Р Е Ш
Е Н И Е
№
216
гр.
Враца, 07 .07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, трети състав,
в публично заседание на 11.06.2020 г. /единадесети юни две хиляди и двадесета
година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 874 по описа на АдмС - Враца
за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Определение № 9424 от 04.12.2019 г.
постановено по адм. д. № 13386 по описа на АдмС – София – град, делото е
изпратено по подсъдност на АдмС – Враца.
Производството по делото е по реда на
чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал. 1
ОТ ЗОДОВ.
Предявен е иск от Г.Ц.Г. ***, чрез
пълномощника му * И.М., ПРОТИВ Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
гр. София за заплащане на сумата от 400,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение
наказателно постановление, издадено от Началник ОО „АА“ гр. София, подробно
описано в исковата молба. Прави се искане за присъждане на законната лихва от
предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че
претендираните имуществени вреди са в пряка причинна връзка с отмененото
наказателно постановление. Излагат се съображения за това. Претендират се и направените в настоящото
производство разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител * М.
е депозирана молба с искане за даване ход на делото в тяхно отсъствие и
приложен към молбата списък на разноските.
Ответникът – ИА „АА“ гр. София,
редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор на
исковата молба чрез процесуалния представител ** З.К. оспорва предявения иск,
като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен от съда. Прави
възражение, че представените по делото писмени доказателства не доказват основателността на исковата претенция, нито
нейния размер.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Враца дава мотивирано заключение за основателност на предявения иск, тъй като
е доказано, че вредите са пряка и непосредствена последица от упражненото право
на защита в процеса по обжалване и отмяна на НП.
По делото са представени писмени
доказателства. Изискано и приложено е АНД № 576 по описа за 2018 г. на РС –
Ботевград, предмет на разглеждане по което е било НП № 42-0000611/18.04.2018
г., издадено от Началник ОО „АА“ гр. София.
Съдът, след преценка на представените
по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото няма спор и от приетите
писмени доказателства се установява, че с НП № 42-0000611/18.04.2018 г.,
издадено от Началник ОО „АА“ гр. София, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвПр на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000
лева за нарушение на чл. 66, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ вр. с чл.
61, ал. 2, изр. 2, пр. 2 от същия подзаконов нормативен акт.
С решение № 29 от 02.08.2019 г., постановено по АНД № 576/2018 г. по описа на Районен съд –
Ботевград е отменено цитираното по-горе наказателно постановление. Решението не
е обжалвано и е влязло в сила на 15.10.2019 г.
В производството пред Районния съд
ищецът е ползвал адвокатска защита, видно от приложения договор за правна
защита и съдействие от 27.11.2018 г. /л. 36 от АНД № 576/2018 г./, с договорено
и заплатено в брой при сключване на договора възнаграждение от 400 лева.
При така установената фактическа
обстановка, Административен съд-Враца, намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал.
1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на
административния акт по съответния ред. За квалифициране на иска, като такъв по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е дейността на органа издал оспорения акт.
Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на
нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Административния характер на дейността по издаване на
НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите
лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП
като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на
ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи, че НП, от което
се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила решение, а искът
е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал, което съгласно чл.
205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените вреди. НП е издадено
от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, а съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвПр Изпълнителна
агенция "Автомобилна
администрация" е юридическо лице на бюджетна издръжка към
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията със
седалище в София и с регионални звена.
Предвид това предявеният иск е насочен
към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество е и основателен
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и
юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна
дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който
препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от
3ОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
В случая безспорно е налице отменен
акт – НП № 42-0000611/18.04.2018 г., издадено от Началник ОО „АА“ към ИА „АА“
гр. София, отменено с Решение № 29 от 02.08.2019 г., постановено по АНД № 576/2018 г. по описа на Районен съд –
Ботевград и влязло в сила на 15.10.2019 г. Този факт е безспорен между
страните, при което е доказано наличието на първата изискуема предпоставка на
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а
именно - отменен акт.
Именно издаденото НП,
което наказаното лице е счело за незаконосъобразно, е предпоставка за
ангажиране на адвокатска защита чрез сключване на договор за правна защита и
съдействие при съдебното му обжалване, последица от което е и заплащането на адвокатски
хонорар за процесуално представителство. Ако НП не беше издадено, за ищеца
нямаше да е налице право на обжалване, съответно нямаше да плати хонорар за
това. Макар да не е задължително ползването на адвокатска защита при обжалване
на НП, в случай, че не е в състояние само да
организира защитата си, ангажирането на професионален защитник /адвокат/ е
израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и
интереси, а заплатеният хонорар е нормален и присъщ разход за обезпечаването на
успешния, а в случая и окончателен изход на административнонаказателния спор.
Платеният адвокатският хонорар за осъществяване на тази
защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело №2/2016 г. на Общото събрание на
съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд. Съгласно
цитираното ТР при предявени пред административните съдилища искове по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този закон.
При тези констатации съдът намира, че
е доказано наличието и на останалите две предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
а именно: наличие на претърпени имуществени вреди и наличие на причинна връзка
между отменения акт - наказателно постановление и настъпилите имуществени
вреди.
Предвид изложеното искът за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди се явява доказан по основание. От
приложения договор за правна защита и
съдействие от 27.11.2018 г. се установява, че договореното възнаграждение от 400
лева е заплатено в брой и в пълен размер при подписване на договора. Същият е
надлежно оформен, удостоверява извършено плащане в рамките на производството по
НАХД, преди постановяването на решение по спора и има характер на разписка за
посочената в него като заплатена сума, съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д.
№ 6/2012 г., при което искът се явява доказан и по размер.
По изложените съображения, настоящият
състав приема за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 АПК. Предявеният
иск е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи в претендирания размер.
Върху така присъдената сума следва да се начисли законната лихва така, както е
поискана-от датата на предявяване на иска 27.11.2019г. до заплащането на сумата
в пълен размер.
При
този изход на делото и предвид текста на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
която норма е специална по отношение на чл.143 АПК, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по водене на
съдебното производство, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска. В настоящото производство ищеца е
претендирал разноски за държавна такса и процесуално представителство. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие от 14.11.2019 г. /л.
14 от адм. д. № 13386/2019 г. на АдмС – София - град/, от който е видно, че
ищецът е представляван пред съда от * И.М. с договорено и заплатено в брой
възнаграждение от 300 /триста/ лева.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172 от АПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ц.Г. ***
сумата от 400 (четиристотин) лева
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, вследствие на отменено с
влязло в сила решение НП № 42-0000611/18.04.2018
г., издадено от Началник ОО „АА“ към ИА „АА“ гр. София, заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от 27.11.2019г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ц.Г. ***
разноски по делото в общ размер на 310,00 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: