Р Е Ш Е Н И Е №
гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и пети юли през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.с. КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа
докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
ч.гр.дело № 7597 по описа за 2019 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпила в СГС чрез частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ жалба вх.№ 34436/13.05.2019 г., подадена по пощата на 10.05.2019 г., от длъжника по изп.д.№ 20198510400566 В.Б.Д. чрез пълномощник адв. Д.Б., САК, срещу постановление на ЧСИП.от 22.04.2019 г., с което е постановен отказ от намаляване на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 600 лв., и са намалени дължимите по Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ до размер 120 лв. с ДДС.
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК по пощата, надлежно админстрирана е от съдебния изпълнител.
С жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановлението, тъй катодлъжникът не бил дал повод за образуване на изпълнителното дело, заявила е, че ще изпълни доброволно задължението си по изп.лист, възразила е пред ЧСИ за прекомерност на разноските, и въпреки намаляване на таксите,у счита че ад. възнаграждение от 600 лв. е прекомерен, няма доказателства да е и платен, оспорва итаксите в размер на 120 лв. по ТТРЧЗСИ.
По жалбата няма становище от взискателя В.М..
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ М.П.счита жалбата на длъжника за неоснователна, тъй като длъжникът в случая дължи разноските за изпълнението съгласно чл.79, ал.1 от ГПК– тези по т.1 и т.5 от ТТРЗЧСИ- за образуване на изп.дело и за изпращане на ПДИ, 2х24 лв. с ДДС, и по т.26 от ТТРЗЧСИ върху сумата от 600лв. за адв.възнаграждение, или такса в размер на 72 лв., като в основата за определяне на таксата по т.26 не се вкл. само авансово събраните такива от взискателя,съглазно т.4-забележка към т.26 от Тарифата. Отделно от това счита, че посоченото адвокатско възнаграждение от 600 лв. не може да се прецени като прекомерно, тъй като съгласно чл.10, т.1 и т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер в случая би бил 200 + 200 или общо 400лв., и отчитайки фактическата и правна сложност на делото, извършените изпълнителни действия и тези по администриране на жалбата.
СГС, като
разгледа жалбата, мотивите на ЧСИ М.П.и се запозна с приложеното копие от
изп.дело № 20198510400566 на ЧСИ М.П.с
рег.№ 851 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, намира следното :
Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ
на 02.04.2019 г. по молба на
взискателя В.М. чрез пълномощник адв. В.К., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.03.2018 г.
по гр.д.№ 53333/2016 г. по описа на СРС, 84 с-в, на бащата В.М., за определяне на режим на лични отношения
между родителите на малолетно дете, като родителите са взискателя идлъжника по
изп.дело. С молбата е поискано ЧСИ да предприеме законовите действия за
изпълнение, като е и упълномощен с всички права по ЗЧСИ. С молбата е приложен и
договор за правна защита и пълномощно с адв.К. , удостовераващи заплатено в
брой адв.възнаграждение от 600лв.
На длъжника В.Д. е връчена на 09.04.2019 г. покана за доброволно изпълнение, като в нея са вписани и дължимите от дължника суми за разноски 600лв. за адвокатско възнаграждение, и 204 лв. такси поТТРЧЗСИ.
С молба от 11.04.2019 г., подадена в 1-седмичен срок от съобщението, длъжникът В.Б.Д. чрез пълномощник адв. Д.Б., прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искане то да се намали, тъй като не е станала причина за образуване на из.дело, спазва установения от съда режим, също оспорва и разноските от 204 лв. като прекомерни.
С писмена молба до ЧСИ, взискателят чрез пълномощника си оспрова искането за намаляване наразноските.
С обжалваното постановление от 22.04.2019 г. ЧСИ М.П. е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение от 6000лв. и съответно е намалил размера на разноските по ТТРЧЗСИ от 204 лв. на 120лв., от които по т.1-24л., по т.5-24лв., и по т.26-72лв.- последните определени върху адв.възнаграждение от 600лв.
Съгласно чл.79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, и се събират от него, дори и да не са внесени от взискателя. В конкретния случай предмет на обжалване е постановлението от 22.04.2019 г. на ЧСИ в което са обективирани приетите от него за дължими от длъжника разноски, с което разпореждане ЧСИ се е произнесъл и по смисъла на чл.248 от ГПК.
Разпоредбата начл.10, ал.1 от Наредба № 1/2004г-. на ВАдвС заминималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) предвижда възнаграждение за
образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. Съгласно чл. 10, ал. 2, вр.
с чл. 7, ал. 2, от Наредбата се дължи възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при предприемане
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на
възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и
защита изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело различни
от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Видно от
данните по делото, такива действия не са предприемани, предвид което не са
налице предпоставките предвидени в разпоредбата
от Наредбата. При това положение, взискателят
има право на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното
дело по чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата в размер на 200 лева, но не и
за осъществяване на процесуално представителство, на защита и съдействие по
изпълнителното дело с предмет друго действие по
чл.10, т.4 от Наредбата. При това
положение, пълномощникът на взискателят има право на адвокатско възнаграждение
съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗАдв. само за образуване на изпълнителното дело по
чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата в размер на 200 лева, но не и за осъществяване на
процесуално представителство, на защита и съдействие по изпълнителното дело с
предмет друго действие, извън това по чл.10, т.1 от Наредбата. Към датата на
постановлението на ЧСИ от 22.04.2019 г., което е предмет на обжалване, не може
да се съобразяват други извършени впоследствие от пълномощника на взискателя
действия.
При този извод основателна се явява жалбата и срещу разпореждането за в частта на определената от
ЧСИ пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Съгласно т. 26, б. "б. " от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ се събира пропорционална такса върху
събраната сума, която ако е от 100 лв. до 1000 лв. е 10 лв. + 10 % за горницата над 100 лв. Според забележка 4 към т. 26 от тарифата в
размера на паричното вземане не се включват авансовите такси..Ето защо и
дължимата такса по т. 26 при така определената сума за събиране в изпълнението за адвокатско възнаграждение,
намалено от съда на 200лв., е в размер на 24 лв. /с ДДС/, като начислената от частния съдебен
изпълнител такса в повече (за горницата над тази сума до 72 лв.) е без основание, поради което в тази част разпореждането за разноски следва да бъде отменено.В останалата част, определените с постановлението от
22.04.2019 г. на ЧСИ разноски по т.1 и т.5 от ТТРЧСИ общо 48 лв., е правилно.
Воден от горното и на основание чл.437 от ГПК, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника В.Б.Д. чрез
пълномощник адв. Д.Б., САК постановление за изменение
на разноски от 22.04.2019 г. по изпълнително дело № № 20198510400566 на ЧСИ М.П.с
рег.№ 851 на КЧСИ, В ЧАСТТА, с която е определено възнаграждение за пълномощника на взискателя
по делото в
размер над 200лв. до 600 лв., както и пропорционална такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер над 24лв. до 72лв. с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.