Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 14.08.2020
година
Великотърновски
районен съд, осми състав, в публично заседание на 2.07.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Диана Радева
при секретаря Д.Бабекова
, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2749 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взема предвид:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 432, вр. с
чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата
В.И.К. твърди, че на 10.09.2016 г. около 17,30 часа в района на с. Страхилово,
Община Полски Тръмбеш е настъпило ПТП
между л.а. "Ауди" с рег.№ ВТ0063ВК собственост и управляван от
Й. Ц.Й. и мотоциклет "Ямаха" с рег.№ ВТ 4419 В, собственост и
управляван от Ц.И.И.. Излага, че причина
за произшествието е противоправното поведение на мотоциклетиста, който при
движение с висока скорост и излизане от завой е навлязъл в лентата за движение
на лекия автомобил и го е ударил силно в предната лява страна. Твърди, че е
пътувала на предната дясна седалка със закопчан предпазен колан, но вследствие на ПТП е претърпяла травматични
увреждания, подробно описани в исковата молба. Заявява, че освен физическите
травми е претърпяла и психически, изразяващи се в страх от шофиране, тревожност,
ужас. Сочи, че ответното застрахователно
дружество в качеството му на
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на мотоциклета
е бил поканен да заплати вредите по предявената от нея застрахователна
претенция, за което била образувана щета № 0801-002635/2018-2 и въпреки, че
представила исканите допълнителни документи на 28.08.2019 г. получила
уведомление, съдържащо отказ на застрахователя да определи и изплати
застрахователно обезщетение. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да и
заплати сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за претърпените в
резултат на ПТП неимуществени вреди. Претендира лихва за забава в размер на 511,15 лева за
периода от 10.06.2019 г. до 9.09.2019 г. и законна лихва върху главницата от
подаване на иска до окончателното изплащане. В съдебно заседание лично и чрез
пълномощника си адв. В. от ВТАК поддържа исковите претенции. Претендира разноски.
Ответникът "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг:Живот и здраве" АД, гр.София , чрез процесуалния си
представител в срока и по реда на чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор на
исковата молба. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по
отношение на мотоциклет „Ямаха” с peг.
№ ВТ 4419 В към датата на настъпване на ПТП. Извън горното, оспорва вината на
водача на мотоциклета за ПТП, като прави възражение за съпричиняване на ПТП и
вредоносните последици от него , както от страна на водача на лекия автомобил,
така и на ищцата, поради непоставяне на предпазен колан. Оспорва описаните от
ищцата травматични увреждания, както и претърпените психически травми. Оспорва
размера на претенцията за претърпени неимуществени вреди, както и на
акцесорната претенция за лихва за забава. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли иска изцяло. Ако счете
иска за основателен, да намали размера на претендираното обезщетение съобразно
критериите за справедливост и съобразно възражението за съпричиняване. В
съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа
изложеното становище. Претендира разноски.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства съдът намира установено следното от фактическа страна:
Между
страните не се спори, че на 10.09.2016 г. на път III-407 /Стражица-Свищов/ км.72+500
около 17,30 часа е настъпило ПТП. Според
изготвения констативен протокол за ПТП с пострадали лица участници в него са
мотоциклет "Ямаха" рег.№ ВТ4419В , собственост и управляван от
правоспособния водач Ц.И.И. и лек автомобил "Ауди А6" 3,0 ТДИ с рег.№
ВТ0063ВК собственост и управляван от правоспособния водач Й. Ц.Й. . Образувано
е ДП № 319з-143/10.09.2016 г. по
описа на РУ Полски Тръмбеш, което към момента не е приключило. Не се спори още,
че мотоциклетът е застрахован при ответното застрахователно дружество съгласно
приложената Застрахователна полица № ВG30/116001093789 със срок на действие от 9.04.2016 г. до
9.04.2017 г. С покана изпратена на
10.06.2019 г. ищцата е поискала от
застрахователя да и изплати обезщетение в размер на 30 000 лева за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат на ПТП. Посочила е, че е пътувала на дясната седалка
на лекия автомобил със закопчан колан ,
както и че образуваното ДП все още не е приключило, но от приложените при
застрахователя документи по щета, заведена с № ********* на водача Й. Ц.Й. - КП
за ПТП , заключение на авто-техническа експертиза , протокол за оглед на ПТП и
др. е видно, че виновен за произшествието е водачът на мотоциклета. В поканата
ищцата описва получените в резултат на произшествието увреди - контузия /разкъсване/ на ставната капсула на
последната интерфалангиална става на трети пръст на дясната китка, както и
счупване на тялото на първи поясен прешлен с намалена подвижност в областта на
поясния отдел на гръбнака, съпроводена със силна болезненост в същата област,
довело до трайно затруднение в движението на снагата със срок на лечение и
възстановяване според съдебно-
медицинската експертиза не по- малко от 6 месеца. Заявила е, че освен
физическите болки и страдания е претърпяла и психически травми , които все още
не е преодоляла. Приложила е документи
относно извършените и прегледи и изготвените експертизи. Посочила е банкова
сметка, ***, претендирана като обезщетение да и бъде преведена. С уведомление
изх.№ 2458/1.07.2019 г. по застрахователна претенция с вх.№ 1788/10.06.2019 г.
и образувана щета № 0801-002635/2018-2 застрахователното дружество е изискало
допълнително документи във връзка с установяване на твърдяните телесни увреждания от ищцата и свързаните с
тях претенции за обезщетение за неимуществени вреди. Ищцата е изпратила
допълнение към покана от 12.10.2016 г. , към което е приложила 2 бр.
амбулаторни листи и 2 бр. дискове за
проведени изследвания на лумбални прешлени. С уведомление от 16.08.2019 г. ответното застрахователно дружество е
отказало да изплати на ищцата поисканото застрахователно обезщетение по
изложени съображения- липса на пряка причинно-следствена връзка между ПТП и сочените
увреждания, непосочване на ищцата в протокола за ПТП в качеството
"пострадал", неприключило досъдебно производство с мнение относно
виновността на застрахованото при тях лице-водач на мотоциклета. Приложени са
медицински документи относно извършвани прегледи и лечение на ищцата, както и
материали от досъдебното производство № 143/2016 г. -скица и фотоалбум към
протокол за оглед на местопроизшествие.
Разпитан в качеството на свидетел водачът на мотоциклета И. -участник в ПТП заяви, че към момента на
произшествието е управлявал мотоциклет "Ямаха". Движел се по пътя
Свищов-В.Търново. Не помни с какво превозно средство се е сблъскал, няма спомен
с каква скорост се е движил, но предполага, че се е движил с разрешената за
населено място. Не е видял насрещно движещото се МПС, не помни маркировката,
имало ли е знаци, какво е било състоянието на пътното платно. Твърди, че всичко
му се губи и няма спомени. Св. Ц. заявява,
че двамата с ищцата се връщали от с.Алеково. Автомобилът, който управлявал е "Ауди
А6" с № ВТ 0063ВК. Времето
било ясно, сухо, слънчево, при суха пътна настилка. На около километър от
селото чувал рев на мотори, който звук се усилвал с приближаването им. Разминал
се с три мотоциклета. Излага, че на около 100-150 м. от табелата на
селото на ляв за него завой и десен за
мотоциклетистите срещу него излязъл бързо движещ се мотоциклет, който не може да вземе завоя. Според него мотоциклета
се движел с около 100-120
км/ч, а той се движел с не повече от 30 км/ч, като твърди , че и
той и спътничката му са били с поставени предпазни колани. Видял как
мотоциклетът го връхлита , но тъй като нямало къде да избяга, последвал удар директно
в предната лява част на автомобила му, при което въздушните възглавници се
отворили. Когато излязъл видял мотоциклетиста легнал на пътя почти до задната
лява част на автомобила. Според свидетеля бил в безсъзнание. Ищцата не можела
да излезе, тъй като не успявала да откопчае колана си , а вратата и не можела
да се отвори. Изпаднала в паника. Свидетелят и помогнал да разкопчае колана,
обадил се на тел. 112 и започнал да тича надолу по пътя, за да спре
наближаващите мотори с цел да не прегазят падналия мотоциклетист. Твърди, че
преди тях се движел лек автомобил "Форд", който също спрял и
пътниците излезли от колата. Дошла Бърза помощ, КАТ. Сочи, че преди да тръгнат
за П.Тръмбеш ищцата му казала, че не може да си изправи средния пръст на
дясната ръка, който бил неестествено сгънат. Твърди, че ищцата била в стрес и много
уплашена. Излага, че на следващия ден ищцата не можела да работи, не можела да
движи пръста си и след като поискала мнение от неин познат лекар, от друг
лекар- хирург и била направена импровизирана шина от спринцовка, с която
стояла около две седмици. Поради липса на резултат през м. октомври на ищцата
била направена операция в София, вследствие на което един месец била болнични.
После отново не била работоспособна, тъй като ходела на рехабилитация.
Оплаквала се, че това и създава дискомфорт и в къщи, тъй като не можела да
върши домакинската си работа. Свидетелят
заяви още, че в налото на януари по повод лечение на стомашно чревно
разстройство ищцата се оплакала на близкия си приятел д-р Рашков /св.Колев/ ,
че я боли кръста. При направен скенер се
установил счупен прешлен, най-вероятно последица от катастрофата. Поставили и
колан с шини за обездвижване, който и създавал значителни затруднения и
дискомфорт. Свидетелят твърди, че в резултат на претърпяната катастрофа ищцата
се променила, станала напрегната, изпитвала стрес, особено при шофиране. ПТП се
отразило и на професионалната и дейност като адвокат, тъй като в продължение на около три месеца тя
не била работоспособна .Св.К. заявява,
че е известен като д-р Рашков, по името на баща си, също лекар. Познавал ищцата
отдавна и е доверен лекар на семейството
и. След претърпяното от ищцата ПТП тя отишла в болницата при него и той
установил, че е в средно тежко увредено здравословно състояние, най-вече поради
претърпения шок, стрес и уплаха, които били значителни. Пръстът на дясната и
ръка бил в неестествено положение, оплаквала се от болки по цялото тяло и
той я препратил към друг лекар- д-р
Найденов, който наместил пръста и го обездвижил
чрез лонгета. Тъй като това не дало резултат била направена оперативна
интервенция в София, където и поставили игла, която обездвижва и с която ищцата
стояла един месец. След като била махната иглата започнало раздвижване в
рехабилитационен център. Свидетелят твърди, че ищцата му се оплакала и от болки
в кръста, а месец и половина по-късно, при продъжаващи болки в тази част, тя
отново се обърнала към него. Поставили диагноза полирадикулоневрит, предписали
лечение и състоянието и се подобрило в резултат на приетите лекарства и
обездвижването, но по-късно през м. януари се оплакала, че болките продължават,
дори трудно управлявала автомобила си.
Тогава при направен скенер се установило, че има счупване на тялото на първи
лумбален прешлен. Според свидетеля, той не я насочил към скенер веднага при
първите оплаквания, тъй като било нормално веднага след ПТП да има болки по
цялото тяло. След като травмата била констатирана, ищцата си сложила корсет, с
който ходела през деня и махала през
нощта. Свидетелят твърди, че е типично за подобен вид катастрофи да се чупи
гръбнакът в определена област -долната
част на гръдния кош и горната част на кръста, поради типичния механизъм на ПТП,
при който тялото първоначално извършва силна флексия напред. Според него не е
възможно това счупване да е резултат от друга травма. Сочи , че травмата била оздравяваща, но няма да отшуми
напълно и болки ще има цял живот, особено с напредване на възрастта. Св. Г. пътувал към П.Тръмбеш заедно със съпругата и
детето си. Заявява, че с навлизане в наклона на пътя чувал рев на мотори, който
се усилвал. Всичко станало много бързо, той видял срещу него или червен мотор,
или червено облекло на моториста и инстиктивно завил надясно, за да се
предпази. При разминаването жена му се разпищяла от уплаха, а мотористът се ударил в колата зад тях. При слизането си
установил, че моториста е легнал,след което извикали линейка и полиция. Свидетелят
видял, че другата кола е дръпната встрани, но шофьорът не можел да избегне
удара, тъй като мотористът навлязъл в неговото платно и шофьорът не е имал време да "избяга".
Освен това не е имало къде да отиде.
Жената, пътуваща в колата заедно с шофьора била много уплашена. Сочи, че
пътувал с около 40км/ч и предполага, че движещият се след него автомобил също е
поддържал подобна скорост. Св.К. е
съпруг на ищцата. Когато отишъл на
местопроизшествието видял отдясно на банкета спряна някаква малка кола и зад
нея колата на св. Й., опряла в някакви
храсти. Дясната врата на практика не можела да се отваря. Жена му била много уплашена и му казала, че
всичко я боли. Средният и пръст в горната си част бил на 90 градуса. Заявява,
че жена му винаги пътува с предпазен колан. На другия ден потърсила помощ от
техния семеен приятел доктор Рашков, тъй като имала болки в пръста, поради
което той я насочил към хирург. Поставили шина на пръста и, но тъй като
болките не отшумявали и нямало прогрес
се наложило да и направят операция в София. Там и поставили игла, с която престояла около две седмици.
Впоследствие започнала раздвижване.
Твърди, че той се занимавал с
ежедневните домакински дейности, тъй като жена му не можела, травмата и пречела
и това много и тежало. Тя не можела да извършва и адвокатската си работа,
свързана най-вече с писане на компютър. Изпитвала болки и приемала
обезболяващи. През ноември се появили и болките в кръста и въпреки предписаната
терапия, болките продължавали. В инфекциозното отделение, където постъпила през
януари заради стомашно -чревно заболяване и бил направен скенер, при което се
оказало, че има счупен прешлен. След
това жена му около три месеца носела корсет, който и причинявал големи
неудобства. Според свидетеля, жена му още изпитвала тревожност и стрес при
шофиране, а когато покрай тях
преминавали мотори, намалявала скоростта почти до спиране. Твърди, че преди
това ПТП жена му не е претърпявала друго ПТП, не е имала наранявания нито на
пръста, нито на гръбначния стълб. От заключението на изготвената
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че ПТП е реализирано на
третокласен път III-407
между с.Страхилово и с.Павел при км 72+500 , на който разрешената скорост за
движение е 90 км./ч.
Участъкът, на който е реализирано ПТП е двулентов път с двупосочно движение без
неравности и дупки с обша широчина на платното за движение от 7,10 м. и десен завой посока
север с радиус от около 98
метра. Мотоциклетистът се е движил със скорост около 93 км/ч, а скоростта на лекия
автомобил е била около 44
км/ч. В момента на възникване на опасността разстоянието
на видимост между двете превозни средства е 44 м., като лекият автомобил
се е намирал на около 15,5 м.
от мястото на удара, а мотоциклета- на около 29 м. Водачът на лекия
автомобил, макар да е предприел аварийно спиране не е имал възможност да
предотврати ПТП. Такава възможност е имал мотоциклетистът, който е следвало да
се движи в дясната част на условната пътна лента за посока на движение към
гр.Свищов. Преди удара мотоциклетът се е движел около средата на платното за
движение при насочена траектория към насрещното платно. Според вещото лице в
конкретната ситуация водачът на лекия
автомобил не е имал възможност да предотврати произшествието. Той се е движел в
неговата пътна лента и в момента на забелязване на опасността е бил на около 15,5 м. от мястото на удара
при опасна зона за спиране около 28,6
м. Мотоциклетът
се е движил със скорост по-ниска от критичната за завоя от около 92,6 км/ч. Имал е техническа възможност за
предотвратяване на ПТП, като се движи в дясната част на платното за движение и
без увеличавайки радиуса на завоя да навлиза в лентата за насрещно движение.
Няма данни за спиране на мотоциклета и няма спирачни следи от него,
следователно скоростта му в момента на удара е около 25,82 м/с или 92,96 км/ч. При
извършените изчисления, вземайки предвид това, че водачите не са употребили алкохол
и няма данни да са били изморени се приема, че времето им за реакция на
опасност е в порядъка на 1 секунда. Със скоросттите, с които са се движели са
изминали разстоянието до мястото на удара за 1,15 секунди и не са имали
достатъчно време за реакция за предотвратяване на удара. Опасната зона за спиране на лекия автомобил е
28,6 м.,
а за мотоциклета е около 69,3
м. Лекият автомобил фабрично е окомплектован с 5 броя
триточкови колани с пиротехнически обтягащи елементи и 6 броя въздушни
възглавници. В конкретния случай няма извършване на маневра за изпреварване. В
съдебно заседание вещото лице поддържа направеното заключение. От заключението на съдебно-медицинската
експертиза извършена от вещото лице д-р Г. се установява, че в резултат на
претърпяното пътно -транспортно произшествие ищцата е претърпяла травматични
увреждания, изразяващи се в руптура и увреждане на ставната капсула на крайната
интерфалангиална става на трети пръст на дясната ръка . Претърпяла е хирургична
интервенция, изразяваща се във фиксация с метална игла на интерфалангиалната
става на трети пръст на дясна длан; проведена е рехабилитация. Причинената
болка и страдание и трайно затруднение в движението на десен горен крайник
-хватателна функция на дланта е за
период от 3 месеца. Към момента на прегледа се установява ограничена флексия в
дисталната фаланга на трети пръст до 30 градуса и ограничена флексия до
средната фаланга на трети пръст до 45 градуса. Посочената травма може да е
получена по начин, време и място описани от ищцата именно при претърпяното ПТП
и получена травма на дясна длан във вътрешната част на купето на лекия
автомобил. Няколко месеца след травмата
е доказана компресионна фрактура на първи поясен прешлен с намалена подвижност и обем на движение в поясната област на гръбначния стълб. Фрактурата е с давност от 3-5 месеца и може да е получена в резултат на тъпа
травма във вътрешните части на купето на лекия автомобил при претърпяното ПТП.
Травмата е причинила болка и страдание и трайно затуднение в движението на снагата-поясен
отдел за период от 4 до 6 месеца. По данни от справката от НЗОК не се уставовява
ищцата да е лекувана и диагностицирана с патологични промени в поясната област
преди процесното ПТП. Проведено е адекватно
лечение, като у ищцата се установяват нормални за възрастта дегенеративни
изменения без наличие на патологични находки. Състоянието на увредения прешлен
не може да се възстанови напълно. През първите 30-45 дни тя е имала нужда от
чужда помощ при осъществяване на ежедневни жизнени дейности. Ищцата е била с
поставен предпазен колан по време на ПТП. В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си. Назначена е
повторна съдебно-медицинска експертиза, при която вещото лице д-р М. е дало
заключение относно претърпените от ищцата травматични увреждания. Според него у
ищцата са налице възрастови дегенеративни промени - наличие на постменопаузална
остеопороза при обективна находка -2,4, което е на границата между остеопения и
остеопороза. Има намалена височина на предния размер на тялото на първи поясен
прешлен, изразена дископатия и значително снижаване на височината на диска
между телата на последния гръден прешлен - Тх12
и първи поясен прешлен -Л1. Възможно е счупването на тялото на първи
поясен прешлен да е настъпило в резултат на процесното ПТП, при реализирал се
силен удар или удари върху налични части от вътрешността на автомобилното купе,
както и върху законтрения обезопасителен колан вседствие на значителния
инерционен момент с голяма кинетична енергия, който се създава в момента на
сблъсъка. Механизмът на травмата е флексионно-компресионен. Според него действащите
сили водят до рязко флексионно прегъване на гръбнака, при което в съответната
област - първи поясен плешлен се е появила клиновидна копресионна фрактура на
тялото на прешлена. Възможно е травмата
на трети пръст на дясната ръка да е причинена от процесното ПТП при осево натоварване при удар по върха на
пръста . Няма данни тази травма да е съществувала преди ПТП. Цялостният период
на лечение и възстановяване е 2,5- 3 месеца.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Излага още, че по време на ПТП ищцата е била
във зряла възраст и е имала остеопороза в слаба до умерена степен, което
отговаря на термина остеопения. Вещото лице потвърждава, че няма данни ищцата
да се е лекувала от остеопороза. Може да се търси причинно-следствена връзка
между претърпяното ПТП и травматичното увреждане на прешлен Л1, което е в
по-голяма степен вероятно, отколкото да е спонтанно настъпило увреждане. Излага,
че ищцата е почувствала болките и е съобщила за тях през края на
октоври-ноември 2016 г. Установената травма е след направен скенер
през януари 2017 г.
Вещото лице допълва, че наличната
остеопорза е допринесла за счупването, както и това, че степента на търпимост
на болка при всеки човек е различна. Относно травмата на трети пръст посочва,
че разкъсване на сухожилие не може да настъпи без да има преди това травматично
увреждане. Функцията на пръста е възстановена след проведеното оперативно
лечение и възстановяване.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице да предяви пряк
иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като по силата на договора
за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие
отговорността на застрахованото лице за причинени от него имуществени и
неимуществени вреди на трети лица. Постановяването на положителен за ищеца
резултат изисква пълно и главно доказване
от негова страна на следните кумулативно изискващи се материалноправни
предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; виновно
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил през периода на
действие на застрахователната полица;
настъпили неимуществени вреди за увреденото лице и пряката
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Следва да
се докаже и размера на претендираното
обезщетение. От съвкупния анализ
на доказателствата съдът счита доказан фактическия състав на непозволеното
увреждане. От приложения по делото констативен протокол за пътно транспортно
произшествие с пострадали лица № 97/10.10.2016 г. се установи, че на 10.09.2016 г. на път III-407 /Стражица-Свищов/ км.72+500
около 17,30 часа е настъпило ПТП с пострадали лица. Участници в ПТП са
мотоциклет "Ямаха" рег.№ ВТ4419В собственост и управляван от
правопспособния водач Ц.И.И. и лек автомобил "Ауди" А6 3,0 ТДИ с
рег.№ ВТ0063ВК собственост и управляван от правоспособния водач Й. Ц.Й. .
Образувано е ДП № 143/2016 г. по описа на РУ Полски Тръмбеш, за което няма данни да е приключило към настоящия
момент. Събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на св.Й., св.Г. и
св.К. категорично установяват,
че ищцата е пътувала в лекия автомобил на предната дясна седалка тоест, същата
се явява пострадало от произшествието лице, което е легитимирано да търси
обезвреда на претърпените неимуществени и /или
имуществени вреди в резултат на произшествието. Доказа се, че ПТП е настъпило по време на действие
на застраховката "Гражданска отговорност" сключена от застрахованото
лице Ц.И.И. с ответното застрахователно
дружество, видно от приложената
Застрахователна полица № ВG30/116001093789 със срок на действие от 9.04.2016 г. до
9.04.2017 г. Ответникът не оспорва настъпването на
застрахователното събитие в периода на действие на застраховката
"Гражданска отговорност" със сключването на която застрахователят
покрива отговорността на застрахования при спазване изискванията на КЗ, но
релевира няколко основни възражения относно неоснователността на исковата
претенция. Основното му възражение се изразява в недоказаност на вината на
водача на застрахования при него мотоциклет
за настъпилото пътно-транспортно произшествие. Навежда доводи, според
които липсват изготвени от органите на МВР, посетили произшествието скица и
фотоалбум на произшествието, както и акт на разследващите органи относно
вината. Съдът, след извършване на съвкупна преценка на приобщения
доказателствен материал по делото не споделя това възражение. Правото на
увреденото лице да претендира по съдебен ред обезщетение за претърпени вреди от
пътно-транспортното произшествие
безспорно не е обвързано от законодателя с влязъл в сила акт на
компетентните органи, установяващ виновността на причинителя на вредите. Лицето
може сам да избере кога да предяви претенциите си, стига да са изпълнени
останалите предпоставки на фактическия състав, водещ до реализиране отговорността
на застрахования, или в случая на застрахователя, към който е насочена
претенцията. В този аспект, при липса на
съдебен акт от наказателен съд, който е задължителен съгласно чл. 300 от ГПК за
гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, ищецът
носи тежестта пълно и главно да установи фактическия състав на непозволеното
увреждане с всички негови елементи. В конкретното производство освен
констативния протокол от ПТП, с който се установи обективния факт на неговото
реализиране, както и участниците в него от органите на досъдебното производство
са изискани и приобщени като доказателства скица на произшествието и фотоалбум.
Тъй като гражданският съд не може да се
ползва от приложеното заключение на СТЕ от досъдебното производство /макар
същото да е представено/ в хода на процеса бе назначена и изготвена
съдебно-автотехническа експертиза от вещото лице инж.Р.. Заключението е
изслушано в съдебно заседание и не е оспорено от страните. Същото е прието и кредитирано
от съда , като компетентно и
обосновано. Без да е необходимо то да бъде отново преповтаряно, анализът на вещото лице категорично сочи, че
причина за настъпилото ПТП е поведението на водача на мотоциклета "Ямаха",
който при навлизането си в завой в
описания пътен участък не е съумявал да управлява мотоциклета си с необходимата
за това концентрация и умение. Доказва се от САТЕ, че водачът на лекия
автомобил, макар да е предприел аварийно спиране, не е имал възможност да
избегне удара, тъй като при опасна зона за спиране от 28,6 м. той се е намирал на 15,5 метра от мястото на
удара. Водачът на мотоциклета е имал възможност да предотврати ПТП, като се
движи в дясната част на неговата пътна лента , без да навлиза в лентата за
насрещно движение. Показанията на св. Й. и св. Г. безпротиворечиво установяват, че по
пътя Полски Тръмбеш- Свищов се е движила група от мотоциклетисти / и двамата са
чули рева на моторите/, като св.Й. заявява,
че е видял , че мотора не може да вземе завоя, опитал се е да избяга , но както
и вещото лице посочва, не е имало време за реакция за предотвратяване на
сблъсъка. Св. Й. сочи, че мотоциклетът
го връхлетял. Св.Г., който е пътувал заедно със съпругата и детето си изложи, че шофьорът на
автомобилът зад него не е имал къде да избяга, тъй като мотоциклетистът
навлязъл в неговото платно.Самият мотоциклетист св.И. твърди, че не си спомня
почти нищо освен , че са били група мотористи и че вероятно му е прилошало от
многото изпити преди това кафета. Изложените писмени и гласни доказателства преценени в
тяхната съвкупност по безспорен начин установяват виновно противоправно поведение на водача на
мотоциклета, в резултат на което се е стигнало до реализиране на процесното
пътно-транспортно произшествие. Същият като участник в движението е нарушил
разпоредбите на Закон за движение по пътищата, конкретно задължението си да
използва дясната половина на пътя /чл.8 от ЗДвП/ , да управлява със скорост ,
която е разрешена според чл. 21 от ЗДвП
/в случая за пътния участък 90
км/ч., а той е управлявал със скорост от 93км/ч /, както
и разпоредбата на чл.20 от ЗДвП, установяваща задължение за водачите
непрекъснато да контролират превозните средства, които управляват. Навлизайки със скорост над разрешената в
лентата за насрещно движение и при описания от вещото лице механизъм на ПТП ,
мотоциклетистът, както и водачът на лекия автомобил не са имали време за
реакция за предотвратяване на пътно транспортното произшествие. Водачът на
мотоциклета е можел да го предотврати, ако се е движил в своята пътна лента и е
управлявал мотоциклета по начин, по който да го владее във всеки един момент
така, че да осигурява безопасност както за себе си, така и на останалите
участници в движението. Горното не е
сторено, поради което съдът приема, че ищецът доказа пълно и главно виновно
осъществено от застрахованото при ответника лице противоправно деяние, което
има пряка причинно -следствена връзка с
настъпилите за ищцата вредоносни последици.
Обсъждайки последователно наведените от ответника възражения следва да
се отбележи, че твърденията за неизпълнение на нормативно установени задължения
от ищцата, допринесли за вредните последици от ПТП са неоснователни и недоказани. Изявлението на ищцата, че е била с поставен
предпазен колан се подкрепя от
показанията на св. Й., според който, ако коланите не се поставят автомобилът издава
непрекъсната сигнализация. Св. К. също
потвърждава, че ищцата винаги пътува с поставен предпазен колан.Тези показания,
макар дадени от колега и от съпруг на ищцата се кредитират от съда като
достоверни, тъй като изцяло кореспондират със заключението на вещото лице д-р Г.,
според което , ако ищцата не е била с предпазен колан би имала и други
травматични увреждания по цялото тяло. Доказа се, че в резултат на ПТП ищцата е
претърпяла разкъсване на гръбната разтеглица на трети пръст на нивото на
крайната фаланга-пръст чукче и компресивно счупване на тялото на първи поясен
прешлен. Травматичното увреждане на трети пръст на дясната длан според двете
вещи лица е в резултат на претърпяното пътно-транспортно произшествие, а не е
получено преди това, както се навежда от ответника. За състоянието на пръста на
ищцата, който бил неестествено сгънат свидетелстват и св.Й. и св.Коев, а доводът, че същата не е вписана
като пострадала в протокола за ПТП изготвен от органите на полицията, е
несъстоятелен. След консултация със св. К. друг лекар-хирург е направил шина на ищцата,
но при липса на резултат е претърпяна хирургична интервенция, чрез поставяне на
киршнерова игла в УМБАЛ "Пирогов" гр.София. Впоследствие е провеждана
и физиотерапия, като срокът на лечение и възстановяване и според двете СМЕ е
между 2,5-3 месеца. В резултат на тази травма ищцата определено е изпитвала,
както физически болки и страдания, така и дискомфорт относно невъзможността и
да бъде пълноценна в семейството си , /показания на св. Коев/ както и в професионалната си дейност като адвокат / показания
на св.Йорданов/. По отношение травмата на Л1- отново въпреки направените
възражения от ответното дружество, съдът счита доказано, че травмата е в
причинно -следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие
претърпяно от ищцата. Заключенията и на двете вещи лица, макар да не са изгодни
за ответника, категорично установяват
наличието на това счупване на тялото на първи поясен прешлен, което е в
резултат от мощен флексионно-компресионен
механизъм при реализирания силен удар. По делото не са събрани писмени данни,
включително от приложената справка от НЗОК ищцата да е лекувана и
диагностицирана с патологични промени в поясната област. Същата се е оплаквала от болки в областта на
кръста в края на октомври- ноември 2016 г. При налични болки и проведено лечение
като за дископатия счупването се е открило едва през м. януари 2017 г. при направения
скенер по повод оплакванията и след
постъпване в инфекциозно отделение / показания на св.Колев/. Следва да се
отбележи, че при преглед на цялата документация , направени изследвания и
преглед на ищцата по повод изготвяне на СМЕ от ВЛ д-р М. той категорично
посочи, че това счупване не е в резултат на остеопороза, каквато ищцата няма.
Същата страда от остеопения - остеопороза в лека до умерена степен , но
процентната вероятност счупването да е настъпило в резултат на ПТП е с много
по-висока степен , отколкото без да има травма в тази област. Такова счупване
без травма би настъпило при напреднала остеопороза , каквато ищцата не е имала
към момента на ПТП, нито има към момента на прегледа. Кредитираните от съда
заключения на двете СМЕ, които се
припокриват почти напълно в изводите си , писмените и гласни доказателства
сочат на извода, че тази травма също е в причинно-следствена връзка с ПТП, макар
и открита няколко месеца по-късно при специално изследване. Същата е довела до
значителни затруднения за ищцата, която
е носила корсет, свалян само през нощта в продължение на три месеца. / показания на св.Коев/. Този корсет също е
причинил неудобства на ищцата, тъй като е ограничавал движенията и, трудно е
шофирала, изпитвала е дискомфорт. Относно срока на лечение и възстановяване на
подобен вид фрактура същият е от 4 до 6
месеца. Отделно от физическите болки и страдания ищцата е претърпяла и
психически такива. Преживяното пътно-транспортно произшествие е достатъчно да
се изпита стрес от всеки участник в него, като при ищцата освен това е бил
налице и силен емоционален шок, ужас и
уплаха. Всички свидетели очевидци-св.Й. ,
св. Г. и по-късно отишлият св.К. са
категорични, че ищцата е била в силен стрес. Освен от силния удар, ищцата е
изпитала емоционален шок и ужас и от затруднението да излезе от
автомобила, в който е била заклещена поради невъзможността и да откопчае
предпазния колан и отказа на вратата от нейната страна да се отвори. Според св.Й. е изпитвала и силен страх освен от
евентуалната загуба на нейния живот, също и за живота на мотоциклетиста, за
състоянието на който се е интересувала непрекъснато, макар че той е причинител на катастрофата. Св.К. заявява, че жена му е била много стресирана,
ПТП се е отразило на ежедневието и, свързано с постоянно шофиране. След
катастрофата тя почти спирала , когато шофирала и чуела рев на мотори. Известно
време дори отказвала да шофира и се налагало той да я кара до София. При така
установеното съдът счита, че предявеният
главен иск по
чл. 432,ал.1 от КЗ е доказан по основание. По отношение на размера съдът съобрази, че
при определяне на обезщетението по реда на чл. 52 от ЗЗД следва да се води от смисъла
на понятието "справедливост", което няма абстрактен характер ,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението съгласно указанията, дадени в ППВС № 4/1968 г. Обективните факти,
които се доказаха по делото и са относими към определяне размера на
обезщетението са следните: характера на травматичните увреждания с оглед тяхната продължителност и интензитет -
според кредитираните от съда заключения на СМЕ ищцата е претърпяла
две травматични увреждания, подробно описани по-горе: разкъсване на гръбната разтеглица на трети пръст на
нивото на крайната фаланга-пръст чукче със срок на
лечение и възстановяване 2,5- 3 месеца, при налична оперативна интервенция и
последваща физиотерапия, както и компресивно
счупване на тялото на първи поясен прешлен, със срок на лечение и
възстановяване от 4 до 6 месеца. И двете травми са причинили на ищцата
значителни неудобства и ограничения в ежедневния и живот с ползване на чужда
помощ около 35 дни поради травмата на
пръста. На следващо място е възрастта на ищцата- към момента на ПТП същата е
била на 58 години, активно работеща жена с професия, изискваща пълноценно
ползване на дясната ръка / ищцата е адвокат/, съпруга и домакиня, която е била препятствана за дълъг
период от време да изпълнява задълженията си като такава.Следва да се има
предвид и психическото отражение на
произшествието върху пострадалата, силния емоционален шок, преживеният ужас,
дискомфорта впоследствие от страха при шофиране. Отчитайки описаните по-горе обстоятелства
- претърпените телесни повреди, периодът
на възстановяване, физическите и психическите болки и страдания , както и от
друга страна възстановяването на ищцата от травматичните увреждания в резултат
на проведените лечения съдът намира, че претенцията на ищцата е основателна
и доказана до размер от 18 000 лева. Това е справедливият размер на обезщетение
според настоящия състав на съда, който би могъл да овъзмезди ищцата за претърпените
болки и страдания и който е съобразен и с икономическите условия в страната,
даващи отражение при определяне нивата на застрахователните обезщетения. До
този размер иска се явява основателен и доказан, а за разликата до пълния
претендиран размер от 20 000 лева, именно за 2000 лева следва да се отхвърли,
като неоснователен. По възражението за съпричиняване направено в
отговора на исковата молба: според
чл.51,ал.2 от ЗЗД , ако увреденото лице е допринесло за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Принос
ще бъде налице, ако пострадалият със свои действия, или бездействия е създал
предпоставки за осъществяване на деликта, или е допринесъл за механизма на
увреждането, като по този начин е предизвикал настъпването на вредите. В конкретния
случай не се доказа твърдението, че
ищцата е пътувала без поставен предпазен колан, напротив, то бе категорично опровергано. С оглед горното не се доказва
съпричиняване от страна на ищеца относно вредоносния резултат, поради което
възражението следва да се остави без уважение.
Опровергаха се и доводите на ответника за намаляване на обезщетението
поради налични заболявания у ищцата преди пътно-транспортното произшествие /
остеопороза/. При основателност на главния иск за присъждане
на обезщетение основателен е и
акцесорният иск за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба претенцията за законна
лихва за забава е в размер от 511,15 лева за периода от деня на увреждането -10.06.2019 г. до
9.09.2019 г.- предявяване на иска.
Ответникът възразява срещу началната дата и счита, че законната лихва следва да се
присъди от 16.08.2019 г., когато е отказал писмено на предявената
претенция. От доказателствата по делото
се установява, че претенцията е предявена пред застрахователя на 10.06.2019 г. , като към нея са приложени необходимите
документи за заплащане на обезщетение- протокол
за уведомяване на пострадал от престъпление от 5.03.2019 г.; СМЕ и допълнителна
СМЕ от 31.01.2017 г. и 11.10.2018 г.; съдебно-медицинско удостоверение и други
документи описани в поканата. Посочена е банкова сметка ***. Ответното
застрахователно дружество е изискало допълнително документи и същите са
изпратени с допълнение към покана, след което
е последвал отказ от страна на застрахователя да изплати исканото обезщетение
от 16.08.2019 г. При определяне началния момент на дължимост
на лихвата за забава за конкретния казус приложима е разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1, вр. с
чл.496, ал.1 от КЗ / изтичане на 15 работни дни от предявяване на претенцията и
представяне на необходимите документи/.
Следователно лихвата е дължима за периода от 2.07.2019 година до 9.09.2019 г. и възлиза в размер на 350 лева. До този размер иска е
основателен и доказан и следва да се уважи, като до претендирания размер от
511,15 лева за разликата от 161,15 лева следва да се отхвърли. Следва да се
присъди и законна лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното
изплащане.
По разноските:
При този изход на делото и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски за заплатена ДТ,
внесен депозит за вещи лица и един свидетел /в общ размер от 1220 лева/ като
съобразно уважената част от претенцията същите възлизат на 1091,45 лева . Следва
да се определи адвокатско възнаграждение
по правилото на чл. 38,ал.2 от ЗА, което в случая възлиза на 1280,50 лева
съгласно чл.7,ал.2, т.4 и 9 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вр. с чл.36,ал.2 от ЗА, което ответникът да
заплати на адв.В. /определено на
минимума според уважената част от исковете/. На ответника се дължат разноски съобразно
отхвърлената част от иска за заплатени депозити за ВЛ и свидетел, както и юрисконсултско
възнаграждение , което съдът определя на 300 лева на основание чл. 78,ал.8 от ГПК вр. с чл. 25,ал.1 /200
лева/ и 2 от Наредба за правната помощ / допълнително 100 лева/. По правилото
на чл. 78, ал. 3 от ГПК общо дължимите
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които ищцата следва да заплати
възлизат на 76,92 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА "ЗАД
ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, бул."Г.М.Димитров" №1 ДА ЗАПЛАТИ на В.И.К. с ЕГН ********** *** сумата
от 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева главница, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди -болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 10.09.2016 г. , ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на иска 9.09.2019 г. до окончателното изплащане, като за разликата
от 2000 / две хиляди/ лева до пълния
предявен размер на претенцията от 20000 / двадесет хиляди/ лева ОТХВЪРЛЯ иска,
като неоснователен.
ОСЪЖДА "ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ"АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул."Г.М.Димитров" №1 ДА
ЗАПЛАТИ на В.И.К. с ЕГН ********** *** сумата от 350 / триста и петдесет/ лева
лихва за забава върху главницата за периода 2.07.2019 г.-9.09.2019 г., като за
разликата от 161,15 /сто шестдесет и един лева и 15 ст./ до пълния предявен размер от 511,15 /петстотин
и единадесет лева и 15 ст./ и за периода
от 10.06.2019 г. до 1.07.2019 г. отхвърля иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА "ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ"АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул."Г.М.Димитров" №1 ДА
ЗАПЛАТИ на В.И.К. с ЕГН ********** *** сумата от 1091,45 / хиляда деветдесет и един лева и 45
ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА "ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ"АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул."Г.М.Димитров" №1 да
заплати на основание чл.38,ал.2 от ЗА на адвокат Л.З.В. от ВТАК адвокатско
възнаграждение в размер на 1280,50 / хиляда двеста и осемдесет лева и 50 ст./
ОСЪЖДА В.И.К. с ЕГН ********** ***
да заплати на "ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, бул."Г.М.Димитров" №1 сумата от 76,92 / седемдесет и шест лева и 92
ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Велико Търново,
чрез Районен съд Велико Търново.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: