Р Е Ш Е Н И Е
№ 928/15.12.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик –
ІІІ-ти административен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело №
769 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по
искова молба, подадена от Т.Д.Т., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. П.,***,
против Областна дирекция на вътрешните работи гр. Пазарджик, с искане
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени веди, ведно със законната лихва от датата на
настъпване на вредата до окончателното плащане на сумата.
В
исковата молба е посочено, че се претендира обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в нарушаване правото на личен и семеен жИ.т, съгласно чл. 8 от
ЕКПЗЧ, стрес, притеснение, изгубено време за изчакване за извършване на
незаконосъобразните действия, обида, накърняване на личното достойнство,
създаване на усещане за произвол и недоверие в институциите, поради произвол.
Посочено
е, че началният момент на настъпване на вредата е 17.07.2022 г., която дата е
датата на извършване на действията, като краен момент не може да се посочи,
доколкото цитираните негативни усещания са налице и към момента на подаване на
настоящата искова молба.
Ищцата
оценява и претендира обезщетение в размер на 1000 лева, което твърди, че
представляват неимуществени вреди, поради незаконосъобразни действия на
администрацията и по-конкретно на полицейските служители от РУ – Панагюрище към
ОД на МВР – Пазарджик. Претендират и направените по делото разноски.
В съдебно
заседание ищцата се явява лично и се представлява от адв. П. и мл. адв. В.,
които поддържат исковата молба. Излагат съображения за нейната основателност.
Претендират разноски.
Ответникът
– Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик, в съдебно
заседание се представлява се от юрк. П., която оспорва исковата молба, като счита, че не са налице
предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно действия и бездействия на служители
на ОД на МВР – Пазарджик. Счита, че е неоснователно твърдението, че ищцата е
получила обиди, загуба на време и неоснователни действия относно личен обиск. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение. Изразява подробно становище относно
неоснователност на иска и недоказаност на вредите в писмена защита с вх. № 9321 от 18.11.2022 г.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана, и следва да бъде оставена без уважение. Счита, че в
настоящия случай не е налице незаконосъобразно действие на длъжностно лице при
ответника, в резултат на което ищцата Т.Т. да е претърпяла сочените в исковата
молба неимуществени вреди. Категорично в случая по отношение на същата не е
извършен личен обиск по смисъла на закона, който да е извършен в нарушение на
нормите, регламентиращи извършването на това действие и същата в резултат на
това да е претърпяла неимуществени вреди.
Административен съд –
Пазарджик, след като прецени допустимостта на исковата молба и изложените в нея
доводи, както и възраженията на ответната страна и на представителя на
прокуратурата, и след анализ на данните по делото, приема следното:
От наведените в исковата молба фактически твърдения и
заявения петитум, съдът приема, че се претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, изразяващи се в
нарушаване правото на личен и семеен живот, съгласно чл. 8 от ЕКПЗЧ, стрес,
притеснение, изгубено време за изчакване за извършване на незаконосъобразните
действия, обида, накърняване на личното достойнство, създаване на усещане за
произвол и недоверие в институциите, поради произвол.
Установено е по
делото, че със Заповед № 312з-2166 от 07.07.2022 г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Пазарджик в разпоредено провеждането на специализирана
полицейска операция (СПО) за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата на територията, обслужвана от ОД на МВР – Пазарджик за периода от
16:00 часа на 07.07.2022 г. до 23:59 часа на 24.07.2022 г., в изпълнение на
разпоредително писмо рег. № 8121р-13879 от 07.07.2022 г., на Главния секретар
на МВР.
В т. 2 и т. 3 от
заповедта е предвидено контролната дейност да бъде насочена към недопускане и
ограничаване на нарушения, пряко влияещи върху пътнотранспортните произшествия,
както и да се осъществява контрол по отношение на нарушения, за които е
предвидена повторност, както и такива, за които е предвидено отнемане на
контролни точки, като в случаите, в които е налице съставомерност на деянията
по НК, да се уведомява Прокуратурата. Със заповедта е предвидено при извършване
на СПО да бъдат използвани всички налични средства за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози.
Към заповедта е съставен
и утвърден План с рег. № 310р-10114 от 08.07.2022 г. От същия е видно, че за
17.07.2022 г. са определени групите за осъществяване на възложената СПО, като в
първа група е включен мл. експ. И. Ш. и мл. експ. Т. В..
На 17.07.2022 г. в гр.
Панагюрище, около 12:50 часа, на ул. „Георги Бенковски“, на входа от посока гр.
Пазарджик е извършена проверка на лек автомобил „Алфа Ромео-Жулиета“ с peг. № ***.
В рамките на проверката от 17.07.2022 г., са проверени лекият автомобил – за
наличие на вещи и предмети, забранени от закона. Направен е личен обиск на И.
А., както и на водача на МПС-то – В.В. е направен тест за наличие на алкохол в
кръвта.
За извършената
проверка на МПС е съставен Протокол за извършена проверка на лични вещи,
превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите
превозвани в тях от 17.07.2022 г. от мл. експ. И. Ш., който е редовно връчен
срещу подпис на водача на лекия автомобил – В.В.. Протоколът е подписан без
възражения, а от съдържанието му е видно, че не са установени вещи и предмети,
забранени от закона.
За извършената
проверка е съставена Докладна записка рег. № В10р -10649/18.07.2022 г., от
страна на Т. В. до Началник на РУ – Панагюрище. От съдържанието на докладната
записка се потвърждава извършването на проверката, нейното място и час, както и
че е във връзка с провежданата СПО. Посочва се, че в автомобила са установени
като пътници И. А. и Т.Т.. Обиск е извършен на А., проверен е и лекият
автомобил, както и чантата на Т.. Не били открити наркотични вещества. На Т. не
бил извършван обиск, но в чантата ѝ били намерени 4000 лева в 2 пачки по
20 лева.
За изясняване на относимите факти
и обстоятелства по делото са разпитани трима
свидетели – И. Т. А., който е била пътник в
колата, В. Л. В., който е бил водач на лекия автомобил и И. С. Ш., който е съставил
протоколите за личен обиск и проверка на МПС.
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля Ш., като обективни и достоверни, съответстващи
на събрания по делото доказателствен материал и предвид факта, че лицето няма
заинтересованост от изхода на делото. Кредитира и показанията на свидетеля В.
като обективни и достоверни, съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал и предвид факта, че лицето няма заинтересованост от изхода на делото.
По отношение на
показанията на свидетеля А., съдът кредитира същите на основание чл. 172
от ГПК, независимо от факта, че свидетелят живее на семейна начала с ищцата,
доколкото показанията, касаещи фактите и обстоятелствата по отношение на
извършената проверка, съответстват на останалите събрани по делото
доказателства.
От показанията на
свид. А. става видно, че е присъствал по
време на процесната проверка, като твърди, че същата се е осъществила на влизане
в град Панагюрище, когато ги е спрял патрулен автомобил на МВР. Документите на
водача на автомобила са били проверени от единия полицай, а другият е извършил
личен обиск на свидетеля. Според свидетеля е извършена проверка на дамската
чанта на ищцата, която била изсипана на предната седалка на автомобила.
Проверяващият полицейски служител е отказал да издаде протокол за личен обиск
на ищцата, тъй като тя е лице от женски пол и не е било редно той да я
обискира. Свидетелят е категоричен, че личен обиск на ищцата не е правен, а
единствено на дамската й чанта. Свидетелят е възприел ситуацията като лично
отношение на полицейския служител към проверяваните лица.
От показанията на
свидетеля В. Л. В., които съдът кредитира изцяло като обективни и непротиворечащи
на събраните по делото писмени доказателства, се установява, че в средата на
месец юли били спрени от автопатрул. Поводът бил, че министърът бил разпоредил
масови проверки. Били спрени след подаден звуков и светлинен сигнал. От него
било поискано единствено свидетелство за управление на МПС и талон на колата. Били
претърсени лични вещи на Т. и А.. Автомобилът също бил проверен. Полицаите не
намерили нищо. Посочва също, че по време на проверката ищцата е била притеснена
и ядосана. Свидетелят посочва също, че цялата кола била претърсена. Пътниците –
И. и Т. слезли от колата.
От показанията на свидетеля И. С.
Ш., които съдът кредитира изцяло като обективни, ясни и безпротиворечиви на
събрания по делото доказателствен материал,
се установява, че на 17 юли по време на работа по СПО, във връзка със
зачестили нарушения по ЗДвП и пътния травматизъм с употреба на наркотични
вещества, наркотици и техните аналози, е извършена СПО, като в екип е бил с мл.
експ. Веселинов. Свидетелят сочи, че са спрели за проверка лек автомобил Алфа
Ромео със софийски номер, за който имал информация, че се управлява от Т.Т. и И.
А.. Автомобилът е спрян за проверка, тъй като посочените две лица са имали
предишни нарушения както по ЗДвП, така и във връзка с притежаване на наркотици.
При проверката свидетелят заявява, че е извършил личен обиск на И. А., както и
проверка на автомобила, в който те са се превозвали. Личен обиск на Т.Т. не е
извършвал, тъй като лицето е от женски пол, такава проверка не може да бъде
извършвана от полицейски служител от мъжки пол, поради което е отказал да й
издаде и протокол за извършен обиск. Извършил е личен обиск само по отношение
на дамската й чанта, която се е намирала на задната седалка в автомобила и е
била част от багажа на автомобила. Свидетелят е категоричен, че в момента на
проверката, извършеното претърсване на лекия автомобил и вещите, намиращи се в
него, ищцата се е намирала извън автомобила. Според свидетеля ищцата не е била
видимо разстроена по време на проверката, а е стояла до колата и е изчаквала
същата да приключи.
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля Ш., като обективни и достоверни, съответстващи
на събрания по делото доказателствен материал и предвид факта, че лицето няма
заинтересованост от изхода на делото. Кредитира в пълна степен и показанията на
свидетеля В. като обективни и
достоверни, съответстващи на събрания по делото доказателствен материал и
предвид факта, че лицето няма заинтересованост от изхода на делото.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Искът е допустим,
като предявен от физическо лице, претендиращо неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразни действия на администрацията на ответника. Претенцията е
насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация, съгласно чл.
205 от АПК – Областна дирекция на МВР – Пазарджик. Съгласно посочената
разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността
на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетението.
Съдът намира иска за
неоснователен и недоказан по следните съображения.
Съгласно разпоредбата
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата
възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда (имуществена
и/или неимуществена) и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно – липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото
на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения
специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК.
Следователно при
всички положения, за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е
необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна
административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен
резултат от тази дейност (чл. 4 от ЗОДОВ) и причинно-следствената
връзка за настъпването на вреди от тази незаконосъобразна дейност. Вредата е
отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права
и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на
увреденото лице, като „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва
закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата
на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между
тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди – тези, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и
които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да
бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния
резултат. Безспорно е в правната доктирна и практика, че обезщетенията за
неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически
болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД (приложим
съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ), обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства,
имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на
обезщетението и на неговия размер. Следва да се отбележи, че по справедливост
се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството
и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този,
който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното
основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове,
действия или бездействия на администрацията. Съгласно трайната съдебна практика
неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили
само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност,
интервираща в правната сфера на едно лице. В конкретния случай в тежест на ищцата
е било да докаже по безспорен начин, че е претърпяла твърдените от нея в
исковата молба вреди от неимуществен характер, както и причинната им връзка с
извършената проверка.
Следователно, първата
предпоставка, с оглед на която е възможно да се ангажира отговорността на
държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или
бездействие на ответника. Не се доказа в настоящото производство наличие на
незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на ответника
при извършената полицейска проверка. Видно от съвкупните гласни и писмени
доказателства не бяха събрани доказателства, които да потвърдят тезата на ищцата
в исковата молба, че от действията по извършен личен обиск на дамската й чанта
и претърсване на автомобила, в който се е намирала, същата е претърпяла
неимуществени вреди, изразени в нарушаване на правото на личен и семеен живот, съгласно
чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ),
стрес, притеснение, изгубено време за изчакване за извършване на
незаконосъобразните действия, обида, накърняване на личното достойнство,
създаване на усещане за произвол и недоверие в институциите, поради произвол. Липсата
на незаконосъобразни действия, има за последица и отхвърляне на исковата
претенция в размер на 1000 лева.
От събраните писмени
и гласни доказателства се установява безспорно, че е извършена проверка на
17.07.2022 г. на лекия автомобил, в който ищцата се е намирала преди
извършването на обиск, както и че на същата не е извършен личен обиск, а само
претърсване на дамската й чанта, която се е намирала в автомобила и е възприета
като товар в самия автомобил.
Не се установява или
твърди по време на извършването претърсване на лекия автомобил и намиращата се
в него дамска чанта, ищцата да е била поставяна в унизително положение.
За да са незаконосъобразни
действията те следва да не се основават на закона, а видно от доказателствата
същите са извършени в изпълнение на заповед на Директора на ОД на МВР –
Пазарджик за извършване на СПО, във връзка с писмо на Главния секретар на МВР и
утвърден в тази насока план за действие и с оглед наличие на данни за употреба,
държане и съхранение на наркотични вещества у ищцата и лицето, с което
съжителства.
Съдът намира, че в
случая ищцата не е претърпяла реално вреда от твърдените действия по
извършената полицейска проверка, както и липсва причинно-следствена връзка между сочените за
незаконосъобразни действия и твърденията за вреди. Липсва законова презумпция,
че вредоносният резултат настъпва автоматично. Освен това не може да се приеме,
че е настъпило реално увреждане на ищцата, тъй като по делото не се събраха
доказателства същата да е в такова емоционално и психическо състояние, което да
предполага твърдените от нея стрес, притеснение, обида или накърняване на
личното й достойнство. Описанието в исковата молба предполага единствено
промяна в емоционалното състояние на ищцата, за което обаче обезщетение не се
дължи, такова се дължи само за реално увреждане. Всеки човек има индивидуална
особеност на характера и по различен начин възприема оказващите му влияние
външни фактори, но не всяко отражение върху душевното му състояние дава
основание да се приеме, че следва да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени
вреди. В тежест на ищцата в исковото производство е да докаже настъпването на тези
вреди, като установи техния характер и интензитет.
В конкретния случай
ищцата твърди настъпването на посочени от нея неблагоприятни изменения в
личната й сфера, като основава претенцията си на настъпили промени, във връзка
с нейния неврологичен и психически статус. Установяването на тези обстоятелства
обаче изисква събиране на относими доказателства, основаващи се на специални
знания – медицинска документация, обективираща компетентно медицинско
заключение. Ищцата е ангажирала единствено свидетелските показания на лицето, с
което живее на съпружески начала, както и на водача на автомобила, от които се
установяват факти относно техните лични възприятия, но не свидетелстват за това
по какъв начин същите са допринесли за неблагоприятната промяна в неврологичния
и психически статус на Т.Т., както и обемът на тази промяна. Изводът, че не е
налице реално увреждане на здравословното състояние на ищцата – неврологичното
и психическо, се подкрепя и от факта, че същата не е потърсила лекарска помощ.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че ищцата не е доказала настъпването на
неимуществени вреди, както и причинна връзка между действията на полицейските
служители по извършената полицейска проверка и евентуално настъпилия според
него вредоносен резултат, поради което предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан, и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на
делото и направеното своевременно искане от пълномощника на ответника, ще
следва ищцата да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 (сто) лева, съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното,
Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Т.Д.Т.,
ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. П.,***, против Областна дирекция на
вътрешните работи гр. Пазарджик, с искане ответникът да бъде осъден да й
заплати сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени веди,
ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредата до окончателното
плащане на сумата.
ОСЪЖДА
Т.Д.Т.,
ЕГН ********** ***, да заплати на Областна дирекция на вътрешните работи гр.
Пазарджик направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: