият управителен
орган на АД-во е извършил разпоредително действие. Овластеният представител по
чл.235, ал.2 от ТЗ и по аналогичния чл.5, ал.2 от Правилата, единствено представлява
дружеството спрямо трети лица,
изразявайки волята на самото ЮЛ, като по обсъждания договор въобще не е
възниквала подобна хипотеза. Напълно ирелевантна е и длъжността на Й. като
изпълнителен директор,от която също произтичат представителни функции.
При изяснената по-горе икономическа ситуация на
„Лида“АД, няма и не може да има спор, че сделката от 01.07.2013 година не е
била необходима за стопанския субект. Нейният непосредствен икономически ефект
е незначителен от гледна точка на реализирана печалба и намаление на
задълженията. Предприетите действия от съсобствениците за съдебни претенции
срещу „Лида“АД са създавали евентуална бъдеща заплаха за имуществото, която не
е била фактор към 01.07.013 година. Със сключването на договор за наем от
04.07.2013 година производствената дейност на „Лида“АД продължила до 24.11.2014
година (решение за освобождаване на съсобствените помещения и продажба на ДМА),
т.е. и без сделката от 01.07.2013 година фактическото положение в стопанския
живот на „Лида“АД не би се променило.
При заетата позиция за пряката цел на договора към
момента на неговото сключване (в потенциална вреда на кредиторите) и фактът на учреденото
на 04.07.2013 година наемно правоотношение, не може обосновано да се твърди, че
процесната сделка е била насочена към обогатяване на „Йове“ ЕООД. Причината за
продажба на инкриминираните ДМА, предмет на обвинението по чл.220 от НК,
възниква много по-късно – по повод на решението от 24.11.204 година на ОС на
акционерите, последващ също е заемът между „Йове“ЕООД и „Лида“АД, погасен с
получената сума от сделката на 27.11.2015 година.
Обвинението твърди неизгодност на сделката от
01.07.2013 година и поради нереална цена (взаимстван термин стр.10, т.1 от
НОХД), обоснована с последвала сделка между „Йове“ЕООД и „Метарекс“ЕООД,
фактурирана с фактури с №№ 1546/26.12.2014 година, 1555/07.01.2015 година,
1561/19.01.2015 година, 1568/06.02.2015 година, 1571/23.02.2015 година и 1574/16.03.2015
година. Съобразно тези писмени доказателства, част от машините и съоръженията,
предмет на договор от 01.07.2013 година, са предадени за скрап за сумата от 44225.50
лева, като разликата между покупната цена от 01.07.2013 година и получената
впоследствие от „Йове“ЕООД, според вносителя на обвинителния акт, формира
съставомерната щета в размер на 36125.50 лева. От предмета на престъплението по
чл.220, ал.1 от НК са изключени бутилираща линия, хладилен компресор и
резервоари по 8000 литра, върнати от
„Йове“ЕООД на „Лида“АД с фактури №№ 1529/01.08.2014 година, 1541/11.12.2014
година и 1542/16.12.2014 година.
Престъплението по чл.220, ал.1 от НК е резултатно и ще
бъде довършено с настъпване на вредоносния резултат, т.е. на 01.07.2013 година,
когато собствеността върху предметните на делото ДМА напуска патримониума на
„Лида“АД. Обвинителната теза явно се отклонява от обективния съставомерен
елемент, приемайки че щетата се изразява в по-изгодна цена, постигната близо година и
половина по-късно при продажбата на ДМА за скрап. Неизгодността следва да е
била налице към момента на сключване на сделката, а не да е последица на
някакви настъпили след това обстоятелства. По обсъждания признак е налице
недостатък и на юридическото обвинение.
Обективната и субективна
несъставомерност на улесняващото престъпление по чл.220, ал.1 от НК, влече след
себе си аналогичен извод за несъставомерност на съставното престъпление по
чл.202, ал.1, т.1 от НК. Въззивният съд изключи възможността наказателната
отговорност на подс.Й. да бъде ангажирана по чл.201 от НК, съобразявайки
пределите на фактическото обвинение, а именно че разпоредителното действие по
самото присвояване е извършено с подписването от страна на обвинената на фактура
№**********/03.07.2013 година, което автоматично прави несъставомерно
повдигнатото обвинение за предходната дата 01.07.2013 година. Не отговаря на действителността и твърдението,
че първичният счетоводен документ е авторство на подсъдимата (т.3, л.110 ДП).
Същият носи подпис на лице с имена Илдъс Мехмед, а името на З.Й. фигурира в
реквизита на фактурата единствено като МОЛ на „Лида“АД, което по никой начин не
я ангажира с разпоредителска деятелност.
По-нататък, фактурата е
първичен счетоводен документ, който съобразно чл.6, ал.1, т.1 от ЗСч е носител
на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, т.е. за всяко
конкретно изменение на елементите от имуществото (т.3 ТР 5-2004-ВАС).
Изменението за патримониума на „Лида“АД е настъпило не на 03.07.2013 година, както
твърди обвинението, а на 01.07.2013 година със сключването на консесуалния
договор за продажба. Изводът открива поле за разсъждение дали въобще е възможна
конструкцията на обвинението, но заетата позиция за несъставомерност на
улесняващото престъпление не налага задълбочаване на съображенията. Излишни са
и разсъжденията относно имуществения признак по чл.202, ал.2, т.1 от НК.
В заключение, констатираната
несъставомерност на съставното престъпление е основанието за въззивна намеса по
чл.336, ал.1, т.3 от НПК чрез отмяна на постановената в нарушение с материалния
закон първоинстанционна присъда и оправдаване на З.Й. по повдигнатото ѝ
обвинение за престъпление по чл.202, ал.2 , т.1 вр. ал.1, т.1 в . чл.201 от НК .
III. Относно деятелността на подс.Й.Й.:
Сделката от 27.11.2015
година е сключена в условието на чл.8, ал.1 от Правилата за работа на СД на
„Лида“АД. Колективният орган на управление взел изрично решение по параметрите
на продажбата (протокол №54/19.11.2015 година), като органното представителство
се осъществило от подс.Й.. В случая волеобразуването е извършено от
компетентния орган по управлението на ЮЛ. Волеизявяващ орган в хипотезата на
чл.235, ал.2 от ТЗ и чл.5, ал.2 от Правилата за работа на СД е органният
представител – подс.Й., изцяло обвързан от формираната воля на СД. Съобразно указания
на ТР 3-2013-ОСГТК, органният представител, чрез който ЮЛ влиза във
вазиомоотношения с трети лица, е част от организационната структура на
юридическото лице. Той прави не свое волеизявление, като отделен правен субект,
а волеизявление, принадлежащо на ЮЛ, не изразява своя собствена воля, а волята
на самото ЮЛ, с което в наказателноправен аспект се изключва умисълът на подс.Й.
да сключи неизгодна сделка, ако параметрите на същата са определени от
компетентния орган на юридическото лице, каквато фактическа ситуация се обхваща
от пределите на обвинението.
Първоинстанционният съд не
се е съобразил със задължителните указания на ТР 3-2013-ОСГТК, допускайки
нарушение на закона. Тълкувателните решения на ВКС са „акт на нормативно
тълкуване“ (Решение №4 на КС от
16.06.2009 година по к.д.№4/2009 година) и съобразно чл.130, ал.2 от ЗСВ имат
задължителна сила. Съдът е длъжен да
приложи разтълкуваната правна норма със съдържанието, което произтича от указанията, дадени в тълкувателното решение, което
въззивният състав прави с настоящата присъда.
Изводът за субективна
несъставомерност на деянието прави безпредметно изследването му в обективен
план.
Налице е хипотезата на чл.304,
пр.3 от НПК, поради което и по отношение на подс.Й. се наложи въззивна намеса
по чл.336, ал.1, т.3 от НПК.
Водим от горното, съставът
на Варненски апелативен съд постанови присъдата си.
Председател: Членове:1.
2.