№ 83372
гр. София, 27.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110175115 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от „..............“ ЕООД, ЕИК ............., В. Н. Г.,
ЕГН ********** и Н. В. Г., ЕГН ********** чрез адв. Д. срещу „................“ АД, ЕИК ...........,
уточнена с молба от 13.02.2025 г., с която са предявени искове с правно основание чл. 439
ГПК за установяване по отношение на страните, че ищците не дължат на ответника сумата
от 25000 лева, представляваща част от вземане в общ размер на 56852,64 лева, от които
20000 лева като част от вземане в размер на 35000 лева – главница, 2000 лева като част от
вземане в общ размер на 9015,91 лева за законна лихва, 2000 лева като част от вземане в общ
размер на 8854,03 лева за неолихвяема сума и 1000 лева като част от вземане в общ размер
на 3982,70 лева за такси, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.04.2010 г. по ч.гр.
дело № 295/2010 г. по описа на РС – Самоков въз основа на който е образувано изпълнително
дело № ................. по описа на ЧСИ М.Б.
Ищците чрез упълномощения си процесуален представител твърдят, че на 26.04.2010
г. в полза на ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 295/2010 г. на Районен съд – Самоков ведно с изпълнителен лист за
сумите от 35 000 лева – главница, 5237,62 лева – договорна лихва, законна лихва до
окончателното плащане, 1827,63 лева – разноски по делото, срещу която не са подавани
възражения по реда на чл. 414 ГПК и заповедта за изпълнение е влязла в сила. Въз основа на
изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № ................. при ЧСИ М.Б. по
което последните извършени валидни изпълнителни действия спрямо всички длъжници са
от 20.10.2012 г., като от тази дата до деня на предявяване на исковата молба не са
извършвани валидни изпълнителни действия, поради което вземанията по заповедта за
изпълнение са погасени по давност с оглед на което прави искане съдът да признае за
установено, че вземането не съществува.
С молба от 13.02.2025 г. в изпълнение на указанията на съда обосновава правен
интерес от предявяване на частичен отрицателен установителен иск с финансова
обезпеченост на производството.
След като съобрази изложеното в исковата молба и молбата-уточнение съдът
намира, че предявеният иск е недопустим по следните съображения:
Предмет на всяко гражданско дело е претендираното или отричано от ищеца спорно
субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на
ищеца, съдържащо се в исковата молба и което следва да бъде индивидуализирано от ищеца
1
чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца
факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т.
е. правопораждащите го юридически факти. В случаите на предявен частичен осъдителен
иск за парично вземане ищецът претендира само част от размера на вземането, възникнало
на заявеното единно и неделимо основание, поради което обективните предели на силата на
пресъдено нещо на решението по частичния осъдителен иск ще обхванат основанието на
вземането в пълен обем. Ето защо в случай че първоначално предявеният частичен
осъдителен иск е отхвърлен, последващ иск за непредявената разлика от вземането, е
недопустим – с решението е отречено със сила на пресъдено нещо съществуването на
основанието на вземането в пълен обем (ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на
ОСГТК на ВКС).
Разрешенията, дадени за частичния осъдителен иск за вземане, са неприложими в
хипотезата на предявен частичен отрицателен установителен иск, тъй като с петитума на
последния ищецът или оспорва изначално възникването и съществуването на вземането, или
твърди, че то е изцяло погасено като следствие на настъпил юридически факт – в
конкретния случай изтичване на период от време след последното валидно изпълнително
действие, т.е при уважаване на иска би се отрекло цялото основание. Твърдение, че само
една част от вземането не е възникнала или само част е погасена, не е оспорване на
основанието, от което е възникнало спорното право, а признание, че то съществува, но не в
търсения от кредитора размер. При отрицателен установителен иск доказателствената
тежест е идентична с тази, каквато би била, ако ответникът по отрицателния иск беше
предявил положителен установителен иск за същото вземане. В този смисъл уважаване на
отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърлен положителен установителен иск
за идентично вземане между същите страни при разменено процесуално качество
ищец/ответник, респ. отхвърлянето на отрицателен иск е равнозначно на уважаването на
положителен установителен иск, за което няма спор нито в теорията, нито в съдебната
практика. (в този смисъл определение № 67/18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 17/2011 г. на ВКС, II г.
о., определение № 288/16.06.2010 г. по ч. гр. д. № 108/2010 г. на ВКС, I г. о., решение №
156/24.06.2014 г. по гр. д. № 7805/2013 г. на ВКС, I г. о.). Следователно уважаването на
частичния отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърлянето на частично или
изцяло предявен положителен установителен или осъдителен иск - т. е. уважаването на
частичния отрицателен установителен иск би означавало, че вземането не съществува
изцяло в пълния претендиран размер, а не само досежно предявената част, като силата на
пресъдено нещо разпростира действието си и за непредявената част, доколкото
несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на
правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е
равнозначно на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем (съобразно мотивите
на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС). За
разлика от частичния положителен или осъдителен иск, в който случай инициатор на
процеса е кредиторът, който винаги има интерес да установи дължимостта дори на част от
вземането, при отрицателния установителен иск ищецът следва да обоснове наличие на
правен интерес от поддържане на частичен отрицателен установителен иск, който при
благоприятен изход на спора би формирал сила на пресъдено нещо, идентична с тази, която
би имал ако предмет на делото е цялото вземане, а не само негова част.
В конкретния случай ищецът твърди, че за цялото спорно право е настъпил
правопогасяващ юридически факт – изтекъл период от време, след който субективното
право на кредитора да иска принудително изпълнение е погасено – т.е отрича се цялото
право, но се заявява само част с оглед разпоредбата на чл. 103 във вр. с чл. 104, т. 4 от ГПК и
чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, и с цел да се избегне приложението на чл. 71 и 73 от ГПК и
провеждане на производство по чл. 83, ал. 2 от ГПК, в рамките на което подлежат на
доказване определени предпоставки. Позоваването на чл. 6, ал. 2 от ГПК не може да
обоснове заобикаляне на други процесуални норми, в т. ч. и тези касаещи освобождаването
на физическите лица от заплащане изцяло или отчасти на държавна такса, като по
отношение на търговското дружество следва да се отбележи, че последното дължи такса
2
дори в рамките на производствата по част IV от ТЗ.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че предявените искове с правно
основание чл. 439 ГПК за установяване по отношение на страните, че ищците не дължат на
ответника сумата от 25000 лева представляваща част от вземане в общ размер на 56852,64
лева, от които 20000 лева като част от вземане в размер на 35000 лева – главница, 2000 лева
като част от вземан в общ размер на 9015,91 лева за законна лихва, 2000 лева като част от
вземане в общ размер на 8854,03 лева за неолихвяема сума и 1000 лева като част от вземане
в общ размер на 3982,70 лева такси, за които суми е издаден изпълнителен лист от
29.04.2010 г. по ч.гр. дело № 295/2010 г. по описа на РС – Самоков въз основа на който е
образувано изпълнително дело № ................. по описа на ЧСИ М.Б. са недопустими, поради
което на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба с вх. № 409911 от 17.12.2024 г., подадена от „..............“
ЕООД, ЕИК ............., В. Н. Г., ЕГН ********** и Н. В. Г., ЕГН **********, срещу
„................“ АД, ЕИК ..........., с която са предявени искове с правно основание чл. 439 ГПК за
установяване по отношение на страните, че ищците не дължат на ответника сумата от 25000
лева представляваща част от вземане в общ размер на 56852,64 лева, от които 20000 лева
като част от вземане в размер на 35000 лева – главница, 2000 лева като част от вземан в общ
размер на 9015,91 лева за законна лихва, 2000 лева като част от вземане в общ размер на
8854,03 лева за неолихвяема сума и 1000 лева като част от вземане в общ размер на 3982,70
лева такси, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.04.2010 г. по ч.гр. дело №
295/2010 г. по описа на РС – Самоков, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№ ................. по описа на ЧСИ М.Б.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 75115/2024 г. по описа на СРС, III ГО,
87 състав.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3