№ 237
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20231001000111 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК във вр. с чл. 633, ал. 2 ТЗ.
Образувано е по въззивна жалба от 2.02.2023 г. на молителя „Ордър Бокс ИТ“ ЕООД срещу
решението от 25.01.2023 г. по т.д. № 2174/2022 г. на Софийския градски съд, VІ-21 състав, в
частта относно определената начална дата на неплатежоспособност 15.11.2017 г.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано СГС е приел, че молителят е изпаднал в
неплатежоспособност на 15.11.2017 г., основавайки се само на падежиралите на тази дата
публични вземания за ДДС за м. 10.2017 г., установени с ревизионен акт от 9.01.2019 г. Този извод
бил необоснован, тъй като не била направена преценка дали дружеството разполага с активи и на
каква стойност. Твърди се, че към тази дата дружеството е разполагало с достатъчно парични
средства, за да покрива текущите си задължения, вкл. публичните. Освен това за тези периоди
дружеството не начислявало ДДС, тъй като било доставчик, а ДДС следвало да се заплати от
купувача според чл. 82 ЗДДС /обратно начисляване/. Не били съобразени и ГФО, обявени по
партидата на дружеството в ТР, според които през 2017 г. и 2018 г. дружеството е реализирало
печалба, т.е. не е декапитализирано. В съдебно заседание се поддържа, че началната дата на
неплатежоспособност е не по-ранна от 23.01.2019 г.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в посочената
част.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Ордър Бокс ИТ“ ЕООД с молба от 28.11.2022 г.,
1
подадена по пощата на 25.11.2022 г., с която на осн. чл. 625 ТЗ същият е поискал открИ.е на
производство по несъстоятелност спрямо себе си. В молбата се твърди, че дружеството не било в
състояние да изпълни изискуеми и безспорни задължения, чийто размер бил общо 140 419,70 лв.,
от които 59 789,87 лв. публични задължения по ЗДДС, установени с влязъл в сила ревизионен акт
от 9.01.2019 г. По повод на същите с постановление от 12.10.2018 г. по реда на ДОПК бил наложен
запор върху банковите сметки на дружеството, вследствие на което дружеството спряло
плащанията, а затрудненията не били временни. Дружеството било и в състояние на
свръхзадълженост.
Към молбите са представени счетоводен баланс към 31.12.2021 г.; счетоводен баланс към
25.11.2022 г.; опис и оценка на активите и пасивите към 25.11.2022 г.; справка за непокрити загуби
за 5-годишен период към 25.11.2022 г.; инвентаризационни описи за 2020 г., 2021 г. и 2022 г.;
сравнителни ведомости за 2020 г., 2021 г. и 2022 г.; декларация от 19.12.2022 г. на управителя на
дружеството; списък на кредиторите; запорно съобщение с изх. № С180012-003-
0171031/12.10.2018 г. на НАП – ТД София; решение № 9488/26.10.2022 г. по адм. дело №
11227/2021 г. на ВАС.
Видно от писмо с рег. № 433200-1319/5.01.2023 г. на СДВР – отдел „Пътна полиция“ към
21.12.2022 г. няма данни за регистрирани МПС на дружеството – молител.
С писмо с изх. № БНБ-04576/13.01.2023 г. на БНБ е представена справка от Регистъра на
банковите сметки и сейфове, от която е видно, че дружеството е имало открита една банкова
сметка в “Кей Би Си Банк България“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД/, открита на 1.04.2015 г. и закрита на 20.12.2022 г. Посочено е, че върху ниея е имало
наложени запори на 15.10.2018 г., 26.10.2020 г., 30.10.2020 г. и 9.03.2021 г., с дата на вдигане –
20.12.2022 г.
В писмо с изх. № 10-44-00-5182/9.01.2023 г. на НАП – ТД София е посочено, че спрямо
дружеството са извършени следните ревизионни производство по реда на ДОПК: 1) ревизия по
ЗДДС за периода 1.10.2017 – 31.12.2017 г., приключила с ревизионен акт № Р-22221018000377-
091-001/9.01.2019 г., потвърден окончателно с решение от 2.07.2021 г. по адм. дело № 1870/2021 г.
на АССГ и решение № 9488/26.10.2022 г. по адм. дело № 11227/2021 г. на ВАС, с който са
установени задължения за ДДС в размер на 58 510,60 лв. и лихви за просрочие към датата на акта в
размер на 6 151,61 лв.; и 2) ревизия по ЗДДС за периода 1.01.2018 – 31.12.2018 г., приключила с
ревизионен акт № Р-22221020002665-091-001/17.12.2020 г., с който са установени задължения за
ДДС в размер на 281 835,29 лв. и лихви за просрочие към датата на акта в размер на 67 890,05 лв.,
който акт е в процедура по обжалване по реда на ДОПК. В писмото е посочено, че срещу
дружеството има образувано изп. дело № *********/2019 г. за задължения в общ размер на
490 956,54 лв., от които 335 317,91 лв. – главница и 155 744,99 лв. – лихви към 4.01.2022 г.
Наложен е запор на банкови сметки с постановления с изх. № С200022-022-0073566/23.10.2020 г. и
изх. № С210022-022-0016025/9.03.2021 г. Посочено е, че с постановление с изх. № С180022-023-
0003585/12.10.2018 г. и изх. № С200022-023-0003180/21.10.2020 г., издадени на осн. чл. 121, ал. 6
ДОПК, е наложен запор на банкови сметки в „Райфайзенбанк“ АД /“Кей Би Си Банк България“
АД/, като е издадено разпореждане за изпълнение с изх. № С220022-029-0042452/1.11.2022 г. до
“Кей Би Си Банк България“ ЕАД.
От вписванията в електронния Търговски регистър се установява, че последният обявен по
партидата на молителя ГФО е за 2021 г., като са обявени и тези за предходни години.
2
Във въззивното производство допълнително са представени и определение от 22.06.2021 г. по
адм. дело № 3861/2021 г. на АССГ; жалба от 13.07.2021 г. срещу ревизионен акт № Р-
22221020002665-091-001/17.12.2020 г.; аналитичен регистър по сметка 503 Разплащателна сметка в
левове за периода 11/2017 – 12/2018 г.; ведомости за заплати за периода 11/2017 – 12/2018 г.;
Във връзка с установяване на финансовото състояние на молителя във въззивното производство
е прието заключение от 17.03.2023 г. на съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото
лице З. Д.. Заключението е изготвено въз основа на данните по делото, предоставени от молителя
счетоводни документи и финансови отчети за периода 2017 – 2022 г. Общо осчетоводените
задължения според ГФО са в следните обобщени размери:
КраткосрочниДългосрочни
задължениязадълженияОБЩО
/с падеж до 1 г.//с падеж над 1 г./– хил. лв.
хил. лв.хил. лв.
към 31.12.2017 г.2010201
към 31.12.2018 г.46046
към 31.12.2019 г.49049
към 31.12.2020 г.41041
към 31.12.2021 г.55055
към 31.12.2022 г.5090509
Вещото лице е изготвило разбивка по пера на различните задължения към същите дати.
Посочено е, че за първи път данъчни задължения на дружеството са осчетоводени към 31.12.2022 г.
в общ размер на 493 хил. лв., а към същата дата има и 4 хил. лв. търговски заеми и 12 хил. лв.
задължения по други заеми, като тези заеми са към едноличния собственик. Последното
извършено плащане от дружеството от разплащателната му сметка е на 1.11.2022 г. на сумата
2 448,79 лв. към НАП – ТД София по изп. дело № *********/2019 г. за служебен превод, след
който сметката е останала без наличност.
Според ССЕ молителят по счетоводни данни притежава имущество на следната балансова
стойност:
хил. лв.
№Раздели, пера и статии на баланса31.12.31.12.31.12.31.12.31.12.31.12.
2017 г.2018 г.2019 г.2020 г.2021 г.2022 г.
А.Дълготрайни активи7125211
І. Материални активи 7125211
ІІ. Нематериални активи 000000
ІІІ. Дългосрочни финансови активи000000
Б.Краткотрайни активи279363822170
І. Материални запаси 010000
II. Вземания 125242416140
IІІ. Парични средства **********
3
ОБЩА СУМА НА АКТИВИТЕ286484324181
Обобщените данни от за периода 2017 – 2022 г. за приходите, разходите и финансовия резултат
от дейността на молителя за съответната година са следните:
хил. лв.
ГодинаПриходиРазходиПечалба (Загуба)
2017 г.1 6561 62531
2018 г.2 2232 2221
2019 г.1220-8
2020 г.920-11
2021 г.525-20
2022 г.0514-514
ОБЩО:3 9054 426-521
Според същото заключение дружеството е извършвало активна търговска дейност до 31.12.2018
г., до когато е имало наети служители по трудов договор, на които са начислявани и изплащани
трудови възнаграждения и осигуровки. През 2019 – 2021 г. търговската дейност е извършвана
само от едноличния собственик на капитала, а през 2022 г. не е извършвана дейност. В
експертизата е изследван и входящия и изходящ паричен поток за периода 2017 – 2022 г.
Според вещото лице към 13.03.2023 г. дружеството има задължения към фиска в общ размер на
498 295,58 лв., от които 335 317,91 лв. – главница и 162 977,67 лв. – лихви. От тях задълженията по
ревизионния акт от 2019 г. са в размер на 56 062,81 лв. – главница и 30 992,32 лв. – лихви, а по
втория ревизионен акт от 2020 г. задължението е в размер на 411 240,45 лв.
Въз основа на данните по ГФО в заключението е извършен финансов анализ на дейността на
молителя по следните показатели:
1. за платежоспособност в краткосрочен план, включващи: 1.1) коефициент на обща
ликвидност – съотношението на краткотрайните активи към краткосрочните
задължения, 1.2) коефициент на бърза ликвидност – съотношение на сбора от
краткосрочните вземания, краткосрочните инвестиции и паричните средства към
краткосрочните задължения /коефициентът показва способността на предприятието за
покриване на задълженията с наличните средноликвидни активи/, 1.3) коефициент на
незабавна ликвидност – съотношение между сбора от краткосрочните инвестиции и
паричните средства към текущите задължения (коефициентът показва способността за
покриване на задълженията с високоликвидни активи), и 1.4) коефициент на
абсолютна ликвидност — съотношение на паричните средства към текущите
задължения;
2. за платежоспособност в дългосрочен план, включващи: 2.1) показатели за финансова
автономност, изразяващи степента на независимост от кредиторите и способност за
посрещане на всички задължения в дългосрочен план: 2.1.1) коефициент на финансова
автономност, и 2.1.2) коефициент на задлъжнялост.
4
Обобщените счетоводни данни са следните:
31.12.31.12.31.12.31.12.31.12.31.12.Препоръчителни граници
№ Коефициенти 2017 г.2018 г.2019 г.2020 г.2021 г.2022 г.
1.Обща ликвидност 1,38810,78260,77550,53660,30910,0000от 1 до 3
2.Бърза ликвидност 1,38810,76090,77550,53660,30910,0000от 0,6 до 0,7
3.Незабавна ликвидност 0,76620,23910,28570,14630,05450,0000от 0,3 до 0,4
4.Абсолютна ликвидност 0,76620,23910,28570,14630,5450,0000минимум 0,2
5.Финансова автономност 0,42290,0435-0,1224-0,4146-0,6727-0,9980минимум 0,33
6.Задлъжнялост 2,364723,0000-8,1667-2,4118-1,4865-1,0020максимум 3,00
Други доказателства не са
ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 633, ал. 1 ТЗ и е допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
С обжалваното решение е открито производство по несъстоятелност спрямо ответното
дружество при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Жалбоподателят обжалва същото само в частта
относно определената начална дата на неплатежоспособност. Съобразно чл. 630, ал. 3 ТЗ
/прилагаща се и в хипотезата на чл. 632 ТЗ/ влязлото в сила в тази му част първоинстанционно
решение с действие спрямо всички е открило производство по несъстоятелност на основание
„неплатежоспособност“, поради което е установило по общообвързващ начин наличието на
предпоставките на чл. 608, ал. 1 ТЗ, които не могат да бъдат пререшавани в настоящото въззивно
производство. По-специално, в настоящото производство не подлежат на разглеждане въпросите
за активната материалноправна легитимация на молителя, нито дали е налице приложеното от
първоинстанционния съд основание за открИ.е на производството – неплатежоспособност. По тази
причина извън обхвата на въззивен контрол е и дали производството е следвало да се открие на
другото наведено в молбата по чл. 625 ТЗ основание – свръхзадълженост, доколкото във
въззивната жалба това не се оспорва. Не подлежи на преразглеждане и дали производството
правилно е било открито при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ със следващото от това обявяване в
несъстоятелност. Първоинстанционното решение не е влязло в сила единствено в обжалваната
част – относно началната дата на неплатежоспособност, което лимитира и обхвата на въззивната
проверка.
Началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи
от фактическия състав на неплатежоспособността. Тя се определя според най-ранния падеж на
изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са налице и
5
останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на
длъжника[1] – трайната невъзможност за изпълнение на изискуемо парично задължение чрез
наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Длъжникът е стопански способен да изпълни изискуемите си парични задължения тогава,
когато е в състояние да осигури парични средства за пълното им заплащане. В подобно
икономическо състояние той се намира или ако разполага с налични парични средства или ако
разполага с такива непарични активи, които могат в кратък срок да се преобразуват в парични
средства, достатъчни да покрият всички изискуеми задължения. Следователно, само по себе си
притежанието на имуществени активи от всякакъв характер, дори на стойност надхвърляща
размера на изискуемите парични задължения, не е достатъчно да обуслови извод за
платежоспособност на длъжника. Релевантно е единствено притежанието на парични средства или
на реално ликвидни от икономическа гледна точка активи – такива, които могат да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата
пазарна стойност[2]. По правило тези ликвидни активи следва да са такива, че тяхното
преобразуване /осребряване/ да не води до нарушаване на статута на длъжника като действащо
предприятие, т.е. до преустановяване на търговската му дейност, което пък би нарушило
интересите на кредиторите с още неизискуеми вземания. Поради това е прието, че по принцип
релевантни за платежоспособността на длъжника са само активите, които счетоводно се
класифицират като краткотрайни /текущи/. Те от своя страна се подразделят на четири групи –
материални запаси /суровини и материали, незавършено производство, стоки и готова продукция,
предоставени аванси/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни инвестиции
/акции, облигации, дялове и др. подобни, закупени със спекулативна цел – т.е. за препродажба/ и
парични средства /в брой или по банкови сметки/. Краткотрайните активи на предприятието, за
разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 година/,
участват еднократно в стопанския процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления,
които именно са източник на средствата за погасяване на краткосрочните, съответно текущите,
задължения при едно действащо предприятие. По тази причина при преценката за
платежоспособността на молителя са ирелевантни дълготрайните активи и същите не могат да се
вземат предвид. Те биха били релевантни при преценката за свръхзадълженост, която обаче е
извън обхвата на въззивен контрол предвид посоченото по-горе.
В практически аспект изследването на платежоспособността предполага следната поредност на
проверка: 1) дали към днешна дата длъжникът разполага с реално ликвидни активи, достатъчни да
покрият всичките му установени изискуеми парични задължения, и 2) при отрицателен отговор –
дали затрудненията му не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ. При втория етап на изследване
подлежи трайния характер на състоянието на длъжника, което по необходимост предполага
извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на длъжника в достатъчно
продължителен период назад. Този анализ следва да се извърши въз основа на събраните по делото
доказателства, вкл. и на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, установяваща основните
финансови показатели за дейността на длъжника, и по-специално – коефициентите за ликвидност и
финансова автономност.
Същевременно, производството по несъстоятелност се подчинява на служебното начало – съдът
има правомощие по свой почин да установява факти и събира доказателства, които са от значение
за неговите решения и определения /чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ/. Засиленото служебно начало е
въведено, тъй като с това производство се засягат интересите не само на страните по него, но и на
6
широк кръг субекти – други кредитори, работници и служители, държавата, контрагенти на
длъжника и пр. По тази причина във фазата по открИ.ето на производството съдът може служебно
да проверява истинността /вкл. верността/ на събраните доказателства относно икономическото
състояние на длъжника и по-специално – на счетоводните записвания на длъжника относно
неговите активи и пасиви, представляващи частни удостоверителни документи с вторичен
характер. Подобна проверка съдът може да извърши и по собствен почин ако се усъмни в
отразените счетоводни данни, но е длъжен да я стори винаги, когато от страна по делото е
оспорена или поставена под съмнение достоверността на тези записвания или част от тях. Без
значение е от коя страна изхожда оспорването на счетоводните записи, дори това да е длъжникът,
който ги е съставил, тъй като служебната проверка на верността на записванията съдът извършва
преди всичко в обществен интерес, а не само в интерес на една или друга страна по делото. Друг е
въпросът за доказателствения стандарт, който съдът следва да приложи при извършено от
длъжника оспорване на собствените му счетоводни записвания. При така очертаните принципни
положения въззивният съд намира следното за обстоятелствата по настоящото дело:
Настоящата молба от 28.11.2022 г. за открИ.е на производство по несъстоятелност е подадена
от самия длъжник в хипотезата на чл. 626 ТЗ. От събраните по делото доказателства, вкл.
неоспорено заключение на ССЕ, се установява, че същият е отразил в своето счетоводство
краткосрочни задължения в горепосочените размери, като основните му задължения са данъчни
и те са отразени в ГФО към 31.12.2022 г. в размер на 493 хил. лв. За предходни години подобни
данъчни задължения не са отразени, въпреки че са били налични.
Не е спорно, че тези данъчни задължения са по ЗДДС и са установени в ревизионни
производство по реда на ДОПК, както следва: 1) ревизия за периода 1.10.2017 – 31.12.2017 г.,
приключила с ревизионен акт № Р-22221018000377-091-001/9.01.2019 г., потвърден окончателно с
решение от 2.07.2021 г. по адм. дело № 1870/2021 г. на АССГ и решение № 9488/26.10.2022 г. по
адм. дело № 11227/2021 г. на ВАС, с който са установени задължения за ДДС в размер на 58 510,60
лв. и лихви за просрочие към датата на акта в размер на 6 151,61 лв.; и 2) ревизия за периода
1.01.2018 – 31.12.2018 г., приключила с ревизионен акт № Р-22221020002665-091-001/17.12.2020 г.,
с който са установени задължения за ДДС в размер на 281 835,29 лв. и лихви за просрочие към
датата на акта в размер на 67 890,05 лв., който акт е в процедура по обжалване по реда на ДОПК.
Същевременно, следва да се отбележи, че по правило гражданският съд, вкл. и в производство
по несъстоятелност, не разполага с правомощия да преценява дължимостта на публични вземания,
освен ако законът изрично не му възлага това – такова изключение е напр. относно държавните
такси по съдебните дела. Ето защо съдът в настоящото производство не може да обсъжда по
същество дали задълженията по процесния РА съществуват, въпреки част от наведените в тази
насока възражения в жалбата – относно това дали молителят е бил задължен да начислява ДДС
или той е следвало да се заплати от купувача. Публичните вземания подлежат на установяване
само по предвидения за тях специален ред[3] – по реда на ДОПК или на специален закон. Това
следва от чл. 166, ал. 1 ДОПК, според която разпоредба установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а според ал. 2 ако в съответния закон
не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и
размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт,
предвиден в АПК.
Що се отнася до датата на изискуемост на установените данъчни задължения, то тя се определя
7
не от датата на издаване или влизане в сила на процесните РА, а от установените в ЗДДС периоди
за плащане. Данъчните задължения възникват по силата на закона, а РА имат само декларативен
характер – те установяват /доказват/, но не пораждат задълженията. Това обяснява и защо върху
установените данъчни задължения лихви за забава се дължат не от издаване или влизане в сила на
РА, а от датата, на която съответното задължение е следвало да се плати според закона.
Задълженията за ДДС подлежат на внасяне от задълженото лице в общия случай в срок до края на
календарния месец, следващ месеца, през който е следвало да бъде подадена справка-декларация
за този данъчен период – чл. 89, ал. 2 ЗДДС. Според чл. 125, ал. 5 ЗДДС справката-декларация
следва да се подаде до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. По
тази причина приетото от СГС, че начисленият с първия ревизионен акт ДДС за м. 10.2017 г. е
станал изискуем на 15.11.2017 г. не съответства на правилата на ЗДДС – задължението е следвало
да се плати най-късно до 31.12.2017 г., т.е. длъжникът е изпаднал в забава от 1.01.2018 г.
В конкретния случай РА от 9.01.2019 г. е влязъл в сила на 26.10.2022 г., когато е постановено
решението по адм. дело № 11227/2021 г. на ВАС, а РА от 17.12.2020 г. не е влязъл в сила, тъй като
производството по обжалването му от молителя не е приключило. И двата акта обаче са
предварително изпълняеми съобразно чл. 153, ал. 1 ДОПК, която предварителна изпълняемост на
втория РА не е отпаднала към днешна дата. Поради това и доколкото с първия РА са установени
задължения по ЗДДС за периода 1.10.2017 – 31.12.2017 г., а с втория РА са установени задължения
по ЗДДС за периода 1.01.2018 – 31.12.2018 г., то те неправилно не са били осчетоводени от
молителя през съответните отчетни период – 2017 г., 2018 г. и следващите години. Без значение от
осчетоводяването им обаче, те следва да бъдат взети предвид от съда според периодите, за които
се дължат, доколкото дължимостта на тези данъчни задължения не е отречена по предвидения за
това ред по ДОПК.
Данъчните задължения по РА от 9.01.2019 г. за периода 1.10.2017 – 31.12.2017 г. са в общ
размер на 58 510,60 лв. за главниците, а с лихвите към датата на акта – общо 64 662,21 лв.
Прибавянето на тези задължения /дори и с начислените лихви, които са за следващи отчетни
периоди/ към осчетоводените от молителя към 31.12.2017 г. задължения от 201 хил. лв., прави
общо задължения в размер на 266 хил. лв. Според заключението на ССЕ обаче към 31.12.2017 г.
краткотрайните активи на дружеството са в общ размер на 279 хил. лв., което превишава размера
на установените задължения. Ето защо към 31.12.2017 г. дружеството не е било
неплатежоспособно, още повече, че през 2017 г. то е развивало търговска дейност.
Данъчните задължения по РА от 17.12.2020 г. за периода 1.01.2018 – 31.12.2018 г. са в общ
размер на 281 835,29 лв. и лихви за просрочие към датата на акта в размер на 67 890,05 лв.
Задълженията за главници са допълнително начислени в този РА за всеки от месечните периоди от
м. 01 до м. 09.2018 г. Прибавянето дори само на задълженията за главници към осчетоводените от
дружеството към 31.12.2018 г. задължения от 46 хил. лв. прави общо задължения в размер на 328
хил. лв. Тази сума надвишава значително не само осчетоводените към 31.12.2018 г. краткотрайни
активи /36 хил. лв./, но и общата стойност на всички активи /48 хил. лв./. През следващите отчетни
години тези задължения и по двата РА не са били погасени изцяло, а върху тях е продължило
начисляването на лихви за забава. От данните по ССЕ е видно, че през всяка от следващите години
/2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г./ общите активи на дружеството са били на значително по-ниска
стойност от така установените данъчни задължения и от другите осчетоводени задължения.
Установява се от ССЕ и, че през 2018 г. дружеството е развивало търговската си дейност и е
реализирано приходи в общ размер на 2 223 хил. лв., но в края на същата година е освободило
8
целия си персонал, а през следващата 2019 г. е ограничило значително дейността си, като
приходите бележат драстичен спад до 12 хил. лв., който е продължил и през 2020 г. /9 хил. лв./ и
2021 г. /5 хил. лв./, а през 2020 г. окончателно е преустановило дейността си.
При горните данни въззивният съд намира, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност
към 31.12.2018 г., към която дата е налице както значително превишение на краткосрочните му
задължения спрямо краткотрайните му активи, но и значително ограничаване на обема на
търговската му дейност. Още от тогава дружеството е била в невъзможността да генерира
достатъчно бъдещи парични постъпления, с които да погаси задълженията си в обозримо бъдеще.
Без значение е, че в този период молителят е извършвал плащания към част от кредиторите си,
както и, че според ССЕ последните му плащания са били през 2022 г. Според чл. 608, ал. 3, изр. 2
ТЗ спиране на плащанията /което пък презумира неплатежоспособността/ е налице и когато
длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори
Ето защо генералната картина на финансовото състояние на молителя недвусмислено сочи, че
към 31.12.2018 г. той е бил в състояние на неплатежоспособност.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта относно началната
дата на неплатежоспособност, която да бъде определена на 31.12.2018 г.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] така решение № 787/15.12.2011 г. по т.д. № 1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. №
1152/2011 г. на ВКС, І т.о. и др.
[2] така решение № 71/30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, І т.о.
[3] така К. Недкова в Наръчник по несъстоятелност, изд. на НИП от 2019 г., стр. 21.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 25.01.2023 г. по т.д. № 2174/2022 г. на Софийския градски съд, VІ-21
състав, в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност 15.11.2017 г., и
вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ датата 31.12.2018 г. за начална дата на неплатежоспособността на длъжника
„Ордър Бокс ИТ“ ЕООД с ЕИК – *********.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-седмичен срок от вписването му в Търговския регистър.
Преписи от решението да бъдат изпратени на Агенцията по вписванията за обявяването му в
Търговския регистър и на СГС – за вписването му в книгата по чл. 634в ТЗ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10