РЕШЕНИЕ
№ 4634
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110209490 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. А. Я. от гр.София, бул.»Братя Бъкстон» №
против Наказателно постановление № 513р-96002/09.11.2021 г., издадено от
Директор на СДВР, с което на основание чл.209 а, ал.4 от Закона за здравето
за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева.
Жалбоподателят твърди, че към инкриминираната дата имал поставена
ваксина срещу Ковид-19 и притежавал изискуемия сертификат, с който
влязъл в МОЛ“Парадайс“, за да обядва. В заведенията за бързо хранене
нямало изискване клиентите да носят предпазна маска, покриваща носа и
устата.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят редовно
призован, се явява лично и с пълномощника си –адв.Петрова - САК.
Последната в дадения ход по същество на делото пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. В тази връзка сочи, че същото е
1
издадено от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В съставения акт и в издаденото НП липсвало ясно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Не било
описано, че Я. се е намирал в зона за хранене, където цитираните заповеди на
Министъра на здравеопазването нямали обвързваща сила. По този начин
фактическата обстановка не била правилно пресъздадена от АНО, поради
което и неправилно била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя.
Административно-наказващият орган –Директор на СДВР, редовно
призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение №
894168/26.09.2021 г., съставен от св.Светослав Спасов – на длъжност старши
полицай в сектор „Общинска полиция“ било констатирано, че на същата дата
около 13:20 часа в гр.София, на бул.“Черни връх“ № , „Парадайс център“
лицето А. А. Я. се намира в закрито обществено място, в което се обслужват
или имат достъп гражданите –търговски обект, като не е поставил защитна
маска на лицето си за еднократна или многократна употреба, покриваща носа
и устата, в условията на обявена в РБългария епидемична обстановка. По този
начин не е изпълнил противоепидемична мярка, въведена с чл.63, ал.4 и ал.11
и чл.63в от Закона за здравето и Заповед № РД-01-743/2021 г., т.7 на
Министъра на здравеопазването.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.209 а, ал.1 от
Закона за здравето. Нарушителят отказал да подпише акта, което
обстоятелство било удостоверено с подписа на един свидетел.
Писмени възражения срещу акта не са били депозирани в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 09.11.2021 г. от Директора на
СДВР било издадено атакуваното в настоящото съдебно производсво
наказателно постановление срещу А. А. Я., с което при идентичност на
описанието на нарушението и правната му квалификация на жалбоподателя
2
Я. на основание чл.209а, ал.4 от ЗЗ била наложена глоба в минималния
установен размер от 300 лв.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 14.06.2023 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН – АУАН № 894168/26.09.2021 г., Заповед № 513з-
7383/27.03.2020 г. на Директор СДВР, писмо рег. № 513000/31.07.2023 г. на
СДВР, удостоверение № 513р-74112/25.07.2023 г. на Началник отдел
„Човешки ресурси“ – СДВР; както и гласните доказателствени средства–
показанията на свидетеля–актосъставител С.
Съдът кредитира с доверие изложеното от св.Спасов, че няма спомен за
правнорелевантните факти от предмета на доказване по делото – място на
извършване на нарушението, както и за обстоятелството, че нарушителят е
отказал да подпише и получи екземпляр от акта. Свидетелят единствено
потвърди пред съда, че той е съставил акта, както и че почеркът и подписа са
негови.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, и в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
атакуваното наказателно постановление и съставения АУАН изхождат от
компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална
компетентност, предвид разпоредбите на чл.209а, ал.3 и ал.4 от ЗЗ и
приложените към материалите на делото Заповед № 513з-7383/27.03.2020 г.
на Директор СДВР и удостоверение № 513р-74112/25.07.2023 г. на Началник
отдел „Човешки ресурси“ – СДВР, поради което намира възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя в тази насока, за
3
неоснователни.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, както и сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
На следващо място, съдът намира, че в хода на административно-
наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на
обжалвания санкционен акт, тъй като съществено нарушават правото на
защита на нарушителя. В тази връзка, на първо място, следва да се отбележи,
че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление изобщо не е посочено мястото на извършване на нарушението.
Описано е единствено закрито обществено място – търговски обект, без да е
посочено къде точно се е намирал жалбоподателя Я. в момента на
извършване на проверката и констатиране на твърдяното нарушение – в
магазин, в заведение за хранене, в кафе-аперитив или в някой от коридорите
на търговския център, за да може да се определи дали в този момент същият е
субект на цитираната в акта и в НП заповед на Министъра на
здравеопазването, която въвежда задължение на гражданите да бъдат с
поставена на носа и устата предпазна маска в закритите обществени места.
Мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит на
наказателното постановление предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, като това нормативно изискване не е самоцелно.
С неговото посочване се постига пълна индивидуализация на конкретното
правонарушение, осигуряваща възможност деецът да узнае в пълнота
административно-наказателното обвинение и способстваща за ефективна
съдебна проверка на това обвинение при евентуално съдебно обжалване.
Този порок не може да бъде отстранен и в процеса на обжалване на
наказателното постановление, тъй като съдът е обвързан от описаните в него
фактически констатации и при извършване на проверката за
законосъобразност и обоснованост не може да изменя волята на наказващия
орган, както и е недопустимо едва в съдебното производство да се
установяват и вменяват нови факти на нарушителя, които не са му били
предявени и описани по съответния ред в наказателното
постановление. Съгласно установената за страната ни съдебна практика - при
извършване на проверката за законосъобразност на наказателното
4
постановление съдът не може да тълкува и допълва волята на наказващия
орган и да възприема място на нарушението, когато такова изобщо липсва.
Посочване единствено на мястото на нарушението като закрито
обществено място –търговски обект е крайно недостатъчно и
неконкретизирано, тъй като соченият търговски обект е с изключително
голяма територия, като притежава и открити площи. По този начин
съществено се ограничава правото на защита на нарушителя, който не е в
състояние да възприеме фактическите и правни рамки на вмененото му във
вина нарушение и адекватно да огранизира своята защита срещу него.
По –нататък следва да се отбележи, че както и АУАН, така и в НП е
посочена формата на изпълнително деяние по чл.209 а, ал.1 от ЗЗ, а именно че
с описаното поведение санкционираното лице не е изпълнило въведената
противоепидемична мярка със Заповед на министъра на здравеопазването.
Освен това, съставът на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ изисква привързване към други
конкретни норми, като административно-наказващият орган дължи прецизно
определяне на правната квалификация на деянието и е необходимо да посочи
освен конкретната противоепидемична мярка, която се твърди, че е нарушена,
какъв е териториалният й обхват на приложение, за какъв срок същата е
въведена, предвид временния характер на тези мерки, както и изобщо да
посочи данни от обхвата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, което
настоящата инстанция установява да не е било сторено в конкретния случай.
Тази нередовност не е преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН от
административнонаказващият орган, като по този начин е била пренесена и в
обжалваното наказателно постановление.
Посочената в НП норма въз основа на която се налага санкцията -
чл.209а, ал. 4 ЗЗ постановява, че Наказателните постановления се издават
съответно от директора на съответната регионална здравна инспекция,
директора на съответната областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи и кмета на съответната община, т.е. обосновава
компетентността на органа да издаде процесното НП и не може да служи като
основание за налагане на санкция.
Всичко гореизложено води до незаконосъобразност на издаденото НП,
респективно до неговата отмяна, тъй като посочените пороци не могат да
бъдат санирани от съда.
5
На следващо място, съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските,
само ако съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63, ал.3 от ЗАНН и на чл. 143 АПК, която пък от своя
страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК. В конкретния случай, с оглед изхода
на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, чийто
процесуален представител обаче не поиска присъждането на такива, поради
което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 вр.ал.3,
т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 513р-96002/09.11.2021 г.,
издадено от Директор на СДВР, с което на основание чл.209 а, ал.4 от Закона
за здравето за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ на А. А. Я. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6