Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 488,
12.10.2016 година , град Разград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
на осми Септември 2016 година
В публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов
Секретар Ж.Р.
прокурор
.......................
като разгледа докладваното
от съдията
АНДело № 246 по описа за
2016 година.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ Теленор България „ ЕАД – София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, жк „ Младост „”, бизнес парк
София, сграда № 6, представлявано от Изп. директор С – Е. В., чрез пълномощник
против наказателно постановление № 25/14.01.2016г. на Председател на Комисия за регулиране на
съобщенията, с което за нарушение на чл.326а от ЗЕС вр. чл.31, ал.1 от
Функционални спецификации, на основание чл.326а от ЗЕС вр. чл.31, ал.1 от
Функционални спецификации, на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 30 000,00 лв.
Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено
изцяло. Навежда доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон при
издаването на обжалваното НП.
За жалбоподателя в съдебно заседание не се явява
процесуален представител.
За Административнонаказващият орган се явява процесуален
представител, който заявява становище за неоснователност на жалбата.
РП – Разград, уведомени, не изпращат представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с постъпила жалба до КРС с вх. № 04-01-346/ 23.04.2013 г. подадена от С. Й. Й.,
служители на КРС - св. Д. А. и св. Л. П. на 20.05.2015г. посетили офис на
жалбоподателя в гр. Варна, при което извършили проверка, като изискали всички
налични документи за кореспонденция между „ Теленор България „ ЕАД – София и „
БТК „ ЕАД /Виваком/ по искането на С. Й. Й.
за прехвърляне на номера № *** и №*** от мрежата на жалбоподателя към мрежата
на „ БТК „ ЕАД /Виваком/. Резултата от проверката обективирали в
Констативен протокол № В-ДС-023/20.05.2015г. и Констативен протокол №
В-ДС-024/21.05.2015г. В Протоколите
вписали следните констатации: С. Й. Й. е
бил абонат на ТЕЛЕНОР (бивше ГЛОБУЛ) по силата на Допълнително споразумение по програма
„ЗАЕДНО" от 25.08.2011 г, към Договор за мобилни услуги , като
споразумението се отнася за мобилен номер *** и е за срок от 24 месеца; Допълнително споразумение по програма
„ЗАЕДНО" от 25.08.2011 г. към Договор за мобилни услуги. Споразумението се
отнася за мобилен номер *** и е за срок от 24 месеца; Сертификат за пакетни услуги GLOBUL Combo+ от 25.04.2013 г. за 4 бр. мобилни
номера, два от които са посочените *** и ***. Съгласно т. 2.1, срокът за
ползване на услугите за номерата се продължава
до 25.04.2015 г. Съгласно т. 2.3, при неспазване на срока пот.
2.1, потребителят дължи неустойка. На
24.11.2014 г., С. Й. е подал заявление № VIVA0000000000813275
за преносимост на
номера *** и *** от мрежата на ТЕЛЕНОР към мрежата на ВИВАКОМ. Представена е справка за разменените съобщения от системата за
преносимост за посочените номера, от
която е видно следното, че на 24.11.2014 г., в 18:22 ч. от „БТК" ЕАД
(ВИВАКОМ) в ТЕЛЕНОР е получено съобщение NPRequest
с № VIVA0000000000813275. Към съобщението е прикрепен файл REQ-MOB-VIVA0000000000813275-20141124181625.pdf
, който вместо заявлението за пренасяне, съдържа
договор между абоната и ВИВАКОМ за съответните номера. На 25.11.2014 г. в
15:03ч. от ТЕЛЕНОР е изпратен отговор NPResponse - Wrong
data c кодове 0071, 0072 - непълни и/или неточни данни на
абоната/потребителя;
На 05.12.2014 г.,
в 11:13 ч. от „БТК" ЕАД (ВИВАКОМ) в ТЕЛЕНОР е получено съобщение NPRequest с № VIVA0000000000827917. Към съобщението е прикрепен
файл REQ-MOB-VIVA0000000000827917-20141205110944.pdf , който съдържа заявлението за пренасяне със същия номер.
На 05.12.2014 г., С. Й. е подал ново заявление № VIVA0000000000827917 за преносимост на номера *** и **** от мрежата на ТЕЛЕНОР
към мрежата на ВИВАКОМ . На 05.12.2014 г., в
11:13 ч., ВИВАКОМ е изпратило до ТЕЛЕНОР
заявка за пренасяне на номерата NPRequest c прикрепен файл REQ-MOB-VIVA0000000000827917-20141205110944.pdf,
съдържащ заявлението. На 05.12.2014 г. в 17:13 ч. от ТЕЛЕНОР е изпратен отговор NPResponse -Duplicated
Request - „Даряващият доставчик вече е
получил от същия Приемащ оператор запит-ване за същия
номер, процедурата по което още не е приключила" (код
0004);
На
06.12.2014 г., С. Й. е подал ново заявление № VIVA0000000000829661
за преносимост на номера *** и *** от
мрежата на ТЕЛЕНОР към мрежата на ВИВАКОМ. На 06.12.2014 г., в 13:09 ч. от „БТК" ЕАД
(ВИВАКОМ) в ТЕЛЕНОР е получено съобщение
NPRequest с № VIVA0000000000829661. Към съобщението е
] прикрепен файл REQ-MOB-VIVA0000000000829661-20141206130313.pdf
, който съдържа заявлението за пренасяне със същия
номер. На 08.12.2014 г. в 15:37 ч. от ТЕЛЕНОР е изпратен отговор NPResponse -Duplicated
Request - „Даряващият доставчик вече е
получил от същия Приемащ оператор запитване за същия
номер, процедурата по което още не е приключила" (код
0004); На 13.12.2014 г., С. Й. е подал
заявление за оттегляне на заявление № V1VA0000000000813275
за преносимост на номера *** и *** от мрежата на ТЕЛЕНОР към мрежата на ВИВАКОМ. На
17.12.2014 г,, в 11:54 ч., ВИВАКОМ е изпратило до
ТЕЛЕНОР съобщение NPCancel за заявление № VIVA0000000000813275. Представено е становище на ТЕЛЕНОР относно
жалбата, в което се твърди,че абонатът
е подал заявление за пренос на номера *** и *** към мрежата на ВИВАКОМ на
24.11.2014 г., но тъй като заявлението е било нередовно и не са отстранени
нередовностите по него, заявката изтича след 1 месец, на 25.12.2014 г. (ВИВАКОМ
не са изпратили заявление за преносимост,
а само договор с абоната). По тази заявка не са начислени неустойки на
абоната, тъй като преносът не се е състоял; Във
фактурата от 01.12.2014 г., на абоната са начислени неустойки във връзка с осъщественият пренос на
други два негови номера -**** и **. Поради факта, че абонатът не е заплатил задълженията по издадената му фактура, останалите в
мрежата на ТЕЛЕНОР номера
първоначално са били спрени едностранно и тъй като не е постъпило плащане от абоната, същите са били деактивирани.
Тъй като номерата са били в срочен
договор е начислена неустойка, съответно за номер *** - 25,82 лв. и за
номер *** - 52,44 лв.
На база констатираното, св. Д. А. намерил, че е налице
административно нарушение, извършено от страна на жалбоподателя, пре което
поканил представляващият дружеството да се яви за съставяне на АУАН на
22.07.2015г. Поради неявяване на представител на жалбоподателя, в негово
отсъствие бил съставен АУАН № В-118/22.07.2015г., в който соъбразно изложеното
в Констативните протоколи, нарушението било описано „... Като не е осъществил
процеса по пренасяне на номера *** и **, „ Теленор България „ ЕАД – София е
нарушило чл. 326а от ЗЕС вр. чл.31, ал.1 от Функционалните спецификации...”.
АУАН бил съставен в присъствие на свидетел и връчен на 29.07.2015г. на
упълномощено от жалбоподателя лице, което вписало възражения. По късно, писмени
такива постъпили и пред адм. наказващия орган.
На база съставеният АУАН на 14.01.2016г. адм. наказващият
орган издал процесното НП, в което по аналогичен с АУАН начин описал
нарушението, квалифицирал го като такова по чл. 326а от ЗЕС вр. чл.31, ал.1 от
Функционалните спецификации, а на основание същата разпоредба, наложил адм.
наказание „имуществена санкция” в размер
на 30000,00лв. НП връчено по пощата по
адрес на управление на жалбоподателя с пощенско клеймо от 15.02.2016г. Жалбата
срещу него постъпила при адм. наказващия орган, също по пощата с пощенско
клеймо от 22.02.2016г.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Като подадена в срок от лице имащо
право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата
е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
Видно от събраните по делото писмени и гласни
доказателства - приложените Констативен протокол № В-ДС-023/20.05.2015г. и
Констативен протокол № В-ДС-024/21.05.2015г. с общо 20бр. приложения към тях,
както и от показанията на свидетелите Д.
А. и Л. П., съдът намира опора да приеме
за категорично и несъмнено установената по делото фактическа обстановка,
еденствения извод, от която, е че жалбоподателят е осъществил състава на адм.
нарушение по чл. 326а от ЗЕС вр. чл.31, ал.1 от Функционалните спецификации и
правилно е ангажирана адм. наказателната му отговорност за това адм. нарушение.
От изложеното съдът намира, макар и пространно наведени,
възраженията на жалбоподателя за неоснователни. Досежно материалната
компетентост на актосъставителя и адм. наказващия орган – съгл. нормата на чл.
337, ал.1 /доколкото е налице изрична Заповед за това/ и ал.2 от ЗЕС, безспорно
е установена материалната компетентност на актосъставителя, а екс леге и на
Председателя на КРС.
Не е налице и нарушаване правото на защита на
жалбоподателят, от страна на адм. наказващия орган, чрез непредставяне на
постъпилата жалба с оглед съблюдаване на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН,
доколкото съдът служебно следи за изтичането на визираните срокове и дължи
произнасяне и без да е отправено такова възражение. Датата на подаване на
жалбата, не влече автоматично след себе си началото на срока по чл.34 от ЗАНН,
доколкото не са налице безспорни доказателства, че е налице виновно извършено
от конкретно физическо или юридическо лице адм. нарушение. Това става едва
когато по котегоричен и безспорен начин след извършена проверка проверяващите
органи се убедят в това.
Несъстоятелно е и възражението на жалбоподателя за
нарушение на чл. 57, ал.1,т.5 от ЗАНН, доколкото както в АУАН, така и в НП са
посочени място / където жалбоподателят дължи активно действие по прехвърляне на
заявените номерата, което не е осъществено/ и дата на извършване на нарушението
– датата на отказът да бъде извършено прехвърлянето на заявените номера –
05.12.2014г.
Съдът на споделя и искането на жалбоподателя за
приложение на чл.28 от ЗАНН. Видно от приобщените по делото заверени копия на
влезли в сила НП за същото такова нарушение, се установява, че жалбоподателят
не е склонен да спазва законови разпоредби свързани със защита на основни права
на потребителите на ел. услуги. От друга страна се засяга и конкуретното
функциониране на този пазар. Изхождайки от това, съдът намира и размера на
определената санкция за съответен на извършеното адм. нарушение.
От процесуална страна.
Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от
жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това
срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната
валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно
нарушение е надлежно индивидуализирано,
като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание
на нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната законова
разпоредба, нарушена с деянието и съответната норма, въз основа на която следва
да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. От
изложеното, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от
фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички
необходими елементи, които определят и индивидуализират административното
нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и
съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална
страна.
Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № В - 036675/25.03.2016г. на Директор в РД за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „ Контрол на пазара „ при КЗП, с което
за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП на „ Теленор
България „ АД – София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, жк „ Младост „”, бизнес парк София, сграда № 6, представлявано от Изп.
директор С – Е. В. жалбоподателя е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000,00
лв., като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: