Определение по дело №894/2020 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ….                                          17.07.2020 г.                         гр. Стара Загора

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА        ХIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети юли                                      две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова

гр. д. № 894 описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът, след като констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл.131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:

 

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на страните проекта за доклад по същото.

Следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата документи.

Следва да бъдат уважения исканията на страните за ангажиране на гласни доказателства за установяване на изложените от тях обстоятелства.

Следва страните да бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.

 

Предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 25.08.2020г. год., от 13,15 часа, за която дата да се призоват страните. Да се призове свидетелят.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:

Ищецът Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, гр. София твърди, че на 29.04.2019 г. около 17,00 ответникът С.Б.А., спрял собствения си бус „Мерцедес“ с рег. № СА 5119 ВН в непосредствена близост до лек автомобил „Хюндай“ с рег. № СТ 5751 АТ, водач Здравко Христов Атанасов и собственост на Вера Димитрова Стратиева-Атанасова, чийто лек автомобил бил паркиран на ул. „П. Р. Славейков“ № 101 в гр. Стара Загора. При отваряне на задната врата на буса, лекият автомобил на Атанасов бил ударен в областта на фара, при което му била причинена щета по боята. Гореописаното събитие било описано в постановление за отказ да се образува наказателно производство № 2184/03.06.2019 г. на Районна прокуратура - Стара Загора. С постановлението, прокуратурата отказала да образува наказателно производство поради малозначителност на деянието, но приела, че бил осъществен състава на чл.216, ал.4 и ал.6, във вр. с ал.1 от НК - повреждане на чужда движима вещ.

Собственикът на автомобила „Хюндай“ с рег. № СТ 5751 АТ - Вера Димитрова Стратиева-Атанасова имала сключен договор за застраховка “пълно каско” със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, гр. София, за което била издадена полица № 4704181100002534, валидна за периода 11.12.2018 г. - 11.12.2019 г. Във връзка със сключената застраховка “пълно каско” за увредения автомобил от страна на собственика Вера Димитрова Стратиева-Атанасова постъпило заявление от 30.04.2019 г. за изплащане на застрахователно обезщетение. Видно от заявлението, увреденото лице избрало да бъде обезщетено чрез ремонт на автомобила в сервиз, посочен от застрахователната компания. От страна на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, гр. София бил изготвен опис на претенция № 50-05040-00573/19 от 30.04.2019 г. според който бил повреден предния десен калник, който е за боядисване.

Ремонтът на автомобила бил възложен и извършен от „ФБ Ауто“ ЕООД, съгласно възлагателно писмо от 18.07.2019 г., фактура № **********/11.09.2019 г. с калкулация, и приемно-предавателен протокол от 11.09.2019 г. Съгласно изготвения от застрахователя доклад по щета № 470418191922163 от 16.10.2019 г., било определено застрахователно обезщетение в размер на 147,11 лв. и същото било платено на отстранилия повредите автосервиз „ФБ Ауто“ ЕООД с преводно нареждане от 18.10.2019 г.

При тези обстоятелства, за ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, гр. София възникнало регресно вземане по чл.410, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането в размер на 147,11 лв. срещу собственика на вещта и лицето, което било длъжно да упражнява надзор над нея - ответникът С.Б.А.. С цел доброволно уреждане на отношенията, от страна на застрахователя му била изпратена регресна покана изх. № Л 07189/05.12.2019 г., връчена с обратна разписка на 28.12.2019 г. С поканата ответникът бил поканен да плати горепосочената сума, но с отговор вх. № 0742/24.01.2020 г. същият отказал плащане.

Искането на ищеца до съда е да постановите решение, с което да осъди ответника С.Б.А., адрес ***, да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, гр. София, площад „Позитано” № 5, ЕИК *********, сумата 147,11 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470418191922163 за нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице - Вера Димитрова Стратиева-Атанасова, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира направените разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът С.Б.А. е подал отговор на исковата молба, с който взема становище, че искът е неоснователен.

На първо място, твърди, че на посочената дата 29.04.2019 г. не бил в гр. Стара Загара. Това било понеделника след Великден - 28.04.2019 г. т.е. последния ден от великденските празници. А по Великденските празници не бил в града. Твърди, че на тази дата нито паркирал бус пред входа на посочения адрес, нито се занимавал с товарене на някакви багажи.

Предполага, че исковата молба се опитвала да опише събитие от 25.04.2019 г. - четвъртъка преди Великден. На посочената дата - 25.04.2019 г. ответникът се съгласил да направи услуга на съседа си Иван Караиванов и съпругата му като откарал техни вещи от Стара Загора до близко село.

За целта отворил задните врати на микробуса, за да може Караиванов да натовари вещите си от мазето в него. През това време останал вътре в буса, за да поеме и подрежда вещите, които му подавали. Вещите били леки и лесно преносими от сам човек. След като натоварили багажа затворил и заключил вратите на буса. Отишъл да си измие ръцете на мивката, която била в общата част на мазето, а Иван Караиванов останал при буса да го изчака. Така бусът и багажа не били оставали без надзор в нито един момент. Твърди, че докато товарили, никой не бил влизал или излизал от входа на блока, в това число и Здравко Атанасов. Когато се върнал след няколко минути, заварил Здравко Атанасов да се разправя с Караиванов, че вратата на буса била ударила колата му. Караиванов поискал от Атанасов да му докаже, къде наистина бусът причинил одраскването на колата му, за да плати ремонта, но Атанасов отказал. Двете коли все още били една до друга и се виждало, че по вратата на буса няма боя или отпечатък от допир с колата. Ответникът не разговарял със Здравко Атанасов, същият знаел, че вратата на буса няма как да удари колата на Здравко Атанасов, не взел отношение, а само погледнал калника на колата и нищо не видял отгоре. Едва когато се навел и светлината била под друг ъгъл видял едва забележимо надраскване на боята в предната долна част на предния десен калник, но не изглеждало да било прясна драскотината. Това надраскване било със специфична формата на буква „F“. Чертичките на тази буква били със сенки като на протрита боята. Без да коментира каквото и да било, с Караиванов тръгнали за селото, където трябвало да закара багажа.

С увереност твърди, че не бил станал никакъв инцидент с колата на Атанасови.

Сочи, че много внимателно прочел описаното в исковата молба, но констатирал, че то не можело да бъде вярно по няколко обективни причини:

1)      Багажните врати на буса имали фабричен гумен ограничител, който не позволявал същите да се отварят на повече от 90° спрямо положението, в което били затворени. Вратите били монтирани към купето му със застопорители и можели да се отварят до 90 градуса, т.е. в това положение те заставали по продължение на дължината на буса. Това било фабрично направено - производителят бил този, който го предвидил и изпълнил по този начин. Т.е. вратите обективно не можели да се отворят по начина, по който било описано в исковата молба. Ответникът притежавал и шофирал буса повече от 10 години и много добре познавал конструкцията и особеностите му.

2)      Освен това имало метален ограничител, който се поставял, за да не се затварят вратите сами - било от вятър, било от случайно побутване. А той допълнително фиксирал вратата в положение на тези 90°, за които вече станало въпрос.

3)      Височината на вратата на микробуса поначало не съвпадала с височината, на която бил увреден калника на автомобила на съседите Здравко и Вера Атанасови. Това лесно можело да бъде установено, ако автомобилите застанали един до друг - увреждането на „Хюндая“ на Атанасови било по-високо, отколкото долния край на вратата на микробуса.

4)      Следата върху калника на автомобила на Атанасови, за когато Здравко Атанасов го обвинявал на 25.04.2019 г., че била останала от вратата на микробуса, имал специфична „F’’-образна форма. Ответникът много се зачудил още тогава. Вратата на микробуса дори да се предположило, че бил спрян така, че при отварянето й да може да достигне калника на колата (например под кос ъгъл, та в рамките на възможните 90° другата кола да е в обсег), вратата би оставила следа под формата на черта (линия), но не можело да остави подобна „F“-образна следа.

За ответника просто това било старо нараняване на боята на калника, което Здравко Атанасов се опитал да му припише, защото били съседи, но били в много лоши отношения. Ответникът бил убеден, че вредата била от паркинг или от действие на някое лице, което го надраскало с остър предмет, но Атанасов се опитвал да му я припише и да му създаде главоболия. Възползвал се от случая, че бусът и колата били паркирани едно до друго, за да го обвини, че той надраскал боята на калника.

Здравко Атанасов използвал всяка възможност да се заяжда с него  с цел да му навреди. Писал не една и две жалби срещу него. С най-различни обвинения - че бил лъгал, че бил откраднал, че бил разбил катинара на ел.таблото и т.н. Включително в периоди, в които трайно отсъствал от страната, но Атанасов не знаел това обстоятелство, когато го обвинявал.

Ответникът подробно описва в отговора други случаи, несвързани с настоящия, при които Здравко Атанасов го обвинявал неоснователно за различни неща.

На фона на казаното не бил изненадан, че когато се върнал след около 2 часа, пред входа го посрещнал Атанасов (който го дебнел) и отново се нахвърлил върху него с обвинения, че бил ударил колата му и размахвал протокол за ПТП, който искал да подпише. Той му казал, че не бил удрял колата и затова няма да подпише протокола. Тогава Атанасов заплашил ответника, че щял да му отнеме шофьорската книжка.

Настояванията на Атанасов изнервил Иван Караиванов и за да прекрати препирнята същият отново казаол на Атанасов, че ако му докаже, че наистина бусът бил причинил одраскването на колата на Атанасов, то Караиванов ще плати за ремонта. Атанасов отново отказал, като продължавал да настоява ответникът да подпише протокола за ПТП. Ответникът с Караиванов тръгнали, а Атанасов продължил да вика след тях.

Ответникът претендира съдебни разноски.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът изхождайки от заявените в исковата молба обстоятелства, на които се основава регресната претенция на ищцовото дружество спрямо причинителя на вредите - ответника, намира, че е сезиран с иск по чл. 410, ал.1, т. 1 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че вредите са нанесени при отваряне от ответника на задните врати на собствения му автомобил, т.е. твърди се противоправно и виновно поведение на ответника (отваряне на задни врати на автомобила му), вследствие на което е увреден автомобила  на застраховано лице. Отговорността по чл.50 ЗЗД предполага вредите да са причинени от автономното действие на вещта, от нейната вътрешна динамика, от нейните вътрешни свойства, за каквото твърдения в исковата молба няма. Основната отклика между отговорността по двата текста е в това вещта, от която са произлезли вредите, дали е могла да бъде обезопасена - при невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл. 50 ЗЗД, а при такава възможност - по чл. 45 ЗЗД, /ППВС № 17/1963 г., допълнено с ППВС № 4/1975 г., т. 3/.

 На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът разпределя доказателствената тежест, както следва:

Ищецът следва да докаже обстоятелствата, обуславящи претендираното от него суброгационно право - валиден договор за имуществено застраховане към датата на процесното събитие, заплащането на застрахователното обезщетение на застрахования, причинените на застрахования вреди, отговорността на ответника за обезщетяването на тези вреди, т.е. вреди, противоправно поведение на ответника, причинна връзка между тях.

Ответникът следва да докаже своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу съществуването на вземането, респ. неговата изискуемост. Доколкото вината се предполага до доказване на противното и се оспорва от ответника, в негова тежест е да обори тази презумпция. (ТР 54 от 23.06.1986г. по гр.д.21/1986,ОСГК).

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба заверени преписи от: постановление за отказ да се образува наказателно производство от 03.06.2019 г., застрахователна полица № 4704181100002534, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилисти при имуществени вреди, опис на претенция № 51-05040-00573/19/30.04.2019 г., възлагателно писмо от 18.07.2019 г., фактура № ********** от 11.09.2019 г., калкулация на претенция № 51-05040-00573/19, приемно-предавателен протокол от 11.09.2019 г., доклад по щета № 470418191922163, регресна покана изх. № 07189 от 05.12.2019 г., отговор на регресна покана вх. № 0742 от 24.01.2020 г., пълномощно № 145/2016 г., пълномощно от 10.02.2020 г.

 

ДОПУСКА като свидетел, при режим на призоваване, Здравко Христов Атанасов, който да се призове на посочения в исковата молба адрес, при депозит от 20 лева, вносими от ищеца в тридневен срок от получаване на съобщението.

 

ПРЕДОСТАВЯ възможност на ответника да ангажира гласни доказателства, като води двама свидетели за допускане до разпит в съдебно заседание.

 

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА препис от отговора на ответника, като му се укаже, че може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с отговора в първото по делото съдебно заседание.

 

На основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: